Истанбулската конвенция — рай за феминизма, ад за недочелите

Да изчетем конкретни текстове, преди да залитаме към неоснователни проповеди и нравоучения

Прекъсвам редактирането на новата книга, за да ви занимая с размислите си за скандалната Истанбулска конвенция. Самоналожената ми изолация от светски новини действаше до вчера, когато и глухите чуха анатемите на дедо Дионисий срещу политиците, които биха подписали това международно споразумение. Религиозните роптаят срещу „третия пол“ или „социалния пол“, а противниците им твърдят, че нямало такива термини в текста или (доколкото ги имало) в тях се разбирало нещо различно от църковната интерпретация.

За да си съставя мнение, реших лично да се запозная с текста — както се казва: от извора. Статията ми по-нататък е основана върху превода и съдържанието, публикувани от в. „24 часа“.

Ето какви са впечатленията ми:

Чернодрешковците имат ли основания да бият черковните камбани на тревога

Краткият отговор — и да, и не.

Не, защото в текста на Конвенцията нито веднъж не се среща термин „трети пол“. Ако някой твърди, че такова нещо съществува, е редно да го цитира с препратка. В противен случай бих го упрекнал, че лъже. Ако е религиозен пастир, лъжата изглежда още по-грозна.

Не, защото терминът „социален пол“ се споменава само един път, като на съответното място няма нищо скандално:

„Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жените, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход и пр.“ (Глава I – Цели и пр., чл. 4.3)

Действително, терминът „социален пол“ е оставен без ясно определение в Конвенцията, което го превръща в абстракция (празнословие). Може да се разбира като „жена, издържаща семейството си, което традиционно е мъжка задача“, но може да се разбира и като „жена, която се чувства и се държи като биологичен мъж“. Могат да се дадат и други тълкувания. Във всеки случай основното в чл. 4.3 са мерките за защита на права и отхвърлянето на дискриминацията.

Ако религиозните вярват, че жените нямат право за заемат традиционно мъжки социални функции — да изкарват парите и/или прехраната на семейството си, да служат в армията, да заемат ръководни постове и др. — значи презрителното отношение, което получават заради ролята си на ретрограден анахронизъм в обществото, за сетен път се оказва напълно основателно.

Ако религиозните вярват, че премахването на термина „социален пол“ от тази Конвенция ще спре някои жени да изземват биологични функции на мъжете в интимния живот или дори да сменят пола си чрез медицински манипулации, значи живеят в илюзорен свят.

Да, защото в текста на Конвенцията има нещо, което би могло основателно да притесни религиозните. Но те явно не са запознати с текста и говорят наизуст за неща, които всъщност не съществуват в текста, за сметка на неща, които съществуват там и са предмет на ожесточени дискусии. Това, срещу което основателно биха могли да протестират, е следното:

„Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.“ (Глава III – Превенция, чл. 12.1)

Личните ми възражения срещу горецитираното, което би могло и би трябвало да притесни даже религиозните, са:

1. Не е обяснено какво се разбира под „стереотипни роли“, което превръща термина в абстракция. Ако се имат предвид социални роли и се даваха поне няколко примера, за да разберем контекста, едва ли бих имал възражения. Но нямаше да мисля така, ако се имат предвид биологични роли! Смущава ме и употребата на самата дума „роли“ (в ориг.: roles) — да играеш роля, традиционна или нова, означава да не бъдеш себе си.

2. Като се има предвид, че практикуващите религиозни ортодокси са значителна част от електората на „патриотичните партии“, а тези партии са най-значимите (да не кажем — единствените!) проповедници на ретроградни идеи, действително имат повод за притеснение. За да не бъда абстрактен, ще дам пример: връщането на военната повинност, особено ако засяга само мъжете, влиза в конфликт с тази Конвенция. Защото ролята на мъжа като войник е чиста проба стереотип.

Ще бъде забавно, когато „патриотите“ подпишат Конвенцията и продължат да настояват за възкресение на въпросната отживелица. Тогава бихме имали пълно право да говорим с насмешка за политическа, социална и всякаква форма на шизофрения.

Кое е най-смущаващото в Конвенцията

Естествено, степенуването с „най“ е според личните ми възгледи. След като се аргументирам, убеден съм, разсъдливият читател ще се съгласи, че в официалния документ има идеи, които са по-реални и по-опасни от онези, заради които е истерията на чели-недочели ортодокси.

В горния цитат се говореше за „стереотипни роли за жените и мъжете“, но това е сред самотните изключения. Направих си труда да преброя колко пъти се говори за „правата на жените“ — чет и брой нямат, ако съобразим, че там, където става дума за „жертви“, също се имат предвид изключително жени и/или момичета. Затова се отказах.

Терминът „насилие над жени“ се среща 11 пъти в Конвенцията. А неговата членувана форма — „насилието над жени“ — е дори по-натрапчива: 18 пъти. Ако включим и другите словоформи със същия смисъл, бройката многократно нараства.

Познайте колко пъти се говори за насилие над мъже или момчета? — Нито веднъж. Това не е изненада за никого, който от години следи риториката на движението фенимизъм с неговите изкривени статистики и манипулации.

Феминистката „фактология“

Нека разгледаме конкретни примери от Конвенцията, при това само от въвеждащата ѝ част:

„Като осъждат всички форми на насилие над жени и домашно насилие;“

Под „всички форми на насилие над жени“ не влиза ли и домашното насилие? Защо е тази тавтология? Ако домашното насилие е извън формите на насилие над жени, защо не е разяснено? Защо оставам с впечатление, че под „домашно насилие“ се разбира изключително „насилие над жени“?

„Като отбелязват с дълбока загриженост, че жените и момичетата често за излагани на сериозни форми на насилие, като домашно насилие, сексуален тормоз, изнасилване, принудителен брак, така наречени „престъпления на честта“ и осакатяване на гениталиите, които представляват сериозни нарушения на човешките права на жените и момичетата, както и основна пречка за постигане на равнопоставеност между половете.“

Всичко, описано по-горе, важи в пълна сила за мъжете и момчетата. В САЩ, където имат статистики по тази тема, съотношението на жертвите на домашно насилие действително е 60% (жени) срещу 40% (мъже). Защо защитаваме изключително правата на 60%, а дори не споменаваме другите 40%? Някак тенденциозно, нали?

Докъде ще доведе предразсъдъкът за жените като единствени жертви на домашно насилие? До американската действителност, в която съпругите нападат мъжете си. После викат полицията. Полицията арестува мъжа, без да се поинтересува кой изобщо е нападателят. А когато случаят се изяснява, полицията освобождава арестанта и го предупреждава, че, ако жена му си счупи само нокът при следващото ѝ нападение, пак ще арестуват него. Защото мъжът е виновен дори при доказване на противното!

Равнопоставеност и равноправие на половете, а?

В Западна Европа данните са подобни. За България не знам дали има официални данни, но и тук имаме преизобилни свидетелства, че жените отвръщат на удара и съвсем не е изключено да започнат боя. Красноречиви примери за това се дават от репортажите на предаването „Съдебен спор“, които вече са толкова много, че само от тях може да се състави представителна статистика.

Разбира се, това не пречи на Нова телевизия, продуцираща това предаване, тенденциозно да илюстрира Истанбулската конвенция с кадри на жени, бити от мъже. Една жена никога не би посегнала на мъж или момче… това ли трябва да вярваме? Дори тогава, когато в същата новинарска емисия научаваме за медицински сестри, крещящи и въртящи шамари на болни момчета. Поведението на мейнстрийм медиите е политическа коректност пар екселанс.

Друг е въпросът, че в Конвенцията не се прави ясна разлика между физическо и психическо насилие. Бих спорил дали жените не са първенци в насилието от втория тип. Но феминистките и глупавите им поддръжници от мъжки пол не желаят да знаят за това.

В обществата, където има принудителни бракове, засегнати са не само жените, но и мъжете. По каква логика само жените не са съгласни с чуждия избор на партньора, а мъжете винаги са доволни от уредените бракове — няма и да питаме феминистките, защото феминизъм и логика са оксиморон.

Същото важи за „престъпленията на честта“. Жените са наказвани за изневери, но същото важи и за мъжете, нарочени за хомосексуалисти. Особено показателна е масовата практика в Египет и Тунис за принудително анално освидетелстване на заподозрените, включително с бъркане с пръсти и предмети в телесните кухини на заподозрените. В резултат на тези практики, от които страдат изключително мъже, беше приета Резолюция, заклеймяваща такива манипулации като форма на мъчение и/или изнасилване.

Феминистките и глупавите им поддръжници от мъжки пол не желаят да знаят и за това.

Що се отнася до осакатяването на гениталиите мъжете категорично водят жените. За разлика от жените, които не са обрязвани извън някои страни (по-точно е дори да се говори за маргинални общества) от арабския свят, ежегодно в САЩ и Европа се обрязват момчета в бебешка възраст — без тяхното съгласие и на възраст, когато препуциумът все още е абсолютно необходим за нормалното развитие на гениталиите. Манипулацията безспорно се определя като травматична дори за бебетата, затова е тема на продължаващи ожесточени дискусии.

Феминистките и глупавите им поддръжници от мъжки пол много добре знаят за това, но не желаят да го знаете вие, защото ги оборва.

„Като отбелязват продължаващите нарушения на правата на човека в рамките на въоръжени конфликти, които засягат гражданското население и по-специално жените под формата на широко разпространени или системни изнасилвания и сексуално насилие, както и потенциала за нараснало насилие, основано на пола, по време на конфликтите и след тях.“

Значи, жените и момичетата били „по-специално“ засегнати. Защото били системно изнасилвани. А къде са мъжете и момчетата през това време? — Мъртви са, защото тези, които изнасилват жените, по-рано избиват всичко живо от мъжки пол. Естествено, феминистките и глупавите им поддръжници от мъжки пол не желаят да знаят за това, нито вие да го знаете.

Според някои статистики в Европа и САЩ всъщност е по-вероятно жертва на изнасилване да станат невръстни момчета, а не момичета. Палавите католически свещеници си знаят…

Понеже това е действителността, феминистките и клакьорите им редовно я изопачават с тенденциозни вестникарски заглавия от типа: „500 човека/селяни/нигерийци убити при нападение на Боко Харам“. Това, че всичките 500 души са МЪЖЕ, не е важно. Важното е, че друго заглавие гласи: „10 ЖЕНИ разказват за ужасите да бъдеш сексуална робиня на Боко Харам“. Защо разказват? Защото са живи и са имали шанс да избягат, за да споделят. Защо мъжете не разказват? Защото са заклани без право на обжалване.

Схващате идеята, нали? Ако да, браво на вас, защото не сте залитнали по феминистките скудоумия. Но те държат да ни убеждават, че:

„Жените и момичетата са изложени на по-големи рискове от насилие, основано на пола, отколкото мъжете.“

Глупости на търкалета. Особено когато насилието не е конкретизирано, а в случаите на военни конфликти жените абсолютно безспорно са в по-изгодната позиция. Не твърдя, че да бъдеш изнасилен е добро, но да твърдиш, че мъжете, масово избивани във войни, са изложени на ПО-МАЛЪК риск от насилие, е форма на идиотизъм.

„Като отбелязват, че насилието над жени е проява на исторически неравнопоставените властови отношения между жените и мъжете, които са довели до доминация над жените и дискриминация срещу тях от страна на мъжете, както и до възпрепятстване на пълния напредък на жените.“

Ако познаваме риториката на феминистките, непременно трябва да очакваме споменаването на статистиките, че мъжете в политиката са повече от жените; че жените, ръководещи корпорации, са по-малко от мъжете, и пр. Или както са го написали в горния цитат — такива са „неравнопоставените ВЛАСТОВИ отношения“.

Отново за ВЛАСТ се говори и на това място в Конвенцията:

„Страните се ангажират […] да внедряват политики за равнопоставеност между жените и мъжете и за овластяване на жените.“ (Глава I – Цели и пр., чл. 6)

И напълно в покварения дух на феминизма, не се споменава нищо за БЕЗВЛАСТНИ професии. Явно „равноправието между половете“ не предвижда еднакво представителство на мъжете и жените в армията, в мините, в полицията, сред пожарникарите, сред хората, които стават преди пропяването на първи петли, за да изхвърлят контейнерите с боклук…

Схващате идеята на феминизма: „Равноправието на половете“ започва и свършва с дивидентите и привилегиите, като напълно изключва равнопоставеността в тежките и особено в рисковите професии и социални функции.

Ако трябва да коментирам всяко феминистко изречение в Истанбулската конвенция, ще се наложи моят текст да бъде поне 10 пъти по-дълъг от нейното съдържание.

„Член 46 – Отегчаващи вината обстоятелства“

Тук Конвенцията става твърде абсурдна в българския ѝ превод. Очевидно е, че преводачът — все тая мъж или жена — упражнява насилие над читателя, който знае разликата между „отегчаващо“ и „утежняващо“.

За да не утежнявам статията си с оборването на още отегчаващи феминистки (и политически коректни) простотии, приключвам със следното. Ако Конвенцията ни занимаваше с правата на ЧОВЕКА, без оглед на неговия пол, едва ли щях да имам съществени възражения. Но натрапването на философията, типична за „бойците за социална справедливост“ (SJW) от англоамериканския свят, този път през един международен политически документ, ми идва в повече.

И ако има нещо донякъде успокояващо, то е, че в България отдавна си имаме доволно много закони, уреждащи ВСИЧКИ разглеждани въпроси. Не са перфектни, но в редица отношения са по-добри и по-справедливи, в сравнение с англоамериканските извращения на мисълта. Подписването на Конвенцията така или инак няма да промени нищо. „Добри“ пожелания, de jure победа за феминизма, но de facto керванът ще си върви.

Така че евентуалното подписване на тази обида за интелекта и ерудицията от страна на България само би потвърдило, че тукашните политици са безгръбначни Yes men-овци, готови да се надупят на всичко, стига да се подкрепя и прави в други страни. Но това го знаем и от други поводи! Та, опитайте да се забавлявате, като си представите мъжествените ни „патрЕоти“, проникнати от феминистки страпон — ако им харесва, няма насилие!

Иван Стаменов
24.1.2018

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

37 коментара за "Истанбулската конвенция — рай за феминизма, ад за недочелите"

  1. Светльо  26.01.2018 г. | 22:32 ч.

    Много стойностни коментари днес в А-спекто. Помествам още един тук:

    Истанбулската конвенция и джендър дисфункцията

    Джендър идеологията е контролен механизъм по пътя към поредната „светла утопия”. XX век знае резултата от социалния инженеринг и „сътворяването” на „ново човечество”, но за съжаление сякаш се изплъзва от живата памет. А срещу такава забрава нито една конвенция не може да предложи превенция.
    http://www.a-specto.bg/istanbulskata-konvenciya-i-dzhendr-disfunkciya/

  2. Telemag  27.01.2018 г. | 13:54 ч.

    Добавям още (цитирам свой познат):
    – В конвенцията има ли клауза, за защита на жени от други жени? Чували ли сте, какво си причиняват едни момичета на други?
    – В конвенцията има ли клауза, защитаваща възрастни хора (от 50 г. нагоре) от деца (малолетни на 12-14 г.)?
    – Какъв е смисъла от нов закон, щом старите закони не се прилагат ефективно от държавата??????????
    – Възможно ли е, целта на сложните и двусмислени формулировки да е защита на нов вид човек (клонинг)? Който скоро ще се появи, но няма права (с изключение на Истамбулската конвенция).

  3. Александър  27.01.2018 г. | 16:10 ч.

    –- ,,отбелязват, че децата са жертви на домашно насилие, включително и като
    свидетели на насилието в семейството; “ ––{само толкова 🙂 Ако не знаем кое как е }

    ––настоящата Конвенция има следните цели:
    да да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и
    премахва насилието над жени и домашното насилие;
    –,,„насилие над жени“ се разбира като нарушение на правата на човека и форма на
    дискриминация срещу жените и означава всички актове на насилие, основано на пола, които водят или е вероятно да доведат до физически, сексуални, психологически или икономически увреждания или страдание за жените, включително заплахи за такива актове, принуда или п-
    роизволно лишаване от свобода, независимо дали това се случва в обществения или в личния живот;
    б „домашно насилие“ означава всички актове на физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие, които се случват в семейството или в домакинството, или между бивши или настоящи съпрузи“
    ,,„жертва“ означава всяко физическо лице, което е
    изложено на описаното в букви
    а) и б) поведение;

    ––{Децата направо са изключени! Не , забравени са ! На няколко места ги споменават за украса .}

  4. House M.D.  27.01.2018 г. | 18:31 ч.

    Юридическият термин за „утежняване“ е „отегчаване“. Напр. „отегчаващо вината обстоятелство“, а не „утежняващо вината“.

  5. Gergana  27.01.2018 г. | 19:19 ч.

    Юридическият термин за „утежняване“ е „отегчаване“. Напр. „отегчаващо вината обстоятелство“, а не „утежняващо вината“.

    Юридическият термин отегчаващо е различен от термина утежняващо.
    Отегчаващи са обстоятелствата, които увеличават заплахата срещу една конкретна и специфична общност, вследствие на едно потенциално наказуемо деяние, а утежняващи са тези, които утежняват състоянието на предполагаемия извършител пред съответната съдебна инстанция, след извършено следствие около деянията на извършителя.

    Ние сме свикнали да ориентираме въпроса за вината около деянията около извършителя, а не въпроса за последиците около самото деяниe. В културно отношение, това би могло да се промени и отдавна е променено (около годините преди Втората световна някъде), имаш право.

  6. Gergana  27.01.2018 г. | 19:37 ч.

    Ние сме свикнали да ориентираме въпроса за вината около деянията около извършителя, а не въпроса за последиците около самото деяниe. В културно отношение, това би могло да се промени и отдавна е променено (около годините преди Втората световна някъде), имаш право.

    Ето един пример за лошо използване на българския език. Първа си го признавам. Явно съм, по женски, много отрицателно настроена към неблагоприятното развитие на нещата. Тук имаме нужда от конструктивни решения. Определено.

  7. Стопанина  29.01.2018 г. | 19:54 ч.

    10 години затвор за пастрок-насилник

    А стига бе… без ратифицирана Конвенция?! 😉

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.