Антропософската представа за Луцифер (7)

„В действителност повечето мисли, приблизително две трети, идват от Луцифер“

Продължава от първа, втора, трета, четвърта, пета и шеста част »

Луцифер и Светият Граал

Една чудесна, една прекрасна легенда на човечеството разказва, че когато Луцифер пада от небето на Земята, от короната му изпада един скъпоценен камък. От този скъпоценен камък — така разказва легендата — е направен съдът, в който Христос Исус е вечерял заедно със своите ученици; онзи съд, в който е била събрана Христовата кръв, изтекла от кръста; съдът, който е бил занесен на Запад от ангелите и в западния свят е бил приет от онези, които са искали да достигнат до правилното разбиране за Христовия принцип. От камъка, паднал от короната на Луцифер, е произлязъл Свещеният Граал.

Какво представлява Свещеният Граал? — Всички вие знаете, че човекът, какъвто е днес, е четиричленен, има физическо, етерно, астрално тяло и Аз, и че в човешкото развитие този Аз трябва да става все по-съвършен, трябва да се издига все по-високо и по-високо. От короната на Луцифер, падналия, царящия в Ориента, изпада скъпоценният камък. Този скъпоценен камък в известно отношение не е нищо друго, освен цялата сила на човешкия Аз.

Този човешки Аз първо трябва да бъде подготвен в мрака, за да може да види сред Христовата светлина да изгрява звездата на Луцифер, но по нов достоен начин. Този Аз е трябвало да се се възпита и издигне от Христовия принцип, да узрее до скъпоценния камък, който повече не принадлежи на Луцифер, от чиято корона е изпаднал. Това означава, че той трябва да узрее чрез мъдрост, за да получи отново способността да понесе светлината, която не идва към нас отвън, а ни осветява, когато сами направим необходимото за това.1

* * *

Луцифер и езотеричното християнство

Спомнете си, че чрез това, че луциферическите духове се вмъкват в човешкото астрално тяло, човекът слиза в сетивния свят, чрез това може да изпадне под влиянието на злото, но също и да постигне възможността за самосъзнателната свобода. Луцифер се намира в съществото на човека, свалил е, така да се каже, човека на Земята, вплел го е в земното битие, като първоначално е довел на Земята страстите и силните желания, които са били в астралното тяло, така че след това и Ариман е могъл да нападне етерното тяло и да навлезе в разсъдъчната душа.

Само че се появява Христос, а с това и силата, която отново може да издигне човека в духовния свят. Но сега човекът, ако иска, може да познае Христос! Сега човекът може да си събере всякаква мъдрост, за да познае Христос. Какво прави той чрез това? Нещо невероятно! Ако човекът познае Христос, ако наистина се опре на мъдростта, за да прозре какво представлява Христос, тогава чрез Христовото познание той спасява себе си и луциферическите същества.

Ако човекът само си каже: Аз съм доволен с това, че Христос е тук, аз се оставям да бъда спасен несъзнателно! — тогава човекът никога не би направил нещо за спасението на луциферическите същества. Тези луциферически същества, които донасят свободата на човека, му дават също и възможността да използва сега тази свобода в по-дълбок смисъл, за да прозре Христос. Тогава в огъня на християнството ще бъдат просветлени и пречистени луциферическите духове и това, което е довело до грехове на Земята чрез луциферическите духове, ще бъде преобразено от грях в добро дело. Свободата е постигната, но тя ще бъде приета като добродетелност в духовната сфера.

Че човекът може да направи това, че той е в състояние да опознае Христос, че Луцифер ще възкръсне под нов образ и като Светия дух ще може да се съедини с Христос, това още самият Христос е казал като прорицание на събраните около Него. Той казва: Вие можете да бъдете просветлени с новия дух, със Светия дух! Светият дух не е никой друг, а този, чрез който ще се разбере, какво всъщност е направил Христос.

Христос не е искал само да действа, той е искал да бъде разбран. Затова принадлежи към християнството, че Духът, който инспирира хората, Светият дух, бива изпратен до хората. Петдесятница принадлежи в духовен смисъл към Великден и не може да се отдели от Великден. Светият дух не е никой друг, освен възкръсналият и сега в по-чиста, по-висша слава възроденият луциферически дух, духът на самостоятелното, изпълнено с мъдрост познание. От самия Христос е предизвестено на хората, че този дух ще се появи след Него и ще трябва да действа по-нататък в неговия смисъл.

А какво продължава да действа по-нататък в неговия смисъл? Ако бъде правилно разбрано, в негов смисъл действа по-нататък духовно-научното мирово течение! Какво представлява духовно-научното мирово течение? То е мъдростта на духа, онази мъдрост, която издига до пълното съзнание това, което иначе би останало несъзнателно в християнството. Възкръсналият Луцифер, преобразения сега в добър смисъл Луцифер носи факела пред Христос. Той носи самия Христос. Той е носител на светлината, Христос е светлината.

Луцифер е, както означава думата, носителят на светлината. Това обаче трябва да бъде духовно-научното движение, така то трябва да се разбира. А тези, които са разбрали, че напредъкът на човечеството зависи от разбирането на Великото събитие на Голгота, са същите, които, като Учители на мъдростта и съзвучието на усещанията, са обединени във Великата водеща ложа на човечеството. И както някога огнените езици слизат върху общността като жив миров символ, така витае това, което самият Христос е изпратил като Светия дух, като светлина върху ложата на дванадесетте. Тринадесетият е водачът на ложата на дванадесетте. Светият дух е великият учител на онези, които ние наричаме Учителите на мъдростта и съзвучието на усещанията. Те са онези, чрез които неговият глас и неговите познания са слезли надолу към човечеството в едно или в друго течение на Земята.

Това, което е събрано чрез духовно-научното движение като познания, за да се разбере светът и духовете в него, това протича чрез Светия дух и ложата на дванадесетте. И то в края на краищата е това, което постепенно ще доведе човечеството до самосъзнателно свободно разбиране на Христос и Събитието на Голгота. Така да се занимаваме и да разбираме духовната наука означава, че Христос е изпратил Духа в света, така че в истинското християнство е заложено да се работи духовно-научно. Това ще става все по-ясно на хората. Тогава те ще разберат, че имат нещо в духовната наука, което е положително жизнено благо. В духовната наука хората имат това, че постепенно ще осъзнават Христос като Духа, който просветлява света.

А като следствие ще настъпи, че хората тук, на това земно кълбо, ще напредват във физическия свят в морално отношение, по отношение на волята и в интелектуално отношение. Светът все повече и повече ще се одухотворява по време на физическия живот. Хората ще стават по-добри, по-силни и по-мъдри и ще искат все по-задълбочено да поглеждат и навлизат в дълбоките основи и извори на битието. Те ще вземат със себе си в свръхсетивния живот плодовете, които постигат тук, в този сетивен живот, и винаги отново ще ги донасят обратно от свръхсетивния живот в новото въплъщение.2

* * *

Луцифер мисли в човека

Ако човекът беше станал това, което са искали прогресивните йерархии, всичко би изглеждало другояче, тогава той би изживявал имагинативния свят по време на сън, но по-различно, отколкото е било на Старата Луна. Картините, които би видял в това състояние, би си ги спомнял през деня, те биха го водили и оплодявали живота му. Но Луцифер завладява мислите ни и чрез това ни помрачава за имагинативния свят. Той мисли във всичко в нас.

Когато постигнем ясновидство и пристъпим в духовните светове, разбираме, че Луцифер действа в нас така и това изживяване е много разтърсващо. Затова добрите божествени същества прикриват Луцифер за нас, за да ни пазят. Не е Луцифер този, който потъмнява нашето нощно съзнание. Ние виждаме колко е погрешно да казваме: Аз мисля. Езотерикът може ясно да го опознае, когато прави своите медитации. Мислите нахлуват тогава в него и въпреки всичките му усилия, той не може да ги отблъсне. Той е много тъжен, че така зле се справя, но при това разбира, че не той създава мислите, които са много по-силни от него. Той вижда и че често неразбираемите сънища идват отвън.

В действителност повечето мисли, приблизително две трети, идват от Луцифер. Той мисли в човека. Относно мисленето хората изобщо си създават погрешни представи. Ценността на мисленето не е в това колко сме научили, разбрали, колко знание сме насъбрали, а как напредваме чрез мисленето, какви сили развиваме чрез него. Това например можем да видим при учените, които често притежават много знание, но от духовна гледна точка не са стигнали по-далеч от студентските си години. За такива хора казваме, че са изсушени, склерозирали, а ясновидецът действително може да види, че астралното тяло се е свило.

Би следвало да кажем: Не аз мисля, а Луцифер мисли в мен. — Ако Луцифер не беше се намесил, от спомените на хората, когато те желаят нещо в будно състояние, щяха да се появят картини, които биха ги насочвали, а не външните условия. Ако човекът осъзнае, че други същества мислят в него, може да си каже: «Мисли ме.» Би имало добро въздействие върху него, ако свърже това с правилни усещания, именно с благочестивост.

Лесно се вижда, че думите «аз чувствам» са съвсем погрешни. Ние не пораждаме сами живите в нас пориви и нагони, а до голяма степен те ни владеят. Две трети от тези чувства, в най-добрия случай половината, идват от луциферическата и ариманическата същност чрез майа, илюзията на външния сетивен свят. С чувстването на човека би било станало съвсем друго, ако действаха само прогресивните същества. Тогава човекът би се намирал през нощта в един свят на причините, на първообразите. Там би видял например първообраза на определено цвете. Когато през деня види цветето, същевременно би видял първобраза като етерни сили, които се обвиват около растението.

Така също и човека го пронизват сили и когато той ги почувства, може да ги види в съзерцанието си, това може да има добро влияние върху него. Той може да познае растението като нещо сродно с неговата същност и да осъзнае принадлежността си към всички същества в мантричните думи: Изтъкава (изгражда) ме! Но това трябва да става с правилната нагласа, с чувството на благодарност.3


Бележки:

  1. Събр. съч. 113, Ориентът в светлината на Окцидента. Превод: Радослав Йорданов. []
  2. Събр. съч. 107, Духовнонаучно човекознание. Превод: Радослав Йорданов. []
  3. Събр. съч. 266/3, От съдържанията на езотеричните уроци, том III (1913-1923), стр. 74сл., немско издание. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.