Учителя за социалните въпроси (4)

„Новият човек не трябва да бъде нито богат, нито беден...“

Продължава от първа, втора и трета част »

Живата Природа обича последователността, тя никога не бърза. Туй ще помните! Това е един от нейните методи — тя не бърза. В нея е вечността, тя разполага с време колкото си иска. Тя икономисва своите сили, защото силите ѝ не са в такова изобилие, както времето. Следователно и вие можете да разполагате с нейното време, но не и с нейните сили.

По тази причина хората, които бързат, много скоро изтощават силите си и умират много рано. Никакви молитви не помагат тогава за продължение на живота им — в това отношение природата не жертва силите си. И когато искаш да живееш дълго, трябва да намериш някое любещо същество, което да ти даде на заем от своите сили. В това отношение аз считам добродетелта в света като икономия на Живата Природа — да знаеш да икономисваш силите ѝ.1

* * *

Светията не дава пари на заем; кесия в джоб не носи; пари в ръка никога не държи. Единственото нещо, което той може да направи, е да ви нагости хубаво и да ви даде отличен прием. Той ще ви даде легло с копринени покривки; сламеникът ще бъде пълен с най-хубавата трева — не рязана с нож, а късана с ръка; юрганът ви ще бъде от най-фин ленен плат, дебел 5 мм, който държи много топло. След като се нахраните и пренощувате там, на другия ден той ще ви изпрати любезно и ще ви каже: «На добър час! Бог да бъде с вас!» Речете ли да му поискате пари, той ще ви отговори: «Щом Бог е с вас, и без пари се живее в света.»2

* * *

Човек трябва да дава излишното. Ако има две нови ризи, едната ще задържи за себе си, а другата ще даде на своя беден брат. Излишното е на природата — тя разполага с него. Или другояче казано: излишното е на Бога.3

* * *

Рядко ще срещнете щедри хора — за непотребните неща те са щедри, но дойде ли до потребните, там няма никаква щедрост. Всички дават щедро гнилите плодове, а здравите задържат за себе си. Къде се проявява щедростта на човека? В Любовта. Като люби, човек дава от себе си най-ценното.4

* * *

Виждам някой — има си една стая и кухня, но казва: «Учителю, да имам 3-4 мебелирани стаи, ще бъде по-добре.» Иска да не го виждат. Посещавам го на следната година — има четири стаи, кухня, има баня, заграден двор. Казва: «Учителю, много добре стана, но много заборчлях, трябва да плащам голяма лихва. Откъде ще намеря пари?» — Че как да го съжаля? Тези задачи са за света. Да имат къща, да строят – това е задача за хората в света, това е предметно учение за тях. За градеж на къщи си има достатъчно хора. За учениците е нужен друг градеж, за вас има друга работа. Туй, което те вършат, не е лошо, но то не е за вас. Ако един ученик е отишъл на училище и иска да строи, той нищо няма да научи. Той трябва да остави другите да строят, а той да учи — като свърши училището, тогава ще строи.5

* * *

Казвате: «Защо Бог е създал света така, че едни хора са богати, а други — бедни?» — Вие не знаете причините, които са заставили Бога да постави едни хора при богати, а други — при бедни условия. Ако Той би поставил богатия при условията на бедния, богатият би извършил големи престъпления. За да не прави престъпления, Бог му дава власт, сила, богатство. Това не значи, че богатите хора са лоши, но понеже не разбират законите на живота, те не могат да използват бедните условия и вместо да се повдигнат, ще се провалят.

На бедните Бог казва: «Понеже имате силна воля и светъл ум, вие ще можете да използвате за вашето растене и развитие условията, при които съм ви поставил. Един ден, когато преодолеете тези условия, и вие ще станете богати.» Тъй че намерението, желанието на Бога е да направи всички хора щастливи и богати. Затова именно Той е поставил всеки човек при специфични условия, благоприятни за неговото развитие.6

* * *

Новият човек не трябва да бъде нито богат, нито беден — той трябва да стои над богатството и бедността, защото и богатството, и бедността за него са условия, за да може той да се прояви.7

* * *

Не мислете за бедността, защото тази идея е в състояние да ви разруши. Не мислете за богатството, защото и тази идея може да ви разруши. Не мислете нито за бедността, нито за богатството! Бедността и богатството са две различни състояния: бедният е разтоварено добиче, а богатият е натоварено добиче.8

* * *

Днес слагат ръка на собствеността, без да се замислят какво всъщност е собственост. Собственост е само онова, което носим в себе си. На тая собственост никой не може да посегне. Земята не принадлежи на никого — никой не може да я владее. Тя е условие, средство, общо достояние на всички. Тя е широка, просторна, може да задоволи и най-недоволните, но от хората се иска съзнание. Ако не си доволен от Земята, подай заявление до Господа, да те премести на друга планета — на Марс, на Юпитер, на Сатурн, дето желаеш. Той ще изпрати слугите си да те вземат от Земята и пренесат, дето пожелаеш.9

* * *

Сега казват: «Да вземем богатството на богатите и да го раздадем на бедните.» — Пак ще има караница. Не, по братски трябва да се споразумеят. […] Това е, което трябва да се насажда днес на хората. Всички други методи са употребявани, употребявани от памтивека и всички са дали само един резултат.10

* * *

Морализирането подразбира винаги някакъв вътрешен интерес. Когато някои хора са заинтересувани от нещо, те искат да морализират другите. Богатите морализират бедните, а бедните морализират богатите. Богатият казва на бедния: «Синко, има Господ, Той вижда всичко. Той те вижда, когато поглеждаш към парите на моята каса. Знаеш ли, че освен това има и дяволи, които ще те хванат в ад със своите шишове и ще те мушкат?» И той, горкият, трепери. После бедният минава покрай богатия и му казва: «Слушай, ти трябва да ми дадеш от твоето богатство заради Господа! Твоята каса е пълна. Не ми ли дадеш, и за тебе ще има мушкане. Ти трябва да приложиш Закона на Любовта.» Тъй се морализират хората в съвременното общество.

Питам: Морал ли е това? Какъв морал? — Морал на богатия. Морал ли е това? Какъв морал? — Морал на бедния.Този морал, който съществува от хиляди години насам, можа ли да спаси света? — Не можа. Когато богатите дойдат на власт, измъчват бедните; а когато бедните дойдат на власт, измъчват богатите. И след всичко това казват: «Светът ще се оправи.» — Кога? — «Когато богатите управляват. Тогава ще има и култура.»

Казвам: Да, културата и всички нейни блага, ще бъдат само за богатите. Други пък казват: «Светът ще се оправи, когато бедните управляват.» — Не, когато бедните дойдат на власт, тогава богатите ще обеднеят, защото управниците ще бесят и колят по същия начин, както богатите, които са били преди тях. Същото положение ще бъде. И бедните, и богатите са управлявали — аз знам какво могат да направят и едните, и другите.

Питате: «Ами тогава кой трябва да управлява?» — Засега има друго положение в света, то е в контрастите.11

* * *

Ако някой апаш хване един милионер за гушата и го обере, милионерът ще каже: «Какво право има този човек да ме изнасилва?» — Ами какво право имаш ти да изнасилваш другите? Тогава и ти не изнасилвай, за да не бъдеш изнасилван.12

Към пета част »


Бележки:

  1. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи VIII серия, (1925-26), 3. ТОЙ ЗНАЕШЕ, Русе 1926, с. 22 [^]
  2. ЗА СЪДБА ДОЙДОХ, Неделни беседи ХI серия (1927-28), София 1928-29, 8 КОГА РАЖДА, с. 11 [^]
  3. ИЗНОВО, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 1, Бургас 1992, с. 73 [^]
  4. НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, год. ХIII (1943-44), София 1944, с. 15 [^]
  5. СЪЗВУЧИЕ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. XVII (1937-38), т. II, Берлин 1994, с. 24 сл. [^]
  6. СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 105 [^]
  7. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи VIII серия, (1925-26), 4. ВИДЯ ГО ИСУС, Русе 1926, с. 26 [^]
  8. ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 5 [^]
  9. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи от Учителя (1916-1920), София 1946, с. 114 [^]
  10. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи VI серия (1923-24), София 1924, с. 250 [^]
  11. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи VIII серия (1925-26), 31. СТАНА ПЛЪТ, Русе 1926, с. 6 сл. [^]
  12. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи VIII серия ((1925-26), 31. СТАНА ПЛЪТ, Русе 1926, с. 21 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.