Учителя за социалните въпроси (9)

„Ако глупецът живее без закон, той е нещастен; ако мъдрецът живее със закон, и той е нещастен“

Предходни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 »

Повечето хора страдат от своята глупост. Те искат да внесат в света ред и порядък, противоположен на Божествения. Те трябва да знаят, че човешките закони не са Божествени. Не мислете, че Бог ще остави своите глупави деца да управляват света вън от Неговите Закони. Не прилагат ли Законите Му, Той ще вземе една тояга и ще каже: «Хайде вън!» Не изпълняват ли Неговите Закони, колкото и да философстват, те не само че не ще си помогнат, но ще си изгубят ума.1

* * *

Хората пишат закони, които не са в съгласие с Божиите — даже и в природата има закони, които не са в съгласие с Божиите. Но и едните, и другите са временни.2

* * *

Ще кажете, че законите са нещо постоянно — няма нищо по-непостоянно от закона. Законът е една дума, изопачена от хората. Беззаконието е друга изопачена дума. Понеже нямало закон, затова било беззаконие!

Че какво лошо има в това, ако човек живее без закон? Там, дето има закон, има и престъпления. Каква чест е за една държава, че има закони? — Щом има закони, в нея има престъпници. Там, дето няма никакъв закон, хората са светии. Кое е по-хубавода има престъпници със закон, или светии без закон?

И ако някой направи така, че престъпниците да живеят без закон между светиите, той е един глупак. Законът е за престъпниците. И ако в природата съществува закон, той съществува само за престъпниците.3

* * *

Според мене, за да превъзпитават престъпниците, не трябва да ги бият, а да не им дават хляб — да им дадат по сто грама жито на ден да го дъвчат: сутрин на закуска 30 грама, на обед 30 грама и вечер 30 грама. В продължение на три месеца да ядат жито. След три месеца те съвсем ще се променят.4

* * *

Хората на доброто живеят без закон, а хората на престъпленията живеят със закон.5

* * *

Хората казват: «Законно е престъпникът да се обеси.» Казвам: Ако с обесване светът можеше да се поправи, тогава да обесим всички хора. А ако с бесене престъпниците не се изправят, тогава по-добре да не ги бесим.

Казвате: «Да затворим престъпниците!» — Хубаво, ако със затваряне можем да ги поправим, нека тогава да ги затворим. Ако обаче след като ги затворим светът не се поправи, тогава да ги пуснем на свобода.6

* * *

Право е, че трябва да има затвори, и аз съм съгласен с това, но въпросът е по какъв начин ще се затворят хората. В Америка сега има два вида наказания за престъпниците. Единият се състои в следното: В особени тъмни стаи, дето има някакви особени помпи, вкарват престъпника сам, бутат го там и го оставят. Стаите са съвършено тъмни и страшни, затова престъпникът силно се противи, докато го бутнат да влезе — едва 12 души успяват да го бутнат там. И престъпникът умира там в големи мъки, конвулсии и страдания. Казват, че и най-закоравелите престъпници полудяват в тия тъмни стаи.

Какво се постига с тези наказания? — Нищо особено. Най-многото е, че ще измъчват човека. Съвременната култура, съвременните християни, хора на ХХ век, не намериха друг начин, по който да постъпват с престъпниците! Днес всички европейски народи разполагат с толкова хиляди острови, където биха могли да ги изпращат. Нека определят един или няколко от тия острови от Великия океан за престъпниците, да им дадат рала и мотики, да ги накарат да орат и да копаят. Ако се боят да не избягат, нека ги пазят, но поне ще ги използват, а и те ще имат възможност да се поправят. Къде ще бягат?

Защо и Англия, и Франция, и България не постъпят по този начин със своите престъпници? Досега никоя страна не е взела инициативата да постъпи по този начин с престъпниците. Всеки мисли, че престъпниците трябва да изчезнат съвършено от лицето на Земята и затова търсят редица начини да ги премахнат.7

* * *

Какво се постига, като осъдят някого? — Ще го осъдят, ще го турят в ада, т.е. в затвор. Докога ще го държат затворен? Каква култура има оная държава, която има хиляди затворници? Покрай тях трябва да се плаща на стотици пазачи, за да ги наблюдават и следят. Затворниците трябва да се възпитават. В това отношение истинските християни не говорят за ада. Те се спират върху стиха, където се казва: Ще създам Ново небе и Нова земя.

Адът е временно нещо. Ще дойде ден, когато адът ще се преобрази, ще стане място за добър живот. Не само адът е място за мъчение. И на Земята има мъчение.8

* * *

Законът е за физическите тела, защото физическите тела са престъпници. Знаете ли какво е законът? — Ако нямаше закон, нашата земя би офейкала. Понеже има закон, отгоре ѝ църкат само. Ако Марс нямаше закон, той би разрушил нашата Земя. А Венера е толкова ревнива към Земята, че, ако нямаше закон, Земята досега би изчезнала. Но закон има.9

* * *

Чрез своите закони държавата има за цел да тури навсякъде ред, порядък и законност. Под думите ред и законност не се разбира равенство. Понеже в света съществува Закон за развитие, не може да се говори за равенство в буквалния смисъл на думата. За човек е важно да има условия за развитие — за всеки според степента на съзнанието му. Всички хора не са на еднаква степен на развитие, както не са еднакво възрастни и не са от един пол. Следователно, всеки човек се нуждае от специфични условия.

Като има предвид това, природата е разпределила справедливо благата и задълженията между хората. Въпреки това хората са объркали реда и порядъка, който Разумната природа е поставила, и въз основа на своите разбирания те считат едни хора за полезни, а други — за вредни. Като се основават на своите разбирания, те считат, че сегашните научни и религиозни системи са разрешили всички въпроси. […] Така ли е в действителност? Кой народ, кой човек досега е разрешил загадките на живота?10

* * *

Казвате: «Светът се управлява от закони.» От какви закони? Писани ли са тези закони? Едно трябва да знаете: Писани закони в природата не съществуват. Истинските Божии Закони са написани само в сърцата и в душите на разумните същества. Следователно, колкото по-велик е законът, толкова по-велико е съществото, което го прилага.

Най-великият закон в света е Любовта. Тя е само в ръцете на Бога — Любовта е единственият закон, който само Бог може да прилага в света. Любовта изключва всякакви закони, всякакви правила. Оттук се извежда и следното заключение: ако глупецът живее без закон, той е нещастен; ако мъдрецът живее със закон, и той е нещастен. Следователно глупецът трябва да живее със закон, а мъдрецът — без закон.11

* * *

Когато една държава има много закони против крадците, това показва, че в тази държава има много крадци. Това говори за морала на някои от нейните поданици. Всички хора не са неморални, следователно законите се отнасят само до ония, които нямат съзнание да разбират своите задължения като членове на обществото и на държавата.12

* * *

Докато е заобиколен от закони и правила какво да прави и какво да не прави, как да се облича, какво да яде, какви отношения да има с ближните си, човек не може да бъде свободен.13

* * *

Всички хора трябва да се заемат да изучават Божиите Закони. Ако депутатите от Народното събрание кажат „първо ще служим на Бога и ще пожертваме всичко за Него, а после на българския народ“, знаете ли какво Велико Народно събрание ще имаме? Знаете ли колко велик би бил българският народ?14

* * *

Ще дойде ден, когато няма да съществуват нито науката, нито религията, нито законите. Те съществуват днес, понеже индивидите, както и семействата, обществата и народите имат нужда от външни условия за развитие. Когато човек носи в себе си религията, науката и законите, защо му са те отвън? Законите са само за онези, които имат нужда от тях, които не могат да живеят без външно ръководно начало.15

Към десета част »



Бележки:

  1. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи от Учителя (1916-1920), София 1946, с. 143 [^]
  2. ДАЛИ МОЖЕ, Неделни беседи (1917-18), София 1942, с. 172 [^]
  3. ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 2, Бургас 1993, с. 192 [^]
  4. ЛЪЧИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи (1937), София 21993, с. 167 [^]
  5. ЛЪЧИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи (1937), София 1993, с. 168 [^]
  6. ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 126 [^]
  7. ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 133 [^]
  8. НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, год. ХIII (1943-44), София 1944, с. 193 [^]
  9. ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 2, Бургас 1993, с. 192 [^]
  10. ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 313 [^]
  11. ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 1, София 1929, с. 212 [^]
  12. ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 2, София 1938, с. 76 [^]
  13. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 113 [^]
  14. ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 1, София 1929, с. 23 [^]
  15. ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 333 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.