Разни мисли — 08: Краят на България, автодидактите и „То“

За кривите сметки, отхвърлените преводи и злокобните клоуни

Едно от нещата, които карат кръвта ми да кипва, са „новините“. Имам предвид тези, които продължават да бъдат „новини“, независимо колко пъти годишно ги четем и колко поредни години ги претоплят. Пример за това беше историята от лани, с която неколцина популисти буквално през три месеца експлоатираха ретроградните въжделения на „мъжествения“ си електорат — да спи и да се къпе с други мъже. Набиването на канчетата с тази фалшива новина продължи и през текущата година, горе-долу до момента, в който празнословците се уредиха с жадуваните си министерски кресла.1

Но за разлика от риториката за изпълзяването на задължителната казарма като зомби от гроба, която никога не е звучала достоверно за тия, които можем да съберем 2 и 2, и да правим по-сложни икономически сметки, има една „новина“, която хваща дикиш. Всеки път! И то, струва ми се, повсеместно заради пускащото дълбоки корени безверие. Всъщност тази „новина“ е може би най-точното мерило за размера на язвите в българската (без)духовност.

Ето за какво става въпрос (най-новият пример): „Би Би Си: България — страната с изчезващо население“. (Същото оповестено и от „Дневник“.)

Първото, което се запитах, щом видях заглавието, беше: Би Би Си собствени проучвания ли са направили или ще се позовават на българските „новини“?

Както и очаквах, източниците им са български. От това пък следва, че западните медии се позовават на български медии (или на хора, обработени от тукашните медии), след което българските източници се позовават на западни медии, за да ни напомнят (за кой ли път) старите „новини“ като нови „новини“. Или казано по нашенски — взаимно си плюят в устите!

Но да наблегна на

мерилото за духовност

Че има емиграция на млади — има. Че има прогресиращо застаряване на българското население — има. Че няма изгледи и двете тенденции да приключат скоро — няма. Това обаче нищо не означава и ще обясня защо.

Когато се твърди, че до 2050 година при сегашните темпове на тези процеси българското население щяло да бъде незнам-си-колко, а през 2100 изобщо нямало да има такова население, в тези сметки влизат не повече от половин дузина фактора. По правило — икономически и статистически.2 Естествено, в сметките не влизат фактори, които са „непредведими“ и от духовно естество.

А именно „непредвидимите“ фактори могат да обърнат смущаващите български статистики или да ги направят безинтересни, защото само за три дни биха могли да се превърнат от локални в глобални. Ето примери, които няма да прочетете в материалистичните медии, но аз не съм материалист и не съм длъжен да се съобразявам и ограничавам с математически абстракции.

1. Всички пророчества за Третата световна война са единодушни, че последствията ще бъдат фатални за около ¾ от световното население. Милиарди щели да измрат в рамките на няколко денонощия. Под това обаче не се разбира, че загубите във всяка държава ще бъдат еднакви. Да речем, България може да загуби само 20% от населението си, докато жертвите в Германия и Русия могат да са 80%.

С други думи, само за 2-3 дни някои държави могат за загубят повече хора, отколкото България за последните 30 години. При това положение какво точно е значението на обсъжданите „новини“?

2. В епоха, когато природните (и създадени от разбеснели се учени) катаклизми все повече зачестяват и все по-мощно удрят различни страни, е достатъчно само едно особено опустошително бедствие — например: поредица от урагани и/или земетресения в САЩ, — което да насърчи много българи да се приберат в родината си.

3. Говоря за мерило на духовност не толкова заради пророчествата, които тепърва трябва да се доказват, а заради Възкресението, в което българите би трябвало да вярват. И не само да вярват в него, но и да го разбират. Ако се пишат християни!

Цялото вайкане около „новините“ за топенето и изчезването на населението ни обаче изобщо не се свързва с каквито и да било размисли за възкресение. Въпреки че България има възкресителен прецедент за възкресението си. И не един. Имало е и прецеденти с възраждане, което е друга форма на възкресение. Пък даже има и пророчества за предстоящи възкресения „като феникс от пепелта“.3

Някой ще каже: „Никой не е длъжен да вярва във възкресението“. Добре, но откога престанахме да вярваме в качествата, а започнахме да вярваме само на количествата? Ето, един напълно материалистичен въпрос. Задавам го, защото покрай грижите за бройките4 никак не забелязвам равносилни грижи за качествата.

Мен пък ме е грижа за качествата на бройките, колкото и да са те. Така че, простете, но предпочитам и две каруци българи да останат, ама да са Човеци.

* * *

Отдавна не съм публикувал преводни материали.5 Когато ми попадна тази статия за „автодидактите“ (самоуките хора) и я изчетох диагонално, ми се стори прилична. Колкото повече напредвах с превода обаче, толкова повече ми се губеше смисълът ѝ.6

А изобщо не можех да се съглася с мисли като следната:

„Настройката, че „нещата просто стоят така“, се превръща в було, което държи хората невежи за това, че нашият свят става все повече и повече свързан. Технологиите промениха образователните методи. Особено със силата на интернет, правещ познанието достъпно с натискането на един бутон.“

Значи, натискаш един бутон… И първите резултати, които изплюе Google, са Познанието с главно „П“. Това сериозно ли е?! — Не е, естествено.

Ако Познанието, отговарящо на Истината, е в интернет, търсачките няма да го предложат на сребърен поднос. Най-вероятно ще се наложи да го търсите чак след 10-ата страница с резултати. (Ако не е било „филтрирано“ и премахнато.) И нищо чудно да се натъкнете „случайно“ на него в някой слабо известен форум — под формата на самотен пост, на който никой не е обърнал внимание.7

Самоуките го знаем. И имаме нещо, което машините нямат — умение да разпознаваме безполезните знания от Познанието. Уважавам автора на въпросната статия, харесвам други негови материали. Но няма да завърша превода.

* * *

За пръв път нашите ме заведоха на цирк, когато бях 5-годишен. Тогава живеехме в Санкт Петербург и бях особено впечатлен от представленията, които в този цирк се изнасяха на лед. И акробатите, и жонгльорите, и клоуните — всички правеха номерата си с кънки. Но най-вече запомних не забавленията, а драмата.

Никога няма да забравя как група акробати се зае да строи нещо като човешка пирамида върху леда. Някаква несигурност в поведението им и драматичната музика ми действаха зловещо. Предчувствах — не, направо знаех, — че се задава беля!

По едно време, буквално за миг, пирамидата рухна. Един от мъжете, който беше най-високо, падна с глух тътен и не стана. Трябваше да го изнесат на носилка. Също — дълго да чистят леда от кървищата, които изтекоха от главата му.

В това време край ледената арена се суетяха и загрижени клоуни. Лицата им — изкривени от ужас, мъка по колегата и грижи как да успокоят публиката — нямаха нищо общо с веселите роли, които играеха до този момент. След това травматично събитие

образът на клоуна за мен остана като символ на смъртта.8

Това не се промени и при повторното ми ходене на цирк, вече в България. Тукашните клоуни бяха толкова пияни, че дори не беше необходимо да си поставят изкуствени червени носове. Номерата им не бяха смешни, а зловещи — защото през цялото време бях на тръни и мислех, че, както са наквасени, могат да предизвикат истински фатален инцидент.

И ако историите, които споделям, обясняват само личния ми проблем с клоуните, как да обясним факта, че в наши дни те са символ на нещо злокобно и смъртоносно за милиони хора по света? — Естествено, обяснението е в книгата „То“, една от най-известните на Стивън Кинг. Подир излизането ѝ през втората половина на 1980-те и първата ѝ екранизация през 1990-те клоуните просто вече не са същите.9 Те се превърнаха в източник на страх както за малките, така и за големите.

Твърди се, че промяната в хорските нагласи е принудила ресторантите McDonalds на няколко пъти да обсъждат замяната на рекламното си лице, клоуна Роналд Макдоналд, с нещо друго. Това е показателно! Но за какво?

Ами ето как един човек може да промени света. Стивън Кинг изцяло преобърна масовите представи за клоуните. Пренаписа ги! Той наложи нарицателното „Пениуайз“ и термина „клоуни-убийци“. Фантастичният герой — ариманичен демон, хранещ се със страховете на човеците — дори не е напълно лишен от реални антропософски основания.10

Ето как с конкретен пример, а не абстрактно, се убеждаваме, че една силно оцветена капка е достатъчна да обагри милиони други.

Ето как една птичка всъщност може да направи пролетта.

А когато дойде пролетта, да се надяваме, че щъркелите ще донесат и успешни писатели, които ще са достатъчно навътре в нещата, за да пояснят, че Пениуайз/Ариман не се крие само зад клоунски маски и не ни дебне само в американското градче Дери.

Иван Стаменов
10.9.2017 г.


Бележки:

  1. Красимир Каракачанов свикваше военния сбор с бойни барабани и след като стана министър, но вече не толкова убедително и не достатъчно продължително, за да повярваме, че някога изобщо е вярвал в думите си, с които поддържаше „патриотичните чувства“ на „истинските мъже“. []
  2. Защото Ариман разбира само от тези фактори. []
  3. Имам предвид това на Петър Осоговеца. []
  4. Друг е въпросът дали медиите наистина са загрижени или пълнят главите на читателите и зрителите си с дивотии, за да могат после да пируват с хорските страхове. Досущ зли клоуни, сякаш излезли от хорърите на Стивън Кинг. Вж. по-долу за „То“. []
  5. Основната причина е, че все по-рядко намирам чуждоезични статии, които са достатъчно стойностни. []
  6. Безсмислена е, защото само би накарала „автодидактите“ да се почувстват особено „специални“, без да насърчи останалите да станат самоуки. []
  7. Често дори такива форумни постове представят нечия лошо разбрана интерпретация на част от Познанието, която ще трябва да използвате само като препратка към първоизвора. []
  8. Случката в ледения цирк на Питер беше първата и единствената досега, в която видях как „умира човек“. Междувременно съм виждал и други човешки мъртъвци, но никога и самият процес на смъртта. Този процес съм го наблюдавал само при животните, но при тях не е същото. Впрочем, руският акробат не почина на леда. По-късно излезе с овързана глава, за да успокои публиката, но няма да преувелича, ако кажа, че своеобразно бях изживял кончината му. []
  9. Докато пиша тези редове, кината по целия свят прожектират изключително успешна нова екранизация, която ще бетонира клоунофобията. []
  10. Въпреки че конкретно в тази книга на Кинг трудно можем да търсим осъзнато вплитане на окултни истини. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

4 коментара за "Разни мисли — 08: Краят на България, автодидактите и „То“"

  1. Швепс  10.09.2017 г. | 23:08 ч.

    Давам пример с Ирландия – при гладоморът организиран от Англия , населението им се стопява повече от половината (плюс емигрантите в Сащ), тогава Ирландия е най-бедната в Европа , а сега се развива със страшни темпове и населението им расте

  2. Светльо  13.09.2017 г. | 16:28 ч.

    Нещо си чувствал в етера сякаш за „То“:

    „Искаш ли балонче? Ела, тук всички се реят!“

  3. Стопанина  13.09.2017 г. | 16:48 ч.

    Гледах го още миналата седмица. 🙂

    В тази връзка е и бележка 9: „Докато пиша тези редове, кината по целия свят прожектират изключително успешна нова екранизация, която ще бетонира клоунофобията.“

    Преди заспиване отделям по два часа и да си припомня книгата. И наистина си припомних колко харесвам стила на Ст. Кинг… и колко ми се пише проза, защото имам идеи, а не умея. 🙁

  4. Gergana  14.09.2017 г. | 07:38 ч.

    Всички сме виждали статуи, които и най-дребните кученца препи..ват.

    Обаче – Орфей разбира езика на животинчетата дори. А те, на свой ред, разбират ли го?

    Когато и животинчетата те разберат, Бог ще те чуе. А прозата има нужда от идеи, не само от сладкодумци.

    Стивън Кинг отдавна ми отпадна от тефтера със самопризнанието си, че пише за известност (известил го е отдавна на всичките си почитатели).

    Колкото и да ме е увлякъл многомилионният (във всяко отношение) господин, не ме е зарибил с нищо, освен с мисълта си, по памет: Деца, магията съществува.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.