Разни мисли — 05: Надсвирване, сватбарски гърмежи и еластични души

Размишления върху разни теми, които не си струват отделни статии, но не заслужават и да бъдат подминати

Обичам народната музика.1 Не я слушам всеки ден, напоследък е все по-рядко и все по-пасивно, но като цяло ми харесва. Важи и за „автентичната“, и за „стерилизираната“ от Филип Кутев и други творци. Намирам достойнствата и на двата типа.

Не мога да кажа същото за поп-фолка, не и за целия жанр. Там разнообразието е по-голямо дори от седемте етнографски области. Причината е ясна: в т.нар. чалга излизаме извън българското землище и понякога гребем с пълни шепи от гръцки, турски и сръбски мотиви (ако не ги привнасяме едно към едно). Също така ритмите варират от балади, през диско, та чак до техно.

Но не съм и от снобите, които отричат тази музика, някак по инерция, заради съмнителните ѝ качества през 1990-те. Всъщност доста от съвременните композиции са стойностни, а чистите поп изпълнения с разпознаваеми етно мотиви могат да бъдат и на световно ниво. Ако текстовете са на опитни поети, търсили не само рими, но и смислени послания, нивото е още по-високо.

Обаче има

една категория музика, която не е нито народна, нито поп-фолк

Тя е нещо като фолклорен джаз, в който като че ли се залага на импровизациите. Или на „надсвирването“ — мисля, че това е едно от имената на жанра. Друго подходящо название е „сватбарска музика“, понеже се чува най-често на такива мероприятия.

Ето пример:

Докато пиша тези редове, съм в градината на село, вечер е, а от близкото заведение прииждат подобни импровизации. НАДсвирванията ми идват НАД прага на търпимост.2 Носят се на талази и карат нервната ми система да трепти в нехармонични вибрации. Годяват ли се, женят ли се, развеждат ли се, дете ли кръщават — не зная, но цялата махала „празнува“ с тях.

От време на време се чуват гърмежи. Някой от пияните сватбари стреля. Не е по музикантите. Инак музиката щеше да секне. Но тя не спира… Тези „парчета“ на всичкото отгоре са и безобразни дълги — сякаш да покажат жаждата на тези, които я попиват като сухи гъби.

* * *

Вече наближава полунощ. Опитвам да слушам симфоничните изпълнения на градинските щурчета. Но още чувам надсвирванията, гърмежите и пиянските викове. А не би трябвало, ако живеехме в един по-добър свят. За сетен път размишлявам:

Защо светът е такъв, какъвто е?

Фолклорният джаз е най-малкият му проблем. Тоя, дето стреля, може в пиянска ярост или по непредпазливост да утрепе друг от сватбарите — реалистичен сценарий. И да мине празненството без жертви, след година-две съпрузите ще се понасят „само заради децата“, ще се изтрепят или в най-добрия случай ще се разведат — също реалистично.

Ако гледаме статистиките и вадим прогнози от тях, повечето от тези сватбари ще измрат от рак. А ракът в наши дни си е направо „естествена смърт“. Разбира се, ако доживеят да си отгледат ракови клетки, защото, съгласно статистиките, много от тях ще умрат млади и зелени във войната по пътищата. Ще гушват чемшира и такива, които карат като бесни, и онакива, които са „невинни жертви“ на първите.

Много обичаме да

мислим в термини, които ни изкарват невинни

Казваме си, че някой бил „на грешното място, в грешния момент“. Или пък се питаме мелодраматично: „що за Бог би позволил“ ракът да умори поредния „прекрасен човек“? И като мислим така, се вкарваме в черногледство — самонавиваме се, че сме затънали във висша несправедливост, ако изобщо допускаме ред извън „всемирния хаос“.

С такова мислене правим света по-ужасен, отколкото е в действителност. Това мислене не е чуждо и на „духовни хора“, които познавам. Признавам, понякога заразява и мен, като ме държи със седмици. Но и самото то е форма на рак… мисловен рак. Нищо чудно реално да е сред душевните причини за някои онкологични заболявания.

Защото е криво мислене! — Светът може би е такъв, какъвто трябва да бъде! И вероятно не би могъл да бъде и на йота по-различен!

Свикнали сме да мислим и да проповядваме, че човечеството и културата пропадат с ускорени темпове. За това свидетелства лудницата във всяка област на социалния организъм. Но дали е… съвсем така?
Откъде сме сигурни, че някой, който сега „пропада“ или „оскотява“, в по-ранен етап от живота си или в предишна инкарнация се е намирал по-високо? Може пък да си е бил на същото ниво или дори на по-ниско.

И да познаваме един или няколко такива човека, на които сме проследили движението в низходяща посока, можем ли по инерция да го твърдим и за останалите? Ако някой тепърва учи болезнените уроци на егоизма и алчността, може и да е позакъснял от наша гледна точка. Но това, че все пак учи, докато минава през неизбежните грешки, не трябва ли да се разглежда като… добро?

Откъде сме сигурни, че масовото „пропадане“ е пагубен и еднопосочен процес? Нима един Учител не ни е казвал, че в сегашната епоха човечеството бърза да ликвидира с кармата си? Дали лудницата, която ни заобикаля, не е проявление на тази ликвидация? В такъв случай не трябва ли да я разглеждаме като… добро?

Щайнер говори и за „еластичност на човешката душа“. Сиреч, колкото и да вървим в низходяща посока, това не пречи в един ключов момент да се изстреляме нагоре, както камъкът се изстрелва от прашка. За да изстреляме камъка от прашката в определена посока, преди това трябва да сме го придвижили до възможно най-крайното положение в обратната посока.

И тези размисли едва ли са валидни за всички. Но несъмнено са валидни за някои представители на човечеството.

Та основната ми мисъл, докато давам тези принципни положения, е, че песимизмът и черногледството са симптом на нашето собствено падение. С волята си можем да видим доброто, да го яхнем и да се оставим да ни повдигне. В този смисъл е и онази мъдрост, че, ако виждаме чуждия бяс, ни е време да станем праведни.

* * *

За финал, нещо на по-различна тема:

Липсват ми сензации около тазгодишните разкопки на старини. Имам чувството, че иманярите са свършили повече работа от археолозите — доколкото има разлика между тях. Питам се: дали не съм пропуснал някоя вест?

Във всеки случай чувствам огромна празнота, задето археолозите не ми дават нови поводи да иронизирам нелепите тълкувания на находките им. И ще ми бъде много тъжно, ако самотният коментар за 2017-а остане сегмента за „балканските маймуно-човеци“ от този подкаст.

Иван Стаменов
21.8.2017 г.


Бележки:

  1. Отнася се не само за балканския фолклор. Колекционирам ритми от целия свят, като най-много ми допадат тези на понтийски народи, като грузинците и арменците, някои индийски и келтски, а също и северноафрикански. В бъдещи размисли от поредицата може би ще споделя впечатленията си за обяснимата близост на някои от тях с тукашните мелодии и певчески похвати. []
  2. Осъзнавам, че може би звуча толкова снобски, колкото и онези, които със и без повод отричат поп-фолка. Не отричам субективния елемент. Но смятам, че мога да предложа и две обективни причини тази музика да ме отблъсква. Първата е, че самата дума НАДсвирване говори за липса на хармония между музикантите; имаме нещо като състезание, при което едни музиканти искат да се покажат НАД другите. А хармонията е необходима, за да се получи приятна музика — такава, каквато е била замислена във висшите духовни сфери. Втората причина е, че мелодията е близка до фолклорната, но не се използват традиционни музикални инструменти, а сравнително нови ударни средства, акордеони и прочие. Дори да допуснем, че се „сваля“ музика от висшите сфери, тази музика не се проявява чрез правилните тела във физическия свят. Все едно изсипвате чиста вода в немито шише от ракия. Тогава не пиете ни чиста вода, ни ракия, а някаква блудкоч. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми.
От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите.
Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

7 коментара за "Разни мисли — 05: Надсвирване, сватбарски гърмежи и еластични души"

  1. Христо  23.08.2017 г. | 20:59 ч.

    Няма нищо мелодраматично в това да се пита човек ,,що за Бог би позволил“ да има толкова зло в тоя свят! Това е най-важният въпрос, който трябва да си зададе един логично мислещ и духовно ориентиран човек! Но още по-важно е да намери отговора на този въпрос, а това не е никак лесно, защото той (отговорът) е най-ревниво пазената и фанатично укривана тайна на света!

    Всъщност, това е най-баналният въпрос. Чувам го откакто се помня, при това от хора с тежко профанизирани представи за света.

    Да, прав си, че това е най-важният въпрос, но с уточнението, че е най-важен за страдащите от духовно късогледство. А сред тях най-голяма печал будят онези влюбените в претенциозната поза на „прогледнали“.

    И така.. „Странник“! (ако това значи „Αλλογενες“), прощавай, че го раздавам „контра“. Но един ден сам ще откриеш, че такъв въпрос е лишен от смисъл.

  2. Стопанина  23.08.2017 г. | 22:42 ч.

    Всъщност, това е най-баналният въпрос. Чувам го откакто се помня, при това от хора с тежко профанизирани представи за света.

    Присъединявам се към наблюдението.

    Радвам се, че не се налага да обяснявам текста си пред всички.

    означава (буквално) ,,Другородец“, т.е. роден от други гени, човек от друг (чужд) род!

    Друг спрямо кого? Чужд спрямо кого?

    И защо го изтъкваме?!

  3. Gergana  01.09.2017 г. | 02:21 ч.

    От време на време се чуват гърмежи. Някой от пияните сватбари стреля. Не е по музикантите. Инак музиката щеше да секне. Но тя не спира…

    Човек винаги може да се надява… хи, хи (в широкия смисъл на хумора; не бих се надявала на конкретна смъртна статистика, съвсем)

    Алогенес, ти така и не ни каза какво собственият ти интелект и интуиция те съветват. Би ли споделил?

  4. Стопанина  01.09.2017 г. | 11:19 ч.

    Алогенес, […] Би ли споделил?

    And we won’t hear the end of it…

  5. Стопанина  01.09.2017 г. | 11:45 ч.

    От време на време се чуват гърмежи. Някой от пияните сватбари стреля. Не е по музикантите. Инак музиката щеше да секне. Но тя не спира…

    И ето една новина от днес, която превръща горните ми думи в сбъднало се пророчество. 🙁

  6. Христо  01.09.2017 г. | 17:35 ч.

    Новина от днес: „Шестгодишно дете неволно застреля собственик на заведение“

    Откровения на кармата…

  7. Агамемнон  14.09.2017 г. | 11:44 ч.

    Случвало ми се е да изпитам това „опъване на душата“, за което става въпрос тук. Изпитах го буквално преди няколко дни. Историята е следната – реших да си пусна едно youtube видео, в което китарист изпълняваше рифове (разбирайте мелодиите, изсвирени на китара) на легендарния рок музикант Джими Пейдж, китаристът на Led Zeppelin. Слушайки първите мелодии, усетих как някакво същество сякаш преминаваше през кръвоносната ми система и се насочва към главата. Следващите две нощи не можах да спя спокойно. Първата нямах никакви сънища, открояваше се едно усешане за мрак, настанил се (това е най-точната дума) в съзнанието ми. Следващата нощ сънувах странни кошмари, които не бяха толкова плашещи, колкото гнусни. Някой сцени даже се повтаряха и потретваха, като че ли трябаше да ми внушат омраза към живота. Подозирам, че това е асурически дух, предвид сцените на безсмислено насилие и отвратителна жестокост (не се описва с думи това, което видях).

    Ефектът от това преживяване, обаче, беше точно обратен. Така и не се уплаших. Дори се усещах по-добродетелен, по-способен да прощавам, изобщо, усещах себе си като по-добър човек. Трудно ми е да го обясня в подробности, но в общи линии беше точно това.

    Така че, ако някой знае къде да намеря думите на Рудолф Щайнер за тази „еластичност на душите“, моля да сподели.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.