Размисли върху един „джендърен“ проект, действащ в училищата

Ценностни устои и сексуална дезориентация

Истанбулската конвенция породи обществени тревоги, че децата на България ще бъдат превърнати в обект на преждевременно и идеологически спорно сексуално възпитание. В действителност вече се изпълнява „джендър“ проект в училищата. Чрез анкетни карти — наглед съвсем безобидно! — децата умело биват индоктринирани с идеята за „социалния пол“ и други аспекти на „джендър“ идеологията.

Запознайте се с вече действащия проект „Училище без насилие и стереотипи, определени от пола“. Още самото му заглавие е построено някак лукаво и лицемерно. Първо лансира манипулативното внушение, че в българското училище едва ли не цари повсеместно и непрекъснато насилие. Никой не пита какъв процент истина има в това внушение, понеже нали всички по принцип сме против насилието!

Но точно това очаква фондация „Джендър образование, изследвания и технологии“, която е инициатор на проекта с протекцията на „родното“ Министерство на образованието и науките и Софийския инспекторат по образование. Тя разчита на това, че хората принципно са против насилието. Следователно, те ще приемат на доверие спорния замисъл на проекта, щом като е опакован в консенсусна фразеология. Същото, впрочем, се прави и по линия на Истанбулската конвенция — уж щяла да защитава жените, но в нея има и много повече.

Ако прочетем целите на проекта,

виждаме, че там лъжливите внушения продължават. Убеждават ни, че в българското училище едва ли не се вихри междуполово насилие, фалшива мъжественост — мачизъм, сексуален тормоз и т.н. (Вижте списък с целите тук.) Човек остава с впечатлението, че вълните от насилие така нагъсто връхлитат българското училище, че вече няма и една свободна минута за учебни занятия.

Щом всеки нормален човек е против насилието, значи думата „насилие“ трябва да се постави в самото начало, за да предизвика съгласие у публиката. Разбира се, нужен е предлогът „без“, за да се постигне пълен консенсусен ефект. Получава се фразата „без насилие“ и всички са щастливи. Безусловно! Даже не е нужна команда от Брюксел

Думичката „без“ обаче се отнася и за следващата фраза – стереотипите, определени от пола“. Следователно, „без“ означава, че тази „джендър“ организация ще изкоренява от живота на децата не само насилието, но и техните полови стереотипи. Кои са тези толкова опасни стереотипи, определени от пола, които „джендър“ организацията така амбициозно се е втурнала да премахва с подкрепата на МОН, РУО-София и пр.?

Кои са тези полови стереотипи?

Да не би да са онези, естествено свързани с пола нагласи, чрез които момичетата развиват в зряла възраст женствени качества, а момчетата — мъжествени качества? Ако е така, „джендър“ организацията (и МОН) попитаха ли родителите дали са съгласни от децата им да бъдат премахнати зародишите на тези толкова важни и необходими за живота качества?

Към днешна дата (5 години след публикуването на целите на проекта) „джендър“ организацията не е конкретизирала срещу кои полово обусловени модели на поведение (стереотипи) се бори? Неясната фразеология, избягването на конкретика и спекулирането със смислово осакатени клишета като „толерантност“, „приемане на различните“ и тем подобни са характерни черти на „джендър“ идеологията.

По-нататък четем фразата „фалшивата мъжественост (мачизъм)“. Но „джендърите“ не ни казват коя, според тях, е истинската мъжественост, към която ще насочват децата? Надявам се, че не е тази „мъжественост“, която разпалва един много разпространен „мачизъм“, изпитващ сексуално влечение не само към меки китки и дупедавщина, но и към невръстни деца, независимо от техния пол!

На друго място лансират фразата „отрицателни стереотипи, определени от пола“, но не казват кои са положителните стереотипи, определени от пола? Може би очакват, че ако човек изобщо си зададе този въпрос, в съзнанието му автоматично ще бликнат положителни асоциации, като благородство, великодушие, човечност, алтруизъм, уважение и т.н.

Уви, подобни асоциации нямат нищо общо със сексуално възпитателните цели на „джендър“ организациите. Защото такива добродетели се формират не с „джендърни проекти“, а с адекватно морално възпитание. И то от родители и педагози, които сами притежават такива морални качества и знаят как се гради характера през съответните възрастови периоди.

Дори ако хипотетично допуснем, че някоя „джендър“ организация в своето лицемерие оповести, че се стреми към определени морални ценности, тогава собственото ѝ самоопределение като „джендър“ ще я издаде, че тази организация е безсилна да осъществи подобни цели. Безсилна, защото нейните „ценности“ не са реализация на стойностна ценностна система, а са продукт на сексуално обременена идеология. Достойни за съжаление са хората, чиито „морал“ извира от техните сексуални наклонности.

А иначе за всеки здравомислещ човек е ясно, че

не полът е виновен за проявите на насилие,

а липсата на морални качества у тези, които проявяват склонност към насилие. Защото всички деца имат своя биологичен пол, но далеч не всички деца са насилници — както косвено се опитват да ни внушават „джендър“ организациите и техните покровители от Брюксел, Страсбург и Вашингтон.

Насилието е следствие от липсата на адекватна ценностна система у децата и техните възпитатели. А ценностната система е духовен ресурс, който човек придобива независимо от своя пол и въпреки своя пол! Нека „джендър“ организациите бъдат така добри да не забравят, че ценностната система се намира в духа, а не в гащите.

Ето защо, докато са втренчени в гениталиите на децата, „джендър“ организациите никога няма да възпитат у тях нито едно морално качество и нито една добродетел. Следователно, няма да изкоренят насилието, с което така лицемерно спекулират.

Но аз дълбоко се съмнявам, че на „джендър“/ЛГБТ организациите им пука за моралното възпитание на децата. Цялата тази лицемерна загриженост за насилието в училище е само благовиден параван, зад който прозират нечестиви цели.

Впрочем, ако децата получаваха адекватно морално възпитание и здрави ценностни устои, тогава „джендър“/ЛГБТ организациите щяха да оредеят значително. А разнасяната от тях зараза на сексуалната дезориентация щеше да се свие до естествения си санитарен минимум.

Но тъкмо заради това тези организации нямат интерес децата да получават надеждни ценностни ориентири в живота. Те се стремят да объркват децата от най-ранна възраст с агресивното им въвличане в екстравагантни сексуални занимания, които незрялата детска психика е неспособна да асимилира и оцени като нездрави и ненавременни. И резултатите не закъсняват.

Психическите и сексуални разстройства сред младите хора в т.нар. свободни общества нарастват с епидемични размери. Операциите за смяна на пола в детска и юношеска възраст се превръщат в масова практика и дори се приемат за нормален резултат от сексуалното възпитание, получено при осъществяването на трансджендър и ЛГБТ политики.

Накратко, свидетели сме на институционализирани и напълно легитимни (юридически, но не и нравствено) практики за ранна деморализация на детското съзнание.

Христо Радков
7.2.2018 г.

* * *

Още по темата:

Войната срещу децата: документален филм за бесовете на прага ни

Нахалството на ГЕРБ и Истанбулската конвенция

Британски съветник: Натрапването на трансджендъризма сред децата трябва да спре

Готвят изумителни секс уроци за 5-годишни деца (твърде мръсно за твърде млади)

Истанбулската конвенция — рай за феминизма, ад за недочелите

Разни мисли — 09: Страхът от разногласие и филтрирането на общества

Перверзии в образователната система за деца в Бразилия

Детско порно и расизъм в щатската образователна система

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

10 коментара за "Размисли върху един „джендърен“ проект, действащ в училищата"

  1. Дорина Василева  09.02.2018 г. | 09:53 ч.

    Ето и още три мнения от нашенски специалисти по темата и едно, подписано от 60 лекари. Дано българските учители, а и изобщо мислещите хора, не следват сляпо научно-абстрактни мнения, вгледани в буквата на „научността“, защото зад нея стоят други сили и цели. Доста безсилие има в психологическата трактовка на това, на което сме свидетели. Щайнер е бил ясен по отношение на съвременната нему психология, а сегашната не е по-различна – докато не се опре на духовно-научни основи и разбирания, тя реално ще бъде далеч от онова, което реално клокочи в човешката душа. Да се чете между редовете с отворено и будно съзнание, както и с прозиране на истинските причини за случващото се!

    Смяната на пола не е мода, а необходимост

    На децата не трябва да се говори за сексуалните различия

    Понятието трети пол е пълен абсурд

    60 водещи лекари срещу Истанбулската конвенция

  2. Светльо  28.02.2018 г. | 14:04 ч.

    Горчивият опит на Канада и силната наклонена по пътя към Бездната:

    Законът за новите „човешки права“ в Канада налага „приемливи“ местоимения за полова идентичност

    Запознайте се с новите „човешки права“ – тези, при които законът ви принуждава да използвате „приемливи“ местоимения. С други думи, ако не използвате избраното от дадено лице местоимение – „ze“ (Бел. пр. – непреводимо), „zir“ (Бел. пр. – непреводимо), „they” („те“) или някое от множеството други потенциално възможни думи, ще имате проблем с комисията. Това, от своя страна, може да доведе до заповеди за поправителен труд, извинение, „превъзпитание“ по маниера на Съветския съюз, глоби и затвор поради неуважение към съда в случай, че продължавате да не спазвате това.

    Интересно е да се види как се действа по болшевишки. Типично повторение на съветския модел в Западните страни. В тази статия тук става дума за Канада, но модела е приложен или ще бъде приложен и в Западна Европа.

    Доколко Източна Европа ще има съпротивителни сили предстои да видим. Досега стеклите се събития показват именно съпротива в Източна Европа, която трябва да се удържи!

  3. Христо  28.02.2018 г. | 17:48 ч.

    Виж, Светльо, как се преобръщат нещата… Не е ли това ирония на съдбата?

    Царството на гражданските права и свободи – мечтана дестинация на поколения българи! – се превръща в царство на политическа дискриминация и репресия на инакомислието.

    Свободният демократичен свят е в процес на поробване от нова тоталитарна идеология, а бившите тоталитарни държави изненадващо получават съдбовен шанс да се превърнат в оазис на свободата. 🙂

  4. Стопанина  28.02.2018 г. | 19:00 ч.

    Утре темата продължава… 😉

  5. Светльо  28.02.2018 г. | 19:01 ч.

    @Христо,

    Като погледне човек от т.н. освобождение та до сега, като че Душите които слизат в този/тези народ/и в ръцете на Горните Йерархии е като една Духовна глина, която бива моделирана и мачкана, и рязана и какво ли не, за да се извая/т като бъдещия Христов народ. Като народа на Духа! Говоря за славяно-езичното население и в миналото и сега, та и за в бъдеще. Тук от тези земи някак си по-различному се вижда света. Но тези страдания са за добро. Един логично мислещ човек, не говоря за антропософ, говоря за логично мислещ човек, няма как да не си задава въпроси, живеейки географски по тези земи. Абсурдите винаги са били огромни. Няма как една Душа, която е тръгнала по Пътя да не задава въпроса постоянно „Защо?“. Та, „Затова ви казвам: питайте и ще ви се отговори; почукайте и ще ви се отвори; поискайте и ще ви се даде“.

    Когато обаче всичко ти е наредено, живота ти песен, лустрото – лъснато, въпроси и няма за какво да задава човек или поне не са тези, съществените въпроси за които ни насърчават да питаме, за да ни се отговори и да чукаме за да ни се отвори. Това лъскаво и лъжовно лустро обаче крие една гнилост. Та като поостарее дрехата и се вижда и гнилоча. Това сякаш се случва сега.

    Няма как да не спомена това и от къде тръгна този болшевишки импулс преди 100 години – точно от там, където вече се е завърнал – като бумеранг. А тези чрез които се излъчи, са си все там. Водачите на Ложите. Лошото е, че те си ги харесват – и нищо не може повече от това което те са създали да се измисли…

  6. Gergana  28.02.2018 г. | 20:48 ч.

    Той трябва да е вече тук…
    Сериозно, те дръпнаха на седма скорост. Тези предвестници на
    злата раса ли ще са? Какво, по дя….те, е това? Модно шоу на Гучи.
    Я скивайте:

    Много се нормализираха нещата!

  7. Gergana  28.02.2018 г. | 21:07 ч.

    Това имах предвид

  8. Светльо  20.03.2018 г. | 08:50 ч.

    “Конвенцията е тест, тя проверява има ли все още имунна система обществото, или всички защитни бариери са рухнали. Изненадата бе двойна, защото Църквата също реагира. За ужас на онези, които бяха отпразнували вечния секуларизъм.
    Но и атеистите не харесаха ИК.

    За продажния ни мейнстрийм „елит“ Конвенцията е просто още един начин да покаже своята вярност в лакейството към господарите на света. Елитът ни не е автентичен и поради това той не артикулира идеи, не ги обговаря, те дълбоко не го интересуват, а и са непосилни за интелектуалния му багаж, който е колкото да побереш маратонките и екипа от фитнес залата. Обслужващият персонал се познава по това, че той няма идеи, защото слугите никога нямат свои идеи.Те са виртуози в интригата на налагане на господарските интереси. Всяка идентичност ще бъде и е атакувана. Националните държави, Бог, семейство, пол. Ето само няколко възможни подводни течения в Конвенцията. Първо- тя дава право на дискриминация по пол, защото защитава жени, деца, мигранти и ЛГБТ, но не и ВСИЧКИ граждани, както би трябвало да прави всеки нормален закон. Нагло даже се твърди, че дискриминация нямало. Второ – въвежда се джендър образование, чрез практики за разчупване на стереотипните роли на пола. Но кой се е допитал до родителите на децата? Никой. Какво е джендър, още не е уточнено в българските семантични предели на дефиницията. Ами тогава какво правим с правото??? Трето -Съсипване на семейства- това идва от възможността всеки да подаде сигнал за домашно насилие и този сигнал се разследва, дори, когато „жертвата“ не е съгласна или отрече такова насилие .Завръщане в сладките времена на доносите. Четвърто – ЛЮБИМО! Финансов рог на изобилието- държавата ще дава на НПО организации пари,с които те да ОТВОРЯТ КУТИЯТА НА ПАНДОРА. Пето- тотална загуба на частично останалия ни суверенитет, защото тази ИК се поставя над Конституцията на Република България и се позволява на един вездесъщ орган, контролиран от НПО организации, да се произнася като последна инстанция и да посяга с гнусни пръсти към деца, семейство и идентичност”.

    Всичката тази „хубост“ разбира се беше представена като нещо хуманно и прогресивно в едно от целия ни представителен елит. Нищо, че сега някои се обявяват против. Тук деление няма БСП, ГЕРБ и другите т.н. родни лакеи, наречени политици. Тази конвенция беше вкарана и все още стои в „режим изчакване“, за гласуване или приемане на идеологията под една или друга форма от една цитирам:

    необременена с минало партия, оказала се подходящата да действа на външен план като нова сила. Както всяка партия и в нея не всички са на висотата на морала, необходим за да претендира човек да бъде водач на народа си, но общо взето това е най-приемливата политическа сила в последно време, а лидерът и все повече еволюира от политик в държавник, независимо от ежедневната помия, с която е заливан (става дума за Бойко Борисов).

    Няма да споделя от кога е цитата, публичен е, вероятно е да го видят в оригинал и други посетители на блога тук. Политпросветната им дейност нямаща нищо общо нито с Науката за Духа, нито дори с чисто човешки земни разбирания за добро и зло, накъртва, дори вгорчава!. Защото това което прави днес т.н. политически и бизнес елит, без изключения отива отвъд, стига човек да може да го види – със земните си сетива, не говоря за някакви свръхсетивни.

    Ако пък земните сетива ти липсват, то какво остава за Онези виждащи Отвъд?!?!

  9. Светльо  20.03.2018 г. | 08:52 ч.

    Оригинала на горната статия – тук

  10. Петко Фенерски  20.03.2018 г. | 10:44 ч.

    Тук става дума за престъпление срещу личността.

    Родителят в възложил детето си на училището. Това означава на директора и учителите които познава.

    Никакви външни лица с никакви проекти не могат да бъдат ангажирани и да влизат в класната стая, а още по-малко деца да доносничат за други деца пред външни форми е абсурд без съгласие на родителите . Иначе се злепоставят и учителите. Ами ако откажат?

    Изобщо защо учителят е превърнат в парцалче….

    Би трябвало да се покаже на учителя рекламна бланка без всякакви писма и той да решава изобщо дали да дава или не дава съгласие, а тука СЕ ПРЕБРОЯВАТ учителите отказващи и могат да не си намерят работа (местата се контролират от РИО чреез ежегодно одобряване на Списък Образец 1 за всяко училище.

    Какви са тия писма, какво е това насилие да те преброят в нечии планове.

    Това е гавра с учителите на децата на първо място и злоупотреба със служебо положение отгоре

    Не става дума за конкретния проект, а принципно, за каквото и да е. Това е погрешна политика. И тия тръггнали да говорят за защита на права….

    За всяко мероиприятие да кандидатстваш (???)

    Трябва първо да попиташ родителите дали го искат. Задължително!

    Подготовката на това престъпление с информация и доверие е започнато още от заповедта МОН.

    А употребата на държавни служители за реализация на частни намерения е КОРУПЦИЯ.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.