Учителя за отношенията между духа и материята

„В материята се крие горивото на Духа“

Животът има трояко проявление: материален, духовен и Божествен. Под материален живот разбирам външната изява на живота — неговата външна форма, т.е. онзи живот, който всички разбират. Другата страна на живота е духовният живот, който днес претърпява голяма криза — думата духовен живот губи вече своя смисъл. Духовният живот представлява един капиталист, който вече е изгубил своето положение. Няма да мине много време и тази дума окончателно ще загуби своя смисъл в българския език. Когато се каже за някого, че е духовен, всички се смеят.

Понятието духовен трябва да се замени със съзнателен. Като казваме за някой човек, че е съзнателен, това подразбира, че той има съзнание. Също така и понятията нравствен или морален човек в българския език са на фалиране. След време тези думи ще се заменят с икономически условия.

И наистина, често слушате да се говори, че икономическите условия налагат това или онова. Тези думи заместват думите нравствен или морален. Следователно, когато кажем, че моралът, нравствеността налага нещо в живота, ние имаме предвид, че икономическите условия го налагат. Това показва, че икономията е станала стимул в живота. Моралният живот подразбира икономия в постъпките на хората. Кое е по-важно: икономия в живота или икономия в постъпките? По-важна и по-силна дума е икономията в живота.

Третата страна в живота е Божественият Живот. Думата Божествен Живот е днес във възходяща степен. След сто години тя ще стане обикновена дума т.е. Божественият Живот ще стане обикновен: повечето хора ще водят именно такъв живот. Днес всички хора се стремят към Божествен Живот, защото той печели, а духовният губи. Икономията на живота печели, моралният живот губи. Съзнателният човек печели, духовният губи. Когато двама печелят, а един губи, тогава има култура в света.1

* * *

Някой ще каже, че е материалист, че признава само материята. Друг казва, че е идеалист, разглежда живота от идейната му страна и признава само съществуванието на духа. Нито първият е материалист, нито вторият е идеалист — сама за себе си материята не съществува. Затова казваме, че нито материя съществува без дух, нито дух — без материя. Тъй че сам за себе си материализмът не съществува. Като говорим за материята, подразбираме духа; като говорим за духа, подразбираме материята. Как ще говорите за светлината, ако тя няма своята противоположност? Как ще говорите за живота, ако не подразбирате смъртта?2

* * *

Мнозина говорят за дух и материя, без да разбират тяхната същност. За невежите има дух и материя, за вярващите има вяра и Бог, а за просветените — Любов, Мъдрост и Истина.3

* * *

Материалистът признава съществуването на материята, а идеалистът — на духа. Материалистът разглежда нещата от гледна точка на своята личност, т.е. от условията на материалния свят. Идеалистът разглежда нещата от гледната точка на условията и нуждите на цялото човечество. Човечеството обаче е съставено от милиарди материалистични единици, които преценяват нещата от материалистична гледна точка. Как е възможно тогава цялото да бъде идеалистическо? Щом това е невъзможно, ще излезе, че е невъзможно да се приложат законите на идеализма. Едно се иска от човека: да приложи законите на Любовта.4

* * *

Каквото и да правите, не можете да се освободите от материализма. Материя съществува и в духовния, и в умствения свят. Каже ли някой, че всичко в света е материя, или че всичко е дух, той е на крив път. Нито всичко е само материя, нито само дух. Светът е съставен от дух и от материя. Те се събират на едно място и разделят работата си наполовина.5

* * *

Първият свят, през който човек минава, е материалният — светът на солта. Вторият свят е духовният — светът на огъня, т.е. светът на Любовта. Всички благородни, добри, възвишени и идейни хора трябва да се стремят към Любовта — само чрез Любовта човек може да разреши загадките на живота и да се освободи от всички страдания и пречки.6

* * *

Дух и материя са двата полюса на човешкото битие. Под дух се разбира вечното, безсмъртното, а под материя — преходното, променчивото. Човек неизбежно минава през живота на материята и живота на духа.7

* * *

Дух и материя са двата полюса на Битието. В материята се крие горивото на Духа.8

* * *

Да живеете в духовния свят, в съзнателния живот, подразбира да живеете едновременно във всичките си тела и да ги чувствате като свои. Като излезете от едно тяло, да влезете във второ, в трето — всичките тела на хората ще бъдат на ваше разположение. Това състояние е подобно на положението на хора, които нямат своя къща и се местят от една къща в друга по свое желание. Това значи да живее човек в съзнанието на другите хора.9

 


Бележки:

  1. УЧИТЕЛЮ БЛАГИ, Неделни беседи ХII серия (1929), том 1, София 1934, с. 117 сл. []
  2. ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 307 сл. []
  3. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 245 []
  4. ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 312 []
  5. ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 316 []
  6. ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 319 []
  7. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи от Учителя (1916-1920), София 1946, с. 108 []
  8. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи от Учителя (1916-1920), София 1946, с. 114 []
  9. УЧИТЕЛЮ БЛАГИ, Неделни беседи ХII серия (1929), том 1, София 1934, с. 136 сл. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата и в Хумболтовия университет. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са “Голяма история на християнското изкуство в България” и “Културна история на България”, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Професор, преподава в Берлинския и Лайпцигския университети. Главен консултант е за Балканското изкуство в Енциклопедията за средновековно изкуство в Рим в периода 1984 – 1995 г.

Всички публикации

5 коментара за "Учителя за отношенията между духа и материята"

  1. farseer  27.08.2017 г. | 13:36 ч.

    Много добри цитати!

  2. Стопанина  27.08.2017 г. | 18:17 ч.

    Още първият грабва с пророческите си елементи.

  3. Ева Стоева  30.08.2017 г. | 21:58 ч.

    Като говорим за Духа, съвсем не подразбираме материята.
    Това няма как да го разбере човек, който не е в нашия истински Учител, изпратен от Иисус на 50-я ден!
    Проучвайте писанията на дъновистите с ясен разум преди да ги последвате. Нито има гаранция, че Дънов е казал нещо подобно, нито има значение изобщо какво е казал.
    Можете направо четете неговите окултните първоизточници, ако случайно имате интерес към тях.

  4. Петьо  31.08.2017 г. | 12:11 ч.

    Ева, кой е вашият „истински Учител, изпратен от Иисус на 50-я ден“?

    Кои са „писанията на дъновистите“ и кои са „дъновистите“?

    Кои са „неговите (на вашия „истински Учител, изпратен от Иисус на 50-я ден“?; на Дънов?) окултни първоизточници“?

    Моля, да поясните, след като така категорично се изказвате по тези въпроси!

  5. Gergana  01.09.2017 г. | 02:51 ч.

    Мисля, че всеки тук разбира, че няма противопоставяне между дух и материя, тъй като материята е финна, груба и трансцедентална, но Бога реализира само една трета (алегория) от силата си и мъртвата материя, живота и одухотвореният живот са само израз на силата му и представляват времето, възмездието, блаженството и Ръководството. Блаженството е поредното и, може би, последно изкушение към непроявения Бог. Това е по Бхагавад Гита донякъде, но ако Българския Дух е черния дроб, тогава това е въпрос на живот и смърт. Не е шега.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.