Наръчник за враговете на антропософията и форумните демони

Как да ги разпознаваме и начинът им на употреба

Това е един материал, който вероятно ще бъде толкова потискащ за четене, колкото и за писане. Възможно е дори да се окаже по-труден за съставяне, тъй като на плещите ми пада цялата отговорност за съдържанието и целите му.

Що се отнася до съдържанието, се опасявам, че, независимо от спирачките си, може тук-там да изляза извън рамките на „моралното ораторство“.1 Но по отношение на целите2 нямам и грам колебания, че моментът е назрял — ако не и презрял.

Напълно разбираемо е, че повечето хора, работещи и милеещи за идеите на антропософията, не искаме „да си губим времето“ и да се „разстройваме излишно“, като обсъждаме противниците си. Проблемът обаче е, че никой не ни пита какво искаме. Има си Закон, че там, където във физическия свят има плюс, неизбежно ще се появи и минус. И от нищото ще изникне този минус, но Законът ще се спази. Не можем да избягаме от това (и не трябва).

Ето защо д-р Рудолф Щайнер, колкото и да се е занимавал с „по-важни теми“, отделя време да ни запознае и с „Враговете на антропософията“. Лекциите му, посветени изцяло на този въпрос, са в забележително обемистия том 255b на Събраните съчинения (GA). Тази статия ще тръгне от тях, но в изложението ще разчита на личните ми опитности.

Кои са враговете?

Без да претендирам за изчерпателност:3

1. Йезуитите

Обръща се сериозно внимание на начините, по които йезуитите съзнателно противодействат на антропософията, като например целенасочено атакуват всяка точка от идеята за Троичния социален ред. Според Учителя Беинса Дуно те са инициаторите и на подпалването на първия Гьотеанум.4

2. Крайните материалисти

Те отричат всичко духовно и търсят рационални обяснения за „необяснимото“, като си фантазират и охулват всички антропософи, но най-вече водачите им. Струва ми се, че Щайнер се е забавлявал, като оборва нелепите твърдения по свой адрес в гореспоменатия лекционен цикъл, но четивото поне за мен си остава потискащо.

3. Злобните и глупави антропософи

В лекцията от 5 септември 1920 г., изнесена в Дорнах, Щайнер обсъжда „нетактичното поведение“ на антропософите в Гьотеанума. В по-ранни лекции от същия цикъл направо казва, че стремежът на едни антропософи към истината ще среща противодействие „заради злобата и глупостта“ на други. Противодействията щели да включват „съзнателни лъжи“ и „осуетяване на плодотворните дискусии“.

И в лекции от други поредици съм срещал Щайнер да казва, че от самото антропософско общество още по негово време са излизали яростни противници на духовната наука.5 Достатъчно било да не получат вниманието, което „заслужавали“, за да се превърнат от егоистично заинтригувани в непримирими врагове.

Какво мога да добавя към казаното от Щайнер?

Много неща!

Откакто духовната наука влезе под кожата ми, Законът за резонанса ме срещна с какви ли не антропософи. Някои от тях са съмишленици и досега. При други забелязвам и егоистичния стремеж да се изтъкват, като превръщат сведенията в сензации, политизират ги чрез интелектуализацията им или дори се представят за посветени, свалящи нови откровения.

Те са проблем, но не съм сигурен дали правят „честни грешки“, защото си вярват. Затова, докато не се уверя в мотивацията им, никога няма да си позволя да се занимавам толкова подробно с тях.

Но има и една личност,6 при която едно към едно се виждат проявленията на всички качества, описани във „Враговете на антропософията“. А именно: 1) егоистично заинтригуване от антропософията; 2) жажда да бъдат забелязани; 3) озлобление при отказ да получат „дължимото“ внимание; 4) съзнателно лъжествидетелстване срещу честно търсещите истината и 5) склонност към осуетяване на дискусии.

Излишно е да се занимавам персонално с въпросната личност,7 но опитностите ми с нея ще послужат и на други антропософи да разпознават отрано враговете и да се научат как да ги използват или да им противодействат. Всички, които работят за духовната наука, неминуемо ще трябва да овладеят тези умения:

1. Пазете се от ласкателите

Враговете на антропософията нямаше да са такива, ако умееха да разпознават демоните, проявяващи се чрез мислите, чувствата и волята им. На първо място обикновено е Луцифер, който до краен предел експлоатира егото им и изгарящия ги глад за признание. И като съдят по себе си, те се лъжат, че отговорните и честни антропософи също имат такава потребност. Ето защо първото, което им предлагат, за да ги впримчат в лепкавата си мрежа, са ласкателствата.8

Но в момента, в който се натъкне на „четки“ от каквото и да било естество, в сериозния антропософ трябва да се задействат звучна аларма и огромен червен буркан, които възвестяват тревога. Дори не е задължително да сме окултисти, за да знаем, че надеждните приятели никога не се държат като фенове и не хранят тщеславието ни, а са най-безмилостните ни критици. И именно тази тяхна черта ги прави наши приятели, защото критиките им целят да ни учат по лесния начин, вместо да ни оставят да се учим от последиците на неискрени комплименти.

2. Очаквайте момента на „преобръщането“

Колкото повече дискусии водите с измамните антропософи, толкова повече се доближавате до мига, в който те се разкриват като отявлени врагове на антропософията. Тези хора никога няма да признаят, че са врагове на самото учение, а ще настояват, че имат проблем единствено и само с вас. Но това, че са против вас — честните антропософи, говори недвусмислено, че са противници и на духовната наука, която продължава да живее чрез вас. Бъдете уверени, че проблемът не е във вас, въпреки че сте „дали повод“ за преобръщането.

Кога настъпва това „преобръщане“? — В моя случай то дойде, когато казах любезно „не“ на предложението да публикувам едно съчинение, в което имаше илюстрации на много навирени средни пръсти и още повече умозрения, но твърде малко антропософия. Не беше нужно нищо повече, за да си създам нов враг.9

Никога не е приятно да увеличаваме армията на враговете си. Но винаги помнете, че това е за предпочитане пред алтернативата заради малодушието си самите ние да се превърнем в препъникамъни на едно движение, за което светли, мъдри и любещи същества са жертвали толкова много, за да спасят и настоящето, и бъдещето ни.

3. Времето не лекува озлоблението

Отказали сте нещо на някого, което е могло да привлече общественото внимание върху „скромната“ му личност, или не сте го дарили с признание на „великите му дела“. Това задейства озлоблението му. Ако се лъжете обаче, че злобата ще се стопи или поне ще отслабне след дни, седмици или месеци, реалността ще ви опровергае.

Войната, в която сте се озовали, може да продължи с години. Особено ако сте били достатъчно добри да аргументирате надлежно нежеланието си да съдействате на противника за разпространението на анти-антропософията му. Каквото и да му кажете, както и да му го кажете, а вероятно и без изобщо да му се обяснявате, той ще чува само:

„Аз съм по-подготвен антропософ от теб.“

И няма значение дали това е вярно. Врагът на духовната наука не желае да го чува! Защото за него истината не струва и пукната пара. За него антропософията е екзотично средство да се самоизтъкне. И точно защото е екзотично, е очаквал, че фантазиите и грешките му ще минат незабелязани. Колкото повече му показвате със собствената си подготовка, че той се изказва като антропософ, преди наистина да е станал такъв, толкова повече го озлобявате.

И трябва да сте готови за последствията… В този смисъл, публичните занимания с духовна наука не са за хора, които не са преборили задръжките си да влизат в неизбежни конфликти и да отстояват истините, докато са способни — както е повелявал Щайнер. Или казано по народному, ако ще ходим в гората, не трябва да се боим от мечките.

4. И един враг може да бъде „легион“

Когато Щайнер описва начините, по които глупавите и злобните антропософи осуетяват смислените дискусии, той говори за обсъжданията очи в очи. Сега обаче, за добро или лошо, общуваме предимно през интернет. Това е трибуна, която позволява на противниците да се крият10 зад маски (никнеймове) — не една и две, нито три и четири…

Защо някой би използвал повече от една „самоличност“?

Обяснението е просто, ако знаем друга характерна особеност на Луцифер. Този демон налага кривите си представи чрез силата на авторитета, която е стар, но особено ефективен противник на импулса за освобождаване от авторитети в епохата на Съзнателната душа. Когато не един, а няколко човека твърдят нещо, то има по-големи шансове да бъде прието за вярно или поне достоверно. Бройката на свидетелите се смята за „авторитет“. А ако една от „няколкото самоличности“ се представя за „международно призната“, това вече натиква „авторитета“ в гърлото ни.

5. Осуетявайте осуетяването на дискусии

Нека онагледя с конкретен пример:

В коментарите под тази публикация едновременно се включиха двама потребители — „Гьорги“ и „соков“. И то по времето, преди да съм я популяризирал в социалните мрежи, което означаваше, че тези коментатори не са дошли заради външна препратка към „От Извора“. Те можеха да бъдат само някои от онези, които дотогава са чели блога, без да пишат. Но каква е вероятността и двамата да пропишат по едно и също време? — Нищожна, това е екзотична тема, а не такава за последния епизод на „Игра на тронове“!

Ето защо, ако забележите необяснима активност, трябва да бъдете нащрек.

Както си му е редът, започна се с ласкателство за „чудесния антропософски издържан материал“, което, както стана дума, трябва да задейства алармата ви. Будността ви трябва да се изостря, ако „Гьорги“ и „соков“11 и занапред се включват в дискусията по едно и също време. Глупавият антропософ мисли вас за глупаци, затова подценява умението ви да забелязвате такива „дребни съвпадения“. Възможно е първоначално дори да забрави да се прикрие зад различни IP-та.12

Жаждата за внимание на измамния антропософ ще го издаде, ако му дадете необходимото време да се развихри. В конкретния случай вече имах предположение кой стои зад „Гьорги“ и „соков“, тъй като не са много злобните и глупави антропософи от Пловдив, които периодично опитват да ме правят на луд. А когато „легионът“ пусна провокативен линк,13 за да изрекламира собствения си блог, глупостта му окончателно го издаде.

Колкото и „културно“ да се водят такива дискусии до определен момент,

научете се да забелязвате определени противоречия в съдържанието и стилистиката на писането. Това ще ви бъде особено полезно, ако се изправите срещу стар противник или нов, с когото не сте се срещали досега и тепърва се опознавате.

Например, ако първо ви кажат, че сте написали „чудесен и антропософски издържан материал“, но след това добавят, че „в материала по-горе прозира известна фриволност и смесване на информацията — не ясно докъде е Щайнер и докъде Стаменов“, дори не е нужна антропософска подготовка да отчетете крещящото противоречие. Защото не може един „фриволен“ материал да бъде и „антропософски издържан“, нали?

Също така, ако натрупате полеви опит, ще забележите, че истинските нови коментатори не се обръщат към вас фамилиарно. В моя случай — с „Иване“ или „Стаменов“. По-вероятно е, в случай че са ви противници, да интерпретират заядливо прякора ви — „Стопанина“. В мига, в който се появи фамилиарност, знайте, че си имате работа със стар познайник.

* * *

Има два варианта за действие:

1. Няма причина да прекратите веднага дискусията, ако тя не е излязла от самото начало извън рамките на допустимия тон. Винаги отговаряйте с мисълта, че това, което пишете, е преди всичко за останалите читатели. Противниците на антропософията не се интересуват честно от антропософия, но вие можете да ги използвате, за да работите за честните.

2. Знайте, че рано или късно дискусията ще дерайлира. Това е правило. Няма място за наивни илюзии, че ще спечелите врага на антропософията като приятел на антропософията, ако му „се обясните“ или бъдете „достатъчно търпеливи“. Щом прецените, че форумните демони карат влака извън релсите на темата – озаптете ги и почистете след тях!14

* * *

Когато обаче се стигне и до астрални убийства…

Съгласно антропософията — лъжата, която се изказва в сетивния свят, причинява експлозия в астралния свят, убиваща идейната форма на самата лъжа, но и тази на доброто, срещу което е насочена или което се намира в идейна близост до него. Ето защо окултизмът разглежда лъжите като убийства, към които трябва да имаме адекватно отношение.

Форумните демони, проявяващи се чрез „солидния антропософ“, когото давам като енциклопедичен пример за враг на антропософията, след като беше разкрит, прибегна до три лъжи в следните две изречения:15

„Иван фалшифицира и трие доказателствата, че става дума за две персони, а не за една. Лъже за IP-тата.“

Първата лъжа е, че тази снимка е мой фалшификат:

Лъжливият антропософ задължително е и глупав антропософ, защото той не може да съобрази, че други потребители също имат достъп до контролния панел на блога и сами могат да проверят, дали изображението е манипулирано или автентично.

Втората лъжа е, че съм трил доказателства за различната самоличност на „Гьорги“ и „соков“. Не само не съм трил такива доказателства, но и да исках да ги изтрия, нямаше да мога, защото „доказателство“ за такова нещо могат да бъдат само голите твърдения на „двамата“ коментатори. Тази лъжа, освен че е грозна сама по себе си, обижда интелекта на читателите.

Третата лъжа е, че лъжецът съм аз. Или точно както указва Щайнер (като посочва и лъжите по негов адрес, включително обвиненията, че е шарлатанин и съзнателен измамник), лъжесвидетелстването сред глупавите антропософи не се различава от това на йезуитите.

Различавайте лъжите. Едни произтичат от невежество и могат да се толелират (до време). Но в горните примери виждаме целенасочени лъжи. Авторът им чудесно знае, че са лъжи, и ги използва злонамерено. Човек, който умишлено заблуждава вас и публиката ви, като обругава истината и демонстрира безчестие, не може да бъде антропософ и няма място във вашето общество — дори като гост и персона-нон-грата.16

Има ли трайно решение?

Не. Но от това не следва, че няма никакъв изход.

Ще се въздържа да препредавам идеите на Щайнер в GA-255b, тъй като не се доверявам напълно на машинни преводи. Според мен най-добрият метод за изобличаването на противниците ни е изчерпателно описан в едно от Евангелията:

„Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си; ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.“17

И така, изобличаването насаме не свърши работа.18

Никак не помогна и изобличаването „с устата на двама или трима свидетели“, от което се роди тази публикация в края на 2016 година.19

Следвайки инструкциите, сега „обаждам на църквата“, доколкото под „църква“ винаги се е разбирало „общество“. Нямам очаквания от обществото ни, нито ще вменявам задължения за действие. Искам читателите ми да знаят що за личност е обсъжданата и да онагледя как работят и тепърва ще работят и други врагове на антропософията.20

„…нека ти бъде като езичник и митар.“

Ето как чрез собствената си опитност стигаме и до правилно разбиране на горното. Враговете на антропософията наистина могат да бъдат единствено и само езичници. Нека се пишат колкото си искат за „солидни и международно признати антропософи“. Те са и митари, доколкото и самият Щайнер не ги отличава от йезуитите.

Един солиден антропософ безпогрешно би разпознал демоните, които се канализират през него във форумните му писания. И не е само Луцифер, когото споменах по-горе във връзка с ласкателствата и търсенето на признание. Ариман също действа чрез нарочни лъжи.

Езичник и митар — не е първият, няма и да е последният. Не можем да направим много за противоборстващите „антропософи“. Но можем да утолим жаждата им за „международно признание“,21 като посочим качествата, с които са заслужили това признание:

глупостта и злобата

Можем да ги простим. Човещинка са. А пък…

лъжите

…и да ги простим, Кармата на неистината22 няма да си затвори едното око.

Може би дори убийствата от астрални бомбардировки ще се опростят, ако, да речем, идват от умствено болни. Но, ако спекулираме за това, излизаме извън ограниченията на „моралното говорене“. И по-добре да оставим диагнозите23 на вещите лица.

Иван Стаменов
13.9.2017 г.

Ако темата за враговете на антропософията, тяхната характеристика и обичайните им методи на действие влизат в сферата на интересите ви, непременно изчетете и коментарите отдолу. Оказа се, че противниците (въпреки раздутото си его и социопатичните си наклонности) могат да работят в тандем, като всеки от тях може да се представя под различни прякори (никнеймове). Това добавя нови щрихи към темата, но не обезсмисля принципните положения, описани горе в статията, в случай че се натъкнете само на един зложелател. Но това, че зложелателите в наши дни сякаш идват „на гроздове“, прави материалът по-актуален и по-належащ от всякога.

 


Бележки:

  1. Такова, каквото „моралното ораторство“ е описано в този лекционен цикъл. При моралното говорене си позволяваме да казваме някои неща, но се самоограничаваме да казваме други. []
  2. Както ще се изясни по-нататък, искам да дам насоки на други антропософи сред съвременниците ни, но и на следващите поколения. []
  3. Лекциите от поредицата за „Враговете на антропософията“ не са налични на български. Засега нямат и английски превод. Доколкото ми е известно, не са издадени и на руски език. Чел съм някои от тях с машинен превод от немски език с всички затруднения, произтичащи от това. []
  4. Окултните ложи на Запада, работещи в областите на икономиката и политиката, не са толкова големи противници на антропософията, понеже те имат пълна власт в споменатите области. От друга страна обаче, йезуитите (към които спадат и ортодоксите), обладали духовната сфера, са готови на всевъзможни злодеяния, за да се справят с конкуренцията на Духовната наука. []
  5. В същия дух говори и Учителя Беинса Дуно, който отбелязва, че на някои негови беседи са присъствали съзнателни слуги на Черната ложа. []
  6. За щастие, засега е само една, въпреки че самата тя се представя за няколко различни човека. []
  7. Д-р Щайнер често ни е напътствал да говорим за проводниците на едно или друго течение, като не спестяваме истинските им имена. Вижте например: „Но ако на хората трябва да им се каже истината, те следва да научат имената…“ из тази лекция. Името в нашия случай е Петър Иванов, известен още като Петър Петров — привърженик на кабализма. Познанията му по антропософия са оскъдни и борави с тях избирателно. Само когато подкрепят съчиненията му. Актуализация: както се разбра от дискусията под статията, враговете на антропософията са били двама, споменатият пловдивчанин Петър Иван и съгражданинът му Мартин Атанасов, „солиден и международно признат антропософ“, сайтодържач на resignation.bg. []
  8. Ласкателствата могат да се изразяват не само в суперлативи по ваш адрес, но и например в настояване за срещи на живо. Това е друг сигнал, че нещо не е наред, както и че най-вероятно сте „невероятен“ за събеседника, който непременно ще иска да се убеди, че съществувате и че сте искрен. Очаквайте да ви човъркат, включително и болезнено, докато ви подразнят до такава степен, че започнете да отвръщате на въпросите с раздразнение или задавате неудобни контра-въпроси, което се тълкува насреща като показване на „истинското ви лице“. Подобно човъркане, целящо да предизвика у вас агресия, в психиатрията се разглежда като патологично отклонение, но тук няма да излизаме далеч извън антропософските рамки на темата. []
  9. Имайте предвид, че някои противници на антропософията (а съответно и на човечеството) могат да ви изненадат. Те могат да се преобърнат от ласкатели в хулители и само защото не сте ги погледнали, когато са очаквали, или не сте ги погледнали „по правилния начин“. []
  10. Пълната анонимност в интернет обаче е заблуда, която изиграва лоша шега на глупавите антропософи, които познават толкова светските технологии, колкото познават и самата духовна наука. Повърхностно! []
  11. Разбира се, във вашия случай имената може да са съвсем различни. []
  12. Но дори когато се усети за пропуска си, ще прикрие следите си толкова непохватно, че своеобразно ще се подпише под подозренията ви. []
  13. В препратката се разискваше дали Рудолф Щайнер е подпомогнал Адолф Хитлер и фашистката му идеология, която уж била базирана на антропософията. []
  14. И не просто не продължавайте дискусията, ами изтрийте всички следи от нея. Това, от една страна, ще предотврати бъдещи включвания от други потребители по несъществени въпроси. Но ясно ще покаже на враговете на антропософията, че усилията, които влагат, за да осуетяват дискусиите, са напразни и само биха хабили повече енергия. []
  15. Имаше и други лъжи, но е излишно да онагледявам материала си и с тях. []
  16. Дискусиите няма да бъдат плодотворни, както дърветата няма да дадат читави плодове, ако не ги пазим от вредителите. []
  17. Матей, 18:15-17 []
  18. За да не възникнат недоразумения, под „изобличаване насаме“ не се подразбира непременно, че вие трябва да търсите контакта. Бъдете сигурни, че зложелателите ще ви дадат повод да кажете, каквото имате да им казвате. []
  19. Свидетел тогава ми беше Светлан Бонев, но за характеристиката на въпросния „лъжлив и глупав антропософ“ могат да свидетелстват дори и хора, с които не съм в особено близки или приятелски отношения: Дорина Василева и др. []
  20. Тук имам предвид конкретно враговете, произлизащи от самите антропософски общества. []
  21. Защото блогът се чете и от читатели в чужбина. []
  22. Събр. съч. 173 и 174 []
  23. Естествено, снемането на анамнезата трябва да обхваща и поведенческите отклонения извън изявите му в „От Извора“, форума на АОБ, собствения му блог и (анти-)социалните мрежи. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

41 коментара за "Наръчник за враговете на антропософията и форумните демони"

  1. Петър Иванов  14.09.2017 г. | 10:19 ч.

    Иване, всичко е много по-просто. Споррд мен ти липсва известна благост и сдържаност. Агресивен си често и към съвсем безобидни персони, които го отнасят за едното нищо. Покрай системните си занимания с Антропософията, сякаш леко позагърби Учителя. На това отдавам липсата на известна мекота, в отношенията с отбиващите се насам. Не всички идват тук за да те „громят“.

    Апропо, не си прав, че съм не съм се опитал да дам своето обяснение за случилото се. Спомни си, че тогава ти писах имейл, на който не ми отговори. Звънях ти веднъж, но не ми вдигна. Веднъж се чух с Оги и му казах да ти предаде нещо.

    Но нека оставим миналото на мира.

  2. Стопанина  14.09.2017 г. | 12:28 ч.

    Ще го кажа пак, защото си толкова самонадеян и безочлив, че явно се налага перифразиране в духа на „всичко е много по-просто“:

    Не си сред хората, които могат да ми бъдат морален компас.

    Не се и доближаваш до качествата на хората, които имат право да ме коригират. И хич не ти хрумва, че може би аз мога да бъда твой морален компас, а не обратното, защото винаги съм бил коректен с теб, даже и след първия ни сблъсък заради личността на Богомил Райнов. Въпреки всичките ти последвали изцепки, продължаващи и до днес.

    Самата идея, че се вживяваш в ролята на морален компас след всичките си лъжи, манипулации, порнографски материали и неколкократни нечестиви съюзи с неврастеници и самозванци, работещи срещу това, което работя аз, говори за сериозен нравствен дефицит.

    Покрай системните си занимания с Антропософията, сякаш леко позагърби Учителя. На това отдавам липсата на известна мекота

    Не се въздържа да вплетеш към личния упрек и тънката плювка по антропософията. Сега сигурно очакваш да ти се обяснявам защо ми липсва мекота към натрапник като теб, а по-същественото да остане като неоспорен факт, нали? Елементарен си. Но благодаря, че се подписа под Въпроса и Отговора, до които стигнах дедуктивно по-горе.

    И от позицията на какъв ми говориш за загърбване на Учителя, че нещо не ми стана ясно?!… Какво от Учителя прозира в действията ти? Нахалството ти и лъжесвидетелстването от кое учение е придобито? Нещо чифутско ще да е…

    Не всички идват тук за да те „громят“.

    И точно заради това малцина получават отношението, което напълно заслужаваш ти. Даже засега получаваш много малко от това, което се полага на лъжлива гадина, която не пести средства да громи антропософията и онези, които дейно работят за нея.

    Апропо, не си прав, че съм не съм се опитал да дам своето обяснение

    Напротив, прав съм. Не даде обяснение: когато трябваше и както трябваше и пред когото трябваше. И тогава, и сега старателно избягваш съществените въпроси.

    Ти беше автор и вътрешен човек в „От Извора“ и не дължеше обяснение само на мен. След като не реагира адекватно (например като морален компас на разбеснялата се самозванка Наталия Андреева), се изниза като крадец. Останаха да висят много въпроси, не само около самото ти отлитане със самолета, който сложи на аватара си, но и за следното:

    Кой написа онази бележка под черта за ученичеството на Христос при кабалистите? Ти или Андреева?

    И досега не си ми отговорил, въпреки че те питах поне пет пъти. Независимо кой го е написал, искам да знам дали си съгласен с това изявление, пък и с всички други твърдения в безобразната книга, за разпространението на която ме направи даже съучастник.

    Мейлът ти не съдържаше нищо от онова, което ми дължиш и досега:

    Привет,
    Надявам се нещата около теб да са наред. Някой ден, ако имаш желание,
    можем да се видим.

    Поздрави,
    П

    Какво се очаква да отговоря на горното? – След всичките проблеми, които си ми създавал покрай присъствието си в „От Извора“ и дори със самото си изчезване. И сега, след завръщането си. Но си достатъчно нахален да ми вменяваш задължение да ти отговоря или да ти вдигам телефона.

    Ето ти закъснял отговор на писмото:

    Нещата около мен не са наред. Защото ти отново си около мен и въобще не си наред.

    Пито-платено.

    Веднъж се чух с Оги и му казах да ти предаде нещо.

    Ето я и поредната ти манипулация. Написал си горното така, че все едно ти си го набрал и си търсил контакт.

    Чухте се, защото Оги ти се обади. Бях до него. И много други хора, които сега ни четат, бяха свидетели, защото обаждането стана, докато всички бяхме на един събор.

    Тогава ти му каза, че си на някакво изложение в Румъния. Не беше необходимо Оги да ми препредава каквото и да било. Чух го и не ме интересува, защото така и не чух отговори на безброй висящи въпроси, които нямат давност.

    Но нека оставим миналото на мира.

    Миналото го чоплиш ти. Чопли си го на воля. Барем ти просветне, че лошо от мен никога не си видял, въпреки че поведението ти никога не е било морално и приятелско. Самият ти си едно минало, което обаче е избрало да прелее като ретрограден елемент в настоящето.

    Иване, всичко е много по-просто.

    Разбира се, че е просто. Гледай и се учи колко стегнато и мъжки ще ти го напиша в пет параграфа:

    Не си коректен. Не отговаряш на важните въпроси. Никога не си се държал с мен като приятел. Сега ти е неприятно, че не можеш да ме манипулираш, както го правеше по-рано, затова и ти е мъчно за стария Иван – наивното хлапе, което написа ПКС. Излъга ме за nrainov.org и даже ми се подигра с искането да редактирам Богомил Райнов.

    Изманипулира ме да издавам Наталия Андреева с безумното ѝ учение. Държеше се като нейно кученце на каишка, вместо да ѝ бъдеш морален компас при просташкото ѝ поведение и пълно падение. Ама твърде смело си позволяваш да се държиш като мой морализатор и наставник, защото си арогантен самозванец, който по нищо не отстъпва на Н.А..

    Хвърлял си ме в шок с онези „социално-експериментаторски“ статии, илюстрирани с разкекерчени и разпищолени каки, та трябваше да се допитвам до приятели: WTF? И тези статии, ако ги бях публикувал („защото си ми приятел“), щяха да бъдат ключова част от интригантството ти и цялостното ти творчество против „От Извора“.

    Не завърши нито една от поредиците, които захвана. Дори в отношенията си с хората не си способен да сложиш истински край. Тотално неадекватен си и за ново начало. Промъкваш се обратно, въртиш IP-та и к. номера! Държиш се едновременно като жертва и наказателен отряд, въпреки че си се оклепал до ушите в очите на всички, които те помнят отпреди неадекватното ти „отлитане“.

    Не мисли, че не знам и другите цели, които прокарваш – къде тромаво, къде по-ефективно. Оги разбра какъв си от пръв поглед. Може би защото в някои отношения много си приличате! Тогава не ми се щеше да му вярвам, ама това, което правиш сега, е сбъднала се прогноза на Оги. И няма как вече да не се съобразя и с останалото, на което той ми обърна внимание.

    Но няма да кажа какво е. Оставям те да се лъжеш, че лъжеш нас.

    Очаквам с трепет следващите ти експерименти и сурвания в бездната.

  3. Мартин  14.09.2017 г. | 12:51 ч.

    Извинявам се, че се намесвам, но не се ли обезсмисля дискусията, след като преди всичко стана ясно, че соков и Гьорги не са един и същи човек. В какво се състои моята, на Мартин Атанасов, вина при това положение?

  4. Стопанина  14.09.2017 г. | 13:04 ч.

    стана ясно, че соков и Гьорги не са един и същи човек.

    Откъде е станало ясно? Дори сега си написал този коментар с имейла morfology@gmail.com, който използваше и „соков“.

    Дали с Петър сте двама души, дали Петър краде чужда самоличност – това са подробности. Това, че в даден момент двама души са писали коментарите си от един и същ компютър, въобще не обезсмисля същината на дискусията.

    Но ако държиш, ще добавя името ти към това на Петър в статията. И без това е писана преди всичко за теб. Да се прославиш, заслужено и заработено.

    –-

    А бе любопитно ми е: Какво сте правили заедно в едно и също помещение, при един и същ компютър? Само с нечестиви идеи ли се опрашвахте взаимно или отношенията ви са, как да се изразя, „по-дълбоки“ и със „задни“ мисли?

    Не е само любопитство. Има значение и за дискусията. Би обяснило доста неща.

    Извинявам се, че се намесвам,

    Ти по начало си замесен. Сега роля на косвена „жертва“ ли ще играеш?

  5. Мартин  14.09.2017 г. | 13:25 ч.

    Наистина много витиевато се изразяваш, Иване. Моите поздравления за хубавия изказ. Но това не означава, че пишейки под псевдонима „соков“, съм имал представа кой пише под псевдонима „Гьорги“. (Неслучайно пиша с мейла morfolgy@gmail.com, не можеш ли да се досетиш? Просто не крия нищо.) И пак да повторя, „соков“ (т.е. аз) и „Гьорги“ са две различни индивидуалности, а не както ти казваш с твоето „разследване“. Това става ясно и от думите на Петър. От което излиза, че ти чисто и просто грешиш. Аз не съм имал и на представа, че Петър пише едновременно с мен. От което излиза, че нямам никаква вина, и да, както казваш, съм жертва.

  6. Петър Иванов  14.09.2017 г. | 13:35 ч.

    „Това, че в даден момент двама души са писали коментарите си от един и същ компютър, въобще не обезсмисля същината на дискусията.“ 🙂

    Нима наивно мислиш, че е така? Никога не сме писали от един компютър. На практика при подходяща конфигурация клиентите могат да правят заявки за всякакъв тип конфигурационни параметри от сървърите. Повтарям – Мартин няма никаква вина и е бил в пълно неведение за всичко. Осъждаш ме за нещо, което по твои признания ти самият многократно си правил – прикривал си се под женска самоличност с перверзни цели. 🙂

    „Кой написа онази бележка под черта за ученичеството на Христос при кабалистите? Ти или Андреева?“

    За пореден път ще ти отговоря по същия начин – бележките под линия обикновено се правят от преводач или от самия автор. В случая книгата не е превеждана, а е писана директно на бълг. ез., следователно бележката е на автора. Така тя вижда нещата, съобразно нейната гледна точка. За да не се измъчваш повече с подозрения, ще напиша еднозначно – не съм написал тази бележка под линия. Всъщност, ако говорим за човека Исус, допустимо е едно такова предположение – „ученичество на Христос при кабалистите“.

    Иване, продължаваш откровено да лъжеш, да допълваш постфактум предходните си коментари (има свидетели, на които пред очите им това се случи на няколко пъти) продължаваш да манипулираш безогледно и да обиждаш по детски и елементарно: „лъжлива гадина“, „чифутско“ и т.н. Нима мислиш, че няма други тук, които да не виждат същата картина, която виждам аз!? Сам потвърждаваш моите думи… 🙂

  7. Стопанина  14.09.2017 г. | 13:37 ч.

    Просто не крия нищо.

    Нищо, казваш… освен самоличността си под псевдонима „соков“. Въпреки че с тебе се познаваме. И въпреки че ми правеше забележки за материала и отговорите ми под дискусията – под чуждо име. И въпреки че се самоизтъкваше като „солиден“ и „международно признат“ антропософ – не със собственото си име, а под псевдоним.

    Осъзнай се.

    Аз не съм имал и на представа, че Петър пише едновременно с мен.

    Това е твое твърдение. И двамата пишехте по едно и също време. Всичките ви включвания бяха в тандем.

    А Петър се издаде, че работите заедно или поне знае кой си, защото бранеше твоята „състоятелност като антропософ“.

    „соков“ (т.е. аз) и „Гьорги“ са две различни индивидуалности, а не както ти казваш с твоето „разследване“.

    Това прави „разследването“ ми още по-навременно, защото се оказва, че враговете на антропософията действате на гроздове, а не като единици с много лица. А и разследването ми няма грешка, защото не пишеше само като „соков“, а под още никове, един които, естестевно, resignation.

    и да, както казваш, съм жертва.

    Жертви сме всички, които трябва да „разследваме“ всичките ти озъбени маски, вместо да свършим нещо по-продуктивно.

    Това, че най-голямата жертва е самата антропософия, съм го описал съвсем не витиевато в горния материал.

    Между другото, държа да знаеш, че в личния ми Топ 3 на непристойните поведения е насилникът и/или измамникът да се изкарва жертва.

    Заемаш и втората позиция в класацията ми с едно друго качество, до което ще стигнем много скоро, ако се съди от разговора дотук.

  8. Стопанина  14.09.2017 г. | 13:43 ч.

    Всъщност, ако говорим за човека Исус, допустимо е едно такова предположение – „ученичество на Христос при кабалистите“.

    Е па ти сам се подписваш под епитетите „лъжлива гадина“ с „чифутско нахалство“. 😀

    Нямам повече какво да ти кажа, освен че занапред ще бъдеш свалян от ефира в мига, в който бъдеш засечен от радара ми.

    Боклукът трябва да се чисти, защото вмирисва и читавото.

  9. Мартин  14.09.2017 г. | 13:47 ч.

    Oтносно въпроса ти „Какво сте правили заедно в едно и също помещение, при един и същ компютър?“ питай Петър. Аз не съм писал от негов компютър, а само от моя. IP-то, от което съм писал, е на доста обширното през лятото открито кафе „Стената“ в Пловдив, а не на помещение. Там ходихме по едно време и двамата на кафе и той знаеше, че аз ти пиша. Не виждам обаче нищо греховно в това, както аз, така и той да ти е писал. В какво е грехът? Нещо лошо ли съм написал? Ако да, моля те, веднага го сподели с аудиторията, вкл. и постингите, които ти, кой знае защо, изтри. Нека всеки види в какво е моята вина, както и тази на Петър.

    Затова пак повтарям и Бог, за който съм изписал доста неща…, ми е свидетел – нямал съм и най-малка представа, че Петър пише по темата едновременно с мен! Ако имах, никога нямаше да започна да пиша. Надявам се любопитството ти е задоволено. Ако има още нещо, питай, ще ти отговоря.

  10. Стопанина  14.09.2017 г. | 13:53 ч.

    В какво е грехът? Нещо лошо ли съм написал?

    Нахалстваш.

    Дискусията чак сега наистина се изчерпи.

    постингите, които ти, кой знае защо, изтри.

    И отново нахалстваш.

    В цяла статия горе съм обяснил защо постингите ти бяха изтрити. Обяснението е и в последното изречение на другата статия, от която тръгна всичко. Сега да обяснявам ли и защо, след като всичко се изясни, ще подлежиш на безмилостна цензура всеки път, щом бъдеш разпознат зад маските си?

    Няма какво да добавя и за теб. Просто ще чистя боклука (което ме подсеща, че още не съм делнал статиите на Петър…).

  11. Стопанина  14.09.2017 г. | 14:17 ч.

    Статиите на Петър Иванов (Петър Петров или каквото и да е името му) бяха изтрити.

    В края на статията горе добавих актуализация, допълваща изложението в светлината на интересната развръзка с нечестивия тандем.

    Името на Мартин Атанасов е добавено към това на Петър Иванов в съответната пояснителна бележка. За да не се чувства никой пренебрегнат…

    Всички изтрити коментари на Петър Иванов/Петров и Мартин Атанасов под другата статия са качени тук, защото, противно на лъжите им, нямам какво да крия:

    http://www.otizvora.com/forum/index.php?topic=633.msg38083#msg38083

    Осъдителното поведение на двамата „антропософи“ под другата тема личи именно най-вече от изтритото, с което се издадоха и самоизобличиха.

Коментарите са заключени.