Антропософията за същността и бъдещето на машините

Избрани тематични цитати от д-р Рудолф Щайнер

Машината се отличава от всичко останало, с което човекът може да има работа във външния си живот. Нека да разгледаме животното. Когато насочите вашите нучни или други познавателни мисли към животното, можете да изследвате, доколкото ви е възможно, но винаги остава нещо, бих казал, божествено — дълбоко в животното. Вие не го изчерпвате, не стигате до него. Зад това, което мислите за животното, винаги има нещо, което ви остава непознато. При растението е не по-малко същото. И вземете ли дори кристала, вземете ли прекрасните форми на кристалния свят, ще трябва да си кажете: Човек сигурно може да разбере външното в кристалния свят, в неговите форми и т.н., когато е обучен в тази насока, но въпреки това остава още много от това, което човекът може да почита като нещо, до което той не прониква с непосредствения, не ясновидски разум.

Разгледате ли машината, тя е напълно прозрачна. Това, че машината е така прозрачна духовно-душевно, прави общуването с машината така катастрофално за човека. Всичко, което са сили и взаимодействия на силите в машината, е така ясно за човешките сетива и човешкия разум. Това е, което изсмуква сърцето и душата на човека, което изсушава човека, което го прави нечовечен.1

* * *

При машината всичко е взаимодействие на частите (противно на организма). В машината не съществува нищо реално освен това взаимодействие. Единният принцип, който владее взаимодействието на частите, липсва в самия обект и лежи извън него като план в главата на конструктора.2

* * *

Чрез това, че събираме части на материята [под формата на машини], всеки път даваме възможност един ариманично-демоничен слуга да се съедини с машината. При всяка машина, при всеки механизъм, при всичко, което в това отношение принадлежи към днешния културен живот, даваме изходна точка на демонични елементарни духове, на слуги, подчинени на ариманични същности. Ние се проникваме с тях.3

* * *

Колкото и особено да изглежда за днешния човек, че се прави това откритие, той ще разбере, че при всичко машинно, което той включва в стопанския живот, ще действат отново духовете, които по-рано той е възприемал в природата. В своите технически стопански механизми той ще възприеме, че ги е изфабрикувал, че ги е направил, но те ще придобият постепенно собствен живот — първоначално обаче само един живот, който той още ще може да отрече, понеже се изявява в икономиката. Но той все повече и повече ще забелязва чрез това, което сам създава, как то получава собствен живот, как той макар да го е родил от интелекта, няма да може да го обхване повече с интелекта. Хората ще открият как техните стопански обекти изцяло стават носители на демони.4

* * *

Както древният човек е гледал на природата и природните явления и в тях е виждал демоничното, така по-новият човек трябва да се научи при това, което сам създава в стопанския живот, да поглежда към демоничното. Засега тези демони, които не са въведени от хората в машините, са навлезли в хората и се проявяват като разрушителни сили в социалните революции.5

* * *

Че машината остава напълно прозрачна, има като следствие, че човешката воля, която се насочва към машината, в действителност не се насочва към някаква реалност, към някаква действителност. Машината всъщност е една химера за обхватната световна действителност. И индустриализацията внася в нашия живот нещо, което прави безсмислена волята на човека в по-висш смисъл.6

Човек си изгражда правилното понятие за това, което всъщност е физическото тяло на човека, когато може да раздели времевото и пространственото. При хората е от фундаментално значение, понеже изобщо не може да се разбере, ако не се знае, че при него всичко времево като същност протича само за себе си, а пространственото бива владяно от времевото като от нещо динамично, докато при една машина времевото е само функция на това, което действа пространствено. Това е разликата. При човека времевото е реално, докато при механизма времевото е само функция на пространството. До това се стига в края на краищата.7

* * *

Не е все едно, дали например някое лекарство е произведено предимно ръчно или машинно. Човекът предава нещо на нещата, когато сам ги преработва.8

* * *

От една страна, ние имаме проникващите небесни откровения за едно ново ясновидство. А от друга страна, имаме идващите в известен смисъл от подземното тела за противниците — за някои демонични духове, за духовете на мрака, които не се проявяват чрез хора от плът и кръв, но въпреки това странстват между нас, така че човешките сили се подменят чрез механизми, чрез машини.9

* * *

Някога ще се знае кои движения при човека са правилни за здравето му и за цялата веществообмяна и кои са неправилни. Тогава ще дойде времето, когато работата ще бъде съобразявана с човека. Днес работата бива съобразявана с машините.10

* * *

Този, който може да си създаде представи за бъдещето на техническото развитие, знае, че в бъдеще цели фабрики ще действат индивидуално, според този, който ръководи фабриката. Нагласата ще навлиза във фабриката и ще се предава върху начина и вида как работят машините. Човекът ще израства заедно с обективността. Всичко, което ще докосваме, ще получи постепенно отпечатък на човешката същност.

Представете си един много добър човек в бъдещето, един човек, който наистина е достигнал до особена висота на човешката си нагласа — какво ще може той? Той ще конструира машини и ще може да поставя знаци, правила за тях, които ще могат да се изпълняват само от хора, които са така настроени, както него – които са благоразположени. Всички злонамерени хора ще задействат със знаците, с тези правила, съвсем други трептения и машината няма да работи.

Докато това, което е произлязло от професионалната работа, в известен смисъл носи аурата на човешките емоции, на радостта, която хората са внасяли, то не е било достъпно за този вид въздействие. В степента, в която това, което се произвежда чрез човешката професионална работа, не може повече да се прави с особен ентусиазъм, ще може да стане моторна сила, която ще протича от човека в същата степен, понеже това е необходимото условие.11

* * *

И тези сили, които се издигат от имагинацията, инспирацията и интуицията, ще имат мощта да поемат управлението на онова, което иначе би победило човека заради бясното темпо на ариманизирането. Това, което идва от духовния свят като имагинация, инспирация, интуиция, е по-силно от всички конски сили, които могат да произлязат от механизирането на света. Но механичните сили ще победят човека, ако той не намери противоположната сила — в това, което ще намери от откровенията на духовния свят, към които трябва да се стреми.12

Следва »

Вижте и рецензията на книгата „От Гондишапур към Силициевата долина“ »


Бележки:

  1. Събр. съч. 296, стр. 14 и сл., немско издание 1979 г. []
  2. Събр. съч. 1, стр. 73 []
  3. Събр. съч. 157, стр. 97 и сл. []
  4. Събр. съч. 200, стр. 92, немско издание 1970 г. []
  5. Събр. съч. 200, стр. 93, немско издание 1970 г. []
  6. Събр. съч. 296, стр. 41 и сл., немско издание 1979 г. []
  7. Събр. съч. 82, стр. 236, немско издание 1994 г. Машинна или ръчна работа и техните продукти []
  8. Събр. съч. 327, стр. 105, немско издание 1963 г. []
  9. Събр. съч. 186, стр. 275, немско издание 1979 г. []
  10. Събр. съч. 350, стр. 64 немско издание 1962 г. []
  11. Събр. съч. 172, стр. 91 и сл., немско издание 1964 г. []
  12. Събр. съч. 202, стр. 53, немско издание 1980 г. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Един коментар за "Антропософията за същността и бъдещето на машините"

  1. zaharia  16.09.2017 г. | 13:50 ч.

    Благодаря за преводите, цитатите са много интересни и важни според мен. Ще чакам с нетърпение продължението.

    Това, което идва от духовния свят като имагинация, инспирация, интуиция, е по-силно от всички конски сили, които могат да произлязат от механизирането на света.

    Това изречение ми хареса особено много! Струва си да се поразсъждава в тази насока.

    „Meditate on this I will“

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.