Учителя за социалните въпроси (1)

„Този строй ще се събори сам по себе си.“

Проповядват ни един бъдещ строй, проповядват ни бъдещо щастие, което никога няма да дойде на Земята по този начин — то никога няма да дойде. Ако ти си болен, ако стомахът ти е разстроен, ако условията, при които си роден, са неблагоприятни, какво ще ти донесе богатството?1

* * *

Държавите не са създадени от хората, а са творение на Бога. […] Всяка държава, която се противопоставя на Божия Закон, се заличава. Когато един дом не се подчинява на Божия Закон, и той се заличава. Когато един човек не се подчинява на Божия Закон, и той се заличава. Отде се заличава? — От лицето на Земята.2

* * *

Един ден човешките банки все ще пропаднат. Досега не съм срещнал човек, който да не е фалирал. Не съм чувал човешка банка да не е фалирала.3

* * *

Вие може да кажете, че аз съм против сегашния ред. Не, аз само изнасям нещата. Аз не съм против сегашния ред, но казвам, че от него нищо няма да остане. Аз само констатирам нещата.4

* * *

На един светия, на един благочестив човек не е определено да управлява или да урежда социалния строй на държавите. Това не е тяхна работа. Трябва ли да се доказва на един човек, който цял живот е ял, пил и заборчлял, че не е на прав път? След като цял живот е ял и пил, той вече е достатъчно опитен сам да оправи работите си. Той вече знае кой е правият път. Трябва ли друг някой да оправя работите му? Който знае да яде и да пие, той знае и да плаща.5

* * *

Всички социални въпроси трябва да се разрешат сами по себе си — умният човек няма какво да се безпокои за това. Богатите хора не спъват света, умните хора не спъват света. Единствено неразбирането на нещата спъва света — борбата, която съществува при ежбите е, която спъва. Бедните си мислят, че, ако станат богати, ще бъдат щастливи. Ако ти се научиш да дишаш правилно, ще станеш богат, ще задържиш богатството за себе си. А ако не дишаш правилно, и да си богат, пак ще обеднееш — един ден богатството ще изчезне от ръцете ти, както при сегашната криза. Богатството минава от едни ръце в други.6

* * *

Не е нужно да разрешиш социалните въпроси — разреши само тия въпроси, които имат отношение към твоя личен живот. Какво направил Александър Велики? — Като дошъл до Гордиевия възел, разрязал го. Какво спечелил с това? Ако бях на мястото на Александър Велики, щях да прескоча възела, нямаше да го режа. След неговата смърт царството му се разпадна. Наричат го велик, но в какво се състои неговото величие? Има нещо, за което е велик, но не за това, което той направи.

Питам: Кое е същественото за ученика? — «Да учи.» — Не е само това. Щом е ученик, той не може да не учи. Ще учи до известно време, и като свърши училището, ще стане учител. И като учител той ще се натъква на неразрешени задачи, както ученика. Той има слабости, каквито и ученикът.7

* * *

Не се произнасяйте преждевременно за нещата. Че управлението на даден народ било лошо — не се произнасяйте. На друг народ управлението било добро — и за това не се произнасяйте. Времето ще разреши въпросите. Не можеш да приложиш един и същ метод при възпитанието на двама души — нещо повече и върху себе си не можеш да приложиш един и същ метод при два различни случая. Един ден ще употребиш един метод, на другия ден — друг метод. Методът, който си прилагал на младини, е различен от този, който прилагаш на старини.

Природата се отличава с крайно разнообразие — красотата на природата е в разнообразието ѝ. Онези, които не разбират Закона на разнообразието, се стремят към еднообразие; те не знаят, че единството в живота се крие в разнообразието. Поради еднообразието, в което живее, човек е навлязъл в областта на страданията. Като не разбира причината на страданията си, той се стреми към разнообразие там, дето не трябва, и казва: «Аз имам много идеи.» — Не, ти трябва да имаш само една идея, един принцип, а много методи за прилагане на принципа или идеята. Не мислете, че щастието е в разнообразието на принципите.8

* * *

[Стремежа на всички живи същества за опазване на живота им] учените наричат борба за живот. Някои определят тази борба в следната формула: човек за човека е вълк. Това е верно само 50%, а не 100%. Животът не е само борба, а и работа. Борят се само пехливаните, атлетите, които искат да покажат своето физическо надмощие. За останалите хора животът е работа, защото по този начин се повдига цялото човечество. Повдигането на човека е стремеж, вложен в неговата душа. Когато човек не разбира живота, работата му се превръща в труд, а колкото по-надолу слиза — в мъчение.9

* * *

Питате: «На какво се дължи съвременната икономическа и духовна криза?» — На прекомерното производство. На който пазар и да отидете, ще видите свръхпроизводство на човешки мисли, чувства и желания. Пазарите са пълни с храни от всички светове — от физическия, духовния и умствения. Но няма пласмент.10

* * *

Сегашният строй е поставен на фалшива основа. Вярванията на сегашните хора в основата си са една голяма лъжа.11

* * *

Някой казва сега: «Дънов иска да събори настоящия строй.» Никакъв строй не искам да събарям. Този строй ще се събори сам по себе си.12

Към втора част »


Бележки:

  1. ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 163 [^]
  2. ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 159 [^]
  3. НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, год. ХIII (1943-44), София 1944, с. 129-130 [^]
  4. ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 128 [^]
  5. ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 206 [^]
  6. ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 162 [^]
  7. НОВАТА МИСЪЛ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947, с. 73 [^]
  8. УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи ХIV серия (1930), София 1949, с. 10 [^]
  9. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи от Учителя (1917), София 1942, с. 113 [^]
  10. УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи ХIV серия (1930), София 1949, с. 108 сл. [^]
  11. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи от Учителя (1916-1920), София 1946, с. 148 [^]
  12. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 275 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.