Срещата със злото и неговото преодоляване чрез Духовната наука (4)

„Основополагащият камък на доброто“, автореферат от лекции на Сергей О. Прокофиев, изнесени през 1998 г. в Швейцария, Русия, Чехия и Германия

Продължава от първа, втора и трета част »

„Това, което хората от петата следатлантска епоха трябва да научат, се свежда до съзнателна борба срещу злото, навлизащо в еволюцията на човечеството.“
Рудолф Щайнер, 18 Ноември 1917 г.

Преди да преминем към описание на притежаваните от човечеството духовни средства за борба с всички описани по-горе противоборстващи сили, е необходимо да се спрем върху още един аспект от нарастването на злото в близко бъдеще. Става дума за предстоящата в скоро време поява в плът на Земята на самия Ариман. И разбира се, неговото въплъщение ще е в посоката на демоничните сили и ще е свързано с третата поява на апокалиптичното число.

В редица лекции от 1919 г. Рудолф Щайнер говори подробно за предстоящото въплъщение на Ариман в самото начало на новото хилядолетие1 като за най-важното изпитание, засягащо общата духовна зрялост на човечеството в епохата на Съзнателната душа. В посочените лекции той характеризира също и ред тенденции в съвременната цивилизация, които Ариман особено ще се стреми да използва за своето въплъщение, за да може то да се осъществи по най-благоприятен за него начин, т.е. в пълно съответствие със собствените му цели.2

Четири такива тенденции имат за нас особено значение, защото хвърлят светлина върху предшестващото изложение:

1. Триумфът на материалистичната наука и предизвиканата от нея почти неограничена власт в света на икономиката и капитала.

2. Едностранчивото разглеждане на Евангелията, водещо към преживяване не на реалния Христос, а на халюцинацията за Христос.

3. Всички форми на национализма, както и придържането към принципа на „земята и кръвта“.

4. Всякакъв вид политически програми и идеологически лозунги.

При разглеждането на четирите пункта, не е трудно да се открие връзката им с дейността и намеренията на четирите окултно-исторически течения на злото, за които беше споменато по-рано.

Така първият пункт характеризира най-важните стремежи на западните тайни общества, стремящи се да използват материалистичната наука и основаното на повсеместния ѝ „триумф“ икономическо могъщество за тайна и явна борба с всички форми на свободен и независим духовен живот.

Подходът към Евангелията, базиран на окултната практика на Игнаций Лойола и неговите „духовни упражнения“, ни изправя пред една могъща халюцинация за Христос.

Национализмът, който днес в най-разнообразни форми, както и по-рано, обхваща големи групи от земното население, показва античовешката си същност в практическото осъществяване на расовата доктрина на националсоциализма.

И накрая, може би нищо не е донесло на човечеството през 20 век повече беди и страдания, отколкото опита за реализация на илюзорните политически програми и лозунги на болшевиките.3 Във връзка с характеристиката на тази тенденция Рудолф Щайнер направо посочва Ленин и неговото учение.4

От приведеното съотношение следва, че четирите течения на злото фактически вече подготвят през 20 век най-благоприятните условия за въплъщението на Ариман през 21 век — до такава степен съгласувано и целенасочено действат различните сили на злото в съвременния свят. Ето защо е възможно да им се противодейства само въз основа на конкретното окултно познание на тяхната същност, произход и цели, което днес може да се получи само от Духовната наука. Само подобно задълбочено разбиране на съвременните събития разкрива действителните източници на свръхсетивната помощ, от която човечеството се нуждае повече от всякога.

В тази връзка може да се приведе следният спомен на Ита Вегман за един неин разговор с Рудолф Щайнер, в който той заявил, че

„само хората са в състояние да познаят тайните на демоните. И Боговете (Йерархиите) очакват тези тайни, които хората могат да им предадат.“

Ето защо

„когато хората принасят в жертва на Боговете тези отвоювани от демоните тайни, тогава тъмните деяния на демоните могат да бъдат предотвратени от Йерархиите, а там, където е царувала тъмнината, може отново да засияе духовната светлина.“5

Оттук следва, че предстоящото в скоро време въплъщение на Ариман ще бъде сурово, но същевременно необходимо изпитание за цялото съвременно човечество. То ще даде възможност на хората да надникнат в най-съкровените намерения на противоборстващите сили относно цялата земна еволюция, за да съобщят впоследствие тези тайни на духовните Йерархии. Обаче за осъществяването на тази задача, човечеството в епохата на Съзнателната Душа, за първи път достигнало вътрешна зрялост и пълна свобода, ще трябва да направи съзнателен избор между пътя, предложен му от въплътения Ариман с всички донесени от него съблазни, и другия, за който днес му говори антропософията. А тя му говори за пътя, водещ чрез истинското разбиране на всеобхватните космическо-земни Мистерии на живия Христос, към реална среща с Него в етерната сфера, откриваща нова възможност за съзнателно сътрудничество с Него и всички служещи Му божествено-духовни Йерархии в борбата им с неправомерния „княз на този свят“.

Само в този случай въплъщението на Ариман може да бъде по правилен начин разбрано и посрещнато от човечеството. Нещо повече, тогава свързаните с появата му изпитания ще послужат само за пречистването и по-нататъшното укрепване на силите на индивидуалния Аз, който благодарение на своята връзка с Христос ще излезе от тях не само победител, но и носител на мировото знание — знание, което той тогава, в смисъла на приведените по-горе думи на Рудолф Щайнер, ще може да предаде на божествено-духовните Йерархии за благото на цялото земно развитие.

Пред хората, направили вече своя избор между Христос и Ариман, днес стои задачата да подготвят човечеството за идването на онова същество, за чиято антихристиянската същност сам Христос е казал:

„Защото идва князът на този свят, но той няма нищо в Мене.“ (Йоан, гл.14, ст.30).

Тази подготовка се състои преди всичко в активното духовно противодействие на четирите течения на злото, за които стана дума по-горе. А доколкото в тях се сблъскваме с определен вид демонично посвещение, то преодоляването им е възможно само въз основа на действителното окултно знание и съзнателното им противодействие чрез духовната работа, произтичаща от съвременното християнско посвещение. Ето защо Рудолф Щайнер завършва характеристиката на тези течения, спадащи към тъмното посвещение с думите:

„Единствено заложеното в истинската Духовна наука може да внесе порядък и достойна за човека цел в това направление.“6

В този смисъл преодоляването на властта, произтичаща от западните ложи, ще бъде възможно само чрез съзнателна и активна работа по осъществяването на Тричленния социален организъм. Последствията от възникващата днес глобализация и свързаното с нея разорение на по-голямата част от хората неизбежно ще доведат до такива катастрофи и социални сътресения, че само Тричленният социален ред ще се окаже в състояние да изведе човечеството от всеобхватната криза, в която то неминуемо ще се окаже въвлечено от съвременната политика на тайните западни общества. Рудолф Щайнер споменава в тази връзка:

„Англо-американският свят може и да извоюва господство над света, но без Тричленния социален организъм това господство ще донесе само болести и смърт на културата.“7

Преодоляването на йезуитизма, при това не само в религиозния живот, но и практически във всички области на съвременната култура, в които той е проникнал през последните столетия, ще бъде възможно само чрез съзнателно противопоставяне на лежащото в основата му демонизирано посвещение на волята, а именно чрез истинското християнско-розенкройцерско посвещение, което също се стреми да развива принципа на волята,8 само че в противоположно направление. Защото в основата на розенкройцерското посвещение лежи пълното признаване на индивидуалната свобода като Светая Светих на всяко човешко същество. Днес розенкройцерското посвещение е представено от антропософията: то, в противоположност на йезуитизма, стремящ се да постави под контрол всички духовни стремежи на човека, иска да го доведе до ново, съзнателно и свободно навлизане в духовния свят, следвайки думите на Христос:

„И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (Йоан, гл.8, ст.32)

Оттук идва и ожесточената борба, която йезуитите от самото начало водят против Духовната наука.9 По думите на Рудолф Щайнер, „в културното развитие на човечеството през последните столетия едва ли съществува по-голяма противоположност, отколкото между йезуитизма и розенкройцерството“.10

Срещу всички форми на съществуващия днес национализъм,11 расизъм и всякакви други форми на разделение на човечеството, изхождащи от физическите различия, трябва да бъде противопоставен навлизащият в земното развитие Михаилов импулс. Ето защо в настоящото време Михаил, като водещ Дух на Времето, се обръща към цялото човечество, а не към отделна негова част. Нещо повече, в процеса на своето издигане до ранг „Дух на Времето“, през втората половина на 19 век, Михаил е трябвало да води трудна битка с ариманическите Духове на тъмнината, които той сваля от висшите сфери долу във физическия свят около 1879 г. Тези Духове на тъмнината, проникващи в човечеството, са станали през 20 век вдъхновители на всички видове съвременен национализъм.12 Ето защо всякакви форми на шовинизъм, национализъм и расизъм, днес представляват откровена борба срещу Михаиловия импулс, който винаги се обръща към индивидуалния Аз — и никога към обвивките на човека, определящ неговата принадлежност към тази или онази група (астрално тяло), към определен народ (етерно тяло) или раса (физическо тяло).

За тази противоположност на михаелистическите и националистичните намерения, Рудолф Щайнер говори така:

„Към това, което Михаил напълно отхвърля, принадлежат, например, всички национални усещания. Те избухват през 19 век и все повече и повече набират сила през 20 век […] Всичко това по най-страшен начин противодейства на принципа на Михаил. То съдържа ариманически сили, които се противопоставят на силите на Михаил в земния живот на човека.“13

И накрая, срещу болшевизма, който по трагично стечение на обстоятелствата възниква именно в Русия и все още далеч не е изживян от нея, е необходимо да се противопоставят онези най-добри и най-духовни качества на руския народ, онези негови дълбоки сили, които още в наше време са предвестници на Шестата културна епоха. В тази връзка Рудолф Щайнер характеризира руския народ като „народа на Христос“, в който „Христос постоянно присъства като проникваща в мисленето и чувствата на този народ вътрешна аура“.14 Оттук произтича и неговата предразположеност към дълбоко разбиране на християнството, към неговото „Софийно“ възприятие. (Неслучайно то идва в Русия под знака на София). Рудолф Щайнер говори в тази връзка за живеещото в руския народ „непобедимо настроение на Граал“, върху което почива цялото негово бъдеще.15 Именно това „настроение на Граал“ руският народ е длъжен да противопостави на болшевизма, за да опознае и преодолее най-вече в собствената си душа неговата сатанинска същност.

Днес най-пълното разбулване на Светия Граал и неговите Мистерии се съдържа в антропософията, която Рудолф Щайнер нарича по тази причина „Наука за Граала“ (Събр. съч. 13). А оттук следва изначалната предразположеност именно на руснаците16 към антропософското разбиране за света и човека, въпреки че те днес са все още далеч от осъзнаването на този факт. Черпейки своите познания непосредствено от мъдростта на Мистериите на Светия Граал, духовният център на цялото езотерично християнство, антропософията съдържа в себе си такива духовни сили, които могат окончателно да преодолеят страшната болест на болшевизма не само в Русия, но и всред цялото човечество.

По този начин, благодарение на антропософията, ние можем не само да разберем със своето ясно дневно съзнание истинската същност и тайните намерения на злото в нашия свят, но, което е по-важно — да им противопоставим най-дейните сили на доброто, произтичащо от дълбините на християнския езотеризъм. На западните тайни общества трябва да се противопостави импулсът на тричленния социален организъм; на стремежите на йезуитите — християнско-розенкройцерският път на посвещение; на всички прояви на национализма и расизма — импулсът на Михаил като Дух-Водач на нашето време, а на сатанинската същност на болшевизма — мъдростта и моралните сили, произтичащи от съвременната Наука за Граала. Ето в какво се състои една от централните задачи на човечеството през епохата на Съзнателната душа: да се научи от срещите си със злото да развие онази голяма сила на доброто, която свързва човека с първоизточника на всички позитивни стремежи — свръхсетивното царство на етерния Христос (истинската Шамбала).

* * *

За да може борбата със злото действително да се увенчае с успех във външноисторически план, необходимо е към нея да се присъедини активното противодействие срещу демоничните същества в собствената душа. Преодоляването на силите на Луцифер в Сетивната душа зависи от постоянния стремеж на човека към истинско познание и самоусъвършенстване. В степента, в която всеки човек се стреми да се избави от низшите си страсти, въжделения, гордост и всички аморални склонности, той реално побеждава луциферическите духове в своята душа. А за преодоляването на Ариман, освен интензивната работа на човека над самия себе си, състояща се в изкореняването на лъжата и страха, а така също и на всички явни или тайни склонности към материализъм, е необходимо и нещо друго, а именно основаното върху духовните принципи взаимодействие между хората в социалната област. Изграждането на нови социални отношения, основани на духовно взаимно разбирателство — ето вълшебната сила, която е в състояние да победи Ариман в Разсъдъчната душа на човека.

Обаче, за да се преодолеят в Съзнателната душа силите на Асурас и неговите войнства, е необходимо нещо повече — човек сам, изхождайки от собствената си свобода, да встъпи по пътя на съвременното християнско посвещение, за което говори антропософията. Ето защо само строгото духовно ученичество, в смисъла на този път, може да даде на индивидуалния човешки Аз вътрешната сила, способна да противодейства на всички асурически изкушения, които в днешно време тепърва започват да проникват всред човечеството. Накрая, съпротивлението срещу силите на самия Слънчев Демон — Сорат, е възможно само чрез непосредствена връзка със самия Христос като божествен „Аз съм“ на целия наш Космос. Ето защо днес необходимата помощ в борбата срещу този космически противник може да дойде единствено от самия Христос.

Но днешната връзка с Христос трябва да се постигне от човека именно в Съзнателната душа, т.е. съвършено съзнателно и свободно. А това е възможно само чрез конкретното познание за Мистерията на живия Христос, откриваща възможности за непосредствено съучастие в „делото на Христос“. Рудолф Щайнер потвърждава този факт в заключителната глава на своята книга „Как се постигат познания за висшите светове?“ (Събр. съч. 10). В нея той описва как по пътя на розенкройцерското посвещение човекът изживява срещата с Големия Пазач на прага, в чието лице му се явява самият Христос.17

И Той се приближава към човешката душа със следните думи:

„Някога ти ще можеш да се съединиш с Моя образ, но Аз не мога да бъда щастлив, докато на Земята има макар и само един нещастен човек.“

Изживявайки този възвишен миг, християнският посветен знае, че такова съединение ще се окаже възможно само когато „той употреби всичките сили, прииждащи към него от висшите области, за освобождаването и спасението на този свят“. И тогава, превърнал срещата си с Христос в лична духовна опитност, съвременният християнски посветен става Негов съзнателен служител и сътрудник, изпълнен от този миг с един единствен стремеж: с всички свои сили „да съдейства за освобождаването на човешкия род. За тази цел сега той поднася своите дарове пред жертвения олтар на човешкия род.“ Той вече не принадлежи на себе си, а на всички хора, понеже в освободената си душа е осъществил главната цел на християнското посвещение, съдържаща се в думите: „Не аз, а Христос в мен“. (Гал. гл. 2, ст. 20). Отсега нататък космическите противници губят всякаква власт над него, защото вече нямат достъп до неговия Аз, пронизан от Христос.

Към пета част »


Бележки:

  1. „Ще мине само (малка) част от третото хилядолетие“ — така звучи една от неговите формулировки (Събр. съч. 191, 1.ХІ.1919). Виж също и следващите забележки. []
  2. Виж Събр. съч. 193, 27.Х. и 4.ХІ.1919. []
  3. Бел. Стопанина: Авторът е руснак и очаквано дава пример с болшевишки програми и лозунги, но д-р Щайнер всъщност най-често дава примери с програмата на Удроу Уилсън, като се позовава и на политически движения в самата Германия. Смятам, че това трябва да се има предвид, защото се опасявам, че не особено уместният пример на автора тласка мислите на читателя в кривия извод, че ленинизмът по онова време е бил единственото проявление на злото, а положението на запад е било по-добро. []
  4. Събр. съч. 193, 4.ХІ.1919 []
  5. „Към приятелите“, статия от 4. Х. 1925 []
  6. Събр. съч. 197, 13.VІ.1920 []
  7. Събр. съч.194, 15.ХІІ.1919 []
  8. Събр. съч.97, 30.ХІ.1906 []
  9. За борбата на йезуитите, чиито основни средства си остават клеветата и изопачаването на истината, Рудолф Щайнер нееднократно говори в лекциите си, привеждайки конкретни примери и цитати от йезуитските писания. []
  10. Събр. съч. 131, 5.Х. 1911 []
  11. Бел. Стопанина: Без да омаловажавам важните неща, които авторът е написал в този параграф относно национализма, ще напомня, че четвъртото течение на злото, при което има реално посвещение, не е национализмът, а това на източни окултни ложи със седалище в Средна Азия и Индия. Вж. бележката ми към първата част на поредицата. []
  12. Събр. съч. 177, 26.Х.1917 []
  13. Събр. съч. 223, 13.І.1923 []
  14. Събр. съч. 185, 2.ХІ.1918 []
  15. Събр. съч. 185, 3.ХІ.1918 []
  16. Бел. Стопанина: В оригиналния изказ на автора беше използван терминът „руските хора“, типичен за руската интелигенция от царистката и болшевишката епоха. Срещу този термин Рудолф Щайнер дава основателни възражения, които развързват ръцете ми на редактор да го коригирам в духа на антропософията. []
  17. За това, че в образа на Големия Пазач на прага съвременният посветен среща самия Христос, Рудолф Щайнер подробно говори и в друга своя книга „Тайната наука“ (Събр. Съч. 13). []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.