Срещата със злото и неговото преодоляване чрез Духовната наука (5)

„Основополагащият камък на доброто“, автореферат от лекции на Сергей О. Прокофиев, изнесени през 1998 г. в Швейцария, Русия, Чехия и Германия

Продължава от първа, втора, трета и четвърта част »

„Това, което хората от петата следатлантска епоха трябва да научат, се свежда до съзнателна борба срещу злото, навлизащо в еволюцията на човечеството.“
Рудолф Щайнер, 18 Ноември 1917 г.

ОСНОВОПОЛАГАЩИЯТ КАМЪК НА ДОБРОТО

С оглед предстоящото в скоро време въплъщение на Ариман и всички свързани с това изпитания, които човечеството трябва да преодолее, особено значение придобиват именно социалните отношения между хората и преди всичко необходимостта от изграждане на човешки общности от съвършено нов тип, в чиято основа са залегнали чисто духовни импулси. Само такива общности ще могат ефективно да противостоят на Ариман при неговата поява на Земята. Всичко останало в социалния живот на човечеството неизбежно ще попадне под влиянието на неговата магическа власт, тъй като във въплъщението му, като в земен фокус, ще се концентрират всички тенденции на злото, свързани с окултното значение на 1998 и поради това ще бъде изключително трудно да се противодейства на неговата съблазняваща сила.

Единственото, което от самото начало се намира извън властта на Ариман, е онази духовна и социална сфера, която, изхождайки от Духовната наука, постепенно се формира всред човечеството:

„Впрочем в рамките на Духовната наука се създава една друга сфера, която не съдържа нищо ариманическо. И тъкмо чрез съзнателното възприемане на тази духовност, до която ариманическите същества нямат никакъв достъп, човекът придобива такива сили, с чиято помощ той ще се противопостави на Ариман именно в условията на физическия свят.“1

В тази връзка централно значение придобива основаването на „Единното Антропософско Общество“ от Рудолф Щайнер на Коледа през 1923 г. като съвършено нова социална формация, изцяло произтичаща от духовните импулси на Духовната наука. Днес това истинно Общество на Коледното събрание е предназначено да покаже на човечеството първообраза на онази човешка общност, способна не само да се противопостави на предстоящото Ариманово въплъщение, но и да реализира в света един съвършено нов общинообразуващ принцип на възникване, до който Ариман няма никакъв достъп.

В какво се състои този принцип?

При своята поява на Запад в самото начало на новото хилядолетие, Ариман ще се представи на човечеството като един привиден „княз на този свят“, облечен в огромна власт, авторитет и сила, която бързо ще се разпространи върху практически всички области на съвременната цивилизация. Ще се осъществи онова, което Владимир Соловьов най-общо описва в своята „Кратка повест за антихриста“, а именно: всичко, подчинено на силите на този свят, неизбежно ще се окаже в неговата власт. Влиянието му ще може да избегне само онова, което поначало не произлиза от този свят, и затова по самата си природа ще се окаже недостъпно за „княза на този свят“. Иначе казано, само това, което произлиза от царството на Христос, а не от царството на Ариман, ще се окаже в състояние да се противопостави на властта на последния.

Сам Христос посочва това с думите:

„Моето царство не е от този свят.“ (Йоан, гл.18, ст.36)

Рудолф Щайнер нарича тези думи в една от лекциите си „значителни, решаващи“ за нашето време, причислявайки ги към „основните послания на християнството, които трябва да преминат през целия свят като свещени импулси“.2 Ето защо обаче Христос идва тук, където управлява „князът на този свят“, за да утвърди в него Свое царство, което „не е от този свят“ и към което, по тази причина, Ариман няма достъп. В друга лекция от същия цикъл Рудолф Щайнер продължава мисълта си така:

„Царството на Христос не е от този свят, но човешките души трябва да превърнат себе си в инструменти на това царство, което не е от този свят.“3

А това означава, че поради скорошното въплъщение на Ариман, „княза на този свят“, най-важната задача на Земното човечество се състои в следното: да изгради такива общности, до които Ариман не може да проникне, защото според самия си произход те принадлежат към царството на Христос. Тук става дума за съвършено нов общинообразуващ принцип, залегнал в изграждането на човешките общности, който отсега нататък постепенно ще се превръща в главен и единствен християнски социален принцип в цялото Земно развитие. Това е принципът на онази човешка общност, която изцяло пребивава в този свят, в условията на съвременната цивилизация, понеже тъкмо тук тя има да разреши своята основна мисия (да победи „княза на този свят“), като в същото време човешката общност има като свое вътрешно основание нещо, което не произлиза от тази цивилизация, понеже тя принадлежи към „този свят“.

Именно този нов принцип за изграждане на човешки общности Рудолф Щайнер положи в основата на Единното Антропософско Общество през Коледата на 1923 г., откривайки пред цялото човечество съвършено нови перспективи за духовно-социално развитие. Ето защо, от една страна, Единното Антропософско Общество е напълно интегрирано в съвременната цивилизация, включително до юридическата му самостоятелност, тъй като неговата основна задача може да бъде изпълнена именно в „този свят“. От друга страна, за да изпълни задачата си в условията на физическия свят, но без да се поддава на никакви ариманически изкушения, Рудолф Щайнер подари на Антропософското Общество не друго, а Основополагащия Камък, който по своята природа изобщо не принадлежи към „този свят“.

Основополагащият Камък на Коледното Събрание, който Рудолф Щайнер нарича още „додекаедрически имагинативен образ на любовта“4 произхожда от онова етерно-имагинативно царство, в което днес Христос се явява на човечеството в нова, етерна форма. От съвременното царство на етерния Христос — напълно обновената от Него небесна страна Шамбала, от която в продължение на хилядолетия са черпели своите сили истинските посветени на човечеството5 – Рудолф Щайнер свали въпросния Основополагащ Камък и го предостави на Антропософското Общество, превръщайки го в духовна основа за цялата му следваща дейност – основа, която и самите „порти на ада“ няма да разклатят.6

Предоставяйки на Антропософското Общество този Основополагащ Камък, Рудолф Щайнер откри пред него уникалната възможност в близко бъдеще то да не попадне под ариманическите сили на „княза на този свят“ и действително да изпълни своята михаелическа задача. Обаче реализацията на тази възможност е свързана с едно сериозно изпитание, пред което още от времето на Коледното Събрание са поставени всички антропософи. Това изпитание може да се формулира по следния начин: дали благодарение на Духовната наука отношението им към Духа е станало толкова конкретно, че те да са в състояние да изживеят свръхсетивния Основополагащ Камък като нещо реално, върху което те, като Общество, да стъпят в земния свят като върху непоклатима основа?

Само ако Антропософското Общество издържи това изпитание, действително утвърждавайки целия свой вътрешен живот върху този Основен Камък, то постепенно може да се превърне за човечеството в първообраз на истинска християнска общност от епохата на Съзнателната душа — общност, открита за всички актуални проблеми и въпроси на съвременната цивилизация, като в същото време има за свой център и непоклатима основа нещо, произлизащо от самия духовен свят, и следователно е дълбоко езотерично поради своята собствена природа. Едва тогава Антропософското Общество може да изпълни думите на своя основател, формулиращи главната задача, поради която то беше създадено на Коледното Събрание:

„Ние трябва да сме напълно наясно, че точно на нашето Общество се пада задачата да съедини възможно най-голямата откритост с истинския, същински езотеризъм.“7

Този „основен проблем“, по думите на Рудолф Щайнер, „ние сме длъжни да решим в своите сърца“, или с други думи, там, където сме вложили Основополагащия Камък.

* * *

Ако днес се обърнем към същността на Основополагащия Камък,8 пред погледа ни се откриват удивителна перспектива и съвършено нови възможности за борба със силите на злото в съвременния свят. На Коледното Събрание Рудолф Щайнер охарактеризира трите главни елемента на Основополагащия Камък по следния начин: неговата субстанция се състои от мировата човешка любов, образът му — от мировите човешки имагинации, а сияещата около него духовна светлина — от мировите човешки мисли. При това и трите му основни елемента: светлината, имагинативният образ и субстанцията на любовта, присъстват в него в два аспекта: макро-космически и микрокосмически, и в тяхното съединение се заключава същността на дейността му в човешката душа.9

При по-внимателно вглеждане в езотеричната същност на тези три елемента на Основополагащия Камък, може да се открие, че в тях се намира изворът на духовните сили, с чиято помощ днес е възможно по най-ефективен начин да се борим срещу настъплението на трите вида сили на злото, описани в началото на тази книга.

Така, обръщайки се отново към дейността на луциферическите сили в нашия свят, трябва да поясним: те винаги се стремят да съблазнят човека с илюзорния свят на фантазиите, смътните мечти и безпочвените видения, затруднявайки го в намирането на реална почва под краката, от която той се нуждае, за да осъществи своята земна мисия. На тази съблазън е необходимо да се противопостави преди всичко ясното и съзнателно човешко мислене, но не материалистическото, мъртвото, а пронизаното от импулса на Духовната наука — тоест мисленето, което благодарение на нея е могло да намери пътя към мировото мислене и в резултат на това да се превърне в духовна светлина всред най-близкия до Земята свръхсетивен свят. Тогава светлината на това мирово-човешко мислене, в което едновременно действат силите на човека и силите на Ангелите, ще може да преодолее властта на Луцифер в човешката душа.

По сходен начин Ариман повече от всичко се бои от истинските имагинации, като се стреми да съблазни човека с хладната мъдрост на голия интелект. А когато с помощта на Духовната наука търсим пътя от човешките имагинации към космичните, тогава мирово-човешките имагинации, в които действат едновременно силите на човека и силите на Архангелите, са способни да преодолеят властта на Ариман в човешката душа.

И накрая, като развива съзнателно в себе си силите на любовта, които благодарение на Духовната наука могат постепенно да получат достъп до силите на космичната любов — сили, които в резултат на Мистерията на Голгота са пронизали цялото Земно развитие,10 човекът, изживявайки в душата си съвместното действие на човешките сили и силите на Духовете на Времето (Архаите), ще бъде в състояние да преодолее чрез тази мирово-човешка любов също и властта на асурическите войнства.

Казаното може да се формулира още и по следния начин. В описаната вътрешна работа с Основополагащия Камък, човешките мисли постепенно намират път към мировите мисли на Ангелите, които могат тогава да помогнат на човека да преодолее в себе си силите на Луцифер; по сходен начин, чрез работата с Основния Камък, човешките имагинации намират пътя към мировите имагинации на Архангелите, способни да преодолеят силите на Ариман; и накрая, изчистената и одухотворена човешка любов, съединявайки се със силите на Камъка на Любовта, намира път към мировата любов на Архаите, която е в състояние да преодолее властта на Асурас.

Но това още не е всичко. Кулминацията на Коледното Събрание беше не само в изграждането на Основополагащия Камък от трите охарактеризирани елемента, но и в появата на Духа всред обкръжаващата го мисловна светлина, способен да поведе хората, заложили в душата и сърцето си този Основополагащ Камък, към царството на Христос — обновената от Него Шамбала, където днес се осъществява етерното Му пришествие. От тук следва, че подобно на начина, по който трите главни елемента на Основополагащия Камък могат да защитят човешката душа от трите вида противникови сили, свързани с нашата еволюция: Луцифер, Ариман и Асурас — Духът, нахлуващ в нашия свят непосредствено от Слънчевото царство на Христос, е способен да преодолее силите на самия Слънчев Демон. Ето защо в Духа, откриващ се в сияещата аура на Основополагащия Камък се явява изпратеният ни Помощник („Утешител“) в нашата борба срещу силите на Сорат. Това е Помощникът, от когото особено се нуждаем в годината на третото повторение на числото на звяра в духовно-историческото развитие на човечеството. Срещу мощта на това число всред човечеството днес трябва да противопоставим троичната същност на Основополагащия Камък и изявяващия се чрез него Дух, способен да ни дари със силите от царството на етерния Христос, над които няма власт дори и самият Слънчев Демон.

Всички изброени елементи на Основополагащия Камък се съдържат също така и в съответната Медитация. Ето защо тя е най-силното оръжие в борбата срещу силите на злото. Нека вземем под внимание, че в най-близката до човека трета Йерархия на Ангелите, Архангелите и Архаите, Ангелите представляват по отношение на Земното човечество също така и двете други категории принадлежащи към нея Духове: Архангелите и Архаите, т.е. цялата трета Йерархия; че Архангелите представляват в нея втората Йерархия: Господства, Сили и Власти, а Архаите — първата: Серафими, Херувими и Престоли. Сега вече тази медитация се превръща за нас в израз на най-дълбоката духовна същност на Основополагащия Камък.

Първата, най-висшата Йерархия, се оглавява от Серафимите или Духовете на Вселенската Любов; втората Йерархия е водена от Господствата или Духовете на Мъдростта, тоест Софийните Духове, изпращащи на човека силите, от които той се нуждае за проникването в света на имагинациите; а третата Йерархия е ръководена от Духовете на Времето (Архаите), главният от които в нашата епоха е Михаил, великият ръководител на космичната интелигенция – духовната светлина, озаряваща творческите мисли на всички божествено-духовни Йерархии.

По този начин трите Йерархии, които една след друга се призовават в първите части на Медитацията на Основополагащия Камък, представляват в нашия Космос съответно силите на любовта, силите на имагинациите (имагинативната мъдрост) и силите на мисловната (духовната) светлина, или с други думи, това са същите елементи, от които Рудолф Щайнер формира Основополагащия Камък по време на Коледното Събрание. Ето защо първите три части на Медитацията в тяхната двойна микрокосмична и макрокосмична структура,11 могат да ни помогнат: съответно първата част, призоваваща всички Същества от първата, най-висша Йерархия — в борбата срещу силите на Асурас и неговите войнства; втората част, призоваваща всички Същества от втората Йерархия — в борбата срещу силите на Ариман и служещите му Духове; и третата част, обръщаща се към всички Същества от третата Йерархия — в борбата срещу Луцифер и неговите сили.

Само Съществата от първата Йерархия могат да преградят пътя на Асурас към нашето физическо тяло, докато Съществата, представляващи ги в третата Йерархия — Архаите (Духовете на Личността) ни предпазват от неговото проникване в Съзнателната душа; по сходен начин Духовете от втората Йерархия преграждат пътя на Ариман към етерното тяло, а представляващите ги в третата Йерархия Архангели ни помагат да преодолеем властта му в Разсъдъчната душа; и накрая, Духовете от третата Йерархия в своята съвкупност ни дават възможност да не допуснем Луцифер в нашето астрално тяло, а техните представители — Ангелите, преодоляват влиянието му в Сетивната душа.12

И така, заключителната четвърта част на Медитацията ни представя Духа, който в своята реална същност може да ни се открие в светлинната аура, обкръжаваща Основополагащия Камък в духовния свят. Тази четвърта част на Медитацията започва с думите:

„В поврата на Времената
Светлината на мировия Дух навлезе
В потока на Земната същност…“

Тези думи ни напомнят за онзи миров Дух, който благодарение на Христовото идване на Земята и на това, че Той се съедини с нея чрез Мистерията на Голгота, сега прониква в цялата „Земна същност“. Оттогава този Дух непрестанно действа в Земното развитие, но едва сега, в епохата на Съзнателната душа, той може да навлезе в напълно развитото дневно съзнание на човека, което означава да проникне изцяло в неговия Аз. В този смисъл Духът, откриващ се в мисловната светлина на „додекаедрическия Камък на Любовта“ е изначалният Дух, пробуждащ и укрепващ в човека силите на неговия индивидуален Аз, Духът, който се отваря за света на Петдесятница. Едва сега, в новите християнски Мистерии, този Дух се разкрива в такава форма, в която за пръв път става достъпен за всеки човек, доброволно желаещ, изхождайки от своята свобода, да заложи в сърцето си Основополагащия Камък на Коледното Събрание. И тъй като Духът на обновената Петдесятница е едновременно и Духът на новата социална общност, благодарение на него между хората може да възникне онова духовно братство, за което говори самият Христос:

„Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.“13

Тогава вътрешното изживяване на Основополагащия Камък, пронизано от този пробуждащ Аза и същевременно социално действащ Дух, ще поведе човека към реална среща с етерния Христос в най-близката до Земята свръхсетивна сфера (новата Шамбала). Това ще стане възможно, тъй като описаните по-горе съставни части на Основополагащия Камък имат своето точно съответствие в основните елементи на Второто Пришествие. Там Христос стои пред човека като Носител на мировата любов. Образът Му е изтъкан от мировите имагинации, а сияйната Му аура е обкръжена от мировите мисли.14

Казаното може да се разгърне в дълбочина и по следния начин. Като миров Аз, Христос е обгърнат в три макрокосмически обвивки. Душевната Му обвивка се състои от мировата любов, етерната — от мировата имагинативна мъдрост, а физическата15 — от мировата светлина. По думите на Рудолф Щайнер, истинската същност на душата, освободена от всички Духове на препятствията, е любовта, а истинската същност на материята, изчистена от всички противникови сили, се състои от субстанцията на чистата свръх сетивна светлина.16 А между тях, в качеството на посредник, действат силите на имагинативната мъдрост или силите на София.

Тези три основни елемента, които присъстват както в етерното явяване на Христос, така и в Основополагащия Камък, точно съответстват на вътрешната структура на новото Слънце, което някога ще възникне от преобразената Земя. Живите Христови семена са били посети тук в резултат на Мистерията на Голгота. Рудолф Щайнер казва:

„Трябва да разберем, че, взирайки се в Христос, умиращ на Кръста, ние стоим пред изходната точка от възникването на новото Слънце“, понеже „Кръстната смърт е зародиш, от който ще произлезе новото Слънце“.17

Това ново Слънце, намиращо се оттогава в процес на непрекъснато развитие, се състои от един духовен център — Мировия Аз на Христос, и трите постепенно образуващи се обвивки: мировата любов, в която се изразява творческата активност на Христос в земното битие; мировата имагинация, придаваща на новото Слънце изпълнена с мъдрост вътрешна форма, и светлината на мировите мисли, образуваща сияещото му тяло. Ето защо, потапяйки етерното си сърце в Основополагащия Камък и работейки постоянно с него, всеки човек може да се превърне в съзнателен съучастник и помощник в този засега все още свръхсетивен процес, формиращ новото Слънце като основа на бъдещия Космос на Любовта.18 И ако всичко това се осъществи, тогава силите на „Христос-Слънце“ в Земното битие ще могат да ни защитят и помогнат в борбата с тройното зло и неговия космически източник — Слънчевия Демон. Този главен противник на човешкия Аз и на всички Слънчеви сили в нашия Космос може да бъде победен и някой ден ще бъде победен от постигналото пълна духовна сила ново морално мирово Слънце, за което се говори в четвъртата част на Медитацията на Основополагащия Камък:

„Божествена Светлина
Христос-Слънце…“

Казаното може да се изрази и по друг начин. Днес етерният Христос се явява на човечеството облечен в свръхсетивните обвивки на новото морално Слънце на света. Следователно съзнателната работа, непосредствено водеща към изживяване на етерния Христос, принадлежи на Основополагащия Камък. А самата работа се състои в следното.

Ако днес човекът с помощта на Духовната наука започне активно да развива в себе си способността за чисто духовно мислене, т.е. ако той действително се стреми да разбере духовното в света на своите мисли, тогава тези одухотворени мисли, като породена от тях самите духовна светлина, могат да се излъчат в духовния свят и да изведат човека към своя първообраз — мировите мисли, които днес изграждат светлинната аура на етерния Христос. И ако човекът, с помощта на Духовната наука, постепенно овладее способността да претворява мислите си в имагинации, т.е. ако се превърне във вътрешнотворчески човек, тогава тези човешки имагинации също ще го поведат към своя първообраз – мировите имагинации, от които е изтъкан духовният образ на етерния Христос. Ако пък благодарение на Духовната наука човекът се научи да възприема целия свят изцяло пронизан от духовност и същевременно изживява себе си в своя Аз като чисто духовно същество, тогава, постигнал своето родство с всичко духовно в света, той ще може действително да обикне този свят и всички населяващи го същества. Тогава чистата, всеотдайна човешка любов някога ще му открие своя висш първообраз в духовния свят: пред него ще застане самият божествен Носител на мировата любов – Христос.

Основите на този вътрешен път, водещ от човешките мисли, имагинации и любов към мировите мисли, имагинации и мировата любов — образуващи трите свръхсетивни обвивки на новото морално Слънце на света — поначало се съдържат в двойното микрокосмично и макрокосмично същество на Основополагащия Камък, който по тази причина може да ни послужи като преддверие към съвременното преживяване на етерния Христос.

Целият описан път може да се обобщи така:

В резултат на антропософското познание, човешките имагинации и любов, образуващи вътрешната същност на одухотворените наука, изкуство19 и религия, могат да се превърнат за човека, вложил в душата си Основополагащия Камък, в непосредствени предводители към етерния Христос, към Неговата мирова любов, мирови имагинации и мирови мисли. Тогава сам Христос може да изпрати на човека този „Миров Дух“, с чиято помощ той ще бъде в състояние да се противопостави на Сорат в периода на третото повторение на числото му в Земната история.

Ето в какво се състои истинският смисъл на срещата на човека със злото в епохата на Съзнателната душа. Тъй като „ако човекът не беше приел в себе си склонността към злото…, той не би достигнал дотам, че в своята Съзнателна душа (а това значи в своя индивидуален Аз) да получи импулса да приеме в себе си Духа, който трябва да оплодотвори цялата култура, защото в противен случай тя ще бъде победена от смъртта“,20 т.е. да оплодотвори и трите основни области: науката, изкуството и религията.

Следва »


Бележки:

  1. Събр. съч. 26, статията „От природата към природата“, март 1925 []
  2. Събр. съч. 175,13.ІІІ.1917 []
  3. Събр. съч. 175, 6. ІІ. 1917 []
  4. Събр. съч. 260, 25.XII. 1923 []
  5. Събр. съч. 118, 6.ІІІ.1910 []
  6. Матей, гл.1б, ст.18 []
  7. Събр. съч. 260,26.ІІ.1923 []
  8. За духовната същност на Основополагащия Камък виж по-подробно в С. О. Прокофиев, „Рудолф Щайнер и крайъгълните мистерии на нашето време“, гл.7, Изд. „Ной“, Ереван,1992. []
  9. Събр. съч. 260, 25.ХІІ.1923 []
  10. Събр. съч. 148, 2.Х.1913 []
  11. Двойната структура на Основополагащия Камък носи макро–микрокосмичен характер, докато в Медитацията на Основополагащия Камък съществува обратна, микро-макрокосмична последователност. Тази разлика е свързана с обстоятелството, че Основополагащият Камък е обективна същност вътре в духовния свят, а свързаната с него Медитация е дадена на индивидуалната човешка душа за нейната вътрешна работа, благодарение на която може да бъде постигната и пълната духовна реалност на Основополагащия Камък. []
  12. Тук става дума не за пълното преодоляване на противниковите Същества в троичната душа, а за преодоляването на тяхното влияние, което е разрушително за правилното развитие на човека. В още по-голяма степен това се отнася и за трите телесни обвивки на човека (физическото, етерното и астралното тяло), в които влиянието на противниковите Същества е преодоляно само до известна степен. Окончателното им преодоляване ще е възможно едва в края на цялата Земна еволюция, когато човекът ще достигне съответно степента на Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух. []
  13. Матей, гл.18, ст.20. []
  14. Виж по-подробно за връзката между етерната поява на Христос и троичната същност на Основополагащия Камък в книгата на С. О. Прокофиев „Кругооборот года как путь посвящения. Езотерическое рассмотрение християнских праздников“, часть XII, „Съвременните мистерии на етерния Христос“, Изд. „Ной“, Ереван, 1995. []
  15. Под думата „физическа“ тук се подразбира не материалната, а свръхсетивната физическа обвивка. В тази връзка Рудолф Щайнер нееднократно посочва, че истинската природа на светлината е свръхсетивна. []
  16. Събр. съч. 120, 27. V. 1910 []
  17. Събр. съч. 112, 6. VII. 1909 []
  18. Събр. съч. 13 []
  19. Основата на всяко истинско изкуство е способността на човека съзнателно или безсъзнателно да живее в света на имагинациите. []
  20. Събр. дъч. 185, 26.Х.1918 []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми.
От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите.
Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.