Разни мисли — 04: Подквасено зло и Параграф 22

Размишления върху разни теми, които не си струват отделни статии, но не заслужават и да бъдат подминати

Така и не мога да се спра на име за тази рубрика. В първоначалния си вариант беше „Безпризорни мисли“. Но защо са безпризорни, не мога да ви отговоря. После ми хрумна да бъде „Приземени мисли“ — просто ми звучи добре и влагам смисъл, който харесвам и ми върши работа. Ама и това с „приземяването“ може да се разбира и по още няколко начина, които не ми допадат.

Та засега се спрях на непретенциозното, но пък и доволно клиширано „Разни мисли“.1 И така ще си остане, докато не ми хрумне нещо гениално или не предложите по-добър вариант.

Важното е, че реформираната рубрика се харесва и даже има предложения да излиза с по-голям обем. Разните „безпризорни“ и „приземени“ мисли да се излагат с по-голяма бройка за всяко издание. Или в краен случай — по-често.

Проблемът е, че в блогосферата се наблюдава

своеобразен Параграф 22

Той е валиден и за „От Извора“, и за материали от други сайтове.

• Ако правя огромни материали, не се четат или не се четат до самия край. Това е донякъде разбираемо в епохата, когато „истините за живота“ и „гениалните прозрения“ се очаква да идват с обема на един туит.2

• Ако разбивам публикациите и ги разпределям в поредица от отделни части с по-приемлив обем, повече се четат първите части, а интересът постепенно отшумява с всяка по-нататъшна серия. И това е разбираемо в епохата, когато често първите издания се смятат за „оригинал“ и „култови“. А всички следващи части се разглеждат — основателно или не — като опит „да се яхва вълната на успеха“ и да се „издои до последна капка доброто начало“.

За жалост, читателите имат право на такива предразсъдъци заради порочни практики на някои холивудски и книжни поредици. Но не смятам, че поредиците на „От Извора“ попадат в тази категория. Ето защо в конкретния случай непостоянните читатели само губят от предразсъдъците си и от това, че не дават шанс на следващите серии.

Всъщност често по-нататъшните части са по-добри от първите. Пък и по-важни. Причината е, че първите части са само встъпление. А по-късните публикации са същинското изложение на най-съществените сведения. И друго — следващите части често поправят грешки в по-старите.

Знам, че този Параграф 22 няма да се промени. Вероятно ще продължи да засяга почти всяка статия в блога, която излиза номерирана в някакви части. Но ми олеква, като описвам всичко това. И като повтарям не без основание просто по инерция, че „най-доброто винаги предстои“…

* * *

Тези дни в „От Извора“ имаше и една поредица, която донякъде беше изключение от гореописания Параграф 22. И четирите части от интервюто с Теодор Николов привлякоха хиляди читатели. Доколкото имаше спад в интереса към някои от тях може да се дължи на летния сезон, на недостатъчно атрактивни заглавия, на популяризиране във фейсбук в неподходящ часови пояс и прочие.

На по-късен етап може би ще изложа моите подробни възгледи за основната тема — какви би трябвало или не би трябвало да бъдат съвременните общности (комуни), но преди това ще ги оставя да узреят. Тук ще си позволя да нахвърлям само няколко отправни точки, по които и аз, и другите, струва ми се, е желателно да помислим.

Относно подбора на хората и мерилото:

Тук между вас има един брат [Иван Антонов] много сприхав. Някои го критикуват, не са доволни от него. Оставете го свободен — да тече водата му навън. В едно отношение той е сприхав, но в друго е ангел. Кой човек не е сприхав? Някой е сприхав, но искрен. Друг е привидно тих, кротък, наричат го „мазна Гана“. Не критикувай нито единия, нито другия. Дай мотика в ръцете на сприхавия и го остави да работи. Не е важно какъв си, важно е каква работа можеш да свършиш.3

Относно задачите на една такава общност:

„Духовете на Тъмнината решили да нападнат Царството на Светлината. При атаката стигнали до границата между двете царства и не могли да постигнат нищо. След това се очаквало да бъдат наказани от Царството на Светлината. Но в това царство имало и има само добро. По тази причина Духовете на Светлината взели частица от своето царство и я смесили с Царството на Тъмнината. Така в Царството на Тъмнитата бил привнесен нещо като квас (като преобразуващ елемент) и се породила вихрушка — появила се смъртта, заради която Царството на Тъмнината се самоунищожава. А в Царството на Светлината се появил архетипният прачовек — човешката раса, която трябвало да се смеси с Царството на Тъмнината и да го преодолее.“4

Задачата на манихейското течение е да осигури формите за бъдещата раса. Но не по-малко важна задача е и да преобразува злото в добро – отвътре.

* * *

Дори да гледате пасивно рекламните блокове по телевизията, рано или  късно ще ви направи впечатление:

• Излиза един експерт, лекар в бяла престилка, за да ни препоръчва офталмологичен продукт.

• Няколко минути по-късно друг експерт ни препоръчва дерматологичен продукт.

• Трети експерт пък препоръчва продукт за ставите ни.

Четвърти, пети и шести експерт „препоръчват“ нещо, за което са получили хонорар от компанията, внасяща този или онзи продукт и плащаща за рекламния спот в праймтайма. Обаче когато им кажеш, че не се държат като лекари, а са чиста проба търговци на фармацевтичната индустрия, първи се обиждат.

Защото така е най-лесно. И в наши дни няма нищо по-мразено от истината.

А какво изобщо е „експерт“?

„Експертите“ са хора, представяни за такива от фармацевтичната индустрия, за да налагат политически-коректни догми в медицината, които нямат почти нищо общо с реалността. Работата на „експерта“ е да поддържа статуквото, създадено от един бизнес за милиарди.5

Като знаем това определение, нека осъзнаем и тежестта на „препоръките“, идващи от платени експерти в платени рекламни за корпоративни телевизии.

Иван Стаменов
17.8.2017 г.


Бележки:

  1. С това име направих и отделен подраздел в раздела „Оттук-оттам“. Пак там ще намерите и нови подраздели за „Кино“ и „Пътеписи“. [^]
  2. До 250 знака с интервалите. [^]
  3. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 321 [^]
  4. Из „Рудолф Щайнер за Манихеите – тяхното минало и бъдеще“ [^]
  5. Из Why You Should Not Trust Medical Experts [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

7 коментара за "Разни мисли — 04: Подквасено зло и Параграф 22"

  1. Cursedbone  17.08.2017 г. | 23:15 ч.

    Ванка, не си прав относно експерта. Това което си дал като определение, може да се отнася за „медиците/фармацевтите експерти“, но това не е общо определение за експертите като цяло.
    В „Малка книжка за работата“ е дадено следното определение за термина „експерт“, с което съм напълно съгласен.
    „Експерт е човек, допуснал всички възможни грешки в своята област.“
    Та, щом тези хора рекламират даден продукт срещу заплащане, то те още не са допуснали всички възможни грешки и не трябва да се наричат експерти. Нека да ги понижим в специалисти.
    И на Стоичков му дадоха титла „доктор“ и го признават за изключително добър в областта си, но дори на него не му казват, че е „експерт“.

  2. Стопанина  17.08.2017 г. | 23:55 ч.

    определение за термина „експерт“, с което съм напълно съгласен.
    „Експерт е човек, допуснал всички възможни грешки в своята област.“

    И аз съм съгласен.

    Но ти се губи контекстът на цитираното в статията.

  3. Луд гидия  18.08.2017 г. | 13:59 ч.

    Фразата параграф 22 е станала идиоматична и се използва за ситуация без изход, „порочен кръг

    Порочният кръг ми е познат, защото и аз съм се лутал в него. Попаднах там, защото загубих способността – да си представям образи и картини докато чета. Предпочитах информацията да достига до мен във формата на картини и видео.
    Отне ми време да си върна фантазията, но с радост мога да кажа, че се справям, за което дължа голямо БЛАГОДАРЯ на стопанина, който чрез блога си запали искрицита в мен. Научих се да търся истината „от извора“, да бъда критичен към поставяната ми информация.
    В нашето време е по-лесно да четеш рецензииките на някой „експерт“ и да получаваш всичко на готово, но на каква цена ?

    Cursedbone

    Когато срещнеш някакво противоречие тук или не разбираш какво иска да каже Стопанина – прерочитай! Препратките в края на статиите обикновено са разковничето.

    Относно подбора на хората и мерилото, които коментирате напоследък:

    Аз мисля, че водачите на такива общности, ако не са посветени и нямат способността да разпознат скритото зло в хората, са обречени. Човек с болно съзнание като мен и с мислите в главата си такива бели мога да Ви създам, че …

  4. farseer  19.08.2017 г. | 15:08 ч.

    Поредна добра част на поредицата „Разни мисли“.

    Не е важно какъв си, важно е каква работа можеш да свършиш.

    Така е, не е като да не съм съгласен, но според мен има значение и какъв си. Защото не е важно само каква работа можеш да свършиш, но и как ще я свършиш. Качеството на свършената работа е също толкова важно, а то зависи от отношението ти и начина ти на работа, което пък зависи от това какъв си.

  5. Стопанина  19.08.2017 г. | 15:41 ч.

    Защото не е важно само каква работа можеш да свършиш, но и как ще я свършиш.

    Ами то си е казано в цитата.

    Не е казано „важно е да вършиш работа“. Казано е „важно е каква работа вършиш“. Тук думата „каква“ показва, че работата не трябва да бъде „каквато и да е“.

  6. farseer  19.08.2017 г. | 16:02 ч.

    Е, да, ама не е казано в цитата, че е важно и „как“ я вършим. Под „каква“ аз разбирам областта на извършвана дейност, а не начинът на извършване.

  7. Йордан Петков  21.08.2017 г. | 14:29 ч.

    Според мен най важното трябва да се спомене в началото,може с едно изречение,но трябва да се загатне какво предстои. Ако жена ми не беше открила Иван Стаменов, аз нямаше да знам за него и до днес. Тя видяла едно заглавие,влязла и т.н. Първо четохме един разказ,после книгата. Днес аз влизам редовно въпреки Щайнер и Дънов, влизам заради Иван Стаменов.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.