Разни мисли — 06: Небесни петолевки, огнепоклонници и победени светии

Размишления върху разни теми, които не си струват отделни статии, но не заслужават и да бъдат подминати

Дълбоката провинция с елементи на северозапад. Изпращам приятел на селската спирка. Чакаме рейса. До нас седят две баби и си говорят. От тема на тема стигат до отношенията си с невръстните си правнучета.

Едната пита:

— Ми идват ли ти на гости?

— Идват — потвърждава другата.

— За дядо си питат ли? — любопитства първата, след като по-рано в разговора се разбра, че дядото е починал преди три години.

— Питат… — отвръща ѝ втората. — „Дядо изпратил ли ми е нещо от Небето?“

Наострям слух, както всеки път, щом други подхванат въпроса за свръхсетивното. Тръпна да науча, какво ли пращат дядовците от оня свят.

— Турям пет лева в буркана — пояснява бабата, — да мислят, че е от дядо им. Голямата вече разбира: „Бабо, ти слагаш паричките в буркана“. Аз ѝ викам: „Мълчи си, бабо, да не те чуе Гошко. Нека се радва, че дядо му праща парички от горе…“

Автобусът дойде. Скоро останах сам на спирката и поех към къщи. И се размислих за това, което чух. Още не мога да му сложа оценка.

От една страна, може би е добре, че „народното християнство“ създава макар и изкривено отношение на децата към идеята за оня свят и живота след смъртта. Все е повече от нищо.

От друга страна, се чудя: дали пък не е зле, че Небето се разглежда като банка?1 И то само до момента, в който петолевките престанат да пълнят бурканите.

Двете страни на везната като че ли са изравнени. Или не?

* * *

Докато издирвам правдиви пророчества, които все още не са публикувани в „От Извора“, неизменно попадам на странни сайтове. Значителна част от тях наблягат на идеята за предстоящия rapture. Не ми е известно дали има приет български термин за това очаквано събитие, пророкувано от ап. Павел:

„После ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.“2

Та, тълкувателите — предимно американски пастори — твърдят, че след идването на Антихриста в плът и кръв,3 повечето или всички праведници щели да бъдат „взети на небето“. Защо? — За да не са на земята, докато траят изпитанията и родилните мъки на новата култура.

И си мисля, че тази идея за някакво механично спасение може да възникне и да добие такава популярност само там, на запад. Не съм попадал и на едно едничко подобно тълкувание от тукашните богослови, макар и те да са доволно откъснати от всякаква връзка с действителността. В католическите и протестантските среди то обаче пуска все по-дълбоки корени, като за „доказателства“ се сочат и прецеденти.4

И си мисля още, че овцете на тези „п(р)осветени“ пастири ги очаква страшно разочарование. Наричам го страшно, защото в Евангелията са дадени подробности за въпросния rapture. А в тях няма захаросани увещания:

И даде му се [на Антихриста/Ариман] да воюва против светиите и да ги победи; даде му се власт над всяко коляно, език и народ. […] Който откарва в плен, сам ще отиде в плен; който с меч убие, той трябва с меч да бъде убит. Тук е търпението и вярата на светиите.5

Това, че няма лек път към срещата с Христос „в облаците“, е пророкувано и от самия Него:

Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име.6

Прекият път за попадане в „облаците“ (етерния свят) е земната смърт. Спасението за някои щастливци (?!) от ужасното царуване на Антихриста ще бъде земната смърт. И пак земната смърт ще изчисти и остатъка от кармата на други праведници.

Може да греша в тези тълкувания. Но съм убеден, че не греша, когато мисля, че никой няма да бъде „взет на небето“, преди да е преживял всичко, което е необходимо да изживее тук, долу, на земята. Небето е щедро и милостиво, но не пилее награди за заслужили-недозаслужили. Главата си залагам за това.

* * *

Тези, които отричат прераждането, казват, че децата идвали на този свят като бели листа. Малките ставали това, което напишем върху тях. И казват още, че дори зрелите хора трудно променяли вече взетото становище по даден въпрос… като яростно защитавали предвзетото становище според това, което са чели или чули най-напред.

Дали наистина обаче е така? — Ако приемаме доктрината за прераждането, този въпрос няма място. Но не е задължително да имаме предразсъдък „за“ или „против“ реинкарнацията, за да подложим някои твърдения на проверка. Достатъчно е да се облегнем на собствената си житейска опитност, колкото и скромна да е тя.

Ето личен пример:

Любимите ми приказки в детска възраст бяха арабските. Нито европейските, като „Червената шапчица“ и „Хензел и Гретел“, нито дори българските, като „Тримата братя и златната ябълка“ и тези за Хитър Петър и Настрадин Ходжа, задействаха въображението ми така, както го правеха „Синдбад мореплавателя“ и безбройните приключения от 1001 нощ, известни още и като на Шехерезада.

Сега едва ли бих могъл да ги препредам с подробности, но помня общите линии на сюжета им. Не съм забравил и поуките им. А по странна причина най-силно впечатление ми правеха онези, в които малка или голяма роля се поемаше от „огнепоклонниците“! Понякога бяха наричани „слънцепоклонници“, а друг път — „персийци“.

Като дете, нямах и най-бегла представа защо тези герои обикновено имаха отрицателно място в тези приказки. В извънредно редки случаи „огнепоклонникът“ се проявяваше и като покровител по неволя на водещия персонаж, който пък, разбира се, най-често беше арабски младеж с мохамеданско вероизповедание. А „друговерците“, сиреч персите, бяха или егоистични чародеи, или изконни врагове на исляма, или вещи лекари, или алхимици, обсебени от идеята да преобразуват веществата в злато…

Жадно поглъщах тези увлекателни приказки, но не безкритично. В мен работеше и нещо като вродена цедка. Например не спирах да си задавам въпроса: „Защо пък слънцепоклонниците да са лошите?“ Та това бяха по-интересните герои! Те живееха за нещо повече от това, да се сдобият с вълшебен предмет, който изпълнява себичните им желания, изчерпващи се със спечелването на някоя неземна принцеса, разбойническо съкровище или власт над опърничавите джинове.“7

Идеалите и целите на „друговерците“ бяха загадка, която арабските приказки отказваха да разбулят, ако приемем, че тамошните народни творци изобщо са били наясно с нещо от персийската вяра. Те, персите, просто бяха „лошите“ по подразбиране. Но не и за мен. Симпатизирах на тях.

Дори когато нямаше описания на облика и облеклото им, някак знаех как са изглеждали. Винаги си представях „персийските магове“ с правилни черти на лицата, добре подстригани и вчесани бради, нагиздени с изящни платове, на които са изрисувани множество слънца. Щяха да минат двадесет години, преди да науча, че всъщност това е била обичайната мода при някогашните зороастрийци.

Но откъде ми идваха тези живи образи още като 5- или 6-годишно хлапе? Нали тогава все още съм бил уж като бял лист, върху който не е било написано нищо за „огнепоклонниците“ и одеждите им? Та нали и първите редове за тях в този ми живот бяха написани от враговете им, заради което не би трябвало да ги харесвам, а да ги смятам за опасни?…

Въпреки това така и не се научих да виждам арабските врагове с арабски очи!

Вие имате ли житейски опитности, опровергаващи твърдението, че сте се родили като празни шишета, които тепърва се пълнят в текущия ви живот?

Иван Стаменов
28.8.2017 г.


Бележки:

  1. Или в какъвто и да било материалистичен смисъл. []
  2. Солуняни, 4:17. []
  3. А някои вярват, че щяло да се почне и по-отрано. []
  4. Правят се връзки даже с отвличанията от извънземни, които взимали хора „на небето“ с техните „огнени колесници“. []
  5. Откровение, 13:7-10. []
  6. Матей, 24:9. []
  7. Джиновете са духове, които в арабските приказки се проявяват и като същества от плът и кръв, а могат и да въздействат директно върху сетивния свят. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

21 коментара за "Разни мисли — 06: Небесни петолевки, огнепоклонници и победени светии"

  1. Йордан Петков  29.08.2017 г. | 12:19 ч.

    В детска възраст знаех,че съм се родил с някои качества,а други ми липсваха,но ги виждах във връстниците си.Тогава още не бях чел за карма и прераждане,само знаех с какво се различавам и какво ми липсва. След това при децата и особено при внуците си видях,че идват готови,оформени. Малко може да им се добави. Можем да помогнем или попречим да развият това,което носят.А в течение на годините за себе си осъзнах,че не мога да надскоча себе си,не мога да бъда нещо друго,което не нося в себе си.Осъзнах и какъв потенциал нося и колко малко се е реализирал поради редица причини- външни и от характера ми.

  2. Αλλογενες  29.08.2017 г. | 19:08 ч.

    ,,Докато издирвам правдиви пророчества, които все още не са публикувани в „От Извора“, неизменно попадам на странни сайтове. Значителна част от тях наблягат на идеята за предстоящия rapture“

    Правдиви пророчества не съществуват, всички пророчества са лъжа! Писани са от най-големите лъжци и мошеници на света – левитите (фарисеите), авторите на библията (и двата завета, не само стария, както си мислят някои)! Същите, които разпънаха Христос и унищожиха истинското му учение, заменяйки го после с неговата фалшива, изопачена версия, върху която създадоха псевдо – християнската религия (наричана от самите тях – юдаизъм за гоите)! Следователно, да се занимава човек с обяснения и тълкувания на някакъв измислен от мошениците ,,rapture“ е меко казано несериозно!

  3. Светла  29.08.2017 г. | 19:24 ч.

    Като дете много обичах да рисувам принцеси , другите деца рисуваха мама или пейзажи , а аз принцеси. Едва по-късно осъзнах , че моите принцеси изглеждат точно като придворните дами от английските филми. Цели четирсет години си живях в България без въобще да имам намерения да работя в чужбина , но някакси постоянно изучавах английския език пак от любимите си филми. И когато ми се наложи да дойда в Англия да работя , всички тези неща си дойдоха на мястото. Сега вече , не само вярвам в прераждането , а и знам , че някакси съм била английска дама. ( Хаха или това е мечтата на всяко момиче да бъде принцеса )

  4. Стопанина  29.08.2017 г. | 19:27 ч.

    всички пророчества са лъжа! Писани са от най-големите лъжци и мошеници на света – левитите (фарисеите), авторите на библията

    Явно не ти е известно, че по-голямата част от пророчествата по света нямат нищо общо с библията.

    До такава степен не знаеш къде се намираш, че даже не си наясно: в раздела с пророчества тук няма ни едно пророчество от библията.

    Същите, които разпънаха Христос и унищожиха истинското му учение, заменяйки го после с неговата фалшива, изопачена версия

    Откъде черпиш информация за „истинското Му учение“, за да го сравниш после с „двата фалшиви завета“ и накрая да се произнесеш кое е реално, кое – пренаписано?!

    Явно не ти е известно, че псевдо-християнската религия дори не се основава на учението в Новия завет. Да твърдиш, че светските църковни деноминации са базирани на Евангелията, били те реални или фалшиви, е лоша шега.

    да се занимава човек с обяснения и тълкувания на някакъв измислен от мошениците ,,rapture“ е меко казано несериозно!

    По-добре да се занимаваме с несериозни неща, но със сериозна подготовка и свързана мисъл, отколкото да четем чужди, противоречиви и взаимоизключващи се обяснения за това или онова, защитени само със „защото аз го казвам“.

  5. Αλλογενες  29.08.2017 г. | 19:27 ч.

    „После ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.“

    Когато юдеинът-фарисей Саул (приел за маскировка името Павел) говори за господ, той има предвид неговия (техния) господ(ар) Яхве! Тук не става въпрос нито за Христос, нито за истинския Бог! Въпреки, че умишлено са смесени и объркани понятията, за да се получи манипулацията по съединяването (спойката) на Яхве с Христос! А на Саул в тази манипулация, Мошениците са отредили главна роля, която той изпълнява по блестящ начин!

  6. Стопанина  29.08.2017 г. | 19:35 ч.

    Кръвосмесен, ами това за Павел от коя тъпа книжка го прочете? Или го чу от Ифандиев, който проявява доста подобно слабоумие по този въпрос? И колко наивен трябва да си, за да го възприемеш на юнашко доверие?

    Колкото повече пишеш тук, пред публика, която е достатъчно подготвена, или поне по-подготвена от теб, толкова повече лъсва невежеството ти. Всяко от Посланията на Павел те оборва от първата до последната дума.

    Я като си такъв експерт, да ми обясниш:

    1. Защо тоя юдеин-фарисей, който уж е говорил за Яхве, е бил гонен най-напред от юдеите, та е трябвало да го евакуират по начините, които са го правили?

    2. Защо юдеинът-фарисей казва, че „няма ни юдеин, ни елин, ни варварин, ни обрязан, ни обрязан“ за истинските последователи на Христа? Отричането на етническото и обрязването къде точно можем да го намерим в юдаизма?

  7. Αλλογενες  29.08.2017 г. | 20:02 ч.

    ,,И колко наивен трябва да си, за да го възприемеш на юнашко доверие?“

    Абе то и аз се чудя колко наивен трябва да е човек, за да възприема на юнашко доверие всички лъжи и заблуди, които проповядват Саул и останалите църковни манипулатори, ама вярват хората, два милиарда са! Човешката глупост е необятна!

  8. Стопанина  29.08.2017 г. | 20:09 ч.

    Кръвосмесен,

    Мнението ти не струва и две стотинки, докато не отговориш на въпросите ми. Само чрез евентуални адекватни отговори ще покажеш, че имаш нужния капацитет да правиш такива оценки и че изобщо имаш право да се обаждаш, когато говорят възрастните.

  9. Αλλογενες  29.08.2017 г. | 20:13 ч.

    ,,Колкото повече пишеш тук, пред публика, която е достатъчно подготвена, или поне по-подготвена от теб, толкова повече лъсва невежеството ти.“

    Не бързай за слагаш етикети на хората, защото това кой е невеж е относително! Според някой друг, ти може да си невеж в неговите очи!

  10. Стопанина  29.08.2017 г. | 20:25 ч.

    Не бързай за слагаш етикети на хората, защото това кой е невеж е относително!

    Няма нищо относително.

    Невеж е всеки, който говори по теми, от които си няма и хабер. Ако си невеж, но си мълчиш и повече слушаш/четеш, докато се обсъжда даден въпрос, може никой да не забележи невежеството ти. Но в момента, в който си отвориш устата, всякакви съмнения се разсейват.

    Според някой друг, ти може да си невеж в неговите очи!

    Със сигурност съм невеж по много въпроси. Но няма да ме видиш да се изказвам върху тях, още по-малко по начина, по който го правиш ти.

    Ако говориш за собствените си очи, последната ми грижа е как изглеждам в тях.

    Ако говорим за очите на по-знаещи, каквито са Савел/Павел и авторите на Евангелията, за мен ще бъде най-голямата чест да ми обърнат каквото и да било внимание, било то само да ми кажат, че съм невеж. За мен това би било комплиментът на комплиментите – тези хора биха ми казали, че съм невеж, защото ще вярват, че това е поправимо. А по-правилният термин за непоправимите невежи, на които не си струва да им се казва какви са, всъщност е профани.

    За да не дерайлираме съвсем от релсите на основната тема, да кажа и още нещо, преди да те убия с мълчание:

    Успя да обориш пожелателните ми размисли за третата тема в статията. Колкото и да ми се иска да го отричам, има хора, които сякаш са дошли като „бели листа“. Има и такива, които действително бранят на живот и смърт първото, което са чули или прочели – без да го подложат и на най-дребната проверка.

    Дам, има такива като теб.

    Има и такива като мен.

    А между нас е зинала бездна.

  11. Диана  29.08.2017 г. | 20:44 ч.

    Пророчествата обикновено се свързват със злото. Защо ли толкова искат да го поставят в центъра на нашето внимание, като че ли да го рекламират или да го подхвърлят като кукичка, за да започнем да мислим за него, да го обсъждаме, да го умуваме. Или това е начина сами да го създадем, да го направим силно и жизнено. Защо не е обратното? Много по-целесъобразно е да се занимаваме с доброто. Или поне да кажем, че доброто и злото са двете страни на една и съща монета, изкована от един и същ „Ковач“ . Със злото имали сили да се справят само най-големите мъдреци. А доброто? То е по силите ни. Любимо определение за доброто от Учителя: „Добротата не е цел в живота, но само средство и условие за постигане на съвършенството“. Тогава накъде? Злото не пипай, доброто не е цел? Имам отговори за себе си, но ми се четат „разни мисли и размишления“ от Стопанина

  12. Αλλογενες  29.08.2017 г. | 20:54 ч.

    ,,1. Защо тоя юдеин-фарисей, който уж е говорил за Яхве, е бил гонен най-напред от юдеите, та е трябвало да го евакуират по начините, които са го правили?“

    Преди да стане псевдо-християнски проповедник, юдеинът-фарисей Саул (Павел) е бил най-върлият преследвач и убиец на християни (първите, истински християни)! След като Синедриона взема решение християнството да бъде инфилтрирано и завладяно отвътре, на Саул е възложена задачата да стане едно от главните действащи лица на новосъздадената псевдо-християнска религия, обявен по-късно от ватиканските мошеници за ,,светец“, ,,апостол“ и т.н. Интересното тук обаче е как фарисеите (създали по-късно зловещата институция Ватикана) обясняват странната метаморфоза на Саул от гонител и палач над християните в ,,християнски“ проповедник и ,,апостол“! Ами чрез така ивестните, до болка познати и предизвикващи бурен смях понякога ,,чудеса“! Явил му се значи на Саул самият Христос и го порицал за това, че е клал християни! Фарисеят (уж) се разкаял и изведнъж станал най-пламенния разпространител на Христовото (псевдо-Христовото) слово! Тоест вълкът наметнал върху себе си овчата кожа и спокойно се потопил сред стадото, като започнал да ръфа не телата, а душите на заблудените ,,християнски“ овце!

  13. Αλλογενες  29.08.2017 г. | 21:54 ч.

    ,,2. Защо юдеинът-фарисей казва, че „няма ни юдеин, ни елин, ни варварин, ни обрязан, ни обрязан“ за истинските последователи на Христа? Отричането на етническото и обрязването къде точно можем да го намерим в юдаизма?“

    Поредните глупости и лъжи на Саул! Юдеин – последовател на Христа?! Това си е оксиморон откъдето и да го погледнеш! Юдеите мразят Христос в дъното на душата си! Фалшиви ,,християи“ има сред тях, но това са крипто-юдеи (марани), Ватикана и псевдо-християнската религия са изцяло под техен контрол! Не гледай какво ти казват, а какво вършат! ,,По делата им ще ги познаете“ … не по думите! Който вярва – и то сляпо, без да си направи труда да проучи истината – пада в същия капан като огромното ,,християнско“ стадо, водено към духовно опустошение от своите псевдо-християнски ,,духовници“!

  14. Стопанина  30.08.2017 г. | 10:46 ч.

    Имам отговори за себе си, но ми се четат „разни мисли и размишления“ от Стопанина

    Добре. Ето ги:

    Пророчествата обикновено се свързват със злото. Защо ли толкова искат да го поставят в центъра на нашето внимание

    Пророчествата обикновено се свързват с изпитания, които са следствие от злото, а не със самото зло. В пророчествата, които показват причинно-следствените връзки от вършенето на зло, има ценни поуки, които може да извади всеки (ако иска).

    Изпитанията завършват с хепиенд за тези, които следват доброто. Затова в пророчествата има и силен морален импулс, насърчаващ ни да следваме идеалите, които и в най-ужасната буря ще ни изведат на спасителния бряг.

    Много по-целесъобразно е да се занимаваме с доброто.

    Кой определя целите? Целите, определени за дадена епоха, не се определят от нас. От нас зависи дали ще бъдем добри съработници на тези цели, поставени от по-висшите същества, или ще вършим зло, като им противодействаме.

    Петата и шестата следатлантска епоха са определени за съзнателна борба със злото чрез неговото преобразуване в добро. Съзнателна борба със злото е немислима, ако не разбираме злото в трите му проявления: Луцифер, Ариман и Асурас.

    Целесъобразното занимаване с доброто през следващите 5000 години ще се изразява в борбата със злото. Който се страхува от тази борба и я избягва, не прави добро, а попада в лапите на злото.

    Или поне да кажем, че доброто и злото са двете страни на една и съща монета, изкована от един и същ „Ковач“.

    Доброто е от Бога. Злото не е от Бога.

    Доброто е в изпълнението на Божията воля. Злото е в противопоставянето на човешката егоистична воля срещу Божията воля.

    Ето защо добро и зло не са двете страни на една и съща монета. И „Ковачът“ не е един и същ. Злото се кове от човеците, не от Бога. Само от волята на човека зависи дали ще прояви („изкове“) злото, което му нашепват Луцифер, Ариман и Асурас.

    Със злото имали сили да се справят само най-големите мъдреци.

    От което следва, че трябва да помъдреем и да развием навреме съзнателните си души, за да се справим със злото, преди то да се е справило с нас.

    А доброто? То е по силите ни.

    А дали е по волята ни? Каквито и сили да имаме, те са без значение, ако не ги задействаме с воля.

    И дали имаме нужното съзнание, за да разпознаваме еднакво ясно доброто и злото? Защото как се оказва така, че пророчествата за едни са добро, от което може да произлезе още повече добро, а за други същите тези пророчества са зло, което умножавало злото?

    Не следва ли от това, че ние, хората, сме тези, които правят от едно и също нещо добро или зло, според развитите ни душевни качества?

  15. Αλλογενες  30.08.2017 г. | 18:54 ч.

    ,,Доброто е от Бога. Злото не е от Бога.
    Доброто е в изпълнението на Божията воля. Злото е в противопоставянето на човешката егоистична воля срещу Божията воля.“

    Кой точно е богът (от всички)? Примерно твоят бог кой е? И как хората да разберат каква е неговата воля? За да не се противопоставят на нея, тоест да не вършат зло (според твоята теория)?

  16. Стопанина  30.08.2017 г. | 19:08 ч.

    според твоята теория

    С теории не се занимавам.

    Щом се интересуваш от антисемитски теории на богословието, мога да те препратя любезно към „Диагнозата“ на Ифандиев.

    И принципно на въпроси, на които съм отговарял, не давам частни отговори. Може би щях да направя изключение, ако вече не ми беше засвидетелствал профанизма си. Ако пък случайно аз греша и всъщност търсиш Истината, ще се изненадаш колко богат е архивът на „От Извора“ и колко отговори на въпросите ти са дадени там.

    Но сам ще си ги търсиш. Който търси, намира. Който чука любезно, му се отваря. Засега не отговаряш на нито едно от условията.

  17. Весо  30.08.2017 г. | 22:58 ч.

    Αλλογενες или както там ти е прякора изчанчен , дразниш . Тъп ли си или на тъп се правиш. Хората търсят конструктивни диалози, дори критика да е но да води до нещо по добро, твойто са профанизирани брътвежи. пречиш БЕ пич!

  18. Cursedbone  04.09.2017 г. | 00:45 ч.

    „Който чука любезно, му се отваря“

    Защо ли се сетих вица за „вежливия лос“?
    „Пльок“ – Добър вечер Αλλογενες!

    Когато правиш нещата вежливо, прегрешенията ти се прощават. 🙂
    Не я разбирам тази човешка психология.

  19. Стопанина  04.09.2017 г. | 16:51 ч.

    Когато правиш нещата вежливо, прегрешенията ти се прощават.

    Какви са прегрешенията ми?

    Не я разбирам тази човешка психология.

    И аз не разбирам неуместните сравнения с вежливите лосове, но сигурно и това ми е прегрешение, което чака опрощение.

  20. Gergana  05.09.2017 г. | 04:09 ч.

    Кой точно е богът (от всички)? Примерно твоят бог кой е? И как хората да разберат каква е неговата воля? За да не се противопоставят на нея, тоест да не вършат зло (според твоята теория)?

    Да бе българин, щеше да се сетиш, че е Благ Бог.

    За да не се противопоставят на нея, тоест да не вършат зло. Точно де. Бог изпълнява волята си спрямо хората. Каквито са хората, такъв е и Бог в проявленията си към тях [рудра на Бога (предчовешко проявление)] [раса на хората (духовно състояние на приближеност към Бога)]. Вместо да премисляме стари познания, ние ги преоткриваме, защото повелята на времето е такава. Съзнателно ни се повдига завесата пред „старото“ и вървим към „новото“. Новото и за нас, и за Боговете е ново, но не и за Бога. Нали си чел/а древни текстове и т.н. И нали не разчиташ буквално раса, и на рудра, и на воля от тях, а държиш в съзнанието си собствената нишка на живота? Нали можеш хем да се потопиш, хем да изплуваш от океана на живота?

    Иначе въпросите ти са като на дете, на които възрастните също не могат да отговорят. Защо има море? Налага ли се да плувам?
    Ни да, ни не.

  21. Gergana  05.09.2017 г. | 05:04 ч.

    Стройна снага Бага кръшна,
    Висинето се откъсна,
    Като зряла вишна падна
    Под небесните простори,
    Смешно му се нему стори.
    „Вишну благ си!“ – проговори.
    „Свят ще бъдеш за душите
    И на гопи, и на гои!“

    „Мойта радостна другарка,
    Ще е първата краварка.“

    Гопите са говиндари,
    На живота са стражари.

    „Радо, тук е тучна паша,
    Но водата също важна,
    Подреди я, да е дажна,
    В ниското на моя мир,
    В животворен, бляскав Вир,
    С течовете плодотворни,
    Нужни на един пастир.“

    Рада бреме я налегна,
    Как Вирът ще плодотвори?
    Кръшният я леко гали,
    Бремето във Вира свали.

    „Бреме, що е в теб, отпускай,
    Нека Вир да се напълни!
    Ти Брамана ще си вече,
    Що разбрал си, нека тече!“

    Деви на Брамана пеят,
    Да се учи, да навърже
    За Багана той представа,
    Всред енергиите сънни,
    Цвят да носи, плод да дава.

    Той енергиите вплете в остров дивен –
    Незабрава – там израстна Божислава,
    Сърцедава, Душедава и Палава.
    Те на Бага за прослава,
    Дават Сура и Камара.
    Сура – за живот и младост,
    А Камарата – за сладост.

    Сурата изгря в блясък,
    А Камарата отдолу грее и се рони в пясък.
    Дават на живота тласък.

    Но Брамана се разсърди на Камара,
    Че не ще да се търкаля.
    Тъй разбрал бе той, че трябва.
    Мъдър бе, но недоучен.
    В кръговрат, а не във вяра,
    Търсеше на тежест цяра.

    С яден вик зъл дух докара,
    Шит за мрак и за поквара,
    Който Господ бе наречен.

    Кръшният го в бяс облече.
    Шива с тигрово елече.
    И заръча му да шие съдбините на живота
    И да вае Камарата страстно, вещо и ужасно.

    Дорде Брамана се научи,
    Че в яд се само тъма кучи.

    Тъй на Брама за поука,
    Страдаме ний всички тука,
    Но неясно това остава,
    Че Шива ни покри в забрава.

    От пясъка той кал направи,
    Вля в нас духове нездрави.
    По-голям е от Брамана,
    В мрак, мираж и под савана.
    На Себе кървища обрече:
    Туй разбират, то ще тече!

    Ред е ние да ги учим как
    Високото да схванат.
    И Брамана, и Шивача.
    Разумът у тях е мощен,
    Но е сънен и среднощен.

    В ден човешкият изгрява,
    Под небето на Вишнава.

    Да ги учим да отбират
    Страст от сладост и от благост,
    Радост светла да прихванат.
    И животът да възкръсне,
    И Мирът да се възцари.

    Да се хванем в хоро кръшно,
    Раса първа и най-млада,
    До Бага и сретна Рада

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.