Защо няма актуализации на блога

Стопанина работи върху „Свитъци за текущи и бъдещи Времена“

Чудите се, защо „От Извора“ сякаш пресъхна? Имате основание за този въпрос, който едни от вас таят за себе си, а други ми задават с писма. Тази публикация ще опита в общи линии да поясни причините за „пресъхването“, което ще продължи поне до края на годината. Не изключвам възможността периодично да качвам една или друга статия, но няма да бъде систематично. Временно замразявам и работата по подкастовете.

Дължа обяснение на всички читатели — особено на дарителите, които ме подкрепят за работа, а не за бездействия. Спокойно — няма да изчезна с парите. Не съм фараон на финансова пирамида. Ако говорим за „пресъхване“, то е само привидно. Истината е, че от години не съм работил толкова съсредоточено и усилено, колкото правя от известно време насам и ще правя месеци напред,

докато завърша новата книга

Старите читатели знаят, че и преди съм започвал книги, но не ги завършвах. Дължеше се на това, че започвах грешните книги, наблягащи повече на прозата, отколкото на философията. Дължеше се и на разтроението ми между блога, канала и книгите. Да се напише книга е извънредно сложно начинание, което поглъща всичките душевни, чувствени и умствени сили на автора. Когато се разкъсваме вътрешно, няма как да се получи — не и добре.

Но му хванах цаката!

Книгата ще се състои от отделни „парчета“, много внимателно скроени, така че да има нишки, които свързват отделните части. Философията, ако можем да я наречем така, определя прозата, а не обратното. Накрая ще зашия „пергаментите“ в нещо като сборник от свитъци, в които се разкрива една Цялост.

Работата е тежка, но това, че е „на парче“ с мисъл за Цялото, ми позволява да напредвам. О, уверявам ви, че доста напреднах! Само за един месец вече са готови около 300 страници, като начинанието е завършено едва наполовина. Ще бъде голяма книга — надявам се, не само по обем, но и по значение.

С други думи, Изворът не е съвсем сух. Просто е в особен сезон. Водата се насъбира под почвата, извън погледите на външния свят, но в точния момент ще бликне. И се надявам да напои Скитската пустиня с единственото, което може да я превърне в подобие на Райска градина.

Благодаря на всички за моралната и икономическата подкрепа. Без нея не бих могъл да работя върху това начинание. Надявам се, че ще мога да разчитам на нея и докато резултатите не са видими на мига, а малко ще се забавят.

Иван Стаменов — Стопанина

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми.
От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите.
Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

12 коментара за "Защо няма актуализации на блога"

  1. Агамемнон  25.10.2017 г. | 19:01 ч.

    Успех в начинанието! И нека добавя очевидното – философията е единственото смислено нещо, заради което човек решава да прочете една книга (разбира се, говоря за онези, които печелят нещо от написаното, а не за любителите на плажни криминалета; именно те са основните потребители на сайта).

  2. Скитиан  25.10.2017 г. | 22:52 ч.

    Скитската пустиня дано се напои.

  3. Даниел Захариев  26.10.2017 г. | 13:58 ч.

    Успех!

  4. farseer  26.10.2017 г. | 21:03 ч.

    А каква беше онази публикация, която искаше парола и която изтри набързо?

  5. Стопанина  26.10.2017 г. | 21:08 ч.

    @ всички

    Благодаря!

    @ farseer

    Беше част от книгата, но впоследствие реших да напиша всичко и тогава да го предложа за четене пред каквато и да било публика. Няма нищо скрито от никого, зад парола или друго. Ще излея всичко накуп, щом съм готов.

  6. аутсайдер  28.10.2017 г. | 00:53 ч.

    В един филм Шон Конъри играеше стар писател, който съветваше млад писател: „Черновата се пише със сърцето, а беловата – с ума“.
    Накрая всичко трябва да се прегледа отново, и не само да се редактира, но и да се пречисти енергийно (в тази връзка интересен случай е описан в „Диагностика на кармата“ от Сергей Лазарев), за да „хване“ читателя.
    С една дума, успех в начинанението!

  7. Стопанина  28.10.2017 г. | 20:12 ч.

    Не тачим Лазарев и религиите на вината.

  8. аутсайдер  29.10.2017 г. | 17:19 ч.

    Лазарев има страхотни попадения – за прилепването (включително към духовното), потъмняването на душата, агресията (при неприемане), рушенето, и др.
    А кармичният закон си действа неумолимо, не е въображаем. Дали някой ще чувства вина (основателно, например прероденият Хитлер би трябвало да чувства вина, или неоснователно, например внушена от разни псевдо-религиозни течения), май не е от голямо значение, и по-скоро отваря работа на психиатрите (и двата случая са патологични – да чувстваш вина при липса на основание, и да не чувстваш вина при наличие на основание).

  9. Стопанина  29.10.2017 г. | 17:34 ч.

    Лазарев има страхотни попадения

    Полуистините винаги са страхотни попадения срещу истините.

  10. len  01.11.2017 г. | 15:37 ч.

    За „облаците“ ли става дума или нещо друго си започнал, Иване? Успех в писането и чакаме!

  11. Стопанина  01.11.2017 г. | 16:15 ч.

    Сборник от 12 свитъка за текущи и бъдещи Времена. Елементи от разказа за „облаците“ са вплетени в новото начинание.

  12. Стопанина  11.11.2017 г. | 19:25 ч.

    Актуализация за читателите и/или спонсорите:

    Работата ми по книгата напредва. Дори с изненадващо бързи темпове. Пришпорват ме свише, за да е готово всичко преди определени светски събития.

    Започвам свитък 8/12 – може би най-сложния от всичките. Засяга Троичния социален ред.

    За да вляза в хармония с този ритъм, се налага да огранича до санитарен мининум разсейващите, но доходоносни занимания, с които обикновено си изкарвам хляба. Не го казвам, за да намекна, че се нуждая от пари.

    Казвам го, за да БЛАГОДАРЯ на всички, които продължават да подкрепят каузата, въпреки че засега няма видими резултати и дори не могат да са сигурни, че работя. Това, че „случайно“ след завършването на пореден свитък идва ново дарение, ме трогва до сълзи, изпълва ме с увереност в начинанието и ме насърчава да действам още по-упорито и все така отговорно.

    Мисля, че когато видите какво подкрепяте, няма да останете разочаровани. Блажени повярвалите, преди да видят.

    Още веднъж – БЛАГОДАРЯ!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.