Учителя за социалните въпроси (2)

„Престъпленията в света не се вършат от невежество, а от лакомия“

Продължава от първа част »

Аз не поддържам никоя страна, но казвам, че ония, които насилват и ограничават, са от старата култура. И те имат право. Каквито морални аргументи и да изнасям, те ще си правят своето. И да кажа, че съм готов да ме обесят заради някого, пак няма да успея. Със сила не мога да заставя човека да постъпва по един или друг начин. Мога само да кажа на хората, че това, което вършат, не е добро. И това, което вършат, ще им се върне назад.1

* * *

Някои си мислят, че комунизмът е нова наука. Не, стара наука е комунизмът! Той съществува откакто свят светува. Когато пръстите на ръцете и краката страдат, целият организъм страда. Здравите клетки започват за изпращат храна и енергия на болните и така ги подкрепят. Клетките са малки душички, които след време ще се развият и ще станат разумни като вас. Дайте им условия да се развият. Те са комунисти — отказали са се доброволно от своята собственост. Те казват: «Господарю, ние ще живеем за тебе!» Когато господарят им направи отклонение от правия път, те казват: «Господарю, ти трябва да умреш!» В този смисъл смъртта не е нищо друго, освен край на монархическото управление в човека. Това управление трябва да умре. Бог е начертал какво ще бъде управлението и ние трябва да го приложим.2

* * *

Философи, поети, мъже, жени — всички служат на Бога! Няма никой, който да не служи на Бога! Един комунист казва: «Старото унищожаваме.» — Много хубаво! Някой казва: «Той е безверник!» — Няма безверници по света. Има вярващи в разни системи — в едно учение си безверник, а в друго учение си верующ. Но всички чувстваме, всички мислим, всички работим, всички дишаме, всички пием, всички ядем. По какво се различаваме? — Няма никаква разлика!3

* * *

(Исайя казва:) Полските зверове ще ме прославят, чакалите и камилските птици; защото давам вода в пустинята, река в сушата, за да напоя людете си, избраниците си (43, 20). Полските зверове са социалистите, комунистите, които ще прославят Бога.4

* * *

Още в предисторически времена на Земята съществувало първото царство, създадено от Бога. Тогава хората се намирали в големи затруднения, с които не могли да се справят. Царят им бил добър и благочестив човек. Като видял затрудненията на своя народ, той се обърнал за помощ към Бога.
Молитвата му била приета. Бог изпратил от Небето един ангел, който му донесъл едно житно зърно и казал: «Ще посеете това зърно и като даде плод, с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го пазите. Всеки човек ще вземе от него толкова, колкото сам може да носи на гърба си. Ако ти и твоите поданици служите на този закон, ще бъдете щастливи. В който ден измените на този закон, ще ви сполетят големи нещастия.»5

* * *

Частната собственост е най-голямото изобретение на дявола.6

* * *

Истинският морал се състои в следното: Да желаеш да имаш само това, което Бог е определил за тебе.7

* * *

Престъпленията в света не се вършат от невежество, а от лакомия. И умопобъркванията в света също стават от лакомия.8

* * *

Най-големите злини и беззакония в света стават все заради частната собственост — и парите, и яденето, всичко е частна собственост. Ако искате да живеете добре и в хармония с Великата Разумност, откажете се от частната собственост. Само така ще разберете дълбокия смисъл на Божествения Живот.9

* * *

Парите създадоха буржоазната партия, а безпаричието – пролетариата. Всички забогатели пролетарии станаха буржоа, а всички осиромашели буржоа станаха пролетарии. Бъдещата култура трябва да бъде култура на свободните хора. Буржоата и пролетариите трябва да споделят идеята за братството, да се считат братя. Те не се родиха нито пролетарии, нито буржоа, а се родиха братя помежду си. Такова трябва да е бъдещото разбиране на хората. Дойдат ли хората до това разбиране, и войната между тях ще изчезне.10

* * *

Човек трябва да разбере, че частна собственост или негово владение е само тялото му.11

* * *

В Божественото Право няма никаква собственост.12

Към трета част »


Бележки:

  1. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи от Учителя (1916-1920), София 1946, с. 236 [^]
  2. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи от Учителя (1916-1920), София 1946, с. 152 [^]
  3. ЗАПАЛЕНА СВЕЩ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. XVI (1936-37), т. 1, Берлин 1995, с. 121 [^]
  4. СЪБУЖДАНЕ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), т. 1, София 1944, с. 125 [^]
  5. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи от Учителя (1916-1920), София 1946, с. 280 [^]
  6. КРОТКИТЕ, извънредни беседи (1921-23), София 1996, с. 23 [^]
  7. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи VI серия (1923-24), София 1924, с. 456 [^]
  8. ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 1, София 1929, с. 44 [^]
  9. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи от Учителя (1916-1920), София 1946, с. 255 [^]
  10. ИЗНОВО, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 1, Бургас 1992, с. 218 [^]
  11. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи от Учителя (1916-1920), София 1946, с. 254 [^]
  12. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи от Учителя (1916-1920), София 1946, с. 147 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Един коментар за "Учителя за социалните въпроси (2)"

  1. Стопанина  03.02.2018 г. | 14:25 ч.

    И представете си сега, че някой от тъй наречените братски среди прочете извадките за частната собственост. Ако не познава антропософията, според мен има две неща, които може да помисли – че отказът от частна собственост е идеалистичен лозунг или че е постижимо и правомерно още сега, въпреки че не е. Доколкото е правомерно, се отнася само за ученици.

    Най-странното е, че извадките са от публични беседи, а не от лекции за ученици. В контекста на съвремието и дори на Троичния социален организъм отказът от частна собственост още сега е странен и спокойно може да се използва като аргумент против Учението – че звучи като комунизъм и тем подобни.

    Дали Учителя говори за днес и сега?

    Според мен не. Трябва да се знаят междинните стъпки, а те се посочват от антропософията – как регулацията на стопанския живот от правната сфера постепенно ограничава егоизма, унаследяването на частна собственост и т.н.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.