Интервю с Теодор Николов — 6: Домашното образование създава изградени личности

„Умението за запаметяване не е интелигентност“

Продължава от първа, втора, трета, четвърта и пета част »

»»» На какво се дължи обстоятелството, че сякаш човечеството не забелязва в каква посока го водят?

Двете ключови средства, които се използват за прокарване на всички мракобесни идеи са медиите и образователната система — те заедно изграждат общественото мнение и внушават какво хората трябва да мислят и какво да бъде тяхното поведение. Сами по себе си и двата фактора не са нещо лошо. Но лошото идва от там, че са в ръцете на хората, които съвсем не ни мислят доброто.

Добър пример за това е изказването на Дейвид Рокфелер от 1991 г. пред Трилатералната комисия:

„Благодарни сме на вестниците „Вашингтон пост“, „Ню Йорк таймс“, на списание „Тайм“ и други списания, и на директорите им, които взеха участие в нашите срещи и удържаха думата си да мълчат почти 40 години. Щеше да бъде невъзможно да разгърнем нашия план, ако бяхме изложени на ярката светлина на гласността през всичките тези години. Но сега делото ни е много по-усъвършенствано и готово да се придвижи към световно правителство.“

Целта е хората да седят сами пред телевизорите си и в главите им да бъде набивано посланието, че единствената ценност в живота е да имаш повече предмети за потребление и да се стремиш към „американската мечта“. Няма какво повече да се иска от живота. В главата ти могат да се въртят мисли, че би трябвало да има и други неща в този живот, но като гледаш телевизия — а тя не ги показва — започваш да се убеждаваш, че си луд, щом мислиш така. Това е идеалът и огромни усилията се полагат, за да бъде той постигнат.

Медиите не случайно са наричани „четвъртата власт“. С тяхна помощ могат да бъдат сваляни президенти и правителства, да се изгради нечии бляскав имидж, да бъде съсипана репутацията на някой „неудобен“ човек, да се разпространяват лъжи и дезинформация сред огромни групи хора и т.н. От една страна медиите предлагат добре цензурирана информация за местните и световните събития, а от друга — осигуряват достатъчно занимания и забавления за масите, на които не трябва да им остава време да вникват в политиката на управляващите.

По този начин сред народните масите се разпалва любопитството към клюки, сензации, скандали, новини, вместо стремежа към Мъдрост и Истина.

Отдавна не съществува „обективна журналистика“ в масмедиите, те вече не разследват новините. Вместо това, те едностранно представят събитията и атакуват всеки, който се осмели да повдига въпроси относно официалната им версия. Затова никой, смятащ се за интелигентна личност, не трябва да приема официалната версия за каквото и да било безкритично и от пръв поглед. Важно е да мислим върху нещата, които ни се казват, да правим собствени проучвания или да изследваме първоизточниците. Не проучим ли сами фактите, могат да ни лъжат както си искат. И го правят.

Още по-притеснително при телевизията и другите подобни технологии е, че те отвличат децата от по-съществени и обогатяващи занимания. Има толкова безкрайно полезни неща, които детето може да научи или направи само, вместо да бъде залепено за екрана — особено през първите години, когато то има естествен стремеж да развива въображението си и да опознава околния свят.

Съзнанието на децата и юношите е постоянно атакувано от насилие във всякакъв вид. Бях чел за едно проучване в САЩ, според което за една седмица американското дете може да наблюдава по различните телевизионни канали средно 18,400 убийства или сцени на насилие. Едва ли положението в България е по-различно, а това неизбежно банализира смъртта по начина, по който много от филмите правят това с междуполовите отношения. Не може и не трябва убийството и страданието да се превръщат в обикновена случка от ежедневието, предизвикваща безразличие. А може би точно това е целта…

»»» За медиите — ясно. Но какво ще кажеш за другия споменат от теб инструмент в ръцете на черните братства — образователната система, която, макар да се води държавна институция, се ръководи на наднационално ниво?

За съжаление, е точно така. Още Хитлер е казал, че „който притежава младежта, притежава бъдещето“. И елитът в сянка е обхванал с пипалата си тази област от социалния живот, която е в най-пряка връзка с бъдещето на човечеството.

Трудно е да бъдат манипулирани образовани и мислещи хора. Затова, за да има колкото се може по-малко такива, образованието, което се предлага в училищата и университетите е превърнато в система за индоктриниране — в децата се насаждат и дори втълпяват идеи и възгледи, които остават в тях за цял живот, заобикаляйки критичното им мислене. Периметърът на получаваните знания е силно стеснен в рамките на съответните специалности, а всичко останало се преподава като най-обща култура, без изобщо да става дума за силите, които действат в обществото и тласкат развитието му в определена посока.

В България от години наблюдаваме как държавата чрез своите институции по всякакви начини се стреми да доведе българина до духовна нищета и невежество, за да не може да мисли и да се съпротивлява. Затова и образованието вече повече от едно десетилетие се реформира и се правят безотговорни експерименти с него. А истинското образование не би трябвало да пълни главите на децата с клишета и ненужна и невярна информация, а да ги научи да мислят критично, да изследват непредубедено това, което се случва в живота и да развива творческите им способности без ограничения. А когато имаме предвид, че нейната роля е именно през годините, когато у децата се оформят ценностите и моралът, лесно виждаме откъде се посяват семената за съвременния егоизъм и безлюбие у хората.

Най-сигурният начин човечеството да бъде държано под контрол е на всеки човек да му бъде отнета свободата на мисълта — да бъде убеден, че това, което дадени авторитети му казват (учени, медии, политици), е безусловна истина, над която няма нужда да се разсъждава. Прекрасен пример за това е Дарвиновата теория, която се преподава като доказан факт, макар тя да противоречи на самата биология. Научно доказано е, че неорганичната материя не може да роди живот — от шепа стерилен пясък без организми и яйца и след милион години няма да се родят нито буболечки, нито маймуни, нито хора. Но всичко това се премълчава, за да се внушава един бездуховен светоглед, според който смисълът на живота е личният успех, а целта оправдавала средствата. Пълна лудост.

Глупаво е и да твърдим, че човек става по-интелигентен чрез запаметяване на огромни количества информация (често невярна), фалшиви теории и наизустени формули. А също и че неговото мислене може да се оцени въз основа на тестове върху запаметените факти. Голямата лъжа на съвременното образование е, че повторението е майка на знанието. Повторението може да бъде единствено мащеха на знанието, а истинската майка е мисълта и прилагането на наученото. Само така може да се „роди“ един мъдър и справящ се с житейските ситуации човек.

Образователната система трябва не да пълни главите на децата с клишета и ненужна информация, а да ги научи да развиват въображението си, да мислят критично и да изследват непредубедено това, което се случва в живота и да развива творческите им способности, без ограничения. Плутарх синтезира това разбиране в мисълта:

„Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален.“

Системата за образование, основана на запаметяването на информация, трайно инвалидизира децата, защото ги принуждава ден след ден да ампутират от комплексната си личност емоциите и тялото, и оставя само студеното мислене, при това най-ограничената му част — тази, отговорна за механичното запаметяване.

Но умението за запаметяване не е интелигентност. Самото разбиране за „интелигентността“ в нашето общество е доста погрешно. Способността да се помнят и декламират многобройни факти и статистики не е мярка за интелекта, но точно това е мярката, прилагана в съвременната образователна система. Съхраняването на факти и статистики в една сурова база данни, каквато е човешката памет, не е много полезна в наше време, когато портативните компютри и мобилните устройства могат да правят същото.

Това, което компютрите и интернет търсачките не могат да постигнат — защото е уникално умение на интелигентните същества, — е способността да осмислят и да подреждат информацията, като правят редица взаимовръзки. Или с други думи – това е способността за „подреждане на пъзела“, като се наблюдават закономерностите и тенденциите във всичко онова, което изглежда като хаос за други. Именно това е, което отличава всички хора, допринесли за развитието на човечеството, от останалите, които консумират техните достижения.

Но днес робуваме на съвсем архаично разбиране за знанието; не сме се придвижили на милиметър от мисленето по време на килийното училище, когато великата работа е била самият достъп до информация — че някъде по света има китове, че има чернокожи, че има български букви. Единици са били хората с такъв достъп и важното за провинциална България е било да узнае тези неща. Днес информацията е достъпна отвсякъде в неизмерими количества – не само е безсмислено, но е и невъзможно да я обхванем. Днес трябва да се научим да се ориентираме в нея, да я ползваме и да я създаваме. Да се научим да виждаме взаимовръзките между привидно разнородните факти, да виждаме проблемите, преди те да са се задълбочили.

Но днес цялото образование е насочено към това да изкорени въображението и креативността. Защо ли? Може би защото въображението е противоположност на ограниченото, добре известното, общоприетото. Въображението е предизвикателство срещу статуквото. Въображението е истинската заплаха, която индивидът представлява за всички системи, опитващи да внушават и дирижират нашите мисли, чувства и действия.

Системата цели единствено да създаде огромен брой роботи, независимо от желанията на родителите, които да работят за управляващия елит. Нужни са маси, които да са отдадени на евтини развлечения, икономическа задоволеност и които хипнотизирано ръкопляскат на утопичните политически обещания. Една от ясно забележимите цели на системата е да възпитава безразличие към общото благо, като малко по малко всички колективни дейности, основани на взаимопомощ се превръщат в индивидуални задачи, основани на принципа на конкуренцията.

Също така чрез задаване на тотално безсмислени задачи децата се учат от малки да слушат и изпълняват нарежданията на авторитета (колкото и безсмислени да са те) и да не задават критични въпроси. „Клас стани, клас мирно!“ Точно като при дресировката на животни, от които се очаква единствено да слушат и да изпълняват покорно заповеди.

А по-късно вече порасналите деца стават роби, принудени да стават в определен час, да обличат определени дрехи и да отиват да работят за своите господари през целия си съзнателен живот, за да получат прехрана и базови условия за оцеляване на тялото си. И всичко това без ни най-малка потребност да се развиват в духовно отношение, което всъщност е огромна част от тяхната земна мисия.

Освен това училищата имат и интегриращата функция — предназначението им е да направят децата колкото се може по-еднакви. Подредените в редица хора са предвидими в действията си и това е добре за тези, които биха искали да използват и манипулират работната сила на масите.

А след това децата биват обучавани до степента, която е оправдана с оглед на крайното им предназначение в социалната машина, но не и стъпка по-нататък. Дотук с „проявата на най-доброто аз“. Образователната система има за цел да ни направи добри бизнесмени, търговци, служители и т.н., но ни най-малко не се стреми да ни превърне в добри, честни и милосърдни хора.

»»» Преди време публикувах в „От Извора“ един материал за извращенията, които малко по малко навлизат в образователната система по света. Имаш ли наблюдения как стои въпросът в България?

За съжаление, и тук перспективите не са розови. Нека спомена само един слабоизвестен факт, който според мен красноречиво описва ситуацията и кой диктува правилата. Става въпрос за един договор между Световната банка и България от края на 20 век, свързан с отпускане на 400 млн. долара за образование. Световната банка даваше тези 400 млн. долара с условието, че 60% от тях ще се изразходват по нейно усмотрение, възлагайки проекти на свои хора — тоест те си ги задържаха. Останалите 40% беше предвидено да се разпределят от Министерството на образованието за проекти. Но в замяна на това от Световната банка си запазиха правото да одобряват учебниците и статута на цялото ни образование…

В споразумението имаше нещо потресаващо — условието, че то не може по законодателен път да се променя. По този начин Световната банка се постави над законите на България. Така тя взе под аренда цялото ни образование, а по-рано и Министерството на културата вече беше купено по друга линия.

Колко ли българи имат идея за този меморандум на Световната банка, отнасящ се пряко до бъдещето и ценностите на нас и нашите деца?

А гнилите плодове на тази система стават все по-очевидни. Нека вземем друг още по-красноречив пример, който ми разказа наскоро една сестра — учителка в началното училище на едно село. Веднъж нейна близка посетила учебните занимания и решила да „изпита“ децата с нещо елементарно — попитала ги дали знаят от какво се прави хлябът. Дечицата бързо отговорили: „от брашно“. Последвал логичният въпрос: „А брашното от какво се прави?“ и в стаята настъпила пълна тишина. Ето ги идеалните роби на Матрицата — роби, които дотолкова са подготвени да служат на Новия световен ред, че, оставени без него, не могат да оцелеят дори на места, където хилядолетия животът е процъфтявал и тържествувал.

Щайнер казва, че духове на мрака ще направят всичко възможно да смъкнат колкото се може повече възрастта, в която хората ще бъдат увлечени в социалните проблеми. С очите си виждаме как ден след ден това пророчество се сбъдва.

Конкретно за България особено тревожен е фактът, че от миналата учебна година учениците още в първи клас започват образованието си с предмет „Технологии и предприемачество“. Целта официално е децата да имат „обща представа за понятия, като труд, цена, стока, услуга и др.“, като този предмет продължава да се изучава и през следващите няколко години във все по-голяма дълбочина. Той беше въведен в програмата на мястото на „домашен бит и техника“, който, от своя страна, наследи бившото „труд и творчество“. И тук виждаме как чрез „ефекта на сварената жаба“ на малки стъпки хората се превръщат във все по-егоистично мислещи същества. Как можем да очакваме човечност от хора, които още от първи клас са били потопени във въпросите за парите и конкуренцията?

По този начин децата биват превръщани в роботи, дотолкова зависими от Системата, че дори тези, които израстват на село, често не знаят как да си отгледат сами храната, но пък знаят всичките видове вафли, чипсове и тем подобни индустриални отрови. Буквално за едно поколение са почти изгубени познания, трупани с векове, а от година на година положението се влошава все повече.

В същото време камерите в училищата вече са масово явление в световен мащаб. Това кара децата да свикват с мисълта, че са наблюдавани. Израстват със съзнанието, че не трябва да излизат извън общоприетите рамки, за да не загазят. И когато пораснат тези хора, никак не е трудно да бъдат изцяло контролирани и манипулирани чрез страх и репресии.

»»» Кои са конкретно основните следствия от сегашната образователна система?

Умишлено системата на обучение е фокусирана върху формирането на един атеистичен (безбожен) начин на мислене и подценяване достойнството и отговорността на човека пред един по-висш авторитет. Човекът се разглежда като високоразвито животно.

Дарвиновата идея за „оцеляването на силния и по-приспособения за живот“ стимулира по безмилостен начин егоизма и властолюбието на човека. Резултатът е свят с малко богати и много бедни, живеещи в страх, гняв, войни, насилие, терор, студена пресметливост, консуматорство, пълен упадък в нравите и безверие.

Научиха ни да мислим противоестествено. Научиха ни на една много лоша философия — да гледаме на света по начин, който изключва душевността и любовта и апелира единствено към ума, стига той да не излиза от предписаните рамки.

Учиха ни да мислим, че всичко е надпревара, борба и ограничения. Учиха ни, че неща като оценките, парите и всеобщото одобрение са по-важни от любовта. Учиха ни, че трябва да се съревноваваме, за да изпъкнем и засенчваме останалите.

Но истината е, че Любовта е това, за което сме родени. Смисълът не е в предметите, които притежаваме, нито във фактите, които сме заучили. Той е в Любовта. И ролята на образованието е да ни помогне да проумеем това.

Важно е да имаме ясното съзнание, че днешната училищна система не дава нито адекватно образование, нито ценности, и е безполезно тя да се поддържа, а трябва час по-скоро да се преосмисли и изгради върху здрава духовна основа.

Цялостното познание за човека като основа на педагогиката. Основен педагогически курс: част I

Възпитателно изкуство. Основен педагогически курс: част III

Въпроси на възпитанието като социални въпроси. Духовни, културно-исторически и социални основи на педагогиката във Валдорфските училища

Основните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Разликата между градивните и пагубните образователни методи

Следва »

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

21 коментара за "Интервю с Теодор Николов — 6: Домашното образование създава изградени личности"

  1. Тео  24.08.2017 г. | 22:59 ч.

    За съжаление в бързината съм допуснал дразнеща грешка още в първото изречение – повторението на думата „две“. Извинявам се за нея на читателите.

    А ако е рекъл Господ през идните седмици ще се постарая да доразвия в по-голяма дълбочина много от въпросите, които с Иван включихме в интервюто.

    Рилски поздрави 🙂

  2. Калина  25.08.2017 г. | 00:48 ч.

    „Домашното образование създава изградени личности“ – зависи кой го дава! Познавам една 25-годишна майка с две момченца. Бащата работи, тя се занимава с образованието на децата. Самата е била студентка, но не е завършила. Уморена и нервна, по цял ден е сама вкъщи с децата, едното на пет, едното на две годинки. Тези дечица по цял ден са закачени за полите й и не виждат нито други деца, нито други хора, освен баща си вечер, защото майка им е скарана със своето семейство и няма приятели. Какво образование ще им даде според вас? … Основната ми идея е – в статията Ви наистина има и много верни неща, но не виждам ползата от ваденето на такива гръмки общи изводи, като този в заглавието например. Излизат добри хора и от държавното образование, излизат и лоши хора от манастири и от „домашно образование“.

  3. Агамемнон  25.08.2017 г. | 08:25 ч.

    Валфдорската педагогика е по-добър вариант дори и от домашното образование. Освен че децата не са изолирани от външния свят, те получават и подготовка по всевъзможни направления в науките и изкуствата, като при това се учат да правят връзки между различните факти. Валфдорските ученици редовно получават най-високите оценки на матурите.

    Нека не превъзнасяме домашното обучение чак толкова. Не е особено добър вариант, както се опитват да го изкарат противниците на ретроградното образование. Те, всъщност, изпадат в другата крайност, в опитите си да изправят нещата ( от едната крайност в другата – да ви звучи познато?)

  4. Тео  25.08.2017 г. | 09:29 ч.

    Съгласен съм, че без да се съобразяваме с духовните истини и методите, дадени от Учителя и Щайнер, можем да имаме в най-добрия случай едно посредствено образование. И именно домашното обучение предлага чудесна възможност за прилагането им в пълнота, особено ако не говорим за изолирани случаи, а за „кооперативи“, в които децата на будните братя и сестри се обучават колективно и по високия идеал.

    Не съм засегнал в дълбочина този въпрос, тъй като ако по всеки важен въпрос изпиша по няколко (десетки) страници, това интервю ще стане 50 части и ще му се изгуби смисъла. Засега е по-добре да започнем на малки стъпки, пък който му е интересно – посочил съм и книги, от които може да вникне сериозно в тази толкова важна тема.

    Колкото до заглавието – не съм го избирал аз, но вярвам, че Стопанина е имал основания за това
    свое решение и има подкрепата ми. Който прочете с будно съзнание текста (надявам се) няма начин да остане с впечатлението, че твърдя, че държавното образование създава само непълноценни хора, а домашното – само гении.

    Засега считам, че е важно преди всичко повече хора да видят проблема, да го осмислят, да потърсят алтернативи, да ги разберат и преценят критично. А за това колко сериозен е всъщност проблемът, и колко по-опасно ще става положението през идните години, споделям един интересен цитат от Щайнер, който засяга малка част от цялата картина, но казва много:

    „Сега аз се връщам към въпроса: – Къде са предишните посветени? Защото човек ще каже, че ги няма сега. Да, мили мои приятели, ако днес би била дадена по-голяма възможност хората да се раждат направо на 17, 18 години – в това отношение аз трябва да кажа нещо парадоксално, – да се раждат 17, 18-годишни, т.е. да слизат от духовния свят и по някакъв начин да си намират 17, 18-годишни тела – естествено сега аз казвам нещо парадоксално, – или поне ако на хората би било спестено да минат през устроеното по днешния начин училище, тогава вие бихте открили, че сред днешните хора биха могли да се появят някогашните посветени. Но също както на посветените не им е възможно да се нахранят при обикновените земни условия с парче лед, когато те се нуждаят от хляб, така също не е възможно мъдростта на древното време непосредствено да се прояви във формата, както хората очакват това, да се манифестира в едно тяло, което е възпитано до 17-та, 18-та година в смисъла, в който днешната цивилизация изисква това. Това е невъзможно в целия свят, не е възможно там, където царува цивилизацията. Тук се касае за неща, които въобще се намират абсолютно вън от зрителния кръг на днешния образован човек.

    Когато, както е прието днес, човек трябва да усвои нашите познания по четене и писане от 6-та, 7-та годишна възраст, това е такова мъчение за душата, която иска да се развие според своята особена природа, че – да, аз мога само да кажа това, което вече описах в моята автобиография: – Аз дължа отстраняването на някои пречки в живота ми на обстоятелството, че на 12 години не можех още да пиша ортографски, въобще още не можех да пиша правилно, защото за да може човек да пише, както това се изисква днес, това значи да убие някои особени качества в себе си.
    Необходимо е да се говори така парадоксално. Това е просто една истина.“

    А необходимостта от съвсем нова парадигма за цялата съвременна образователна система става още по-ясна, когато вникнем в думите на Учителя:
    „Има два пътя, по които туй Учение може да се реализира. Единият е пътят чрез възпитанието в училището, а другият път – чрез майките.“

  5. Стопанина  25.08.2017 г. | 10:04 ч.

    За съжаление в бързината съм допуснал дразнеща грешка още в първото изречение

    Оправено е.

    през идните седмици ще се постарая да доразвия в по-голяма дълбочина много от въпросите

    Тео, прави ги като статии на отделни теми, както говорихме.

    не виждам ползата от ваденето на такива гръмки общи изводи, като този в заглавието например.

    Заглавието е от мен и си свърши работата. Провокира дискусия.

  6. Агамемнон  25.08.2017 г. | 10:36 ч.

    Кооперативното обучение изглежда добра идея, но има една важна подробност – не всеки е добър учител и педагог. Добре е да има човек или малка група от хора, които да възпитават децата ни заедно с нас. Майка ми е детска учителка и мога да потвърдя, че възпитанието, дадено от човек с опит в преподаването е по-качествено от това, дадено от един фандромист, да речем (какъвто е баща ми; не го съдя, просто такива са наблюденията ми).

    Родителите служат за пример на детето и могат да му осигурят достъп до много знания, но що се отнася до „запалването на факела“ хора с таланти във възпитаването на деца винаги ще бъдат нужни. Не бива да подценяваме този факт, ако искаме да им дадем едно качествено образование.

  7. Светльо  25.08.2017 г. | 12:33 ч.

    Алтернативни форми на обучение съществуват и днес, и не от днес. Съществуват школи по изобразително изкуство, езикови школи, шахматни и всякакви други. Те са именно от личната инициатива на родители и учители. Отговорност на родителя е да забележи таланта на детето си и да го поощри и подтикне към срещата с учителя по едно или друго. Това съществува и родителите трябва да подкрепят тези форми на обучение. Резултатите са крещящи в полза на тези школа сравнено с държавното образование. Надминава го в пъти и именно заради такива школи, образованите деца у нас са не малко. Ролята на родителя според мен тук е да използва този момент и да подтикне детето в този момент и към Духовното му лека полека осъзнаване. Т.е. да му говори за онзи Невидим свят от където идват всичките таланти и способности на едно дете.

  8. Йордан Петков  25.08.2017 г. | 20:25 ч.

    Имам само един въпрос към Тео:Чете ли с будно съзнание отговорите си в интервюто, преди да ни ги предостави за четене?

  9. Тео  25.08.2017 г. | 21:00 ч.

    На който не му харесват или ги счита като повече вредни и глупави, отколкото полезни, може да не ги чете или направо да пише на Иван да не качва повече мои материали. А най-добре да подготви и сподели по-качествени материали, за да се учим от него – би било прекрасно и обогатяващо за мнозина. На мен колкото ми е дал Господ, толкова споделям.

    Казвал съм го и на Стопанина по повод нещата, които пиша (включително книгата, които се оказа полезна за мнозина) – не го правя, защото се считам за готов и достоен да говоря по толкова сериозни въпроси, а само защото малцина други, които може би са по-добри от мен, имат желание да го направят и накрая всичко си продължава постарому дори без някаква реакция от наша страна. Щайнер ясно ни каза какво се очаква от нас в настоящата епоха:
    „Глупаво е да се вярва, че можем да се разберем с тези хора, защото те не го желаят. Смисълът е в това да изясним на останалото човечество какъв вид хора са те. Ние трябва да говорим за такива хора. […] Спешната нужда пред нас е точно това, да отворим очите на хората. […] От нас се изисква решително да защитаваме истината, докато сме способни.“

    Ако имах повече свободно време на този етап щяха да са още по-обстойни и качествени, но понякога не всичко зависи от нас и малкото, но от сърце, според мен е по-добре от нищо.

  10. Стопанина  25.08.2017 г. | 23:37 ч.

    Йордан Петков, що за въпрос е това? Защо не споделиш конкретните си забележки?

  11. Йордан Петков  26.08.2017 г. | 08:28 ч.

    „Не съм засегнал в дълбочина този въпрос, тъй като ако по всеки важен въпрос изпиша по няколко (десетки) страници, това интервю ще стане 50 части и ще му се изгуби смисъла. Засега е по-добре да започнем на малки стъпки, пък който му е интересно – посочил съм и книги, от които може да вникне сериозно в тази толкова важна тема.“

    „Засега считам, че е важно преди всичко повече хора да видят проблема, да го осмислят, да потърсят алтернативи, да ги разберат и преценят критично. А за това колко сериозен е всъщност проблемът, и колко по-опасно ще става положението през идните години…“

    Имам усещането,че Тео малко подценява читателите на материалите, които публикува. Той използва израза „будно съзнание“ ,затова го попитах само за това.Няма публично да правя анализ на интервютата. Харесвам го,чета го, но като родител бих искал да видя и неговото развитие. Така интерю след интервю само да дава идеи и да препраща към литературни източници е малко незряло. Питах го в по-ранно интервю за хората от вътрешния кръг, за книгата в прав текст му написах какво мисля.
    Будно съзнание е израз, който не казва почти нищо. За осъзнатост над обичайната за повечето хора, които са вътре в емоциите и мисленето, може да се говори когато се постигне съзнание без мисли. Тогава си в съзнание, но не мислиш. Това е най-малкото, което човек трябва да постигне за да кажем,че е осъзнат в сравнение с останалите. Написах на Тео съвсем добронамерено да прочете книгата си в такова съзнание и пак да я предложи. Тогава тя ще носи много по-голяма полза. И т.н.
    За последното интервю: След 2012 се раздат деца напълно нов модел. Ако не бяха в детски тела и ако имахме „очи да видим“, тези деца се раждат мъдри. Те знаят какво искат и как да го постигнат. Те имат разграничение по рождение. Говоря за разграничението, което идва със следващото ниво на осъзнатост, след съзнанието без мисли -съзнанието без съмнение. В това съзнание всеки индивид знае кое е правилно и кое грешно, различава истина от неистина. На тези деца днес няма кой да им направи правилна образователна програма. Те ще направят за собствените си деца, защото са едно нулево поколение, нямаме традиции на които да се опрат.

  12. Йордан Петков  26.08.2017 г. | 08:42 ч.

    „Казвал съм го и на Стопанина по повод нещата, които пиша (включително книгата, които се оказа полезна за мнозина) – не го правя, защото се считам за готов и достоен да говоря по толкова сериозни въпроси, а само защото малцина други, които може би са по-добри от мен, имат желание да го направят и накрая всичко си продължава постарому дори без някаква реакция от наша страна.“
    Знаещите споделят, но ако нямаш „очи да видиш“… Споделям един текст от учителя Н.С. ,който е в публичното пространство и е нещо като резюме на книгата на Тео плюс още нещо: “ За духовно просветление вече се говори масово. Няма тайни науки, няма скрито знание, до което са достигали само избрани. Предлагат се безброй методи и начини как да издигнем енергиите си, ,,как да се освободим от тежкото си бреме” да се отървем от кармата си и да „полетим” свободни и изчистени. Мантри, медитации, упражнения, молитви, формули – избора е голям. Водачи, учители, гуру, братя, сестри – всеки, който има малко опит в израстването или просто дар слово може да се обяви за такъв. Пазарът е толкова пренаситен с подобен вид информация и водачи, че вече трудно може да се различи истинското знание от представянoто за такова. Ако някои пък открият учение, което е достигнало до нас през вековете то малко са тези, които го следват, защото изглежда твърде сложно и невъзможно на фона на съвременните методи. Какво по- лесно от това да затворим очи и да се пренесем в друго измерение, да се настроим за любов и да прегърнем целият свят ! А колко е прекрасно да се чувстваме значими изпращайки любов и молитви за други хора и за цялата Земя ! Ако в началото не успеем сами, ще ни помогнат да видим картини, светлини, да усетим енергиите и блаженството от това да сме откъснати от тази тежка и трудна реалност, в която живеем. По- късно когато се научим да го правим сами вече няма да ни се връща тук защото ще ни бъде много по-лесно да се пренасяме в онова състояние на лекота ,безтегловност, спокойствие и любов, а реалният ни живот ще ни се струва все по- нереален. Ще ни се иска да научим и да покажем и на другите колко е лесно и прекрасно е да се откъсваме от всичките тези сиви житейски проблеми. А колкото повече „израстваме” толкова повече този живот ще ни се струва несъществен и чужд и няма да имаме търпение да свърши и да се върнем „у Дома”.
    Всеки е преминал през такива или подобни състояния и това е напълно нормално, защото е част от пътя. Много хора обаче спират до там, не се връщат, нито продължават. А това е само една малка част от невидимото. Тези, които успеят да продължат и развият способността си да „пътуват” виждат и изживяват състояния, които не могат да се опишат защото са отвъд човешките думи и понятия, това може само да се преживее, не е възможно да се разкаже. Преживяванията са неописуеми и те теглят като магнит и не ти се връща, не ти се връща, не ти се връща..….И това е „най-сладкият” капан, в който много хора попадат. Защото забравят, че ненапразно са родени в човешки тела на тази дуална планета Земя, точно в тази държава, точно в това семейство и точно в този живот. Ако предназначението ни беше да се реем като духове нямаше да се раждаме в тела. Ние сме тук за да изживеем точно този живот, точно на това материално ниво. Прекрасно е да развиваме духовните се тела, да обогатяваме духа си пътувайки из безкрайното необятно, но ако това се прави без необходимото разбиране, без човек да е наясно къде е, какво преживява, защо му е това, дава ли му някаква информация, научава ли нещо, то това е просто бягство от действителността. Това не е развитие- напротив, това в най- добрият случай е застой. Духът трябва да се обогатява и развива, но това обогатяване трябва да се прояви тук, в материалният живот. Правилно развиващият се човек е стъпил на земята носейки всичките си отговорности като човек живеейки живота си по най- добрият за него и околните начин защото той има разбирането за случващото се с него, и с останалите хора. Той не бяга и не се страхува от проблеми или трудности по пътя си защото знае, че точно те са начините чрез които може да приложи това, до което духът му вече е достигнал като знание. Защото целта на духовното израстване е в това да го приложим тук, в живота си бъдейки все по- изчистени като човешки същества и все по -близки като чистота до Духа. Ако затваряйки очи можем да се пренесем в по- добро място и да обичаме целият свят, но когато ги отворим ни е трудно да се разберем с най- близките си хора и не успяваме да изразим любовта си към отделният човек значи нищо не сме научили. Такъв човек може да пропилее ценен живот без да усвои собствените си задачи, които сам си е поставил преди да се роди и ще си отиде от този живот по- празен отколкото е дошъл. Тези, които успеят живеейки тук и сега обогатявайки, развивайки и прилагайки наученото от своят Дух ще го пренесат и в следващите си животи. Такива хора обогатяват не само себе си, а и цялото човечество, защото информацията която неговият Дух ще остави може да се ползва от всички.“
    © N.S.

  13. Йордан Петков  26.08.2017 г. | 11:57 ч.

    „Можеш да ускориш своята еволюция с йога. Можеш от ограничено същество да станеш човек, който е изцяло отвъд всякакви граници. Йога не се отнася само до физическото и умственото благополучие, въпреки че лесно могат да се постигнат чрез нея. Йога разчупва ограниченията на това измерение и пренася човек в напълно различна сфера на живот – от физическия свят до друго съществуване, собствено. Това друго измерение е точно тук – то не е някъде другаде, – но е недостижимо за човека, прикован изцяло към физическата си природа. Ако човек е напълно прикован към физическата природа, той се отъждествява с ограничени неща и се чувства неудовлетворен. В резултат започва да натрупва материални блага. Натрупването е в природата на ума. Когато умът е груб, той иска да натрупва материални неща. Когато еволюира малко повече, той иска да натрупва знания. Когато започнат да доминират емоциите ни, умът започва да иска да натрупва хора. Умът е събирач, винаги иска да прибира нещо. Когато човек започне да мисли или да вярва, че е поел по духовната пътека, тогава умът започва да натрупва така наречената духовна мъдрост. Може би започва да събира думите на гуру. Но каквото и да събира, докато не превъзмогне нуждата си да трупа – без значение дали това е храна, предмети, хора, знания или мъдрост, – няма значение какво трупаш, нуждата от натрупване означава, че има недостатъчност. Тази недостатъчност, чувството на неудовлетворение, е навлязло в безграничното ви същество само защото някъде сте се отъждествили с ограничени неща, които не са самите вие.

    Ако човек постигне достатъчна осъзнатост и преди всичко стигне до постоянна садхана (духовна практика) в живота си, съдът бавно и напълно се изпразва. Осъзнаването опразва съда. Садхана изчиства съда. Когато тези два аспекта се поддържат за дълго време, вашият съд се опразва. Само когато настъпи това пречистване, при вас слиза божествената благодат. Без божествената благодат никой доникъде няма да стигне. За да усетите тази благодат, трябва да се пречистите; вашият съд трябва напълно да се опразни. Ако не усетите благодатта, ако не приемете благодатта, ако не пречистите себе си, за да поемете тази благодат, тогава трябва да преследвате духовната пътека в продължение на много, много животи. Но ако се пречистите достатъчно, за да може божествената благодат да дойде при вас, крайната цел не е далеч. Тя е тук и може да бъде достигната. Може да бъде осъзната. Тя минава отвъд всички измерения на съществуването, на едно по-висше ниво. Не утре, не в друг живот. Това става жива реалност.

    За да дойде необходимото осъзнаване и постоянно очистване на вашия съд, е необходима садхана, или духовна работа. Това е йога. Единственият начин да прескочиш линията на освобождението, без да преминаваш през борбата за осъзнаване, е да си толкова чист и невинен, че да си способен на пълно себеотдаване. Това е бхакти йога.
    Но мислещите умове не са в състояние да направят това. Отдаването не е нещо, което човек прави съзнателно. Когато имаш абсолютното желание и нямаш собствена воля и няма нищо в теб, което да наречеш себе си, тогава божествената благодат слиза при теб. Когато Исус казва: „Ела, последвай ме“, почти всички, които приемат поканата му, са обикновени селяни и рибари. Образованите, изисканите и учените не отговарят. И разбира се, Исус ясно дава да се разбере, че само децата могат да влязат в царството небесно, което означава, че трябва да си невинен и като дете, за да извървиш пътеката на посвещението, вярата и отдаването.“
    Садгуру.

  14. Йордан Петков  26.08.2017 г. | 12:15 ч.

    Понеже започнах малко по-твърдо, като казах,че няма да правя анализ на интервюто на Тео, ще поясня. Много са добри интервютата, но за да имат резултат идеите трябва да са насочени към тези, които могат да ги реализират. В днешно време има много хора в България с повишена чувствителност и осъзнатост.Те имат собствен опит, имат визия, имат разграничение. Имат собствени практики, съветват други хора, имат последователи защото са авторитети, лекуват, правят семинари. За тях казвам,че Тео ги подценява-предполагам,че те също го четат, но в кое да се включат? Да четат книги? Те са чели! Да обсъждат идеи? Те вече реализират собствени! Да живеят в затворени общества? Те живеят в такива без да са в гората защото времето ни е такова-хората с еднакви интереси намират начин да споделят тези интереси. За новото образование? Пред очите им се разпадна такъв опит с училището в село Сладка вода! И т.н.

  15. Ради  26.08.2017 г. | 22:25 ч.

    Здравейте
    Виждам, че откривате проблеми във всички сфери на обществото.
    Чудя се това част от интелигентния дизайн ли е, или е някакво раково убразование, излязло извън котрол, за справянето, с което, ние трябва да помагме?

  16. len  27.08.2017 г. | 11:13 ч.

    В интервюто почти няма нищо за домашното образование, както каза Стопанина, заглавието е с цел предизвикване на дискусия. Домашното образование като практика е доста разпространена на запад – в Щатите и в Англия, сигурно и в други държави. Аз лично научих за него преди повече от 10 години и то от един мой учебник по английски /английско издание/, където имаше автентичен материал за домашното образование в Англия, няколко родители споделяха как протича това начинание. Преди всичко, родителите са силно мотивирани и добре образовани. Но те самите поемат, общо взето, образованието на децата си в началния етап. След това включват частни учители. В Щатите, доколкото съм чела, има онлайн домашно образование, включително полагане на изпити, които дават възможност за формално признаване на достигнатата степен на обучение. Това го научих покрай един скандал с дете, обучавано домашно в нашия град. Бяха го лишили от първото място на олимпиада по математика и информатика, тъй като няма формално образование. Впрочем това същото дете е обучавано от майка си и от баба си и дядо си, които са елитни учители в града. Та това дете също ползваше американска онлайн платформа. Тоест, в нашата страна все още няма условия за домашно образование – няма алтернативни източници на обучение, които да са признати формално от институциите, в случая МОН. МОН въведе нещо в новия закон, което някои прочетоха едва ли не като разрешаване на домашното образование, но това не е така – МОН разрешава индивидуална форма на обучение, но тя трябва да бъде съобразена с държавните образователни стандарти. Тоест, нещата не излизат извън Матрицата. Моя позната, българка, живееща в Щатите от 20 години, омъжена за американец, обучава децата си домашно, тъй като е ужасена от държавното образование в Америка. То наистина е на много ниско ниво, от личен опит го казвам, посещавала съм американски държавни училища. Та, на днешния етап в нашата държава домашно образование на практика не може да бъде получено, ако има такова, то е на единици, с много усилия и борба с институциите. Иначе за същността на съвременната образователна система, чието начало е някъде в зората на Индустриалната революция, е писал много добре Алвин Тофлър в „Третата вълна“. Самият Тофлър има много интересни идеи за тотална промяна в образованието. Една идея е свързана с това ,че всеки човек е активен в различни часове от денонощието и съответно графикът на учебния ден може да се направи плаващ в рамките на денонощието. Негова идея е също, че не е необходимо преподавателите да са със специално педагогическо образование, а да идват хора от бизнеса, от научни институти и прочие. А при нас в момента образованието лети стремглаво надолу, казвам го от дългогодишния си опит в системата. Моята лична борба с „матрицата“ е да показвам на учениците си различни гледни точки, включително „неполиткоректни“. Пример – когато преподавах за психични заболявания – в учебника беше включен аутизмът, за който се говореше, че има неизяснена етиология и общо взето е нелечим. Аз пък им показах видео за деца, пострадали от ваксини и получили аутизъм, показах им как една мексиканка е успяла да излекува аутистични деца, чрез пречистване и специфична диета. Оставих децата сами да си правят изводите. Затова съм твърдо против /а и повечето колеги учители/ въвеждането на видеонаблюдение в класните стаи! Впрочем, преподавах им „1984“, включена е в учебните програми. Не знам кога ще се усетят управниците, че тази книга е не само против комунизма, а против тоталните извращения в обществото, които виждаме сега.

  17. валя  05.01.2018 г. | 17:56 ч.

    Всичко това е вярно, и наистина е много неприятно за нас, както е неприятно за прасетата положението около коледа, но след като съществува, може би е правилно в някакъв по-глобален мащаб, да ние ще измираме бавно, което може би ще е и милост за нас предвид животът ни на затворници, но така примерно планетата ще се освобождава от вредните паразити, които я населяват, или ние ще изтърпяваме наказанието за това, че сме били лоши в предишни животи, или някаква друга неизбежност прави нещата да, ужасни за нас, но логични и естествени погледнати от някакво по-високо неизвестно за нас ниво.

  18. Валентина Пак  08.01.2018 г. | 23:54 ч.

    Мили Тео,
    Надявям се, че си добре и книгата ти се разпространява из страната и извън нея.
    От Откровението:
    „13.7 И позволи му се (на звяра) да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ. …“
    „14.7 И каза (ангелът) със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. …“
    „9.20 И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си, …“
    Хаѝде да не се плашим от звяра / Ариман, да не се борим с него и дори да не бягаме от него, а да се покаем, да служим на Бога, да Му се помолим да ни помогне да изпълняваме Неговата Воля!
    Много се радвам да чета вашите статии – Благодаря!

  19. Стопанина  09.01.2018 г. | 15:39 ч.

    Много се радвам да чета вашите статии – Благодаря!

    И аз благодаря за щедрата помощ!

  20. Таня  22.02.2018 г. | 13:35 ч.

    По времето на комунизма имахме Министерство на ПРОСВЕТАТА! Веднага след демокрацията го промениха на Министерство на ОБРАЗованието – разликата във вибрациите на двете думи е поразяващя….. Резултатите също за съжаление…
    Има един французин Андре Щерн който не еходил никога на училище (във Франция Образованието не е задължително!!!!!) и изнася лекции из Европа на тая тема които са уникални!(Andre Stern-лекции има на немски,понеже баща му е немски професор)

  21. Алексей  01.04.2018 г. | 21:01 ч.

    Здравей Тео,
    Поздравявам те. Моля да ми се обадиш, по телефона не мога да се свържа с теб.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.