Учителя за отношенията в Братството (26)

„Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждане материалните си лични работи и не живеят идеен живот.“

Предходни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 , 8, 9, 10, 11 , 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24 и 25 »

Знаете ли какво можем да направим ние? Знаете ли какво аз мога да направя? Ако пожелая, нито един от вас няма да остане жив. Така мога да ви помета, че и дрехите ви да не намерят. Ще ви прекарам през огън, който нищо няма да остави от вас. Ако се приближите към мене с любов, знайте, че аз съм човекът, който може да ви помогне. Ще кажете, че и дяволът има власт. Не, дяволът няма никаква власт над вас.

* * *

Някой ще каже за мене, че вчера там, в читалището, понеже бяха вси негови хора, познаха го. Аз, да ви кажа, преди две години бях в Свищов, дето комунистите ме пазеха, понеже поповете пак бяха нагласили нещо. И попове, и стражари имаше. Аз бях на сцената. Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там на сцената.“ Чувам по едно време: „Пфу, пфу“. Идва един комунист, хваща за гушата този, който идеше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш“. Другият казва: „Какво стои този на сцената, 100 души го пазят!“ После комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме“. Че вие сте хора, които трябва да помагате, защо така? — Защото Бог живее във всичките сърца и каквото каже, всичко става, няма изключение.

* * *

Преди години, когато ме интернираха във Варна, с мене дойде един стражар със строго, лошо лице. На първо време, като пътувахме във влака, той гледаше към мене с недоверие. Стана ли от мястото си, мръдна ли една крачка напред, той веднага ме последваше с очи, да не би да избягам от влака. Аз го поглеждам спокойно, виждам в лицето му нещо добро и не се смущавам. Той постепенно се отпущаше и взе да гледа на мене с доверие и по едно време каза: „Чудно нещо, защо те пращат във Варна? Лоши хора има в света.“ Казах му: „Мислят, че съм опасен човек, че мога да направя нещо лошо.“„С очите си да видя, няма да повярвам това.“ — „Няма нищо, те постъпват както разбират.“

* * *

Какво ще ми говорите за този или онзи, когато аз ги знам по-добре от вас? Каквото и да ми се говори за някого, аз не се влияя от думите му — познавам човека много добре. Аз познавам работите добре, че този или онзи брат бил наш или добър, това не ми е чудно — аз зная причината за всичко. Знай пътя, по който е минал той.

* * *

Казвате: „Чудно нещо, Учителят ни занимава с котката си. Ние искаме да ни се каже нещо духовно, а той ни говори за обикновени работи.“ — Не е обикновено това. В тази котка е затворен един голям философ на миналото, който не е знаел как да пише в миналото. С нея се разговарям аз и го питам: „Друг път ще грешиш ли, както писа в миналото?“ — „Веднъж да изляза от тази форма и да дойда на Земята, ще зная вече как да живея и какво да пиша.“ — Може ли човек да влезе във формата на една котка? Питам: Може ли човек да влезе в един аероплан или автомобил? Може ли по формата на аероплана или автомобила да съдите за човека, който е вътре? Значи, както аеропланът и автомобилът са средства за пренасяне на човека от едно място на друго, така и котката е средство, чрез което човек може да се прояви. За разумното същество котката е автомобил. Всеки момент това същество може да излиза и влиза в котката, както и вие може да влизате и излизате от автомобила.

Не мислете, че животните, които ви служат, са невежи. Чрез тях поглеждат разумни същества и се разговарят с онези, които ги разбират. Те казват: „Дойдохме до това положение. Сега искам да се учим да дойдем до истинското знание. Вие сте господари, ние сме слуги. Ако не се изправите, и вие ще дойдете до нашето място, и вие ще разберете Истината.“ — Който слугува на другите, той е на правия път. Който господарува, той е на кривия път. Това, което ви говоря за животните, е мое разбиране. Така аз мисля за тях. През всяко животно поглежда човешка душа, която на земята е била само господар — тя може да е била философ, учен, княз, княгиня, министър — това не е важно. Следователно, животните са превозно средство за човешките души, изостанали в развитието си.

* * *

Дойде един младеж от Варненско и ми каза: «Аз бях голям твой противник. В мина Перник съм говорил много против тебе. И като почнах да говоря против тебе, вързаха ми езика, онемях. И от там насетне се запознах със спиритизма. Аз вече против тебе не говоря и виждам, че си на правата страна, но аз съм бил на кривата страна. Познах, че ритам срещу това, срещу което не трябва да ритам.»

* * *

Един ден ще ви събера, за да уредим неуредените работи, да платим всички полици, които не могат вече да се отлагат. Мнозина се намират вече пред ликвидация, т.е. пред завършване на развитието си. Иде един сериозен изпит за всички. Трябва да издържите изпита си, за да освободите мястото на други, които чакат. Друга работа ви очаква: който не издържи изпита си, ще остане на същото положение.

* * *

Някой се оплаква, че не съм се интересувал от него, че Господ не го обичал. Как иска той да проявя интерес към него или Бог да му докаже, че го обича? Като го срещна и видя, че е скръбен, ще му кажа две-три насърчителни думи и ще си замина. Той се ободрява, става енергичен и свършва работата си. Ако е болен, ще му дам някакъв съвет и ще си замина. Той може веднага да оздравее, а може и след седмица, месец или цяла година — зависи от рецептите. Има рецепти, за приготвянето на които е нужна цяла година. Изпращам рецептата горе — там да я приготвят. Той ще има търпение и ще чака.

* * *

Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждане материалните си лични работи и не живеят идеен живот. Затова за създаване на мисловна централа да не се съобщава на всички, а само на някои. Някои сестри и братя не прилагат. Аз даже някой път съжалявам, че започнах в България духовна работа.

* * *

Докато съм в света, слушайте ме. Аз, като си замина, мрак ще има, какъвто не е бил. Туй да го знаете. Христос казва: „Докато съм с вас, виделина ще бъде с вас“. Докато ме слушате да ви говоря онова, което Бог ви казва, прав е пътя ви. Един ден, като престане Господ да ви говори, мрак ще има в света. Опитайте онова, което е вярно, и го приложете. Което не е вярно, оставете го настрана.

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.