Николай Тодоров: Топонимът Загора и етнонимът Загорци (Загори)

Някои споменавания във Вехтия Завет и в антични писмени източници

От автора: Топонимът Загора в днешно време се използва както в Източна Европа (в Хърватия, в Гърция, в България (Стара и Нова Загора, с. Загоре в Старозагорска област и др.), така и в например в Русия и Украйна, че дори и в Северна Африка (област Загора в Мароко). Последното можем да си обясним само с изкуствено пренасяне на балканска топонимия върху територията на тъй наречения Близък Изток, в състава на който се включват и територии в Северна Африка.

В един исторически момент името Загорие е било използвано за означаване на средновековна българска държава. Повечето изследователи, включително и западноевропейски — такива като Паул Кречмер, Макс Фасмер, Петер Сустал и Йоханес Кодер, Уилям Лийк и др., считат това име за славянско, българско. Славянобългарското име Загора се споменава и в исторически извори, при това не само в средновековни, но и в антични, а също и във Вехтия Завет.

Топонимът Загора се среща в най-различни писмени и устни фонетични варианти както в стари, така и в по-нови текстове: Загора, Загара (в народна песен), Заара, Загра (Ески Заара, Ески Загра – турск.) Ζαγορά (Zagora), Zaora, Ζαγαρᾶς (гръцк.), Zagira (у Птоломей), Zogera (у Евсевий), Sagora, Segor, Zoora, Zogara, Zogora (гръцки и западноевропейски портуланни карти от 13 век, във Вехтия Завет), Ζαγαρά, и пр. Освен топонима Загора схолиастът Евстатий споменава и древно тракийско (скитско) племе Загори (Ζαγαροι) или Загорци (Σαγαρτιοι у Херодот). Ударението се е слагало на различни места: на първата, на втората и на третата сричка. Продължава в PDF файла »

Николай Тодоров,
доктор по филология

Изтегли пълния доклад:

Николай Тодоров — „Някои споменавания на топонима „Загора“ и етнонима „Загорци“ („Загори“) във Вехтия Завет и в антични писмени източници“
(Принос за географската локализация на Стара Велика България)

(PDF | 33 стр. | 5.7 MB)

Вижте още: „За бог Зевс — бог Живе, Орфей, пръстена от Езерово и античната българска книжнина“ от същия автор.

Материалът е в разширена версия специално за „От Извора“, като се разпространява с писмено позволение на автора от 20.9.2017 г. Ако възразявате на така описаните авторски права, пишете на is@otizvora.com. „От Извора“ и спомосъществувателите на инициативата за некомерсиално разпространение на такива материали не носят отговорност за неуредени въпроси между авторите и други издателства.

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

11 коментара за "Николай Тодоров: Топонимът Загора и етнонимът Загорци (Загори)"

  1. Петьо  21.09.2017 г. | 16:21 ч.

    Прочетох работата на Николай Тодоров. Благодаря за труда и за споделянето му тук! Поставя интересни въпроси. Има над какво да се помисли.

    Ще си позволя някои бележки и въпроси и аз.

    (някаква си „крайбрежна”21

    Бележка под черта 21 липсва в текста (би трябвало да е под бел. 20).

    ***

    Аз не виждам нищо нередно с руския превод – аз си го разбрах точно като на юг от Истър.

    ***

    В българския превод на немския текст на Нидерле има лек пропуск – там се казва, че изброяването на народностите не е оригинално съобщение, а са изброени народите, които в различни историко-географски съчинения са помествани в северните и източните части на Понта.

    ***

    Как авторът си обяснява наименованието Северен океан за Адриатическо море? Северно от кои земи? Каква е логиката? А също и Мъртво море? Поради що местните ще наричат ядранското море мъртво? Какво му е мъртвото?

    ***

    Освен етимологически съпоставки и заключения, авторът може ли да проведе и други данни, например археологически в подкрепа на твърденията си?

    ***

    Спомена се и, че библейската Палестина и тя била на Балканския полуостров, но после това не беше обосновано. Много голям този наш полуостров, ще се окаже, че и Африка тука. Впрочем, спомена са за Загора и в Мароко без това да беше разгледано по-натам в текста.

    ***

    Според мен е напълно естествено по цялото протежение на земите обитавани от един народ (език) или сродни народи (езици) да има сходни и дори еднакви топоними. Без от това да следва, че има само един истински. Коя е истинската Бистрица? Тази във Витоша до София, или в Рила? Или може е би онази в днешна Румъния? Ами словашката?

    А със Сопот какво правим? У нас си имаме два, има и в Чехия, най-северният пък е чак горе на Балтийско море.

  2. Николай Тодоров  21.09.2017 г. | 18:47 ч.

    Благодаря на Петьо че е намерил време внимателно да прочете текста, направил е бележки и поставя въпроси.
    Ще се постарая на прима виста да отговоря на някои от тези въпроси.
    1. Липсата на текст за бележка под линия 21 е технически пропуск, за забелязването на който благодаря на Петьо.
    2. Нередното в руския превод съм го обяснил в текста на статията. Нередно е преводачът да внася в текста каквито и да е промени, и да вметва в него думи, които липсват в оригинала. На това му се вика фалшифициране на текста. Защо го е направил, и какви са последствията – в текста на статията.
    3. Адриатическо море е северно море спрямо местоживелищата на гърците. Защо част от Адриатическо море е наречено Мъртво море, трябва да се питат тези, които са назовали така. Аз само отбелязвам факта, че такова название е фиксирано в някои от антични текстове – нещо, което всъщност за пръв път отбелязва специалистът по антична картография Абрахам Ортелий. Тук може да отбележа само, че за разлика от днешната ситуация, когато цялото водно пространство между източното крайбрежие на Италия и западното крайбрежие на Балканския полустров се възприема като едно море, или даже залив, древните са наричали морета едни или други части на големи (за техните представи) водни пространства. Освен това дори и един и същ залив е можело да бъде наричан с различни наименования от различни племена и народности, които са живели край него, и тези хидроними са попадали в древни географски описания.
    4. Не съм археолог, затова не смея да навлизам в слабо позната от мен сфера. Всеки специалист трябва да си върши неговата работа – аз съм лингвист и работя с лингвистичен материал. Дали той е достатъчно убедителен нека съдят по-компетентни от мен специалисти.
    5. Ако продължаваме да смятаме, че и древните са използвали географските наименования Африка, Европа, Азия като названия на континенти, както е днес, тогава абсурдът е очевиден. Но именно това са постарах да покажа в и обоснова в статията си: Наименованията Азия и Европа древните автори са използвали не като обозначение на днешни континенти, а като обозначение на доста малки региони в рамките на Балканския полуостров. Същото касае и названието Африка. Имам обяснение и локализация и за този хороним, но е извън рамките на темата на статията. Също както и Палестина. Ще спомена само, че хороним Палестина е споменаван като регион в Епир както от древни, така и в по-късни текстове. Имам достатъчни доказателства за това, но повтарям, това е извън темата на статията, която е без това стана прекалено дълга.
    6. Всички Бистрици и Сопоти са истински, разбира се. Не отричам съществуването на топонимни омоними. Петьо е абсолютно прав че това е лесно обяснимо с факта, че съответните територии се населяват от народи и племена с близки или еднакви езици. Само че в Мароко няма славянски племена, които да са нарекли съответната област с название Загора. Също и в днешния Аравийски полуостров няма местно славянско население и пр. Което може да означава (и е факт), че някои топоними, използвани в Азия, Африка и другаде не са изконни, а са изкуствено пренесени върху тези територии от фалшификатори на историята. Тази теза мисля че съм я обосновал достатъчно ясно в статията си. А също и факта, че значенията на едни и същи топоними, които се определят от контекста на конкретни антични текстове, значенията, които се приписват на същите топоними днес понякога драстично се различават. Впрочем темата е толкова обширна и сложна, че в рамките на кратки бележки не може да се развие.
    Независимо от това съм готов да участвам в една жива дискусия по темата, стига да има кой да задава въпроси и да спори с мен.

  3. Cursedbone  21.09.2017 г. | 22:08 ч.

    Само искам да спомена, че има и две села с името Загорци. Едното е до Нова Загора, а другото до Средец (Грудово).

  4. Gergana  22.09.2017 г. | 20:25 ч.

    Първо, бих желала да благодаря. Благодаря!

    Тази теза мисля че съм я обосновал достатъчно ясно в статията си. А също и факта, че значенията на едни и същи топоними, които се определят от контекста на конкретни антични текстове, значенията, които се приписват на същите топоними днес понякога драстично се различават. Впрочем темата е толкова обширна и сложна, че в рамките на кратки бележки не може да се развие.

    Вярно е, и именно (топонимно, хехе) това прави историята толкова интересна – своеобразен лакмус, индикатор, знак, доколко можем да надскочим себе си, без да се самопревъзнасяме, но и без да се самоотричаме.

    Има ли авторът някакво мнение по наименованието на планинската верига Загрос?

  5. Gergana  22.09.2017 г. | 20:42 ч.

    Сетих се за още един въпрос. Възможно ли е древните държави (общности, на кого му е пукало за държави тогава, хората са си живели по съвместно разбирателство), докато са били честни (сещате се какво имам превид, преди Ариман да пропише), да са определяли границите си стриктно край гористи, планински местности? То и не толкова стриктно, колкото естествено. Как се уселват хората, ако им се наложи? Природни бариери и изобилие помежду тях. Не случайно България е пълна с билки и лечители.

  6. Николай Тодоров  22.09.2017 г. | 23:53 ч.

    Благодаря и аз на Гергана за хубавите въпроси, и веднага отговарям.
    1. Наименованието Загрос е гръцко изопачаване на планината Загора, или Загорска. Болшинството от древните географски наименования са по произход етноними. Според Птоломей в тази планина е живяло племето Загорци или Загърци (гръцк. Σαγαρτιοι), което Херодот помещава в Персия. Днес се смята че етнонимът Перси е древно изконно име на днешни Иранци, но това не е така: с името Перси древните са наричали древно трако-илирско племе.
    2. Напълно съм солидарен с Гергана, че в древността граници в днешния смисъл на думата не ще е имало, не е имало и големи държави, а повече от названията на страни (хороними) са били използвани за територии, жителите на които плащат данък на този или онзи владетел, племенен вожд. Тази ситуация е била променлива, тъй като древните владетели често са воювали един с друг и гранични селища често са преминавали от един владетел към друг. В някои случаи селища са били просто продавани или разменяни.

  7. Петьо  24.09.2017 г. | 09:35 ч.

    А смятате ли, че Загрос може да идва и от Загрей?

  8. Петьо  24.09.2017 г. | 09:37 ч.

    Просто си мисля, че е малко логично планина да се казва Загора, това е по-скоро местност зад планината, а не самата планина (гора на стар български).

  9. Николай Тодоров  24.09.2017 г. | 17:08 ч.

    Петьо, първоначалните названия на географски обекти произхождат от имената на племената, които обитават там, тоест етнонимите са първично, топонимите – вторични. Планината е наречена по името на племето Загори (Загорци), а не обратно. Същото касае и божеските имена. Загрей иде от Загорей, бог на Загорите. Той е „тракийски“ тоест български. Трагедията ни е в това, че научаваме тези имена от гръкоезични източници, повечето от които са ги взели от оригиналните древнобългарски ръкописи, след което тези ръкописи или са унищожени, или са скрити толкова дълбоко в хранилищата на Ватикана, че простосмъртен няма как да получи достъп до тях.
    Специално за Загора не е сигурно че иде от гора като планина, щом като у Птоломей имаме Залеска, преведено на латински като Загорска. Оригиналът на Птоломей е гръцки, съответно отразява старо състояние, а латинският превод е по-късен. Преводачът на латински ще е знаел български, или си е бил направо българин, и е превел Загорска на съвременен нему български език, в който „гора“ вече означава „планина“.

  10. Gergana  24.09.2017 г. | 21:38 ч.

    Аз съм все още под лек шок след прочитане на статията. Особено след предоставените аргументи, които не хвърчат в небесата, а ми изглеждат добре защитени на пръв и втори прочит (освен ако пребиваването ми в екстраполираната или пък омонимна Скъндза съвсем не е пристъпило способностите ми да чета един текст критично, нещо което, съчетано с оскъдните ми познания… по всичко, съвсем не е изключено, разбира се).

    Честно казано, това би разрешило доста от логистичните проблеми на най-древните истории (Троя, например), които занимават ума и сърцата на (днешна) географска Европа и вплетените в схватка или сътрудничество с нея (сегашни) култури.

    Тук трябва и археологията да се намеси. Горното словоизлияние беше, за да благодаря още веднъж на почитаемия автор.

    Ще четем нататък. О, само като вметка, натъкнах се в антропософското списание „Персеус“, издавано в Базел, на една история около живота на Елена Блаватска през 80-те години на 19-ти век. Шведската графиня Вахтмайстер, която встъпила в ролята на секретарка на г-жа Блаватска през 1885 г, твърдяла пред Мария Щайнер, че Елена, докато пишела от сутрин довечер текста на „Тайната доктрина“, ползвала понякога литература, която не се намирала в личната й библиотека – тя се съсредоточавала и можела да вижда астрални отпечатъци на книги, например във Ватикана, от които взимала цитати и прилагала номер на страница (при последващи проверки, чрез подходящи контакти в съответните среди, оказвало се, че цитатите били понякога, ако не 100 процента, то поне само с някои думи или точен номер на страница в несъответствие, но по-често били едно към едно). В такива моменти на човек му се ще да притежава подобни способности…, а не колебливо да предполага, че са фантазии. 🙂 Както и да е, българската история е пълна с насилие над истината.

  11. Gergana  27.09.2017 г. | 01:18 ч.

    В том 3, глава 8 на Тайната доктрина се натъкнах на следното (имам я на руски само):

    Соблюдая честность по отношению к истине, следовало бы, по крайней мере, выдвинуть гипотезу, что «Книга Еноха» в ее нынешнем виде представляет собою просто копию – с многочисленными дохристианскими и послехристианскими добавлениями и вставками – с гораздо более старых текстов. Современные исследования уже настолько продвинулись, что привели к открытию, что в главе LXXI, Енох делит день и ночь на восемнадцать частей и представляет длиннейший день в году, состоящим из двенадцати из этих восемнадцати частей, тогда как день длиною в шестнадцать часов не может иметь место в Палестине. Переводчик архиепископ Лауренс по этому поводу говорит так:

    Область, в которой жил автор, должна быть расположена не ниже сорока пяти градусов северной широты, где самый длинный день длится пятнадцать с половиной часов, и не выше сорока девяти градусов, где самый длинный день равняется точно шестнадцати часам. Это относит страну, где он писал, на высоту, по меньшей мере,северных районов Каспийского и Эвксинского морей … автор «Книги Еноха» был, возможно, членом одного из племен, которые Шалманесер увел и поместил «в Хале и Габоре у реки Гошен, и в городах Мидии»

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.