Разни мисли — 07: Спирачките на фантазията и изкуството на забравата

„Не вярвам, че хората виждат „необясними“ чудеса, а след това наистина ги забравят.“

Понякога се чувствам по начин, по който не желая да се чувствам. Това е най-гадното човешко чувство — пълната безпомощност. И колкото повече човек е свикнал да се справя дори с големите трудности, толкова по-неприятно става, когато животът го изправи за сетен път пред невъзможността да предизвика промяна, като поне възстанови нечий спомен.

Само мълчи и тъпее пред изумителните произведения от

изкуството на забравата

Веднъж една баба на село ми разказа, как наскоро се връщала с други жени от близкия град. Смрачавало се. Били в автобуса и бърборели нещо. Ненадейно една от тях възкликнала:

„Е-е-е! Вижте, вижте!“

И наистина, имало какво да се види: Някакъв обект с размерите на топка за тенис летял над нива край пътя. Светел в яркочервено, бързо сменял посоката си и след като „огледал“ района, носейки се на около метър от земята, се стрелнал…

„Е-е-е! Така право нагоре, към небето.“

В цяло село това беше водещата новина на деня. Или по-точно: на вечерта. Успях да разпитам и други свидетелки, докато бяха в режим „Няма млъкване“. Подробностите, които даваха, се допълваха. Намери се и един мъж, който малко по-рано се прибирал с колата си и наблюдавал същото.

Сякаш всички се бяха наговорили, ако приемем, че лъжеха. Но според мен нямаха причина да лъжат.

Сякаш всички се бяха наговорили и да забравят. Защото една година по-късно нито един от свидетелите не желаеше да подновявам разговорите по тази тема.1 И ако бях по-наивен, щях да помисля, че „забравят“, защото извънземните са изтрили паметта им.

Гледаха ме като треснати, сякаш за пръв път водим разговор на тази тема. Актьори от класа! И сякаш аз бях ненормалният, задето помнех една „водеща история на деня“, която те бяха забравили, въпреки че бяха главните ѝ герои. Чувството ми беше на безпомощност — лека форма, но все пак безпомощност.

От тази забрава не страдат само простите хора…

Страдат и учените. Всъщност по-напред сред тях се запознах с това изкуство. Откакто се сдобих с дискова херния, пък и по-отрано,2 неведнъж ми се е налагало да ходя по доктори. На едно от посещенията ми при един от експертите го заварих с негов колега, който му гостуваше.

Огънят Кундалини

Докато чаках да приключат лаф моабета си, изслушах края на интересния им разговор. В общи линии, единият припомняше на другия за операция, която преди години двамата заедно правили на някакво бебе. На увреденото място, което оперирали, трябвало да се вижда гръбначният мозък. Но там се виждал „огън“, който сякаш се движел „нагоре в канала на гръбнака“.

Ако аз видя такова нещо, няма нужда да съм запознат с окултни науки,3 за да ми направи силно впечатление. Достатъчно силно, че поне да го запомня — може и без подробностите за цвета или свойствата му. Но другият хирург беше забравил. Или доста убедително се правеше на забравил в мое присъствие.

Не вярвам, че тези хора, на които се случват такива неща, ама истински забравят. По мои наблюдения, именно те имат удивителното свойство да помнят всевъзможни дати и разговори, даже и най-несъществени (за мен) неща. Вярвам, че „забравят“, защото това е в интереса им — не искат другите да ги мислят за луди. Затова правят нас (!) на луди. Затова и определям феномена като „изкуство“.

Изкуство, което ще се развива до момента, в който успешно ще заличи и спомените на хората от първата им среща с Етерния Христос. Не знам, може така да е редно, за да опази свидетелите от лапите на аримановата психиатрия. Но, както и започнах, това не е въпрос на знание, а на чувство — на безпомощност.

* * *

Свободолюбив съм. Когато съм ограничен от външни условия — дотолкова, че не мога да работя с размах, — озверявам. Не се случва често, но когато се случи, презирам ограниченията. И принципно воювам с тях.

Но има и изключения!

Понякога презирам твърде голямата свобода във въображението и мечтите. Струва ми се, че прекомерната (или ненавременната) свобода създава разликата между естественото и продуктивно въображение, от една страна, а от друга — безплодната луциферова фантастност. Нека поясня с примери.

В юношеските ми години бях едно от първите „компютъризирани“ хлапета в квартала. По онова време обмяната на файлове, игри и… вируси 🙂 се извършваше с дискети. Срещахме се с други компютърджии и докато информацията бавно се записваше с дразнещо чегъртане по магнитните ленти, имахме достатъчно време да си говорим и да мечтаем.

Едно от другите хлапета беше обсебено от компютрите. Сега бих казал, че Ариман му беше влязъл под кожата. Бих добавил, че Луцифер също беше там и го вдъхновяваше с фантазията, че, „когато порасне“, ще изобрети

харрдиск с неограничен капацитет

Сиреч, колкото и информация да записвате на този диск, ако ще и подробен протокол за всичко, случвало се по всяко време във Вселената, пак ще остане място за още безчет пъти по толкова данни. Ако кажа, че тогава тази идея не погъделичка и мен, ще излъжа. В ония дни мястото за програми и игри все не достигаше. Но имаше и нещо дотолкова смущаващо в тази фантазия, че съм я запомнил и досега.

Със сегашния си акъл бих определил неудобното чувство така:

„Не е редно в този свят да се изобрети нещо, което побира информация, излизаща извън пределите на ограничения ни свят, непринадлежаща на този свят и нарушаваща мъдрите закони, крепящи този свят.“

Светът ни повече или по-малко е ограничен. Възприятията ни за него също са ограничени — в различна степен за всеки човек. Колкото и смели блянове да имаме, колкото и да е силен поривът ни да излезем от ограниченията, това трябва да става на малки стъпки. Не след внезапно изобретяване на магическа вещ!

И трябва да става със знания за посоката, в която канализираме въображението си — иначе рискуваме, стига да можем, да се изстреляме в произволна посока. Можем да попаднем и в някоя сфера извън Земята,4 в която само Бог може да ни се притече на помощ. Изобщо, трябва да се прави разлика между свише вдъхновеното въображение и егоистичните ни фантазии.

Неограничените харддискове едва ли някога ще станат действителност. Не са възможни теоретично, пък и производителите им защо биха пуснали съвършен продукт, който не се чупи и побира всичко? — Това би било търговско харакири.

Има търговци обаче, които от десетилетия продават необуздани фантазии и поощряват децата от малки да развихрят луциферизма си, като не се съобразяват с реалистичните (и разумни) граници на земното ни битие. Типичен пример са

комиксите и филмите за Супермен,

един безобразно написан персонаж, който не е от Земята и… няма място на Земята! Нищо чудно, че вече толкова противници опитаха да го пречукат. И аз бих се наредил сред тях, но това отново е в сферата на безплодните фантазии.

Той лети. Не го морят нито атомни бомби, нито сградите, стоварващи се отгоре му. Да водиш каквито и да било битки с него, е равносилно да предизвикаш повсеместна разруха, без да му причиниш нещо повече от временна болка. Уязвим бил от магии, както и заради слабостта си към някои жени, но и това не го убива.

Питам: Къде е тръпката в герой като Супермен, след като практически е всесилен и неуязвим? Той дори си няма кой знае колко самоограничаващ морален кодекс, който да го възпира да прави едно или друго.

Сравнете го, да речем, с Батман. Човекът-прилеп може да е всякакъв, но нито е безсмъртен, нито е „от стомана“.5 А на всичкото отгоре следва собственото си правило да не убива и най-страшните психопати!

Дали е случайно, че Батман се радва на многократно по-голям интерес, в сравнение със Супермен? — Не, не е случайно. Той е по-интересният герой, защото прави чудеса въпреки многобройните си външни и вътрешни ограничения.

Хората все още интуитивно усещат разликата между въображението, базирано на истинни Закони, и неограничената фантазия. Дори Бог се ограничава във всяко от творенията Си! До такава степен, че „никой не Го е виждал“, макар да е навсякъде по всяко време.

Мили са ми хора, които кървят. И почитам Богове, които също кървят — ако не буквално, както Христос на кръста, поне в страданията си.

А тоя, дето лети като Супермен над градовете, за да дуе непробиваеми мускули, може да бъде само пълнокръвният Антихрист, лъжливият чудотворец.

Иван Стаменов
6.9.2017 г.


Бележки:

  1. Вече не вярвам в извънземни, които идват с летящи чинии. Но вярвам, че НЛО (неидентифицираните летящи обекти), каквито и лично съм виждал, могат да се идентифицират. Ако имаме известни предположения за земния им произход и историите ги потвърждават. []
  2. Имам вродена spina bifida occulta. []
  3. За този Огън Кундалини в гръбначния стълб, свързващ чакрите, се говори във всяко езотерично учение. []
  4. В случая имам предвид Осмата сфера, но не само. []
  5. Един от противниците му, Бейн, дори успява да му прекърши гръбнака. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми.
От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите.
Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.