Наръчник за враговете на антропософията и форумните демони

Как да ги разпознаваме и начинът им на употреба

Това е един материал, който вероятно ще бъде толкова потискащ за четене, колкото и за писане. Възможно е дори да се окаже по-труден за съставяне, тъй като на плещите ми пада цялата отговорност за съдържанието и целите му.

Що се отнася до съдържанието, се опасявам, че, независимо от спирачките си, може тук-там да изляза извън рамките на „моралното ораторство“.1 Но по отношение на целите2 нямам и грам колебания, че моментът е назрял — ако не и презрял.

Напълно разбираемо е, че повечето хора, работещи и милеещи за идеите на антропософията, не искаме „да си губим времето“ и да се „разстройваме излишно“, като обсъждаме противниците си. Проблемът обаче е, че никой не ни пита какво искаме. Има си Закон, че там, където във физическия свят има плюс, неизбежно ще се появи и минус. И от нищото ще изникне този минус, но Законът ще се спази. Не можем да избягаме от това (и не трябва).

Ето защо д-р Рудолф Щайнер, колкото и да се е занимавал с „по-важни теми“, отделя време да ни запознае и с „Враговете на антропософията“. Лекциите му, посветени изцяло на този въпрос, са в забележително обемистия том 255b на Събраните съчинения (GA). Тази статия ще тръгне от тях, но в изложението ще разчита на личните ми опитности.

Кои са враговете?

Без да претендирам за изчерпателност:3

1. Йезуитите

Обръща се сериозно внимание на начините, по които йезуитите съзнателно противодействат на антропософията, като например целенасочено атакуват всяка точка от идеята за Троичния социален ред. Според Учителя Беинса Дуно те са инициаторите и на подпалването на първия Гьотеанум.4

2. Крайните материалисти

Те отричат всичко духовно и търсят рационални обяснения за „необяснимото“, като си фантазират и охулват всички антропософи, но най-вече водачите им. Струва ми се, че Щайнер се е забавлявал, като оборва нелепите твърдения по свой адрес в гореспоменатия лекционен цикъл, но четивото поне за мен си остава потискащо.

3. Злобните и глупави антропософи

В лекцията от 5 септември 1920 г., изнесена в Дорнах, Щайнер обсъжда „нетактичното поведение“ на антропософите в Гьотеанума. В по-ранни лекции от същия цикъл направо казва, че стремежът на едни антропософи към истината ще среща противодействие „заради злобата и глупостта“ на други. Противодействията щели да включват „съзнателни лъжи“ и „осуетяване на плодотворните дискусии“.

И в лекции от други поредици съм срещал Щайнер да казва, че от самото антропософско общество още по негово време са излизали яростни противници на духовната наука.5 Достатъчно било да не получат вниманието, което „заслужавали“, за да се превърнат от егоистично заинтригувани в непримирими врагове.

Какво мога да добавя към казаното от Щайнер?

Много неща!

Откакто духовната наука влезе под кожата ми, Законът за резонанса ме срещна с какви ли не антропософи. Някои от тях са съмишленици и досега. При други забелязвам и егоистичния стремеж да се изтъкват, като превръщат сведенията в сензации, политизират ги чрез интелектуализацията им или дори се представят за посветени, свалящи нови откровения.

Те са проблем, но не съм сигурен дали правят „честни грешки“, защото си вярват. Затова, докато не се уверя в мотивацията им, никога няма да си позволя да се занимавам толкова подробно с тях.

Но има и една личност,6 при която едно към едно се виждат проявленията на всички качества, описани във „Враговете на антропософията“. А именно: 1) егоистично заинтригуване от антропософията; 2) жажда да бъдат забелязани; 3) озлобление при отказ да получат „дължимото“ внимание; 4) съзнателно лъжествидетелстване срещу честно търсещите истината и 5) склонност към осуетяване на дискусии.

Излишно е да се занимавам персонално с въпросната личност,7 но опитностите ми с нея ще послужат и на други антропософи да разпознават отрано враговете и да се научат как да ги използват или да им противодействат. Всички, които работят за духовната наука, неминуемо ще трябва да овладеят тези умения:

1. Пазете се от ласкателите

Враговете на антропософията нямаше да са такива, ако умееха да разпознават демоните, проявяващи се чрез мислите, чувствата и волята им. На първо място обикновено е Луцифер, който до краен предел експлоатира егото им и изгарящия ги глад за признание. И като съдят по себе си, те се лъжат, че отговорните и честни антропософи също имат такава потребност. Ето защо първото, което им предлагат, за да ги впримчат в лепкавата си мрежа, са ласкателствата.8

Но в момента, в който се натъкне на „четки“ от каквото и да било естество, в сериозния антропософ трябва да се задействат звучна аларма и огромен червен буркан, които възвестяват тревога. Дори не е задължително да сме окултисти, за да знаем, че надеждните приятели никога не се държат като фенове и не хранят тщеславието ни, а са най-безмилостните ни критици. И именно тази тяхна черта ги прави наши приятели, защото критиките им целят да ни учат по лесния начин, вместо да ни оставят да се учим от последиците на неискрени комплименти.

2. Очаквайте момента на „преобръщането“

Колкото повече дискусии водите с измамните антропософи, толкова повече се доближавате до мига, в който те се разкриват като отявлени врагове на антропософията. Тези хора никога няма да признаят, че са врагове на самото учение, а ще настояват, че имат проблем единствено и само с вас. Но това, че са против вас — честните антропософи, говори недвусмислено, че са противници и на духовната наука, която продължава да живее чрез вас. Бъдете уверени, че проблемът не е във вас, въпреки че сте „дали повод“ за преобръщането.

Кога настъпва това „преобръщане“? — В моя случай то дойде, когато казах любезно „не“ на предложението да публикувам едно съчинение, в което имаше илюстрации на много навирени средни пръсти и още повече умозрения, но твърде малко антропософия. Не беше нужно нищо повече, за да си създам нов враг.9

Никога не е приятно да увеличаваме армията на враговете си. Но винаги помнете, че това е за предпочитане пред алтернативата заради малодушието си самите ние да се превърнем в препъникамъни на едно движение, за което светли, мъдри и любещи същества са жертвали толкова много, за да спасят и настоящето, и бъдещето ни.

3. Времето не лекува озлоблението

Отказали сте нещо на някого, което е могло да привлече общественото внимание върху „скромната“ му личност, или не сте го дарили с признание на „великите му дела“. Това задейства озлоблението му. Ако се лъжете обаче, че злобата ще се стопи или поне ще отслабне след дни, седмици или месеци, реалността ще ви опровергае.

Войната, в която сте се озовали, може да продължи с години. Особено ако сте били достатъчно добри да аргументирате надлежно нежеланието си да съдействате на противника за разпространението на анти-антропософията му. Каквото и да му кажете, както и да му го кажете, а вероятно и без изобщо да му се обяснявате, той ще чува само:

„Аз съм по-подготвен антропософ от теб.“

И няма значение дали това е вярно. Врагът на духовната наука не желае да го чува! Защото за него истината не струва и пукната пара. За него антропософията е екзотично средство да се самоизтъкне. И точно защото е екзотично, е очаквал, че фантазиите и грешките му ще минат незабелязани. Колкото повече му показвате със собствената си подготовка, че той се изказва като антропософ, преди наистина да е станал такъв, толкова повече го озлобявате.

И трябва да сте готови за последствията… В този смисъл, публичните занимания с духовна наука не са за хора, които не са преборили задръжките си да влизат в неизбежни конфликти и да отстояват истините, докато са способни — както е повелявал Щайнер. Или казано по народному, ако ще ходим в гората, не трябва да се боим от мечките.

4. И един враг може да бъде „легион“

Когато Щайнер описва начините, по които глупавите и злобните антропософи осуетяват смислените дискусии, той говори за обсъжданията очи в очи. Сега обаче, за добро или лошо, общуваме предимно през интернет. Това е трибуна, която позволява на противниците да се крият10 зад маски (никнеймове) — не една и две, нито три и четири…

Защо някой би използвал повече от една „самоличност“?

Обяснението е просто, ако знаем друга характерна особеност на Луцифер. Този демон налага кривите си представи чрез силата на авторитета, която е стар, но особено ефективен противник на импулса за освобождаване от авторитети в епохата на Съзнателната душа. Когато не един, а няколко човека твърдят нещо, то има по-големи шансове да бъде прието за вярно или поне достоверно. Бройката на свидетелите се смята за „авторитет“. А ако една от „няколкото самоличности“ се представя за „международно призната“, това вече натиква „авторитета“ в гърлото ни.

5. Осуетявайте осуетяването на дискусии

Нека онагледя с конкретен пример:

В коментарите под тази публикация едновременно се включиха двама потребители — „Гьорги“ и „соков“. И то по времето, преди да съм я популяризирал в социалните мрежи, което означаваше, че тези коментатори не са дошли заради външна препратка към „От Извора“. Те можеха да бъдат само някои от онези, които дотогава са чели блога, без да пишат. Но каква е вероятността и двамата да пропишат по едно и също време? — Нищожна, това е екзотична тема, а не такава за последния епизод на „Игра на тронове“!

Ето защо, ако забележите необяснима активност, трябва да бъдете нащрек.

Както си му е редът, започна се с ласкателство за „чудесния антропософски издържан материал“, което, както стана дума, трябва да задейства алармата ви. Будността ви трябва да се изостря, ако „Гьорги“ и „соков“11 и занапред се включват в дискусията по едно и също време. Глупавият антропософ мисли вас за глупаци, затова подценява умението ви да забелязвате такива „дребни съвпадения“. Възможно е първоначално дори да забрави да се прикрие зад различни IP-та.12

Жаждата за внимание на измамния антропософ ще го издаде, ако му дадете необходимото време да се развихри. В конкретния случай вече имах предположение кой стои зад „Гьорги“ и „соков“, тъй като не са много злобните и глупави антропософи от Пловдив, които периодично опитват да ме правят на луд. А когато „легионът“ пусна провокативен линк,13 за да изрекламира собствения си блог, глупостта му окончателно го издаде.

Колкото и „културно“ да се водят такива дискусии до определен момент,

научете се да забелязвате определени противоречия в съдържанието и стилистиката на писането. Това ще ви бъде особено полезно, ако се изправите срещу стар противник или нов, с когото не сте се срещали досега и тепърва се опознавате.

Например, ако първо ви кажат, че сте написали „чудесен и антропософски издържан материал“, но след това добавят, че „в материала по-горе прозира известна фриволност и смесване на информацията — не ясно докъде е Щайнер и докъде Стаменов“, дори не е нужна антропософска подготовка да отчетете крещящото противоречие. Защото не може един „фриволен“ материал да бъде и „антропософски издържан“, нали?

Също така, ако натрупате полеви опит, ще забележите, че истинските нови коментатори не се обръщат към вас фамилиарно. В моя случай — с „Иване“ или „Стаменов“. По-вероятно е, в случай че са ви противници, да интерпретират заядливо прякора ви — „Стопанина“. В мига, в който се появи фамилиарност, знайте, че си имате работа със стар познайник.

* * *

Има два варианта за действие:

1. Няма причина да прекратите веднага дискусията, ако тя не е излязла от самото начало извън рамките на допустимия тон. Винаги отговаряйте с мисълта, че това, което пишете, е преди всичко за останалите читатели. Противниците на антропософията не се интересуват честно от антропософия, но вие можете да ги използвате, за да работите за честните.

2. Знайте, че рано или късно дискусията ще дерайлира. Това е правило. Няма място за наивни илюзии, че ще спечелите врага на антропософията като приятел на антропософията, ако му „се обясните“ или бъдете „достатъчно търпеливи“. Щом прецените, че форумните демони карат влака извън релсите на темата – озаптете ги и почистете след тях!14

* * *

Когато обаче се стигне и до астрални убийства…

Съгласно антропософията — лъжата, която се изказва в сетивния свят, причинява експлозия в астралния свят, убиваща идейната форма на самата лъжа, но и тази на доброто, срещу което е насочена или което се намира в идейна близост до него. Ето защо окултизмът разглежда лъжите като убийства, към които трябва да имаме адекватно отношение.

Форумните демони, проявяващи се чрез „солидния антропософ“, когото давам като енциклопедичен пример за враг на антропософията, след като беше разкрит, прибегна до три лъжи в следните две изречения:15

„Иван фалшифицира и трие доказателствата, че става дума за две персони, а не за една. Лъже за IP-тата.“

Първата лъжа е, че тази снимка е мой фалшификат:

Лъжливият антропософ задължително е и глупав антропософ, защото той не може да съобрази, че други потребители също имат достъп до контролния панел на блога и сами могат да проверят, дали изображението е манипулирано или автентично.

Втората лъжа е, че съм трил доказателства за различната самоличност на „Гьорги“ и „соков“. Не само не съм трил такива доказателства, но и да исках да ги изтрия, нямаше да мога, защото „доказателство“ за такова нещо могат да бъдат само голите твърдения на „двамата“ коментатори. Тази лъжа, освен че е грозна сама по себе си, обижда интелекта на читателите.

Третата лъжа е, че лъжецът съм аз. Или точно както указва Щайнер (като посочва и лъжите по негов адрес, включително обвиненията, че е шарлатанин и съзнателен измамник), лъжесвидетелстването сред глупавите антропософи не се различава от това на йезуитите.

Различавайте лъжите. Едни произтичат от невежество и могат да се толелират (до време). Но в горните примери виждаме целенасочени лъжи. Авторът им чудесно знае, че са лъжи, и ги използва злонамерено. Човек, който умишлено заблуждава вас и публиката ви, като обругава истината и демонстрира безчестие, не може да бъде антропософ и няма място във вашето общество — дори като гост и персона-нон-грата.16

Има ли трайно решение?

Не. Но от това не следва, че няма никакъв изход.

Ще се въздържа да препредавам идеите на Щайнер в GA-255b, тъй като не се доверявам напълно на машинни преводи. Според мен най-добрият метод за изобличаването на противниците ни е изчерпателно описан в едно от Евангелията:

„Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си; ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.“17

И така, изобличаването насаме не свърши работа.18

Никак не помогна и изобличаването „с устата на двама или трима свидетели“, от което се роди тази публикация в края на 2016 година.19

Следвайки инструкциите, сега „обаждам на църквата“, доколкото под „църква“ винаги се е разбирало „общество“. Нямам очаквания от обществото ни, нито ще вменявам задължения за действие. Искам читателите ми да знаят що за личност е обсъжданата и да онагледя как работят и тепърва ще работят и други врагове на антропософията.20

„…нека ти бъде като езичник и митар.“

Ето как чрез собствената си опитност стигаме и до правилно разбиране на горното. Враговете на антропософията наистина могат да бъдат единствено и само езичници. Нека се пишат колкото си искат за „солидни и международно признати антропософи“. Те са и митари, доколкото и самият Щайнер не ги отличава от йезуитите.

Един солиден антропософ безпогрешно би разпознал демоните, които се канализират през него във форумните му писания. И не е само Луцифер, когото споменах по-горе във връзка с ласкателствата и търсенето на признание. Ариман също действа чрез нарочни лъжи.

Езичник и митар — не е първият, няма и да е последният. Не можем да направим много за противоборстващите „антропософи“. Но можем да утолим жаждата им за „международно признание“,21 като посочим качествата, с които са заслужили това признание:

глупостта и злобата

Можем да ги простим. Човещинка са. А пък…

лъжите

…и да ги простим, Кармата на неистината22 няма да си затвори едното око.

Може би дори убийствата от астрални бомбардировки ще се опростят, ако, да речем, идват от умствено болни. Но, ако спекулираме за това, излизаме извън ограниченията на „моралното говорене“. И по-добре да оставим диагнозите23 на вещите лица.

Иван Стаменов
13.9.2017 г.

Ако темата за враговете на антропософията, тяхната характеристика и обичайните им методи на действие влизат в сферата на интересите ви, непременно изчетете и коментарите отдолу. Оказа се, че противниците (въпреки раздутото си его и социопатичните си наклонности) могат да работят в тандем, като всеки от тях може да се представя под различни прякори (никнеймове). Това добавя нови щрихи към темата, но не обезсмисля принципните положения, описани горе в статията, в случай че се натъкнете само на един зложелател. Но това, че зложелателите в наши дни сякаш идват „на гроздове“, прави материалът по-актуален и по-належащ от всякога.

 


Бележки:

  1. Такова, каквото „моралното ораторство“ е описано в този лекционен цикъл. При моралното говорене си позволяваме да казваме някои неща, но се самоограничаваме да казваме други. []
  2. Както ще се изясни по-нататък, искам да дам насоки на други антропософи сред съвременниците ни, но и на следващите поколения. []
  3. Лекциите от поредицата за „Враговете на антропософията“ не са налични на български. Засега нямат и английски превод. Доколкото ми е известно, не са издадени и на руски език. Чел съм някои от тях с машинен превод от немски език с всички затруднения, произтичащи от това. []
  4. Окултните ложи на Запада, работещи в областите на икономиката и политиката, не са толкова големи противници на антропософията, понеже те имат пълна власт в споменатите области. От друга страна обаче, йезуитите (към които спадат и ортодоксите), обладали духовната сфера, са готови на всевъзможни злодеяния, за да се справят с конкуренцията на Духовната наука. []
  5. В същия дух говори и Учителя Беинса Дуно, който отбелязва, че на някои негови беседи са присъствали съзнателни слуги на Черната ложа. []
  6. За щастие, засега е само една, въпреки че самата тя се представя за няколко различни човека. []
  7. Д-р Щайнер често ни е напътствал да говорим за проводниците на едно или друго течение, като не спестяваме истинските им имена. Вижте например: „Но ако на хората трябва да им се каже истината, те следва да научат имената…“ из тази лекция. Името в нашия случай е Петър Иванов, известен още като Петър Петров — привърженик на кабализма. Познанията му по антропософия са оскъдни и борави с тях избирателно. Само когато подкрепят съчиненията му. Актуализация: както се разбра от дискусията под статията, враговете на антропософията са били двама, споменатият пловдивчанин Петър Иван и съгражданинът му Мартин Атанасов, „солиден и международно признат антропософ“, сайтодържач на resignation.bg. []
  8. Ласкателствата могат да се изразяват не само в суперлативи по ваш адрес, но и например в настояване за срещи на живо. Това е друг сигнал, че нещо не е наред, както и че най-вероятно сте „невероятен“ за събеседника, който непременно ще иска да се убеди, че съществувате и че сте искрен. Очаквайте да ви човъркат, включително и болезнено, докато ви подразнят до такава степен, че започнете да отвръщате на въпросите с раздразнение или задавате неудобни контра-въпроси, което се тълкува насреща като показване на „истинското ви лице“. Подобно човъркане, целящо да предизвика у вас агресия, в психиатрията се разглежда като патологично отклонение, но тук няма да излизаме далеч извън антропософските рамки на темата. []
  9. Имайте предвид, че някои противници на антропософията (а съответно и на човечеството) могат да ви изненадат. Те могат да се преобърнат от ласкатели в хулители и само защото не сте ги погледнали, когато са очаквали, или не сте ги погледнали „по правилния начин“. []
  10. Пълната анонимност в интернет обаче е заблуда, която изиграва лоша шега на глупавите антропософи, които познават толкова светските технологии, колкото познават и самата духовна наука. Повърхностно! []
  11. Разбира се, във вашия случай имената може да са съвсем различни. []
  12. Но дори когато се усети за пропуска си, ще прикрие следите си толкова непохватно, че своеобразно ще се подпише под подозренията ви. []
  13. В препратката се разискваше дали Рудолф Щайнер е подпомогнал Адолф Хитлер и фашистката му идеология, която уж била базирана на антропософията. []
  14. И не просто не продължавайте дискусията, ами изтрийте всички следи от нея. Това, от една страна, ще предотврати бъдещи включвания от други потребители по несъществени въпроси. Но ясно ще покаже на враговете на антропософията, че усилията, които влагат, за да осуетяват дискусиите, са напразни и само биха хабили повече енергия. []
  15. Имаше и други лъжи, но е излишно да онагледявам материала си и с тях. []
  16. Дискусиите няма да бъдат плодотворни, както дърветата няма да дадат читави плодове, ако не ги пазим от вредителите. []
  17. Матей, 18:15-17 []
  18. За да не възникнат недоразумения, под „изобличаване насаме“ не се подразбира непременно, че вие трябва да търсите контакта. Бъдете сигурни, че зложелателите ще ви дадат повод да кажете, каквото имате да им казвате. []
  19. Свидетел тогава ми беше Светлан Бонев, но за характеристиката на въпросния „лъжлив и глупав антропософ“ могат да свидетелстват дори и хора, с които не съм в особено близки или приятелски отношения: Дорина Василева и др. []
  20. Тук имам предвид конкретно враговете, произлизащи от самите антропософски общества. []
  21. Защото блогът се чете и от читатели в чужбина. []
  22. Събр. съч. 173 и 174 []
  23. Естествено, снемането на анамнезата трябва да обхваща и поведенческите отклонения извън изявите му в „От Извора“, форума на АОБ, собствения му блог и (анти-)социалните мрежи. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми.
От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите.
Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

41 коментара за "Наръчник за враговете на антропософията и форумните демони"

  1. Дорина  13.09.2017 г. | 10:47 ч.

    Да, в точка 19, пише истината. Светлан сподели същото и с мен.
    Мога да продължа списъка с „геройствата“ на този човек, който е представен много точно в тази статия. Всичко е така, както е описано – това е негов прийом да пише под няколко ника и в няколко роли – познавам го от друг форум, на който бях администратор. Той има много лица. Последната астрална атака, която се изсипа отгоре ми, беше точно по време на 13-те свети дни и нощи тази година, подмолна и задкулисна – общ и-мейл от негова страна до УС на АОБ и още 20 човека, че съм плагиатствала от „великите“ му книги, без нито едно доказателство в подкрепа на това, т.е. чиста клевата, и другото нещо – за моя статия във в-к Антропософски вести – „Въздействието на музиката върху човек в кома“, пак злобни и лъжливи подмятания зад гърба ми до много хора, че съм превела материал, под който съм си сложила името. Всички получатели на и-мейлите му, забележете и членовете на УС на АОБ, се бяха скрили като мишоци, единствено един човек, ще запазя името му в тайна, ми писа и ми прати всички и-мейли на получателите, за да застана с цялата си отговорност и личност зад онова, което пиша. Освен абсолютно точната доказателствена защита на моите изследвания, както и на въпросната статия, написах, че ако не преустанови тези клевети, ще го дам под съд за клевета и уронване на човешкото ми достойноство.
    Мисля, че най-големият проблем при този човек настъпва, когато човек спре да му обръща внимание. До този момент той не намери начин – достойно поведение на човек, на антропософ, да застане очи в очи с мен, и да каже какъв му е действително проблемът. Защото той е негов, не е мой.
    Другото, което мен много ме изненада, но вече не се съмнявам в силите в този човек, които инспирираха това точно по Нова Година, в свещените дни и нощи /знаем за връзката с цялата следваща година, защото това е ритъм/, че УС на АОБ не спряха в зародиш тези му изяви. Което от окултна гл.т. за мен значи, че тези сили все повече се утвърждават във въпросната „антропософска“ институция в България. Това е съжалително.
    Благодаря за точния анализ, цялото ми семейство го прочете, защото те също са му сърбали попарата.
    Повече не искам нито да го споменавам, нито да присъства като спомен в съзнанието ми, защото за мен той работи срещу Антропософията, а отделно, че претенциите за десетилетия занимания с Антропософия реално не доказват да се е случила никаква положителна промяна в него. Проблемът не е в идеите, а в личността.

  2. Стопанина  13.09.2017 г. | 11:57 ч.

    Дорина, не желая да популяризирам този материал по обичайните канали в социалните мрежи. Темата е от такова естество, че би трябвало да вълнува само по-тесен кръг. Бихме изгубили, ако се развяват кирливи ризи извън този кръг.

    Но имаш картбланш да го разпространиш пред когото намериш за уместно. Нямам представа дали обсъжданата личност има сподвижници. По-скоро съм забелязал, че го толерират, когато ходи някъде, за да се изтъква. Досега не съм попадал и на един човек с положително отношение към него, като индивид, но и към работата му.

    Но ако все пак има приятели, истински приятели, смятам, че те трябва да знаят какви ги върши и да му спретнат интервенция (другарски съд). Струва ми се, че ти би могла да си наясно кои биха могли да бъдат тези хора. Аз не ги познавам и няма да ги търся. Предполагам, че, ако ги има, не са пò стока от самия него.

    Оставям преценката на теб, защото познаваш по-добре средите, от които аз винаги съм стоял и ще стоя възможно най-далеч.

    Не те товаря с ангажимент. Само споделям идея. И моля да не приемаш това, което пиша персонално сега, като желание да подновяваме общуване. Да кажем, че правя изключение, като се обръщам към персонален противник, за да противодействаме със съвместни усилия на един враг на цялото движение.

    Съвместните усилия са това, което предлагам по-горе, и нищо повече.

    Благодаря за разбирането.

  3. Дорина  13.09.2017 г. | 12:39 ч.

    Аз също не приемам случващото се като „възобновено общуване“ и не го желая. Предпочитам всеки да си плува в своите води и да си върши работата така, както смята за добре. Не те смятам за „персонален противник“ – изобщо не възприемам света по този начин, защото смятам, че всеки е свободен да прави това, което иска. Ако то е правилно, ще работи за повече хора, а ако не е – няма, и тогава идват други следствия. Така че във времето и процесите се доказва самият импулс на всеки от нас. По принцип блокирам достъпа на публикациите ми във фейсбук, в антропософските групи и в личния ми профил, на хора, които не желая да ги виждат, което е и реално пълна дистанция от тези хора. С теб не съм пожелала да го направя. Защото смятам, че антропософията ни променя във времето – положително, личният житейски опит – също, независимо дали има и дали ще има някакво физическо или интернет общуване. Вярвам, че нещата се случват на друго ниво и първопричината е в другото ниво.
    По отношение на въпросния човек – би трябвало да приложа същия начин на мислене, както го описвам в третото изречение. Обаче, когато става дума за патология, която вече с години се доказва, и която буквално блика, нещата е нужно да бъдат назовани с истинските им имена. Казваш ги ти в този анализ, имах възможност да ги кажа и аз, благодарение на теб. Има ли смисъл да превръщаме казаното в „лов на вещици“ чрез мултиплициране? Написаното и казаното вече звучи в етера и ще достигне до точните хора. Нека преминат няколко дни и нощи, за да усетя как точно да реагирам.
    Аз също ти благодаря за разбирането.

  4. Стопанина  13.09.2017 г. | 12:50 ч.

    Има ли смисъл да превръщаме казаното в „лов на вещици“ чрез мултиплициране?

    Неотдавна имах изключително натрапчиви и изморителни нежелани комуникации с една дама, при която прогресивно се утвърждаваше убеждението ми, че жената страда от психично заболяване. Единственият начин да реша проблема се оказа една статия, съчетана с подкаст. Благодарение на тях, се свързах с брат ѝ, който потвърди предположенията ми и взе необходимите мерки. Жената се лекува и оттогава не е правила нещата, които правеше.

    Така че има прецедент. Под „лов на вещици“ се разбира да решим персоналния си проблем с егоистични средства. Джаста-праста и врагът изчезва, независимо как. Ако обърнеш внимание на последната ми бележка под черта и идеята за интервенция, ще разбереш, че идеята ми е свързана с благосъстоянието на въпросната личност. Ти също си наясно, че при нея има нещо повече от характеропатия. Отклоненията са сериозни и изискват сериозни действия с изпитани средства.

    Но за успеха в стабилизирането на този човек е необходимо да се намесят и други хора, които го познават на живо и които да извършат същинската интервенция. За това идеше реч, да му помогнем, ако можем. Иначе най-лесно ми е да пусна един плъгин и с две настройки да му забраня достъпа до блога за вечни времена. Слагам преградата и даже няма да си мокря ботушите с излизане на лов.

    Доверявам се на преценката ти, че в случая може би е по-разумно да оставим следващата стъпка от развоя на етера…

  5. Дорина  13.09.2017 г. | 13:28 ч.

    Разбирам те напълно! Четох за този случай с тази дама. Там беше по-различно. Но професионалният ми опит показва, че точно човек с подобни проблеми и с така развита манипулативна мисъл, няма кой да му помогне, ако сам не си помогне.
    Въпросният човек си създава групи от „слушатели-последователи“ – в Стара Загора, Варна, Пловдив, съответно и сакрален ореол на светец, тъй като по негови думи е „пожертвал“ възможностите си за „нормален“ живот, за да се жертва в името на Антропософията!!! Парадоксално звучи това! А за мен това е огромна манипулация на хората, които са завладени от неговата първоначална харизматичност, която по своята същност е едно нагаждане. Така че, същите тези хора е нужно сами във времето да се сблъскат и с другата му същност. Проблемът е и такъв, че той манипулира хората и финансово, т.е. като длъжни да го подпомагат, щото се е „жертвал“. Опарени ще има много, предполагам, но рано или късно този човек показва и другото си лице – особено в момента, в който му откажеш пари или проявиш и най-малко съмнение във величието му.
    Бъди сигурен, обаче, че помията му както по отношение на теб, така и на мен, няма да спре…
    Хубав ден!

  6. Стопанина  13.09.2017 г. | 13:53 ч.

    Това, което научавам сега от теб за „жертвата“ му и „задълженията“ на спонсорите му, обяснява много по-добре озлоблението му към мен, в сравнение със старата история за отказа ми да го публикувам. Жалка завист към „конкурент“.

    Защото същото обяснява:

    1. Опитите му да сее съмнение в качествата на „фриволните“ ми материали.

    2. Опитите му да ме изкара лъжец пред читателите ми.

    3. Опитите му да пренасочи читателите ми към неговия блог.

    Търси си хора, които са склонни да даряват за неговата „антропософия“, и не пести средствата, за да ги привлече. Проблемът му обаче е, че по трудния начин ще разбере жертвите (без кавички), които прави с тези си действия. И номерата за обичайната му публика няма да минат пред моята публика, която не пасе трева.

    Новите сведения размиват подозренията ми, че е невменяем, а вече по-скоро съм склонен да виждам студена пресметливост зад всичко, което прави. Разбира се, това не променя нищо от онова, което съм писал за глупостта му.

    Бъди сигурен, обаче, че помията му както по отношение на теб, така и на мен, няма да спре…

    Слабо ме интересува какво ще говори/пише за мен (или приятелите ми) извън „От Извора“. Но тук няма да залага повече експлозиви и да мъти водата. За щастие, и хлябът, и ножът са в мен. Нека се поти!

  7. Дорина  13.09.2017 г. | 14:35 ч.

    Цялата тази „одисея“ продължава вече години – ти с него, аз с него, вероятно има и други такива… Проблемът не е персонален към теб или мен, а изобщо към някой който може да се наложи като фактор, като авторитет в тази област, и да го засенчи. На последния антр.лагер в Шкорпиловци пак е имало груба словесна агресия, инспирирана от него, по същия начин е имало и преди 2 год. на същото събиране – дори е можело да се стигне и до физическа агресия. Аз наблюдавам какво се случва и хората ми разказват, защото аз тези събития не бих ги посетила, нито Кръглите варненски маси, където смятам че се събират едни и същи хора, за да си начешат егото. Казвам го с цялата си отговорност. Лично аз преди 4 год. го поканих на международна антр.среща с групата „Приятели на Европа“, той и там си показа рогата: „Нали аз казах най-важните неща на тази среща?“. Мисля, че скоро БГ ще му стане тясна и ще иска да бъде признат и от Дорнах!!! /няма емотикони, за да сложа един!/ Неотдавна научих, че дори е бил препоръчан от една дама, за мен твърде повърхностна в много отношения – наричам това „паркетна антропософия“, но добрала си по някакъв начин до тази позиция, да става член на УС на АОБ!!!
    Най-шокиращото за мен преди няколко години беше това, което лично той ми разказа за негова дългогодишна приятелка – валдорфски учител извън БГ. Съпругът й беше болен от мускулна дистрофия няколко години и почина. Но е имал застраховка „Живот“, която нашият човек смятал някакси да докопа. Такова „обработване“ е паднало на жена му и злословене срещу умиращия й мъж, че направо човек да настръхнe от такава низост. Болният човек разбира и предварително изтегля застраховката си.
    Така че, Иване, безпомощни сме, толкова е зле ситуацията! Нека Бог „държи и хляба и ножа“ в ръцете си конкретно за този човек!

  8. Стопанина  13.09.2017 г. | 14:56 ч.

    Така че, Иване, безпомощни сме, толкова е зле ситуацията!

    Айде сега…

    Ако се оприлича на цветна капка, която иска да оцвети и други капки, си поставям реалистични цели – капките в един леген, а не всичките в световния океан. И въобще не се чувствам безпомощен. Получавам всичката помощ, която съм заслужил. А кредитирането свише е толкова изобилно, че чак ме хваща срам. Може би, ако не получаваме помощ за нещо, не трябва да се залавяме с него.

  9. Дорина  13.09.2017 г. | 15:41 ч.

    „Ако се оприлича на цветна капка, която иска да оцвети и други капки, си поставям реалистични цели – капките в един леген, а не всичките в световния океан.“ – оставам без думи за това тъй поетично-реалистично сравнение!!! 🙂

    „Може би, ако не получаваме помощ за нещо, не трябва да се залавяме с него.“ – странно…, защото преди една вечер, във Варна, на обща вечеря след обучението по Говорно формиране, ми се падна една карта с мъдри мисли, в която пишеше, че не трябва да губя вярата си, че в точния момент ще получа нужната ми помощ. А в момента е точно така, защото предстои да се вземе важно решение за около 30 човека. И човек в такъв момент трябва да мисли за идеята, за Антропософията и за другите, забравяйки изцяло себе си и импулса си в една област – кое ще е най-добре за другите и в същия момент да не бъде опорочена антропософията!

    Има някакво вълнение в пластовете, където всичко беше притихнало. Но ключовият знак беше представлението „Орфей и Евридика“ във Варна, което искахме като заключение на семинара да посетим 13 човека последната вечер на 12.09., а то пропадна в последния момент по технически причини. Тогава вече знаех, че това е знак… Това днес – размяната на мисли, в деловия смисъл, разбира се, беше помощ за мен. Дори и ситуацията с въпросния човек, защото ми тежаха тези несправедливости не към мен, а най-вече към нещата, които съм писала, те не ги заслужаваха. Така видях, че и друг човек вижда нещата, които и аз виждам.
    Благодаря и успешна работа!

  10. Петър Иванов  13.09.2017 г. | 18:00 ч.

    Иване, ами ако грешиш генерално или поне по отношение на част от изводите си? Знаеш, че от няколко години не е никакъв проблем да се прихваща, подменя или симулира дадено IP или да се редува в поредица от бягащи IP-та.
    Въпросният антропософ е в пълно неведение за естеството на случващото се
    , още повече, че той очевидно демонстрираше добронамерен и умерен тон в коментарите си под предишната тема.

    „соков“ и „Гьорги“ не са един човек и коментарите на „соков“ нямат никаква връзка или съзнателен синхрон с коментарите на „Гьорги“. За протокола, аз съм „Гьорги“, познат и пишещ някога тук, под името Петър Иванов (Петър Петров) и публично се извинявам на засегнатия във всички коментари по-горе Мартин Атанасов, които го поставят в неблаговидна и най-вече невярна светлина.

    Ако Стопанина пожелае да разбере като как и защо се появи въпросния „Гьорги“ в дискусията, може да получи изчерпателно обяснение, но при едно условие – да обещае (и да удържи на обещанието си), да не трие моите постове, а също и да не дописва или редактира своите, след публикацията на моите отговори.

    Най-продуктивно би било, ако настоящата тема бъде закрита, а Мартин Атанасов получи освен моето, и други извинения. Но интуитивно долавям, надявам се да греша, че по-скоро ще се случи обратното.

  11. Петър Иванов  13.09.2017 г. | 18:19 ч.

    За да подпомогна донякъде разбирането на моите откровено осъдителни действия, ще се позова на въпросния пасаж, цитиран от Стопанина по-горе:

    „Дори не е задължително да сме окултисти, за да знаем, че надеждните приятели никога не се държат като фенове и не хранят тщеславието ни, а са най-безмилостните ни критици. И именно тази тяхна черта ги прави наши приятели, защото критиките им целят да ни учат по лесния начин, вместо да ни оставят да се учим от последиците на неискрени комплименти.“

  12. Стопанина  13.09.2017 г. | 18:36 ч.

    Няма защо да „закривам“ статията. До два дни ще изтрия всички твои статии в архива. И веднага бих ги махнал, но давам време на хората да си ги копират, ако имат интерес към тях.

    Може би просто трябва да подменя едно име с твоето в бележките под черта горе. Или по-скоро да добавя името ти към неговото, защото ти не отричаш, че той също е замесен в онези коментари.

    Виж, това, че сте в нечестив тандем, е новост за мен. Не мога да кажа, че съм съвсем изненадан, но като че ли ми се искаше да запазя по-високо мнение за теб.

    В тази връзка: Само Мартин ли ще молиш за извинение? Моето и да го искаш, няма да го получиш. Но съм убеден, че дори след това самопризнание рухваш в очите на поне 5-6 човека. И за тях ли не ти пука?

    Ако Стопанина пожелае да разбере като как и защо се появи въпросния „Гьорги“ в дискусията, може да получи изчерпателно обяснение, но при едно условие – да обещае (и да удържи на обещанието си), да не трие моите постове, а също и да не дописва или редактира своите, след публикацията на моите отговори.

    Нека наместя малко ценностната ти система:

    1. Не си в позиция да ми поставяш условия, след като именно „Гьорги“ ме обвини във фалшификации и лъжи. Много добре знаеш, че снимката, на която „Гьорги“ и „соков“ пишат от едно IP, е автентична. Пет пари не давам дали сте един и същ човек, дали сте двама, дали сте писали от един компютър, или сам си „симулирал дадено IP“.

    Лъжецът и измамникът си ти, а това, че си ТИ, а не ТОЙ, още повече утежнява нещата.

    2. Имаше възможност да обясняваш много неща, преди да напуснеш вътрешния кръг на форума, без да дадеш и едно обяснение. Въпреки че го поисках тогава. И въпреки че беше донякъде длъжен да го дадеш.

    3. Никакви обяснения няма да измият прегрешението ти към мен покрай проекта за Николай Райнов, който от самото начало стана проект за Богомил Райнов. Че и с пари ме набута тогава.

    4. Не желая да слушам обяснения и за антихристиянските изцепки на Наталия Андреева, която ти ни натресе.

    5. Изброените дотук прегрешения, които имаш към мен, дойдоха, след като си спал под покрива ми и си се хранил на трапезата ми. Уж като приятел, който уж търсеше приятел у мен.

    Е, сега мога да ти кажа, че сам затръшна вратата, която наивно държах открехната, в случай че нещо се промени у теб и се върнеш като разкаялия се блуден син. Нещо се е променило, очевидно е, но не към добро. Поведението ти говори единствено и само за върховно нахалство. И за нещо повече – подозренията ми за психичните отклонения в статията абсолютно можеш да ги приемаш и по свой адрес.

  13. Стопанина  13.09.2017 г. | 18:46 ч.

    А това, което си цитирал за критиките на приятелите, като се припознаваш сред тях, е най-яркото свидетелство, че здраво ти се е разхлопала дъската. Нямам анонимни приятели, представящи се за други лица, които ми въртят номера с IP-та и лъжат, като наричат мен лъжец. Изобщо не се хаби да се представяш за мой приятел! Ако изключим приноса ти с няколко статии за блога (които сами по себе си са със спорни качества, пък и поредиците си останаха незавършени), от теб не съм видял НИЩО ДОБРО.

    моите откровено осъдителни действия

    Осъзнаваш го, но се държиш сякаш аз съм ти изял десерта.

  14. Стопанина  13.09.2017 г. | 18:58 ч.

    Статията горе е редактирана. Промених само една бележка под черта:

    Името в нашия случай е Петър Иванов, известен още като Петър Петров — привърженик на кабализма. Познанията му по антропософия са оскъдни и борави с тях избирателно. Само когато подкрепят съчиненията му.

    Забележки по фактологията от страна на „засегнатия“ „герой“ не се приемат.

  15. Дорина  13.09.2017 г. | 19:03 ч.

    Не преставам да се изненадвам, че интелигентни, развити хора, използват разни никове, бягащи и всякакви такива странни номер с IP-та, за да искат да се самоизразят… Какво ви пречи да застанете честно и отговорно с истинските си имена, зад това, което казвате – криворазбрана скромност, страхове, какво?! Много съжалително е всичко това, Петре, разочароващо. МА ми е ясен. Ама какви мъже сте вие, какви антропософи, какви човеци с АЗ в съществото ви… като нямате смелост, отговорност и готовност да бъдете себе си!!!

  16. Стопанина  13.09.2017 г. | 19:29 ч.

    криворазбрана скромност, страхове, какво?!

    За никаква скромност не може да става дума. Виж му нахалството!

    Ама какви мъже сте вие

    Мъже в униформи. Бранители на рОдината! (Буквално.) Криещи се в окопите на илюзорната интернетна анонимност и воюващи с диверсии срещу тези, от които не са видели лошо. Варвари.

    какви антропософи

    Господинът е кабалист и преди години ни доведе една „посветена“, която принизяваше Христос до „ученик на есеите-кабалисти“.

    какви човеци с АЗ в съществото ви…

    Няма да остане Аз в съществото им, ако не преборят онези, проявяващи се чрез тях. Ще си свършат като последните тъпанари, защото така и не са разбрали, че удоволствието, което им доставя измъчването на хора, всъщност е заради токсина, който демоните вкарват, докато ядат душите им.

  17. Дорина  13.09.2017 г. | 19:54 ч.

    Виж, може би е добре да не се гневим, защото гневът храни съществата в тях и те си правят енергийно пиршество, докато другият човек се чувства изстискан. Аз вярвам, че в света има честни, доблестни, добри хора, с идеали. Нека си пожелаем да ги срещаме по-често и да работим за Духа с тях.
    За мен днес доста неща се изясниха…, странно съвпадение и наслагванe на събития от антр.естество. Като възел, който за пореден път се разплита… Изпращам светлина и спокойствие на тези, меко казано „странници“, и ще спя спокойно. Спокойна вечер и за теб!

  18. Стопанина  13.09.2017 г. | 20:59 ч.

    В конкретния случай не се чувствам изстискан. Всъщност съм в еуфория и се радвам на божествено освобождение. Разочарован съм, но това по никакъв начин не засенчва катарзиса ми около развръзката в отношенията ни.

    Страницата/вратата може и да се затваря с трясък, но се затваря. Картите и маските са свалени. Оттук насетне ще знам какво да очаквам и от кого да го очаквам.

    „Гневете се, но не грешете. Слънце да ви не залязва гневни и не давайте път на дявола“ – казва ап. Павел.

    Гневът ми е от такова естество, че няма как да сгреша. Напротив, сега гневът ми показва, че грешките ми не са били отчетени по-рано и дори се чувствам глупаво, че години наред нося в портфейла си една визитка на Петър Иванов, която ми даде (сякаш „за спомен“) на втората и последната ни среща на живо. Периодично си спомнях за него всеки път, когато рових в портфейла си и преоткривах тази визитка.

    И всеки път с напразното очакване, че ще се върне и ще обясни действията си – публично, лично, все тая.

    Сега си давам сметка, че някои хора просто са лекета и пишман-манипулатори. И нищо повече. Слънцето ми няма да залезе, докато съм гневен, след малко отивам да си чета „То“ и може би само в интерлюдиите на романа ще си спомням за Петър Иванов, а и за порнографските му статии, които така и не публикувах, за негово и всеобщо благо. Как не ми просветна още тогава – на себе си се гневя!

    А утре съвсем няма да го помня. Ще ми припомня само тази статия. Но и това ще е до време. Не след дълго тя ще се потопи толкова дълбоко в архива, че ще се превърне просто в число от статистиката за публикациите в блога. И не само няма да давам път на дявола, ами вече, като му знам съсъдите и пинизите, още по-лесно и по-адекватно ще ги посичам, докато потънат в дълбок „доброволен резерв“ в армията на злото.

  19. Дорина  13.09.2017 г. | 21:32 ч.

    Все си мисля, че дори и в най-злия в живота ни човек, се крие нещо добро. Винаги оставям вратата леко притворена в мислите си… Пък ако не в този живот /в случай, че ситуацията е неспасяема/, се надявам нещата да се разрешат в следващ. Примери много. 🙂 Аз пък отивам да гледам звездите на терасата и да слушам щурчетата.

  20. Петър Иванов  13.09.2017 г. | 22:28 ч.

    Моля за прошка, щом смяташ, че съм съгрешил пред теб и още 5-6 души. Застанах с името си пред всички. Не е редно да пострада и да бъде оклеветен невинен човек.

    Свали всичко написано от мен. Така ще е най-добре.

    Изпрати ми направените от теб разходи за сайта на Н. Райнов и банковата си сметка, заедно с законната лихва за изминало време, за да си изплатя дълга, за който не знаех.

    Само те моля да се вгледаш внимателно в своя образ. Нима не виждаш промяната си!?

  21. Стопанина  13.09.2017 г. | 22:55 ч.

    Спести ми/ни лъжовните си разкаяния. Продължаваш да ме изумяваш с престорената си загриженост за „оклеветения“ МА, докато се правиш на приятно разсеян, че тази статия и коментарите може би нямаше да съществуват, ако ти не беше оклеветил мен и не беше разиграл театрото.

    Не искам да ми връщаш пари. Платих евтино да те опозная. Спечелих повече, отколкото дадох.

    Вгледах се в образа си. Докарал си ми нова фина бръчица под лявото око и нов бял косъм в брадата. Но отвътре съм си същият – болезнено честен и непримирим враг на подмолните лернейски хидри, които може да говорят чрез всичките си половин дузина змийски лица, но във всички тях се разпознава един и същ съскащ език. Или казано другояче, не си в позиция да ми бъдеш коректив.

    Ако искаш да се научиш как да ме коригираш, гледай адаша си Петър Матеев. Той го може и го е правил много пъти, честно, почтено, без маски и право куме в очи. Както си му е редът, а не като теб, хитра лисица, която само сее интриги, без да си каже като мъж: какъв ти е проблемът?

    И сам мога да се досетя, но това е чест за мен, не за теб.

  22. Петър Иванов  13.09.2017 г. | 22:57 ч.

    Апропо, последвах примера на Стопанина, който сам призна, в един свой материал, че си е правил „експеримент“, представяйки се за жена в нета, карайки наивни мъже да се влюбват в него. После Стопанина се усети и май свали въпросния материал или може би не. Нека сам каже…

  23. Стопанина  13.09.2017 г. | 23:10 ч.

    Материалът си стои – подкаст е. Много си го харесвам и няма да го трия. Особено сега, когато записът ще разкрие поредната ти лъжа – дали експериментът е целял това, което ти твърдиш.

    Значи, да обобщим – ти си на 40 и кусур години, но копираш грешките на Стопанина, когато е бил 20-годишен. Много зряло и мъдро!

    Да не си един от ония форумни кочове, на които разбих извратената представа за романтика? Това би обяснило поведението ти, което иначе е налудничаво. Би обяснило и болката в един въпрос на булката ти, ти си знаеш, няма да падна ниско, като го цитирам публично.

    Защо не си мъж като другите и не си кажеш: какъв ти е проблемът?

  24. Петър Иванов  13.09.2017 г. | 23:20 ч.

    Прощавай Иване! Не бих могъл да работя с теб. Не си онова симпатично и добро момче, от времето, когато написа книгата „Пътят към Слънцето“. Продължавам да те уважавам, защото в сърцето си ти си добър човек. Няма да си позволявам повече да те безпокоя. Бъди жив и здрав! Справяш се отлично с работата на която си се посветил. Няма по-добър от теб към момента. Искрен съм в оценката си.

  25. Стопанина  13.09.2017 г. | 23:36 ч.

    Напротив, Петре, сега съм много по-симпатичен и по-добър от оня хлапак, който написа ПКС, докато успоредно с това и без да си мери думите, громеше противници из разни форуми. Сега съм много по-зрял, по-умерен и по-щадящ дори към патологичните лъжци. Старият ИС досега щеше да е обогатил речника ти с епитети, за които не си подозирал. Въпреки извиненията ти и очевидното даване на заден ход. А в мислите си щях да те осъждам и по безброй неназовани начини.

    Бъди благодарен, че не съм същият. Сега няма да ти простя, защото и извинението ти е лъжа. Не е махнато и жилото: (за трети път) „какъв ти е проблемът с мен?“ Но, за разлика от хлапака, който написа ПКС, няма да те замерям с астрални стрели, докато заспивам, а утре наистина ще си спомня за теб… само ако ми напомниш за себе си.

    Дори тогава вероятно ще се забавлявам с това, че не си можел да работиш с мен, сякаш това го решаваш само ти и сякаш аз съм направил пътека да те търся. Не работя с лъжци и измамно разкаяли се. Пък и винаги кабалата ти е влизала в конфликт с антропософията ми, така че няма как да си бъдем полезни. Че можеш да си вреден, не иска повече доказване. Врагове си имам достатъчно – и за тая работа не съм те търсил, ама нали си от доброволния резерв, цанил си се.

  26. Gergana  13.09.2017 г. | 23:50 ч.

    Не преставам да се изненадвам, че интелигентни, развити хора, използват разни никове, бягащи и всякакви такива странни номер с IP-та, за да искат да се самоизразят… Какво ви пречи да застанете честно и отговорно с истинските си имена, зад това, което казвате – криворазбрана скромност, страхове, какво?!

    Дори, това са хора, експериментиращи със себе си, учещи се, дребни. Те се учат на всичко – включително и на доблест.

    И аз съм се питала – убиваш някого и казваш: „Не бях аз!“ Дори не се прикриваш с извинения от рода на: „Беше онзи ден, а не днес!“

    Днес съм разкрит и, ако помогне, ще играя разкаян, но не сте ми подали знак все още, ще се преструвам.

    Няма как да се постави човек на мястото на почти-хора. Ще се пресегнат и ще докоснат небето с върха на пръстите си, още малко…

    Древните индийци, в маломерното си щастие, са различавали не знам си колко различни видове хора. Видни са били в тази културна подепоха. Ние сега им се дивим (и на древните индийци, и на видовете хора).

    Повече ги е страх от хората, отколкото от небето, което отричат. Загадка са, но са само на един пръст разстояние.

    Бог ще ги оправя.

  27. Стопанина  14.09.2017 г. | 00:02 ч.

    Можем няколко седмици да си говорим „какъв съм бил преди 10 години и какъв съм сега“, но и двамата, Петре, знаем, че НЕ това е Въпросът с главно „В“. Въпросът е друг:

    Какъвто и да съм бил преди и какъвто и да съм сега, това какво бърка ТЕБ?

    (Питам си ей така, за четвърти път, защото си нямам друга работа.)

    Това е единственият Въпрос, който има значение. Това е Жилото, което ще извадим. Ако не го извадим заедно, ще го извадя сам. Но тогава няма да ти хареса, защото аз ще му дам името.

    Продължаваш да ме подценяваш и преди всичко себе си лъжеш, че не мога да събера 2 и 2. Подценяваш и редакторската ми рутина, включваща умението да забелязвам същественото дори от досадно разводнени текстове с цялата им „обстоятелственост“.

    Директен Въпрос със заложен Отговор:

    След като твоята кабала отреди определено място на Христос (като „ученик на есеите-кабалисти“), сега да не би да иска да припознае и Розенкройц като свое отроче (със съответното омаловажаване на Щайнер и антропософията като добронамерено действаща розенкройцерска школа)?

    Ще отречеш ли, че това беше Въпросът, от който тръгна всичко тия дни?

    Докато не дадеш твой отговор, моят ще се смята за официален. Защото аз наистина се справям отлично с работата, на която съм се посветил, и мога да отгатвам както първопричините и целите на дрязгите, така и средствата за постигането им. Напъвайте се колкото си щете да ме съборите, но Въпросът и Отговорът ще ехтят в етера. И ще има да почакате, преди ти и Наталия Андреева да сложите ръка на Розенкройц, след като се подиграхте с Христос.

    Ще ядете виртуален пердах до спукване. Да си знаете.

  28. Gergana  14.09.2017 г. | 07:02 ч.

    Напъвайте се колкото си щете да ме съборите, но Въпросът и Отговорът ще ехтят в етера. И ще има да почакате, преди ти и Наталия Андреева да сложите ръка на Розенкройц, след като се подиграхте с Христос.

    Интерсесният разговор е запазен тук:

  29. Gergana  14.09.2017 г. | 07:09 ч.

    Тук

  30. Йордан Петков  14.09.2017 г. | 10:08 ч.

    Стопанина няколко пъти пита Петър Иванов какъв му е проблема, Петър може и да не отговори,но аз ще отговоря какъв е моят проблем с Иван Стаменов и защо го чета. Проблемът ми е много личен и много егоистичен.Харесах младият Стаменов,днешният,ако не бях прочел книгата Пътят към Слънцето,нямаше да го чета така задълбочено.Младият Иван Стаменов загатва за потенциал.Понеже знам,че в България днес сред нас живеят много специални хора,които могат да свалят колективното осъзнаване до останалите,които нямат такива качества,когато видя в някого такъв потенциал го разглеждам за да видя до къде го е реализирал. И ако не видя растеж приемам тази липса много лично. Извън егото ние сме частици/клетки/ на едно цяло и всеки,който смята,че е само негова работа неговото осъзнаване не е познал.Обикновено по форуми се пише за развитието на Земята като за нещо различно от човека.Ние сме част от нервната система на Земята.Всеки осъзнат човек е канал,енергиен канал на Земята.Затова най-голяма отговорност за случващото и неслучващото се днес носят хората с потенциал за осъзнаване.Ако те не израстват в своето осъзнаване,какво да очакваме от останалите?

Коментарите са заключени.