Срещата със злото и неговото преодоляване чрез Духовната наука (2)

„Основополагащият камък на доброто“, автореферат от лекции на Сергей О. Прокофиев, изнесени през 1998 г. в Швейцария, Русия, Чехия и Германия

Продължава от първа част »

„Това, което хората от петата следатлантска епоха трябва да научат, се свежда до съзнателна борба срещу злото, навлизащо в еволюцията на човечеството.“
Рудолф Щайнер, 18 Ноември 1917 г.

През настоящия период от историческото формиране на човечеството ние преживяваме третата поява на апокалиптичното число1 и свързаното с нея ново проникване на Сорат в земното развитие. Характерна черта на този период е пълната проява на демоничната му сила, тъй като в негова власт се намират също и асурическите духове. Сега вече злото постепенно започва да приема съвършено друг характер, различен от всички форми, присъщи му в миналото.

Какво означава това? — За по-доброто разбиране на този въпрос е необходимо да разгледаме основните течения на злото в 20 век от духовно-научна гледна точка.

За трите вида посвещение на злото, съществуващи днес в лоното на съвременната цивилизация, говори Рудолф Щайнер. Това са посвещенията, практикувани в тайните общества на англоезичния Запад, в Ордена на йезуитите и в болшевизма:

„Наука за посвещението, макар и в неблагоприятен за човечеството смисъл, притежават също и онези, които аз често съм посочвал като световните господари в рамките на англо-американското световно движение. Наука за посвещението имат и онези, които са под влиянието на йезуитството. И накрая, наука за просвещението, макар и доста своеобразна, има също и ленинизмът.“2

Към тези три течения на злото малко по-късно през 20 век се присъединява и четвърто. Това течение следва принципа на крайния национализъм,3 който, от началото на нашето време се превръща в един от най-силните антихристиянски импулси на съвременната цивилизация.4 Една от най-важните задачи на нашата пета следатлантска епоха, следвайки Христовия импулс, е да започнем преодоляването на всякакви форми на национализма, на чието място трябва да се появи една нова култура, изградена върху принципа на индивидуалния човешки Аз, т.е. върху чисто човешкия принцип.

Относно това Рудолф Щайнер казва:

„Христос има да осъществи едно важно деяние през петата следатлантска епоха, а именно: тук, на Земята, да се превърне в помощник на Земята за окончателното преодоляване на всичко онова, което произтича от националния принцип.“5

През 20 век този дълбоко антихристиянски принцип беше положен в основата на цялото нацистко движение. Затова в следващите думи на Рудолф Щайнер е достатъчно само да се замени думата „национализъм“ с думата „нацизъм“, за да се получи най-важната характеристика на двете най-антихристиянски движения на нашето столетие:

„Тези две неща са възникнали като противоположност на цялото християнско развитие през 19 и 20 век: национализмът като луциферически образ на антихристиянството и онова, което достига своя връх в ленинизма и троцкизма, като ариманически образ на антихристиянството. Това са двете лопати, с които днес се копае гробът на християнството: национализмът и ленинизмът. И навсякъде, където се устройват култови действия с национализма и троцкизма, там днес копаят гроба на християнството: там за разбиращите цари настроение, близко до настроението на Страстния петък. Навремето носителят на християнството беше положен в гроба и хората сложиха там един камък. Днес върху Представителя на християнството те слагат два камъка: национализма и външния социализъм.“6

Сходното между тези две течения е тяхната непримирима вражда към всичко, произтичащо от истинския Дух. „Ненавистта към Духа — казва Рудолф Щайнер — тръгва срещу нас както от страна на национализма, така и от страна на лъжливия социализъм (болшевизъм).“7 разкрива определена окултна връзка, съществуваща, от една страна, между йезуитизма и национал-социализма, а от друга — между определени цели на западните ложи и болшевишкия експеримент в Източна Европа. Така, в йезуитския процес на посвещение, представен в класическата си форма в т.н. „духовни упражнения“ от основателя на ордена Игнаций Лойола, съществува стремеж, излизащ от определени кръгове на римокатолическата църква, на мястото на Христос в земната еволюция да се постави съвсем друго духовно Същество, което обаче йезуитите наричат със същото име.8 По природата си то е от чисто луциферически вид, тъй като иска да върне назад цялото развитие, принуждавайки човека отново да се подчини на външния авторитет, бил той авторитетът на църквата, на папата, на тази или онази провъзгласена догма или просто на груповото партийно мислене. Зад този стремеж към утвърждаване на външния авторитет се крие обаче най-остра борба за духовно господство над света, което Фьодор Достоевски е изобразил в знаменитата „Легенда за великия Инквизитор“.9

За връзката между римокатолическата църква и национал-социалистическия режим съществува обширна литература. Достатъчно е да си спомним за конкордата, сключена от Хитлер с Ватикана през 1933 г. и за политическата поддръжка от католическата партия в Германия (така наречения „Център“), с чиято помощ той успя да дойде на власт в решителния момент от своята борба, а и още редица други факти.10 Така например, написаната от йезуитите и подхвърлена от тях в Русия антисемитска фалшификация, известна под името „Протоколи на ционските мъдреци“,11 по-късно е била използвана от нацисткия режим в Германия и положена в основата на неговата идеология за тотално унищожение на евреите. Или пък особеният интерес, който Хитлер е проявявал към Ордена на йезуитите и към техните „духовни упражнения“, особено в периода на основаването на собствения му „орден“ вътре в СС. Затова неслучайно структурата и методите на работа на последния така напомнят организационните принципи и някои практики в Ордена на Исус.

Не е тайна и връзката между водещите финансови кръгове на англоезичния Запад и идването на болшевишката хунта на власт в Русия. Днес е добре известно и документално потвърдено съществуването на прекрасно организираната помощ, оказана на Ленин и Троцки за установяването на болшевишкия режим в Русия. Обаче, благодарение на Духовната наука, ние можем да проникнем още по-дълбоко в тази взаимовръзка. От съобщенията на Духовната наука е известно, че още в края на 19 век в определени окултни кръгове на англоезичния Запад изработват и щателно планират онзи „социалистически експеримент“, който впоследствие с помощта на подвластните им финансови структури осъществяват с успех в Русия през октомври 1917 г.12

Засягайки същността на посвещението, практикувано в тайните общества на Запада, стоящи зад руската трагедия, Рудолф Щайнер посочва, че в тях, чрез използването на определени ритуали на церемониалната магия, на неофита последователно се внушава мисълта, че Христос изобщо не е главното Същество на духовния свят.13 И затова, поставили си за цел пълното господство над света, тези ложи трябва да се обръщат за помощ към друг, уж много по-могъщ дух, който в действителност е същество от чисто ариманическа природа. Като награда пък за отричането на Христос, инспириращият членовете им ариманически дух ги съблазнява с илюзията14 за така нареченото ариманическо безсмъртие, явяващо се пълна противоположност на истинското безсмъртие, за което се говори в християнството.15

Това бъдеще, за което тайните общества на Запада постепенно подготвят цялото земно човечество, е било пророчески предсказано от Владимир Соловьов в неговата „Кратка повест за антихриста“. Понеже именно те, с цялата поддръжка на служещия им световен капитал и с помощта на тоталната глобализация, ще се окажат най-могъщите и активни помощници на Ариман при неговото въплъщение на Земята в началото на хилядолетието.16 А тъй като Ариман ще се въплъти в западния свят, при това именно в англоезичния, следва, че на англоезичните народи17 им предстои да се преборят, във връзка с неговата поява, с най-големите изкушения. Ето защо истинското знание за тайните общества на Запада и техните окултно-политически цели, за които днес може да се разбере само от съобщенията на Духовната наука, е особено важно за самите западни народи, ако те искат да изпълнят своята истинска мисия в развитието на човечеството.

От всичко казано става ясно, защо във външния исторически план тайните западни общества толкова активно се борят срещу йезуитите, и обратно. В единия случай става дума за експерименти, при които по ариманически начин се предрича бъдещето. Това, което през Шестата културна епоха трябва да настъпи като духовно обединяване на човечеството, през Петата епоха се подменя с неговата материалистическа карикатура, която не само води до трагедия в настоящето, но и практически затваря пред човечеството всички възможности за бъдещо развитие. А точно към това се домогват западните ложи за укрепване на своята власт над света. Йезуитите, напротив, в резултат на придобитото окултно обучение, се опитват да върнат назад цялото духовно развитие на човечеството, подчинявайки човека на външния авторитет на църквата, папата и различни енциклики и постановления, нещо което е било правилно само през Четвъртата културна епоха.18

От окултна гледна точка и йезуитите, и западните ложи, се борят предимно срещу свободното и съзнателно развитие на индивидуалния човешки Аз. При това едните се стремят преди всичко да натрапят на човечеството форма на духовен живот, правомерна само до настъпването на епохата на Съзнателната душа (йезуитската държава в Парагвай е ярък свидетел на това), а другите искат да парализират всяко развитие на силите на индивидуалния Аз чрез пълната материализация на Съзнателната душа, както днес става повсеместно в съвременната западна цивилизация.

Установената по-горе окултна взаимовръзка между политиката на западните тайни общества и възникването на болшевишката диктатура в Източна Европа, от една страна, и между йезуитизма и окултните основи на национализма, от друга, позволява да се разбере и съществената разлика между тях, състояща се преди всичко в колосалната прогресия на силите на злото. Силите на злото, проявили се през 20 век в болшевизма, носят качествено друг характер, различен от всички форми на злото, произлизащи от окултните стремежи на тайните общества на Запада. По подобен начин, при прехода от йезуитизма към националсоциализма, съществува необичайно нарастване на силите на злото не само в количествено, но и в качествено отношение.

Тук се докосваме до една тайна от цялата еволюция на човечеството, която днес само Духовната наука е в състояние да разкрие. Става дума за двустранния произход на злото в земното развитие. Впрочем, ние вече се докоснахме до тази тайна в началото на нашето изложение, като посочихме, че съществуват зли сили, чийто източник трябва да се търси в самото земно развитие, обхващащо също трите предшестващи космически еона — на Сатурн, Слънцето и Луната, и силите на злото, поначало непроизтичащи от него. Към първия вид сили се отнасят изостанали същества, като Луцифер, Ариман и Асурас, заедно с принадлежащите им войнства, а към втория – Слънчевият Демон Сорат.

В този смисъл Рудолф Щайнер характеризира и основната разлика между споменатите окултни потоци:

„Ние имаме работа с три направления на посвещението: с две, които са включени в процеса на общочовешкото развитие (западните ложи и йезуитите), и с едно друго, разположено под нивото на общочовешкото развитие (болшевизма): посвещение, водещо до изграждане на изключително силна, почти безгранично силна воля.“19

А по-нататък в същата лекция Рудолф Щайнер определя това болшевишко посвещение така:

„Това е ариманическо посвещение, което просто принадлежи към друга мирова сфера, различна от нашата. Но това е посвещение, носещо в себе си силата да унищожи на Земята всичко онова, което е възникнало тук като човешка цивилизация.“

В резултат на това особено демонично посвещение всички главни основатели на болшевизма стават непосредствени оръдия на ариманическите духове:

„Ленин, Троцки и подобните на тях хора са инструменти на ариманическите сили.“ (В същата лекция.)

Обаче ариманическите същества, от които са били обсебени основателите на болшевизма, в дадения случай не са последната инстанция на злото, действащо чрез тях. В противен случай болшевизмът, по своята окултна природа, би принадлежал към земното развитие. Рудолф Щайнер определено посочва неговия произход в съвършено друга мирова сфера, нямаща нищо общо с нашата. В споменатата лекция той само загатва за тези сатанински сили, които лежат в основата на болшевизма, така да се каже, като последна инстанция и само използват в земната сфера ариманическите духове за осъществяване на своите разрушителни цели: „При ленинизма, в повърхността на човешкото развитие работи разумността на човешки звяр, на животинското у човека.“ Как да не припомним тук отново думите от Откровението на Йоана: „Тук е нужна мъдрост, който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е числото на човека.20

Окултната тайна на болшевизма Рудолф Щайнер разкрива напълно едва в самия край на живота си. В цикъла от лекции върху Апокалипсиса, изнесени през септември 1924 г. пред свещеници от Християнската общност, той казва:

„Съвременното състояние на Русия — ето към кое се стремят проникналите в човешките души войнства на Сорат.“21

Така че основната разлика между западните ложи и болшевизма се състои в това, че първите са инспирирани само от демоничните духове, принадлежащи към нашата еволюция, докато в същото време последният получава своите инспирации от сатанинските сили, разположени под нея. Подобен извод може да се направи и при сравнението между йезуитизма и националсоциализма. И тук, при прехода от едното течение към другото, ние се сблъскваме с колосално нарастване на силите на злото. Причината за това е, че подобно на националсоциализма, и комунизмът в своята дълбока окултна същност е инспириран от силите на злото, произлизащи не от човешката, а от подчовешката еволюция. Рудолф Щайнер посочва това под леко завоалирана форма във вече цитираните лекции, където той поставя ленинизма (болшевизма) редом до национализма, достигнал през 20 век своята кулминация в националсоциализма, окачествявайки ги като двете основни антихристиянски движения на нашето време. В същия цикъл лекции пред свещеници Рудолф Щайнер разкрива изцяло тайната на окултните корени, изхранващи това демонично движение, което идва на власт в Германия през 1933 г.

Там ние четем:

„Но преди етерният Христос да може да бъде по правилен начин разбран от хората, човечеството трябва да се справи със звяра, който се надига (от бездната) в 1933 г.“22

Така, с идването на власт в Германия на партията на Хитлер, се отваря втори канал за проникване на силите на Слънчевия Демон в земната еволюция. Първият канал, както видяхме, беше болшевизмът, чиито носители превземат властта в Русия.23

По такъв начин през 20 век имаме два случая на проникване на силите на Сорат в историческото формиране на човечеството, предшестващи 1998 г., т.е. третото възвръщане на числото на звяра в земната история. Как да обясним този феномен от гледна точка на Духовната наука? За тази цел е необходимо да се обърнем към един важен закон, управляващ еволюцията, за който Рудолф Щайнер неведнъж споменава в своите лекции.24 Той гласи, че всеки път, когато на определен етап развитието предстои да се издигне на ново ниво, в него отначало във видоизменена форма се повтарят предидущите стадии. Така в зората на земния еон се извършва кратко повторение на основните предшестващи космически степени: Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, и едва после започва самото „земно“ развитие.

Описаният закон действа не само в смисъла на положителната еволюция, но също така и в процеса на нарастване силите на злото. Тъй като злото само по себе си не е творческо начало във вселената, то винаги се стреми да използва за своите цели само вече съществуващото, като го изкривява и демонизира. Ето защо при третата поява на числото на звяра в исторически план през 1998 г. съществува повторение на предишните периоди, но вече в друга форма, когато под неговия знак е възникнала академията Гондишапур и е бил унищожен Орденът на тамплиерите.

Тук пред погледа ни се разкрива своеобразна историческа перспектива, свързваща окултните основи на болшевизма с импулса на Гондишапур през седми век, и на националсоциализма — с импулса на Филип IV и Климент V през четиринадесети век.

За произхода на окултните корени на болшевизма от демоничния импулс на Гондишапур беше вече подробно разказано в друга книга на автора. Тук бихме желали да споменем за това съвсем накратко.

Ако се обърнем към общата духовно-историческа ситуация на човечеството през седмото християнско столетие, то можем да я охарактеризираме така: по това време преобладаващата част от населението на Европа се намирала в стадия на развитие на Сетивната душа. Поради неумението си да чете и пише, тя фактически не била засегната от тогавашната цивилизация. Към нея принадлежал съвсем малочислен слой от така наречените образовани хора, в чиято среда като главно средство за общуване все повече се налагал латинският език. Тези хора се намирали в стадия на развитие на Разсъдъчната душа. При така създалата се духовно-историческа ситуация, произлезлият от академията Гондишапур импулс на демонизираната Съзнателна душа е трябвало да действа подобно на смъртоносна отрова, способна да умъртви душата на европейския човек до такава степен, че да го лиши от всякаква възможност за духовно развитие в бъдеще.

Подобна духовно-историческа констелация съществува в Русия през началото на 20 век. И в нея също голяма част от населението се намирала все още в стадия на развитие на Сетивната душа, останала почти незасегната от общоевропейската цивилизация. Сравнително неголямата, макар и необичайно активна образована прослойка се намирала, в преобладаващата си част, на степента на Разсъдъчната душа. (От нейните сили възникнал и руският културен ренесанс в началото на 20 век). Съзнателната душа е била представена от малобройни дейци на тогавашната руска култура. Именно в тази духовно-историческа ситуация болшевиките внасят разрушителния импулс на демонизираната Съзнателна душа. По този начин в болшевишката революция от 1917 г. на сцената на европейската история отново излизат силите на Слънчевия Демон, стоящи през седми век зад академията Гондишапур, които предприемат този път опит да откъснат Русия от общо-човешката ѝ мисия през Шестата културна епоха.

Подобен вид окултна взаимовръзка можем да открием между унищожението на Ордена на тамплиерите през 14 век и идването на националсоциалистите на власт в Германия през 20 век. Тук основните компоненти на нацистката идеология и античовешката ѝ практика се явяват просто демонично изкривяване на светлите, дълбоко християнски идеали, към които се стремели тамплиерите.

В тази връзка на преден план изпъква начинът, по който Рудолф Щайнер характеризира духовните стремежи на рицарите на Храма. В лекция от 25.IX. 191625 той посочва, че за тях най-съществен бил принципът на земята и кръвта, понеже тамплиерите виждали собствената си мисия в завоюването на Светите земи за целия християнски свят и преди всичко на Ерусалим като място, където исторически се е състояла Мистерията на Голгота. Те обаче се стремели към това не за себе си, а за да посветят тази област на Христос. Впоследствие на Него трябвало да бъде посветена цялата земя, тъй като във вътрешните кръгове на Ордена била известна важната тайна на езотеричното християнство, че след Мистерията на Голгота Христос е новият ѝ Дух, а Земята — Неговото космично тяло. По тази причина тамплиерите се стремели да разпространят своето влияние и върху други територии в Европа и зад нейните предели, за да установят постепенно навсякъде нов социален порядък, в чийто център би се намирал самият Христос. А представите си за такъв нов социален порядък тамплиерите черпели от пронизаните с импулса на Христос имагинации, които те преживявали в душата си в резултат на придобитото християнско посвещение.

Към „пронизване на цялата европейска култура с Христос“ (пак там) се стремял Орденът на тамплиерите. За постигането на тази цел всеки негов рицар бил длъжен да отдаде даже живота си, понеже от посвещението си тамплиерите знаели, че кръвта на човека е свързана с неговия Аз, чийто божествен праобраз се явил на човечеството с идването на Христос на Земята. Затова в посвещението на тамплиерите бил включен обет, съгласно който те Му посвещавали цялата си кръв. Рудолф Щайнер описва това по следния начин:

„Това, за което се грижели в Ордена на тамплиерите било, че всеки трябвало да знае: неговата кръв не му принадлежи, а е трябвало да бъде посветена в духовен смисъл на внасянето на силите на Голготската Мистерия всред западното и частично източното човечество. И онова, което се излъчвало от подобно жертвено настроение на тамплиерите по отношение на Мистерията на Голгота, постепенно се превръщало в един вид християнско посвещение.“26

И по-нататък, в друга лекция:

„Наред с обичайните по това време обекти […] рицарите-тамплиери считали за свой дълг по най-активен начин да способстват за това, местата, където се е състояла Мистерията на Голгота, да се озоват в европейско владение. Те не трябвало да мислят за нищо друго, освен за пронизването на своите сърца и души със светата тайна на Голгота, а също и че са длъжни да служат с всяка капка кръв, за да се окаже Светата Земя във властта на европейската воля […] Кръвта им трябвало да принадлежи не на самите тях, а единствено на задачата, която ние описахме.“27

Следователно, в посвещението на тамплиерите принципът на земята и кръвта е играл действително централна роля. Така, посвещавайки на Христос една или друга земна територия, намираща се в тяхно разпореждане, те я преживявали в душата си като своеобразна чаша, която жертвено поднасяли на Христос, а посвещавайки Му кръвта си, те я преживявали като съдържанието на чашата, възнесена към Него. В резултат рицарите на Храма могли да преживяват в душата си истинската мистерия на Светия Граал. Ето защо в една от своите лекции Рудолф Щайнер нарича тамплиерите „посланици на Светия Граал“.28

Когато след официалното закриване на ордена от папата много негови рицари били подложени на страшни мъчения, провеждани с особена изтънченост по личните указания на Филип Красивият, чрез тяхното помрачено от нечовешките мъки съзнание започвали да говорят демони, служители на Сорат, превръщайки истинското учение и действителните цели на ордена в тяхната пълна противоположност.29

Рудолф Щайнер съобщава за това в следните думи:

„Ако погледнем на ставащото по време на изтезанията в тези хора, осъждани тогава като тамплиери, бихме могли да си представим, че живеещото във виденията на измъчваните тамплиери е било породено от самия Сорат. Така те сами клеветели себе си и било лесно да се намерят обвинения против тях въз основа на онова, което излизало от собствената им уста. Страшна сцена се разигравала пред хората: тези, които в действителност представлявали нещо съвсем различно, по време на изтезанията не можели да го съобщят, а чрез тях говорели различни духове от войнствата на Сорат, изказвайки чудовищни неща против Ордена с устата на неговите членове.“30

Ако днес се обърнем към онова, което са говорели чрез рицарите демоните на Сорат (съвсем незначителна част от техните изказвания са съхранени в протоколите на процеса), то в тях не е трудно да се открие нещо като предизвестие на по-късната нацистка идеология с нейното пълно отричане от християнството и стремежа да се възродят различните демонични култове от езическата древност. Особено „принципът на земята и кръвта“, играл толкова важна роля в посвещението на тамплиерите, беше превърнат от нацистите в своята пълна противоположност. Онова, което за тамплиерите било път на жертвено и себеотрицателно служене на Христос, се превърна в нацистката идеология на „земята и кръвта“ в най-силния антихристиянски импулс, в този „втори камък“ (след болшевизма), който Слънчевият Демон успя да положи върху гроба на Христос през 20 век.

Връщайки се сега към споменатия по-горе закон за повторението виждаме, че той може да се установи още в първата появява на числото на звяра през седмото столетие в болшевизма, както и във втората, през четиринадесетото столетие — в националсоциализма.31

Ако обаче сравним тези течения на злото, не можем да не забележим и огромното им различие, за което беше споменато по-горе, а именно — колосалното нарастване на самата сила на злото, проявено в болшевизма и националсоциализма, в сравнение с импулса на Гондишапур и даже с унищожаването на Ордена на тамплиерите. Причината за това засилване от окултна гледна точка се крие в обстоятелството, че първата и втората появява на числото на звяра върху историческата сцена са отпреди настъпването на епохата на Съзнателната душа (през 1413 г.), от чието начало в развитието на човечеството за първи път се намесват и асурическите духове. За последните Рудолф Щайнер съобщава следното:

„Асурите ще развиват злото с много по-голяма сила даже в сравнение със сатанинските (ариманически) сили през Атлантската епоха или луциферическите духове – през Лемурийската.“32

По такъв начин, ако през седми и четиринадесети век под разпореждането на Сорат в земната еволюция са се намирали само луциферическите и ариманическите духове, то в епохата на Съзнателната душа към тях се присъединява също и Асурас със своите войнства, в резултат на което идва и необичайното нарастване на силите на злото в болшевизма и националсоциализма. Ето защо едва сега, обхващайки и трите категории противоборстващи духове в земната еволюция, числото на звяра получава своя завършек, а самият Сорат успява за пръв път да прояви изцяло сатанинските си сили.

Така в чудовищните престъпления на болшевизма и нацизма с техните лагери за унищожение, с тоталния терор, с газовите камери на смъртта, с геноцида над цели народи и т.н., за пръв път в земната история се проявяват в съвместна дейност трите категории противоборстващи сили, служещи на главния противник на Христа в нашия Космос — Слънчевия Демон Сорат. Обаче водещата роля в общата им дейност постепенно ще преминава към асурическите духове, които, започвайки от нашето време, Сорат ще използва все по-често в борбата си срещу човешкия Аз.

Към трета част »


Бележки:

  1. Бел. Стопанина: Тук се има предвид, че 666 + 666 + 666 = 1998 г. []
  2. Събр. съч. 197, 13. VI. 1920 []
  3. Бел. Стопанина: На това място С. Прокофиев греши. Национализмът е едно от движенията, инспирирани от Луцифер, за да служи на Ариман, който работи чрез разделение. Наистина то е определено от Рудолф Щайнер като „най-мощният антихристиянски импулс в нашето съвремие“. Но при национализма няма „наука на посвещението“. Повечето националисти са светски хора в пълния смисъл на думата. Четвъртото течение, при което има реално посвещение, е олицетворено от източните окултни ложи, в частност тези от Средна Азия и Индия. Както изрично е посочено и с примери в Духовната наука, източните черни окултисти използват неправомерни методи, за да паразитират сред хората в своите земи, но и да спъват задачите на славянска Европа с оглед на предстоящата шеста културна епоха. []
  4. В дадения случай национализмът се отличава от патриотизма и истинската любов на човека към неговата родина, в която се проявява вътрешната му връзка с Духа на народа, респективно със съществата от Йерархията на Архангелите. []
  5. Събр. съч. 174, 22.І.1917 []
  6. Събр. съч. 198,3.VІ.1929 []
  7. Събр. съч. 198, 3.ІV.1920). Ето защо антропософията неизменно беше преследвана както при болшевишкия, така и при нацисткия режим. А след закриването на Антропософското общество от болшевиките в 1923 г. и от национал-социалистите в 1935 г., много от техните членове бяха подлагани на жестоки преследвания, съпровождани от конфискация на имуществото, повсеместно закриване на антропософските учреждения, а понякога даже и физическо унищожение.

    Сравнението между тези четири течения на злото ((Виж също и книгата на С. О. Прокофиев „Духовната съдба на Русия и предстоящите мистерии на Светия Граал“, Москва, Изд. „Енигма“, 1997. []

  8. Събр. съч. 131, 5.Х.1911и 197, 30.ХІІ. и 21.ІХ.1920 []
  9. Тук, както и в легендата на Достоевски, става дума не за цялата римокатолическа църква, а само за тази нейна част, която е попаднала под влиянието на йезуитизма. []
  10. Вж. напр. Кристоф Линденберг — „Техника на злото. Предистория и история на национал-социализма“, гл. „Власт, разменена срещу конкордат“, Изд. „Енигма“, Москва, 1997. []
  11. Събр. съч. 190, 5.ІV.1919 []
  12. Събр. съч. 186, 1.ІІ.1918 []
  13. Бел. Стопанина: Думата „внушава“, която използва авторът, не е съвсем точна. Д-р Щайнер всъщност обяснява, че черните мъдреци посвещават учениците си, като им разкриват низшите нива на духовия свят, където действат могъщи духове на разрушението. Понеже тези разрушителни сили оставят силно впечатление, учениците своеобразно се „убеждават“, че тези демонични сили са по-могъщи от Христос. Това също може да се определи като „внушение“, което е следствие на манипулация, но според мен има разлика с внушение, което пуска корени само заради нечий авторитет, затова уточнението е необходимо. []
  14. Бел. Стопанина: Ариманичното безсмъртие не е илюзия, а действителност, чрез която черните мъдреци осъществяват дългосрочните си планове още от времето на Атлантида насам. Илюзията се състои само в това, че това своеобразно безсмъртие се обещава на ученици в замяна на пълното им подчинение на черната ложа, но в крайна сметка това безсмъртие остава само за единици. []
  15. Събр. съч. 174, 20. и 22.І.1917 []
  16. Тези тайни общества на Запада и техните окултно-политически цели следва да се разграничат от истинските задачи на западните народи и високата им култура. В действителност тайните общества са най-големите врагове на тези народи и тяхното истинско предназначение в Земната еволюция []
  17. Събр. съч. 195, 28.ХІІ.1919. Свидетелство за това, че Ариман ще се въплъти именно всред англоезичния Запад са думите на Рудолф Щайнер (в същата лекция), че земното му име би могло да бъде, например, Джон Уилям Смит. В тази връзка много неща загатват, че това въплъщение ще се осъществи именно в Северна Америка, защото определени качества на американската окултна география (връзката със силите на аримановия двойник са особено подходящи за тази цел.) (Сравни със Събр. съч. 178,16.ХІ. 1917). []
  18. През 20 столетие на същата цел в римокатолическата църква служат организации като „Опус дей“ и др. []
  19. Събр. съч. 197, 13.VІ.1920 []
  20. Гл.13, ст.18. []
  21. Събр. съч. 346, 12.ІХ.1924 []
  22. Събр. съч. 346, 20.ІХ.1924 []
  23. Ето защо не трябва да се учудваме, че тези две течения на Сорат днес се стремят към обединение именно в Русия, създавайки различни национал-болшевишки и комунистическо-фашистки партии и политически групировки. []
  24. Събр. съч. 11 и 13 []
  25. Събр. съч. 171 []
  26. Събр. съч. 171,1.Х.1916 []
  27. Събр. съч. 171, 25.ІХ.1916 []
  28. Из нередактирана лекция от 1904 г., публикувана в сп. „Гея – София“ (кн. от 1929), вж. също Събр. съч. 93, 23.V.1905. []
  29. В тази връзка Рудолф Щайнер говори за особеното „ариманическо посвещение със злато“, получено от Филип, вследствие на което той провеждал изтезанията на тамплиерите по такъв начин, че те правели именно необходимите признания. Източниците на това демонично посвещение следва да търсим в миналото въплъщение на Филип, когато той е бил един от главните жреци в Мистериите на черната магия в древно Мексико, в които се правели човешки жертвоприношения, съпровождани от чудовищни изтезания на невинните жертви. (Вж. описанието на тези Мистерии в лекцията от 24.1Х.1916, Събр. съч. 171). За това предходно въплъщение на френския крал Рудолф Щайнер споменава в леко завоалирана форма следното: „И би могло да се случи така, че в душата на Филип Красивият да се промъкнат определени познания […] близки до методите, които се практикували в жестоките и отвратителни мексикански Мистерии […] Изхождайки от дълбоко подсъзнателни импулси, той намирал начин да внася определени импулси в развитието на човечеството именно чрез умъртвяването на хора. Ето защо той се нуждаел от своите жертви.“ (Събр. съч. 171,22.ІХ.1916). По-нататъшната метаморфоза на тези методи може да се открие в практиката на концентрационните лагери и газовите камери на нацистите. []
  30. Събр. съч. 346, 12. ІХ. 1924 []
  31. Според посочения духовен закон втората появява на числото на звяра през четиринадесети век също е предшествана от повторението на първата му появява през седми век. За такова повторение може да се смята Осмият вселенски събор в Константинопол (869), на който „католическата църква под непосредственото влияние на импулса от Гондишапур“ официално премахва принципа на духа в човешкото същество, приемайки за догма, че то се състои само от тяло и душа (Събр. съч. 182,16.Х.1918). По-нататък такова повторение е дейността на францисканския монах Роджър Бейкън през 13 век, проповядвал под влиянието на импулса на Гондишапур (Събр. съч. 184,12.Х.1918), както и течението на номинализма, възникнало в Европа от същия източник и след други събития, тласнали науката към нейната съвременна материалистична форма. []
  32. Събр. съч. 107, 22. ІІІ. 1909 []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми.
От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите.
Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.