Срещата със злото и неговото преодоляване чрез Духовната наука (7)

„Основополагащият камък на доброто“, автореферат от лекции на Сергей О. Прокофиев, изнесени през 1998 г. в Швейцария, Русия, Чехия и Германия

Продължава от първа, втора, трета, четвърта, пета и шеста част »

„Това, което хората от петата следатлантска епоха трябва да научат, се свежда до съзнателна борба срещу злото, навлизащо в еволюцията на човечеството.“
Рудолф Щайнер, 18 Ноември 1917 г.

Допълнение 1

Градивните елементи на Основополагащия Камък са дълбоко свързани с трите задачи, които човекът трябва да реши по своя път към личната си среща с етерния Христос в духовния свят. Ето защо полагането му в човешкото сърце може да ни приближи към възприемането на цялата свръхсетивна реалност на Второто Пришествие.

Първата задача на човека се състои в одухотворяването на неговия интелект, в чиято основа стои спуснатата на Земята Михаилова интелигентност. Това е необходимо с цел съзнателното виждане на Христос в астралния план. Рудолф Щайнер описва този процес със следните думи:

„Придвижването напред се заключава в това, че човек развива тази повишена интелектуалност не само за себе си, но я внася също и в астралния свят. Благодарение на такова интелектуално ясновидство етерно видимият Христос ще може да се явява на среща с хората, които са по-развити в това отношение, по все по-ясен и определен начин в хода на следващите три хилядолетия.“1

Целият път на Антропософското познание, описан в книгата „Как се постигат познания за висшите светове“, има за цел да развие именно такова „интелектуално ясновидство“.

Тук на ученика на Духовната наука особено може да помогне вътрешната работа с мисловната светлина на Основополагащия Камък. Тази светлина може да стане за ученика своего рода пътеводител в преобразяването на неговата интелектуалност, понеже сега тя е способна да му разкрие онези мисловни качества, които той трябва да усвои, за да навлезе по правилен начин в духовния (астралния) свят. Към тези качества принадлежи преди всичко моралността на мисленето, която човек трябва не само да изработи в себе си, но и да се научи да я възприема със сърцето си като един нов познавателен орган.

Това състояние Рудолф Щайнер описва така:

„Въпреки че той (човекът) мисли с главата, сърцето усеща дали неговото мислене е светло или тъмно.“2

След като човекът е обогатил мисленето си с тази вътрешна морална сила, той открива, че присъщата светлина на този вид мислене по своята природа е родствена на сияйната аура около Основополагащия Камък. Тогава живеещите в него мирови и същевременно човешки мисли, ще му посочат по-нататъшния път, по който той ще може да съедини земните си мисли с мировите мисли на Ангелите и по този начин да пробуди в своята душа способността да вижда светлината (светлинната аура) на етерния Христос.

Втората задача на човека се състои в такова разширение на вътрешното пространство, заемано от неговата съвест, че след време тя да придобие чисто имагинативен характер. Така ще се развие съвършено нова способност: човекът „ще вижда в образи (имагинации) последиците от своите деяния в бъдещето“.3 Тогава вече не абстрактният глас на съвестта, а конкретните духовни образи на всичко онова, което той трябва да извърши в живота си за поправянето на допуснатите грешки в миналото, ще ръководи цялото му морално поведение. А съвестта, превръщаща се все повече и повече в имагинативна способност, ще му открие пътя към истинското (морално) изживяване на етерния Христос като представител на космичната съвест и извор на всички морални интуиции.

Основополагащият Камък, обединяващ човешките и мировите имагинации, поет в собственото етерно сърце, може да окаже съществена помощ за преобразяването на човешката съвест в нова имагинативна способност. Сега вече имагинативните сили на Космоса, идващи от сферата на Архангелите, пронизват целия душевен живот на човека и променят самия характер на неговата съвест.

Що се отнася до третата задача, Рудолф Щайнер я формулира по най-изчерпателен начин в лекцията си, озаглавена „Как да намеря Христос?“.4 В нея става дума за едно от най-важните условия, необходимо за изживяването на Христос. Това условие се състои в следното: Всеки съвременен човек задължително трябва да премине през състояние на пълно вътрешно безсилие по отношение на най-добрите си стремежи, като същевременно избягва отчаянието и не се поддава на самозалъгване и илюзии.

Единствената сила в човешката душа, действително способна да издържи описаното изпитание, е силата, присъща на индивидуалния човешки Аз, стига той да е проникнат от чистата неегоистична любов към Духа: любов все още човешка, но вече докосната от небесната светлина на божествената (мирова) любов. Само ако тази любов, подобна на никога неугасващ пламък, съгряващ душата, живее в човека даже в състоянието му на пълно безсилие — само тогава, след преодоляването на това безсилие, един ден ще последва възкресение, свързано с непосредственото откровение на Христовите сили в човешката душа. Ето защо в споменатата лекция Рудолф Щайнер подчертава, че в днешно време само онзи, който от личен опит „може да говори за тези две събития, за безсилието и за възкресението от безсилието, само той познава изживяване на Христос.“

И тъкмо това изпитание „имагинативният Камък на Любовта“, чрез двойната си макро- и микрокосмична природа може да окаже неоценима помощ на човека, тъй като в неговата субстанция се съединяват силите на човешката и мировата любов, произлизащи от царството на Архаите или Духовете на Личността. Ето защо, ако Основополагащият Камък се превърне в непоколебим фундамент на цялостния душевен живот на човека, то върху тази основа той ще може да проправи мост между безсилието и възкресението от безсилието, поемайки по пътя, водещ от човешката към мировата любов, в която се разкрива самият Христос.

Казаното може да се обобщи по следния начин:

Съществуват три основни изживявания по пътя към възприемането на етерния Христос.

1. Моралност на познанието Светлина на Основополагащия Камък

2. Имагинативна съвест Имагинативна форма на Основополагащия Камък.

3.Безсилие и възкресение от безсилието Субстанция на любовта, изграждаща Основополагащия Камък

Единствено ако изпълни трите изброени задачи, човекът може да развие в себе си вътрешните сили, способни ефективно да се противопоставят на различните описани по-горе категории на злото. Така луциферическите Същества в днешно време всячески се стремят да отделят познавателната сфера от сферата на човешкия морал,5 за да превърнат човека в морален автомат, напълно зависим от външния авторитет по отношение на всички нравствени и духовни въпроси, а по отношение на познанието — да го тласкат към мъглява религиозност или към материалистична наука; понякога — и към едното, и към другото едно временно.

Що се отнася до мощта на ариманическите сили, на господството им всред човечеството могат в особено голяма степен да се противопоставят силите на пробуждащата се в човека имагинативна съвест, водеща го към все по-съзнателно изживяване и непосредствено осъществяване на неговата индивидуална Карма. А от това Ариман се страхува повече от всичко, понеже знае, че „добрите Духове са подарили на човека възможността да се запознае с Кармата като един вид противодействие срещу ариманическите сили“.6

И накрая, асурическите духове се стремят да предизвикат у човека чувство на нарастващо безсилие пред връхлитащите го от всички страни външни и вътрешни проблеми, които все по-често ще му изглеждат напълно неразрешими. Същевременно тези духове всячески ще препятстват излизането на човека от това състояние на морално безсилие, тъй като неговото преодоляване е свързано с изживяването на етерния Христос. Нещо повече, с всички достъпни средства те ще се стремят да тласнат човека в бездната на отчаянието и да предизвикат една втора, морална смърт, чиято последица ще бъде една неизлечима болест на цялата земна култура, водеща постепенно към окончателната ѝ гибел. Защото „болестта на културата и смъртта на културата са страшният дар на асурите за съвременното човечество“,7 в случай че то не се обърне, докато още не е късно, към онези еволюционни импулси, способни не само да запазят земната култура от пълната власт на смъртта, но и да я поведат към нейното действително възкресение от описаното състояние на безсилие, в което тя днес се намира.

Занапред това чувство за всеобщо безсилие все повече ще нараства. Ето защо етерната поява на Христос по необходимост е предшествана от обстоятелството, че никакви духовни, социални и културни ценности, унаследени от миналото на човечеството, вече няма да са в състояние да подкрепят човека, а още по-малко – да го поведат към бъдещето.

Рудолф Щайнер казва:

„Но преди да настъпи етерното явяване на Христос всичко останало от старото, трябва напълно да се превърне в „нищо“ … От това „нищо“ човек трябва да извлече своята истинска свобода. Новото съзерцание на Христос също трябва да се роди от нищото. И Духовната наука би искала да го подготви именно за това.“8

В този смисъл цялата Антропософия служи на тази подготовка. Защото тя е една реална сила, способна да преодолее състоянието на безсилие и все по-голямото потъване в нищото, както и да поведе човечеството към възкресение в новия свободен и съзидателен духовен живот. За конкретния път, водещ към тази цел, вече бе споменато в настоящия реферат. Тук на първо място стои вътрешната работа с духовния Основополагащ Камък, положен от Рудолф Щайнер при основаването на Единното Антропософско Общество на Коледното събрание през 1923/24 г.

* * *

Допълнение II

След лекциите, от които беше съставен настоящият реферат, на автора беше поставен въпросът как може да се съгласува указанието на Рудолф Щайнер за това, че трите споменати духове на злото: Луцифер, Ариман и Асурас, и техните войнства, принадлежат към Съществата от третата Йерархия — съответно, изостаналите в своето развитие Ангели, Архангели и Архаи (вж. напр. Събр. съч. 2661, 1.ХІІ.1906) – с факта, че Рудолф Щайнер нееднократно говори за съществуването на изостанали Духове (ариманически и луциферически) също и всред Съществата от втората и даже първата Йерархия (вж. напр. Събр. съч. 184, 4.Х.1918 и 203, 13. ІІІ. 1921).

За да отговорим на този въпрос, необходимо е още веднъж да си припомним, че трите вида Същества, изграждащи най-близката до човека трета Йерархия: Ангели, Архангели и Архаи, са едновременно, в границите на тази Йерархия, представители на всичките три Йерархии. Казаното може да се поясни по следния начин:

Оттук следва, че стоящите по-горе Духове на третата Йерархия: Архангели и Архаи, по правило се свързват с човека посредством служещите им Ангели, имащи за задача да привеждат индивидуалната Карма на човека в съответствие с Кармата на неговия народ и неговата епоха. Обаче освен чрез Ангелските Същества, Архангелите и Архаите могат, при определени обстоятелства, да оказват влияние върху вътрешния живот на човека като непосредствено навлизат в неговата душа. Ето защо в публикувания вариант на Медитацията на Основополагащия Камък, Рудолф Щайнер нарича трите категории Духове на третата Йерархия „Духове на душите“, т. е. йерархически Същества, които действат в човешката душа и я ръководят.

Обратно, Съществата, принадлежащи към втората Йерархия: Духовете на Формата, Духовете на Движението и Духовете на Мъдростта, не се намесват непосредствено в човешката душа. Техните духовни сили са прекалено мощни, за да издържи човешката душа присъствието им, без да изгуби себе си. Ето защо те действат непосредствено само в телесните обвивки на човека, където влиянието им е съвсем неосъзнато. В още по-голяма степен това се отнася за Съществата от първата Йерархия: Духовете на Волята, Духовете на Хармонията (Херувими) и Духовете на всеобщата Любов (Серафими). За въздействията си върху човешката душа те използват своите представители в третата Йерархия: Духовете на втората Йерархия – Архангелите и Духовете на първата – Архаите.

Сравнявайки дейността на трите Йерархии, можем да поясним: третата Йерархия навлиза непосредствено в душевното същество на човека, тъй като в противен случай би било невъзможно нито индивидуалното ръководство на хората (от Ангелите), нито ръководството на народите (от Архангелите), нито ръководството на поредните исторически епохи (от Архаите). Обаче втората Йерархия не навлиза в човешката душа: тя действа само в обективния природен свят (както и в човешкото тяло, защото то е част от последния.) Творческата дейност на Съществата от втората Йерархия се проявява във всички обкръжаващи ни природни явления, а така също и в живота на планетите на нашата Слънчева система. Те действат в целия Космос, сътворявайки и управлявайки безчислените светове в него.

С всичко казано вече сме готови за отговора на поставения въпрос. Действително Рудолф Щайнер говори за изостанали Същества от всички Йерархии. Обаче във вътрешното същество на човека непосредствено се намесват само изостаналите същества от третата Йерархия, тоест само луциферическите, ариманическите и асурическите духове. Прониквайки в човешката душа, те стават най-силните ѝ морални изкусители, като я подтикват: Луцифер — към гордост и високомерие, Ариман — към лъжа и страх, а Асурите — към човеконенавист и безсмислена жестокост.

Духовете от втората Йерархия, въпреки че стоят по-високо от третата Йерархия, в настоящия период на мировата еволюция не могат да се приближат отвътре към човека като морални изкусители, защото основното поле на техните действия е външната природа; до човешката душа те нямат достъп. В какво тогава се проявява негативното влияние на изостаналите Духове от тази втора Йерархия? Намираме го в такива явления, като земетресенията, вулканичните изригвания, наводненията, пожарите и други природни катастрофи. Те носят на човека огромни страдания, нещастия, а понякога даже физическа смърт и унищожение. Съвършено очевидно обаче е, че въпреки всички негативни последствия на предизвиканите от тях природни катастрофи, тяхното действие не може да се сравни с моралните изкушения, които произтичат от изостаналите Същества на третата Йерархия. По отношение на човека действието на Съществата от втората Йерархия (и още повече от първата) е природно, а не морално. (Морално, тоест осъзнато, то може да стане само при посвещението).

В този смисъл противодействието срещу злото в границите на Земния еон, засяга само Съществата от третата Йерархия. Едва в предстоящите планетарни въплъщения на нашата Земя: нашия Космос на Юпитер, Венера и т.н., на човека предстои да вземе съзнателно участие в борбата срещу силите на злото, произлизащи от сферите на по-висшите Йерархии. Единственото Същество, принадлежащо към Йерархиите, по-висши от третата, което въпреки това е способно да оказва разрушително въз- действие върху целия вътрешен (морален) свят на човека, е Сорат или Слънчевият Демон. Неговите същност и космически произход обаче остават в тайна, която не разкриват нито Апокалипсисът, нито духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер, в чиито лекции за Апокалипсиса се съдържа само указание за това, че „Сорат е името на Слънчевия Демон и противник на Агнеца“.9 Оттук следва изводът, че в духовния свят той се противопоставя преди всичко на втората, или Слънчевата Йерархия, чийто Същества са наречени в Медитацията на Основополагащия Камък „Духове на Светлината“. Освен това, явявайки се главен противник на Азовия принцип в нашия Космос, Сорат е особено настроен срещу слънчевите Елохими или Духовете на Формата, които в началото на Земното развитие са подпомогнали зараждането на индивидуалния човешки Аз. С казаното обаче далеч не се изчерпва нито произходът на Сорат, нито неговото естество.

Причината, поради която Рудолф Щайнер така и не разкрива тази тайна е, че засега Сорат действа в Земната еволюция само чрез трите категории служещи му Духове, без все още сам да се намесва в нея. Непосредствената му намеса в еволюцията, за което толкова определено се говори в Апокалипсиса, ще се осъществи най-вероятно около 2664 година, когато числото на звяра ще се повтори за четвърти път в общочовешкото развитие.

Ето защо първият път действието на Сорат е било в най-голяма степен насочено към физическия план и се е изразило в използваната от него академия Гондишапур, която през седмото столетие реално е съществувала на Земята. Вторият път, при унищожението на Ордена на тамплиерите, действието му е носило повече етерен характер. Тогава ариманическите демони на Сорат, които говорели чрез изтезаваните рицари, са използвали етерните им тела, временно лишени от връзката с техния Аз. През 20 век във връзка с третото повторение на апокалиптичното число, звярът от бездната действа главно на астрално ниво, обаче сега той за първи път си служи не само с луциферическите и ариманическите Духове, които е имал на разположение отпреди, но така също и с асурическите.

Накрая, при четвъртото повторение на апокалиптичното число в земното развитие, Слънчевият демон ще се опита да атакува самия човешки Аз, при това не само посредством асурическите същества, но и изхождайки от своите собствени сили. За да издържи предстоящото изпитание, човечеството трябва да разполага с достатъчно хора, съзнателно изживели срещата си с етерния Христос, в резултат на което така са укрепили своя индивидуален Аз със силите на Мировия Аз на Христос, че пред тях да се окажат безсилни всички изкушения на Сорат. Едва тогава човечеството ще узнае и тайната за своя космически произход.

Обаче срещата със Сорат през втората половина на третото хилядолетие няма да е последната битка с него. Тя ще се осъществи в много по-далечно бъдеще, когато човечеството в пълна степен ще овладее духовните сили и ще ги прилага или в смисъла на Христос или в смисъла на Слънчевия демон, който Му противодейства. Противопоставянето между хората, занимаващи се с бяла и черна магия, ще доведе до окончателното им разделяне на добри и зли. Тогава хората, съзнателно избрали „черния път“, изцяло ще се посветят на Сорат и неговите демони, оказвайки се всред „изостаналото“ човечество, носещо печата с числото на звяра, понеже „в тайната на 666 или Сорат е скрита тайната на черната магия“.10

Ето защо, да се противодейства на Сорат в предстоящата апокалиптична епоха, ще е възможно само със силите на истинската „бяла магия“, чийто извор ще бъдат силите на самия Слънчев Логос, навлезли в земното развитие чрез Мистерията на Голгота.

Превод от руски: Йордан Димитров


Бележки:

  1. Събр. съч. 130, 18.ХІ.1911 []
  2. Събр. съч. 26, 23.ХІ.1924 „Мировите мисли в дейността на Михаил и в дейността на Ариман“ []
  3. Събр. съч. 116, 8. V. 1910 []
  4. Събр. съч. 182,16.Х.1918 []
  5. Ето защо Рудолф Щайнер говори, че в делото на Коперник се съдържа една от последните големи атаки, които Луцифер е предприел против човешкото развитие (Събр. съч. 130,18.ХІІ.1912) – понеже при прехода от Средновековието към новото време именно учението на Коперник е дало основния импулс към отделянето на човешките представи за Космоса от заложеното в него морално начало. []
  6. Събр. съч. 107, 23.111.1909 []
  7. Събр. съч. 194, 15.X. 1919 []
  8. Събр. съч. 200, 30. Х. 1920 []
  9. Събр. съч. 104, 29.6.1908 []
  10. Събр. съч. 104, 29. VІ. 1908 []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми.
От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите.
Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.