Срещата със злото и неговото преодоляване чрез Духовната наука (6)

„Основополагащият камък на доброто“, автореферат от лекции на Сергей О. Прокофиев, изнесени през 1998 г. в Швейцария, Русия, Чехия и Германия

Продължава от първа, втора, трета, четвърта и пета част »

„Това, което хората от петата следатлантска епоха трябва да научат, се свежда до съзнателна борба срещу злото, навлизащо в еволюцията на човечеството.“
Рудолф Щайнер, 18 Ноември 1917 г.

В заключение на настоящото изложение можем да обобщим: съвременният път към етерния Христос е даденият от Рудолф Щайнер на Коледното събрание Основополагащ камък на доброто в неговата двойна сила, обединяваща човека и света, както и отнасящата се към тях Медитация. Именно благодарение на непосредствената им връзка с етерния Христос, и двете сили в днешно време са най-важното средство против всички противникови сили. Това се отнася както за индивидуалната душа, приела в себе си Основополагащия камък и интензивно работеща с неговата Медитация, така и за човешките общности, стремящи се да изградят социалния живот именно върху тази основа. Само ако градим върху Основополагащия камък, ние ще сме в състояние реално да се борим срещу напиращите сили на злото, а това се отнася както за отделната личност, така и за обществото като цяло. Ако този идеал бъде осъществен, Единното — или с други думи — общочовешкото Антропософско Общество ще изпълни своята основна задача. То ще покаже на света една човешка общност от съвършено нов тип, в чието лице човечеството постепенно ще съзре социалния първообраз на всичко онова, което в духовен смисъл може да го предпази от пълната социална криза на бъдещето, подготвяна от по-нататъшното нарастване на злото в Земното развитие.

В Основополагащия камък се съдържа мощно социално противодействие на злото. Обаче той може да бъде положен в душата само като резултат на свободен вътрешен акт, произтичащ от самия човешки Аз и от извоюваното от него лично познание. Така Мистерията на Основополагащия камък свързва индивидуалното и всеобщото. И въпреки че полагането на Камъка в човешката душа е чисто индивидуален акт, той е не само средство за лично развитие, а преди всичко, както особено подчертава Рудолф Щайнер,1 там Камъкът се преобразува именно в Основополагащ Камък на новата човешка общност, в която за първи път може да се осъществи принципът на духовното братство.

Същият принцип пронизва и Медитацията на Основополагащия камък. Тя започва с троен призив към индивидуалната душа („Душа човешка“), приемаща в себе си Основополагащия камък на Коледното събрание, и завършва в четвъртата част с указание към онзи съвместен акт, който произтича от съединението ни с Духа, и се изявява в светлинната аура на „додекаедрическия Камък на Любовта“:

 

За да бъде добро,

това, което ние

от сърцата основаваме,

от главите

целенасочено да осъществим

Стремим се.

* * *

Противопоставяйки на мировото зло Основополагащия камък на доброто, Рудолф Щайнер стигна до първообраза на това, как — в чисто манихейски дух — да преодоляваме злото именно с помощта на доброто, и то тъкмо днес, в епохата на Съзнателната душа.2 Посредством този акт той не само обнови манихейския импулс, но и го съедини с розенкройцерското течение.3

И така, в новите Мистерии наблюдаваме синтез и по-нататъшна метаморфоза, засягаща четирите течения на доброто: розенкройцерското, манихейското, течението на Граал и течението на тамплиерите. Обаче всички те присъстват в новите Мистерии не в старата си, а в една много по-различна форма, обновена от съвременния Михаелически Дух на Времето.

Розенкройцерското течение има за цел да разкрие на съвременния човек онзи път на християнско посвещение, който е в съответствие с днешната епоха на Съзнателната душа. Центърът и кулминацията на този път се свеждат до личната среща с Христос, който е висшият представител на божествения „Аз съм“ в сферата на интуицията. В духовен смисъл истинските розенкройцери са продължители на Светия Граал и неговите Мистерии.4 На прага на новото време тези Мистерии са били съхранени във вътрешните школи на розенкройцерите. От Мистериите на Граал те са почерпили своите дълбоки познания за Христовото Същество и за мировото значение на Мистерията на Голгота. И сега, в обновена от Духа на Времето форма, тези Мистерии на Граал отново оживяват в антропософията. Ето защо Рудолф Щайнер нарича основаната от него Духовна наука „наука за Граала“, а новите посветени — „посветени в Граала“.5

С Мистериите на Граал е свързано и самото манихейско течение. Тази връзка се потвърждава от факта, че съгласно духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер, великият основател на манихейството Манес или Ману в една от следващите си инкарнации, вече под името Парсифал е станал водещ посветен в Мистериите на Граал.6 В антропософията манихейското течение получава своето по-нататъшно развитие не само поради дълбокото си проникване в тайната на злото, но главно благодарение на открития от нея нов път за преодоляване на злото със силите на етерния Христос.

И накрая, в Новите Мистерии се влива и духовното течение на тамплиерите – средновековните „пратеници“ на Светия Граал. В произлязлата от антропософията идея за Троичния социален организъм — в пълно съответствие с епохата на Съзнателната душа — се възражда най-вътрешната същност на течението на тамплиерите: стремежът им към създаване на нова социална структура, която да е в пълно съгласие с Христовия Импулс. По този начин в новите Мистерии ние имаме:

Съвременният път на християнското посвещение Обновление на розенкройцерското течение

Познанието за Христос и Мистерията на Голгота Обновление на Граал и неговите Мистерии

Разбирането и преодоляването на злото Обновление на манихейството

Троичен социален организъм Обновление на импулса на тамплиерите

Налице е също така и една дълбока връзка между тези четири течения и духовната същност на Основополагащия камък. Ето защо е необходимо да напомним, че езотеричният център в Мистерията на Граал, е явяването на Духа над Светата Чаша. В манихейски смисъл за преобразуването на злото в добро се изисква могъща сила на любовта. „Обичай злото!“ — гласи древният манихейски принцип. Истинското решение на социалните проблеми — както неведнъж подчертава Рудолф Щайнер — може да се постигне само с помощта на съзнателно развиваните имагинации. И накрая, в основата на розенкройцерското посвещение, което е в пълно съответствие с епохата на Съзнателната душа, стои същинското одухотворяване на човешкото мислене, превръщащо се тогава в светлина в духовния свят, позволяваща на човека да съхрани своето индивидуално Азово съзнание при навлизането си във висшите светове. Ето защо „изучаването на Духовна наука“ представлява първата степен на съвременното посвещение.7

Казаното може да се обобщи по следния начин:

Основополагащият камък

Дух  Обновено течение на Граал

Любов  Обновено манихейско течение

Имагинация  Обновено течение на тамплиерите

Мисловна светлина  Обновено розенкройцерско течение

От този момент посочените четири течения на доброто действат съвместно, тъй като имат единен извор, чрез който са обновени — новите Мистерии на антропософията. Общата им основа е етерният Христос, а първообразът на борбата им със злото е небесната битка на Михаил с Дракона.

С казаното посочихме основната причина, поради която именно днес в антропософията за първи път бяха разкрити небесните Мистерии на Михаил. Невъзможно е правилно да се посрещнат силите на злото в Петата следатлантска епоха и активно да им се противостои без духовна връзка с Михаил, постижима единствено в резултат на действителното познание, обхващащо неговата мисия всред човечеството. В духовните светове Михаил е висшият гарант на човешката свобода и затова връзката с него може да бъде само напълно съзнателна, тоест основана на свободно познание на Духа чрез индивидуалния Аз.

Да се обърнем сега към самата имагинация на Михаил, борещ се с Дракона, като към централна имагинация на нашето време. В нея Михаил като архистратег на всички небесни сили и „Слънчев лик“ на Христос е противопоставен на Дракона, представляващ сбора от всички борещи се срещу правилната еволюция Духове на злото. Йоан — любимият ученик на Христос и първият християнски посветен — описва в своята пророческа книга тази битка така:

„И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален биде големият змей, оная старовременна змия, която се нарича Дявол и Сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.“8

Тези думи съдържат указание за трите вида противникови сили, чрез които Драконът, Сорат, се намесва в Земната еволюция: древната змия е Луцифер, изкушаващ човечеството още в Рая, Дяволът в дадения случай е Ариман, а Сатаната — Асурас.9 Днес тази небесна битка между Михаил и Дракона продължава на Земята, всред хората. Но за да води тази битка в епохата на Съзнателната душа, човекът се нуждае от истинското познание както на злото, така и от противодействащите му сили на Михаил, и тези сили днес той може да получи единствено от антропософията. Само благодарение на духовно-научното познание, той може да се превърне в съзнателен съработник и помощник на Михаил в тази битка, от чийто изход зависи цялото бъдеще на Земното развитие.

За победителите в тази битка е казано:

„И те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си дотолкоз, щото да бягат от смъртта.“10

Кръвта е физическият носител на човешкия Аз. „Кръвта на Агнето“ символизира мировия „Аз съм“ на Христос, висшата космична сила, която, свързвайки се с индивидуалния човешки Аз, е в състояние да преодолее злото във всички негови разновидности. В наши дни „словото на свидетелствуването“ е възвестеното от Духовната наука етерно идване на Христос като централно духовно събитие на съвременната епоха. В смисъла на християнските мистерии доброволното отричане на собствения живот (на собствената душа) е не друго, а осъществяване на казаното от апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен“.11 Или с други думи, сега човекът съзнателно поема по пътя на своето духовно развитие, достъпен за Съзнателната душа именно благодарение на Антропософията, която разкрива божествените Мистерии на „Аз съм“.

Както вече посочихме, в наши дни този път води към непосредственото изживяване на етерния Христос, в което се състои и най-важната задача на антропософията. Рудолф Щайнер казва:

„Тук, на Земята, ние трябва да се подготвим тъкмо за това събитие и да изградим съответните органи за неговото възприемане. Новото Христово Събитие през 20 век — ето какво възвестяваме ние… Христос действително ще бъде даден на онези хора, които чрез Духовната наука ще се издигнат до разбирането, до виждането на истинското второ Христово Пришествие.“12

С етерното явяване на Христос е свързана непосредствено и цялата дейност на Михаил в най-близкия до Земята свръхсетивен свят. Рудолф Щайнер съобщава за нея със следните думи:

„Тази етерна поява на Христос… може да се състои само ако господството на Михаил се разпространи все повече и повече. Този процес още продължава в духовния свят… Михаил се бори на равнището, което граничи с нашия свят, не за друго, а за етерното идване на Христос. И той се нуждае от свое войнство, от свои воини.“13

„Този процес още се разгръща в духовния свят“ — но, започвайки от края на 20 век, той трябва да бъде съзнателно продължен от хората на Земята. За тази цел в началото на новото хилядолетие, всички истински ученици на Михаил трябва да се обединят около духовния Основополагащ камък на Единното Антропософско Общество. Само непоколебимо укрепени върху него, те ще могат да разпространят всред човечеството господството на Михаил, тоест не само да се противопоставят на властта на злото в съвременния свят, но и да започнат неговото реално преодоляване чрез силата, произтичаща от връзката им с етерния Христос.

„Михаил търси войнство от помощници, които на физическия план да доведат докрай битката с онова, което той вече е преодолял върху астралния план. Това е великата задача, която ние трябва да изпълним.“14

Следва »


 
Бележки:

  1. „Да съхраним завинаги в нашето съзнание формирания днес Основополагащ камък на Антропософското Общество“ — казва Рудолф Щайнер на Коледното събрание (Събр. съч. 260, 25.ХІІ.1923). []
  2. Манихейският характер на това Рудолф-Щайнерово дело проличава преди всичко от факта, че Основополагащият камък и свързаната с него медитация са духовната метаморфоза на първия Гьотеанум, унищожен година по-рано от непримиримите врагове на Духа. Това деяние на тази най-радикална проява на злото е била превърната от Рудолф Щайнер в още по-голямо добро по време на Коледното събрание. Виж по-подробно за ролята на манихейския импулс в живота на Рудолф Щайнер в книгата на С. О. Прокофиев „Окултното значение на прошката“, Изд. „Даскалов“, Стара Загора, 1996. []
  3. Бел. Стопанина: Това изявление не отговаря на истината или е най-малкото дискусионно. Може да се допусне, че манихейското течение е обновено от Учителя Беинса Дуно, а розенкройцерското течение — от Рудолф Щайнер. Обединението на двете течения се представя и от двамата духовни водачи като предстоящо събитие в човешката еволюция. []
  4. Събр. съч. 112,24. VI. 1909 []
  5. Събр. съч. 13 []
  6. Събр. съч. 264, стр. 230 []
  7. Събр. съч. 13 []
  8. Откр., гл.12, ст.7-9 []
  9. Виж също гл. 20, ст. 2 на Откровението. Казаното тук не противоречи на факта, че до момента, когато Асурас и неговите войнства навлизат в Земната еволюция, християнската традиция най-често нарича Дявола с името Луцифер, а Сатаната — с името Ариман. На друго място в Откровението (гл. 1б, стих 13-14), четем: „И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби; защото те са бесовски духове, които като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.“ Тук става дума за последната решаваща битка, която всички демонични същества заедно с хората, попаднали под тяхното влияние, ще поведат срещу истинския Дух. Трите излизащи от устата на Дракона или Слънчевия Демон „нечисти духа“ са съответно луциферически, ариманически и асурически същества. Освен това последователността на думите: змей, звяр и лъжепророк, отново посочва тройния облик на злото: „змеят“ черпи от силите, чийто източник е извън пределите на Земната еволюция, „звярът“ вече е навлязъл в нея, а „лъжепророкът“ се явява непосредствено всред хората. []
  10. Гл.12, стих 11 []
  11. Гал. гл. 2, ст.20 []
  12. Събр. съч. 118, 20.ІІ.1910 []
  13. Събр. съч. 158, 9.ХІ.1914 []
  14. Събр. съч. 266, 23.Х.1907 []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми.
От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите.
Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.