Разни мисли — 09: Страхът от разногласие и филтрирането на общества

Едни ослепяват на фронта, а други проглеждаме

Тези дни се включих в няколко борби на различни фронтове. Беше смазващо, но и просветляващо. Социалната ми изолация покрай новата книга ме беше вкарала в розов сън. Неусетно се бях върнал към заблудата от детските години, че е достатъчно да обясниш нещо на някого с цялото красноречие, на което си способен, за да те разбере.

Бях забравил, че има хора, които не искат да разбират – въпреки че тези, които не щат да се разберат с нас, е тема в творбата ми! Но Провидението ме пази, както винаги досега. Участието в борбите ме „приземи“. Ох!

Има хора, които разбират, защото търсят честно. Има хора, които не разбират – ни се карат, ни се водят; едно си знаят, едно си баят. Има хора, на които не им отърва да разбират. Има хора, които искат да разбират, но не са развили умения, за да се справят.

Има всякакви хора!

И пишех книга „за всички тях“. Кога за тия месеци станах идиот (защото отдавна не съм наивно дете), който отново е повярвал, че обясненията вършат универсална работа?! Нищо де, борбите ми свериха часовника. Отне ми само два-три дни на фронта. Не всеки може да се излекува тъй скоротечно от идиотизма си, така че не се оплаквам, а благодаря, Боже!

Паднаха маските на задочни и стари познайници

Като нищо съм им сложил тези маски, за да ги разкрася. Не казвам, че хората са били лицемери.

Мога само да съм благодарен на Истанбулската конвенция. (Thank you very much / Спасибо большое!) Тя вече върши чудна работа като филтър на обкръжението ми, пък и на обществото. Всеки знае за нея, затова почти всеки има мнение. И когато обърнем внимание кой как я защитава или отхвърля – ситото се разджурква и затлаченото обкръжение оредява, а на мястото на отдалечаващите се господа и дами идват нови приближени.

Това не ме притеснява. Ни най-малко.

Но тези, които оттекоха в канала на старите познанства, бяха много сащисани. „Сакън – пишат ми, – как може интелигенцията да се дели за такова нещо!“ О, ще се делим, та пушек ще се вдига. И деление под микроскоп, ако се наложи, ще правим.

Ама не заради тъпата Конвенция. Пффф. А заради самия факт, че някой е очаквал илюзорната му „интелигенция“ да вземе единно становище; задето не може да се примири с обстоятелството, че други не мислят „интелигентски“.

„Благодаря ти, Вишну, че ме запозна с Христос“, за да не съм интелигент с интелигентски ценности, а триждепроклет еретик с християнски ценности. Интелигентите са много интелигентни, ама в абстракциите си. Не знаят, че Някой е дошъл не за мир, а да разделя баща от син, майка от щерка, брат от человеко-звяра…

Щом се налага!

Хубаво е да знаем за всички текущи и бъдещи разделения. (Да добавя в тази статия, че едната раса при Орифиил, както се очертава, ще има социални джендъри.) Когато знаем какво иде, няма да имаме страх от разногласия. Напълно в реда на нещата са. И ще се делим и цепим на трески до Второ пришествие… Че и отвъд – буквално.

Страхът от разногласие е на интелигентите. А този страх ги прави животни. Без извинение. Вече губят човешкия си език – демонстрирано. Такива простотии изчетох, че едва ги разбрах. И то само защото си дадох зор да ги разбера, без да ги приемам.

Колкото пò на Запад четох, толкова по-нечленоразделно говореха оттичащите в канала на биографичната ми история. Доколкото разпознах отделни думи от отделни трактати, бяха нещо за гъзове и пълнежите им. Няма да се извинявам за тези думи. Интелигентите ги нижат в социална поезия, а моя милост, простият, само цитирам.

Чета автора на интелектуалната диария (защото запушалката на гъза му е само отдолу, а няма пълнеж и в главата) и си викам: Идиот! – Не той… Аз, задето мислех, че няма да е зле да ми бъде тестов читател на новата книга. Понеже беше и на първата.

И си викам: Няма да си идиот… Няма да пишеш „за всички“. Почвам нова редакция. Накрая трудът ми може да е „само за 15 човека, половината от които не живеят в България“ – както казваше една от редакторките ми. След коментара ѝ преработих черновата на предишната книга, докато стане „за всички“. Беше грешка и сега не споменавам дори заглавието.

Този път ще направя обратното – ще пиша „само за 15 читатели“….

Ама всичките ще са верни, звани и избрани!

Иван Стаменов
31.1.2018 г.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

3 коментара за "Разни мисли — 09: Страхът от разногласие и филтрирането на общества"

  1. farseer  31.01.2018 г. | 04:09 ч.

    Липсваше ми тази рубрика. Приятно изненадан останах, като видях, че си я подновил. 🙂

  2. Дорина Василева  31.01.2018 г. | 10:25 ч.

    Разбира се, че човек не може и не трябва да си затваря очите пред очевадните неща, за да си остане в душевния комфорт! А и със сигурност, за да влезе в „битка“, е нужна преценена смелост и готовност за удари – най-вече, които идват зад гърба, особено пък от т.нар „близки духовни среди“. Нищо изненадващо всъщност не се случи, нали?! Много познато.

    Иване, желая един ползотворен слънчев ден и като цяло – наситен с идеи и свише подкрепа творчески период по завършване на книгата ти!

    Но… най-добре като първа крачка действа чаша червено вино и пица с много кашкавал, споделени с приятели!

  3. Тео  31.01.2018 г. | 14:32 ч.

    „… Тогава ще поеме властта един друг архангел – Орифиeл. Той трябва да дойде, за да разтърси хората, да ги разтърси за тяхното истинско предопределение чрез ужасни мъки. И за да може това да стане по правилния начин, трябва още днес да бъдат подготвени хора, за да могат след четиристотин до шестстотин години да разпространяват езотеричния живот и да ръководят хората през черната епоха.

    Който днес, в епохата на Михаиловата власт, почувства в себе си подтика да вземе участие в духовния живот, той е призван да служи на архангел Михаил и под негово ръководство да се учи, за да бъде някога узрял по правилен начин да служи също и на ужасния архангел Орифиил. Изисква се жертва от онези, които искат да се посветят на по-висш живот. Човек трябва да получи духовния живот и да иска да изживее събуждането само при условие, че по-късно той иска да посвети себе си, своята воля, всичко само в служба на човечеството.

    След четиристотин до шестстотин години малката групичка от хора, която днес се подготвя, ще служи на бог Орифиил, за да бъде спасено човечеството. Ако в онова време такива хора поискат да поемат духовното ръководство, но не са били добре подготвени да издържат на всички бури и да са в състояние да оказват съпротива на пълчищата на Мамон, те няма да могат да служат по правилен начин на архангел Орифиил и човечеството няма да може да се издигне над своето нещастие. Но за да може това да се случи [човечеството да се повдигне], днес трябва да работим с всичката си сериозност, за да можем тогава по правилен начин да изпълняваме нашите задачи.“

    (Рудолф Щайнер, Из езотеричен урок от 5 декември 1907 г., Мюнхен)

    За тази малка групичка от хора работим, Ванка. И в това начинание съвсем не сме сами. Тепърва ще ставаме все повече. 🙂

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.