Интервю с Теодор Николов — 4: За да можем да се делим, трябва да сме били обединени

„Сега е времето всеки да се определи и да избере по кой път да поеме“

Продължава от първа, втора и трета част »

»»» Ще разясниш ли вижданията си за изискванията и кръговете, за които стана дума в предишната част?

Успоредно с тези изисквания, другият критерий за прием в даден кръг ще бъде одобрение (примерно поне 75%) от текущите членове на въпросния (среден или вътрешен) кръг. Разбира се, първоначално кръговете ще се изградят от хората, които основат такива общности, но впоследствие всеки, който пожелае да се присъедини и отговаря на условията, ще бъде напълно равноправен с тях. Като цяло хората и от трите кръга ще работят задружно по братските дейности и никой няма да има привилегии в това отношение, а само повече отговорности по въпросите за бъдещето на общността.

Ако искаме наистина да сме независими от системата, която и без това е на път да се разпадне, трябва да си ценим времето и да го посветим за усвояване на знания и умения за справяне с живота сред природата. Целта не е да живеем примитивно, а сами да си произвеждаме всичко необходимо, като успоредно с това ни остава достатъчно време за нашето и всеобщото духовно повдигане. Това е нещо, което е почти невъзможно, докато човек е в Матрицата и е принуден да продава буквално пет-седми от живота си, а после през уикендите да се чуди как да възстанови безвъзвратно изгубената енергия.

»»» Веднага някой би могъл да възрази: „Когато си на 27, сам и свободен, можеш да се оттеглиш в гората и да медитираш. Но когато си на 57, имаш деца, внуци и възрастни родители, е поразлично.

Действително не може да се даде еднозначен отговор, който да е валиден и разумен за всички случаи. Затова сме надарени и със способността да мислим и да можем да вземаме най-разумното решение според ситуацията, в която Провидението ни е поставило. И все пак, в общия случаи възрастта не е проблем. Ако един човек е готов да се посвети на Бога и да работи за общото благо, той винаги ще намери начин. Независимо дали с физическа работа, с грижи за децата, с мъдри съвети и житейски опит или дори просто да живее в молитва за своите братя и сестри.

Относно децата — ако са малки, не виждам никакъв проблем да поемат по този път заедно с родителите си, където да се обучават и израстват сред други деца на свободомислещи родители. Ако пък децата са големи (над 21 години) ние нямаме никакво право да им се месим в живота и да определяме как е редно да живеят. Ако искат — ще ни последват, ако не — ще вървят в своя път.

Ако някой има възрастни и болни родители, които не могат да се грижат сами за себе си, също не виждам никакъв проблем да прави това при едни много по-естествени и благотворни условия сред природата и в братски отношения. Има и случаи, когато такава промяна е невъзможна, но в повечето случаи човек просто има склонността да заглушава шепота на душата си с оправдания и предразсъдъци. И аз съм го правил, но в един момент трябва да си зададем въпросите „Защо съм дошъл на Земята?“ и „Какво правя, за да оставя Земята едно по-добро място за живеене от това, което съм заварил?“

»»» Обаче има и друга гледна точка. По-редно е да не се делим, а да останем сред непросветените и духовно спящи хора в светския живот, защото те са тези, които имат най-голяма нужда от нас. Ако най-будните и напреднали се затворят в общности, няма ли да бъде някак егоистично?

За да можем да се делим, трябва преди всичко да сме били обединени, а в цялата история на човечеството хората не са били никога толкова отчуждени, колкото днес. Мнозинството хора отдавна са изгубили усещането, че хората сме дошли на Земята да живеем като братя, а не като вълци. Тези, за които животът се изчерпва с ядене, пиене и гледане на телевизия, не мисля, че можем да им помогнем, а дори и да можем, то не е чрез проповеди, а чрез личен пример — като им покажем един модел, който е по-добър от настоящия във всяко отношение.

Готовите, узрелите души сами ще ни намерят и ще се присъединят към нас. А за останалите — дори и Учителя никога не ни е учил да пробуждаме всички наред и да работим с души, които още не са готови. Дори напротив — той казва да режем пъпната връв само на онези, които са в деветия месец и са готови да се родят за новия живот. Опитаме ли да откриваме Божествени истини на хора, които тепърва имат да учат светски уроци, ние само ще им навредим.

Христос е още по-красноречив:

„Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат.“

Освен това тук не говорим за „затваряне в общности“, защото тези общности ще работят преди всичко за общото благо и след като са уредили своето физическо оцеляване ще могат свободно да се посветят на Христовото дело. Тук не говорим нито за лесен, нито за сигурен живот, тъй като неизбежно ще имаме и много трудности – винаги в историята на човечеството новите идеи са били приемани трудно и често с големи жертви. Затова и е смешно да говорим за егоизъм у хора, които съзнателно са се отказали от много удобства и светски удоволствия, за да могат да бъдат по-полезни за своите братя, трупайки нови и ценни умения, мъдрост и любов, и давайки един светъл пример, който, ако е рекъл Господ, може да обхване цялата Земя.

»»» Мислиш ли, че има готови хора, които биха се отказали от удобствата на съвременния живот и биха се впуснали в едно такова „приключение“, което не гарантира щастлив край?

За щастие, живеем във времена, в които толкова ясно се вижда — съвременната материалистична култура води стремително по пътя към бездната. За тази култура Учителя казва:

„Нещастията в съвременния живот се дължат на неприлагане на истинското знание, на неприлагане на Законите на Божията мъдрост. Цялата европейска култура ще мине през големи изпитания — ще стане голямо пресяване на досегашните възгледи и разбирания. Всички заблуди, съмнения и подозрения ще се пресеят и ще остане чистото. На Земята ще останат само героите — хора със светли умове, с чисти и благородни сърца, със силна и възвишена воля. Те ще останат над ситото. Живата природа отново ще ги посади. С тях ще започне Новата култура, която ще създаде новите хора.“

Сега е времето всеки да се определи и да избере по кой път да поеме — надясно към живота в братство и любов или наляво към егоизъм и безлюбие. Към Царството Божие на Земята или към мястото, за което ап. Йоан говори — там, където „ще бъде плач и скърцане със зъби.“

За да бъде още по-ясно колко сериозна е настоящата ситуация и че тук не говорим за някаква теория на конспирацията, бих искал да разгледам няколко показателни примера. За скептиците ще започна с кратък цитат от една реч на Джон Кенеди, изнесена две години преди той да бъде убит:

„По целия свят ние сме изправени пред една монолитна и безскрупулна конспирация, която, за да разшири своето влияние и страха, който налага, преди всичко разчита на нарастващата алчност: на проникване, вместо на агресия; на подривна дейност, вместо на избори; на сплашване, вместо на свободен избор; на нощна партизанска война, вместо на [армейски] военни действия през деня.

Това е система, която мобилизира огромни материални и човешки ресурси, за да изгради една силно сплотена, високоефективна машина, която съчетава военни, дипломатически, разузнавателни, икономически и политически операции. Подготовката на тази система е засекретена и не е публично достояние. Нейните провали биват погребвани, а не огласявани. А несъгласните с нея биват принудени да млъкнат…“

А самият Дейвид Рокфелер през 1994г. в прав текст каза:

„Намираме се в зората на глобални промени. Ha нac ни e нeoбxoдимa дoбpe yпpaвлявaнa мaщaбнa ĸpизa и xopaтa щe пpиeмaт Нoвия свeтoвeн рeд.“

Ако се вслушаме внимателно, световния елит ни казва точно това, което възнамерява да прави. А ако осъществят замисъла си, в не много далечно бъдеще нашият свят ще изглежда много по-различно. Тези властолюбци имат общата мечта за един антиутопичен диктаторски режим, в който индивидуалната свобода ще бъде потъпкана и смачкана в калта. В този бъдещ свят буквално всичко, което правите, се наблюдава и контролира до малките детайли от шепата злодеи, които днес действат в сянка, но когато капанът щракне вече няма дори да е нужно да се крият. В това бъдещо общество хората ще бъдат натикани като говеда в строго контролирани градове, управлявани като затвори. И днес сме по-близо от всякога до осъществяването на този кошмарен план.

»»» Сигурно в планинско усамотение си имал много време да мислиш над проблемите и опасностите пред днешното човечество. Кои, според теб, са най-сериозните от тях?

Честно казано, не знам от къде да започна… Сякаш цялата съвременна култура е надолу с главата. Медицината съсипва здравето, адвокатите съсипват правосъдието, училищата съсипват знанието и способността за непредубедено мислене, правителствата съсипват свободата, масмедиите съсипват информацията, а религиите съсипват духовността.

И точно това прави днешната епоха толкова специална и важна за нас. Живеем в изключителни времена, за които можем само да благодарим, вместо да се отчайваме и примиряваме. Защото именно трудностите, с които ни предстои дружно да се сблъскаме, ще ни дадат нужния тласък и инерция да се преборим за нещата, които са истински важни за нашите души, и да развием качествата и добродетелите, на които да основем бъдещата култура. И докато човечеството упорито не желае да се вслуша в Божието Слово, ще си учим уроците отново и отново по трудния начин като описания в гл. 6 на Битие.

Изобщо цялата съвременна култура може да бъде определена като възхвала на разврата и развлеченията — секс, пошла музика, електронни игри с насилие и филми, обожествяващи животинската човешка природа. Тази култура за по-малко от век успя да измени целия „цивилизован“ свят.

»»» Често хората казват, че в живота трябва да се опита от всичко...

Чудно ми е обаче защо това „всичко“ обикновено означава наркотици, екстремни спортове и безразборен секс, докато твърде рядко „всичко“ включва шахмат, паневритмия и садене на дръвчета.

И ако цялото вкупом продължи по този гибелен път, ние сме с него. Затова, ако днес ние сме съгласни да се убиват и осакатяват деца с ваксини, да им преподават секс уроци в училище още от 5-6 годишни, да се учи „Предприемачество“ в първи клас в България, да се разпространяват неконтролируемо ГМО и други погубващи практики, всичко това много скоро ще стане лично наш проблем.

В основата на повечето днешни проблеми стои материализмът, който се внушава в нас още от най-ранна възраст. Под материализъм визирам консуматорското отношение на хората към материалните блага и приемането им с по-висок приоритет от Духовното. На това разбиране се основават безнравствените приниципи като „Целта оправдава средствата.“, „Веднъж се живее.“ и „Смисълът на живота е в личното щастие.“

Последната заблуда е особено опасна, понеже често хората я свързват с още една, а именно — че личното щастие може да бъде постигнато само с цената на чуждото нещастие, както и че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите. Това е пълно неразбиране на житейските закони. Още Буда е казал:

„Хиляди свещи могат да се запалят от едничка свещ и животът й няма да се съкрати. Щастието никога не намалява от това, че е споделено.“

За съвременното общество Ремарк казва:

„Имам чувството, че се намирам сред хора, които възнамеряват да живеят вечно. Поне така се държат. Треперят за имуществото си и нехаят за пропуснатия си живот.“

»»» Разбирам какво имаш предвид. Но, честно казано, ми звучи прекалено черно-бяло. Животът и хората имат много повече краски, макар преобладаващата част в наши дни действително да сме повече или по-малко материалисти и консуматори. Важното е, че дори тези грозни неща са естествена част от еволюцията и в крайна сметка не може съвсем да се заобиколят. Важното е в материализма да не се стига до крайности, да не се губи искрата, която ще ни осветява изхода от настоящето и входа към бъдещето.

Консуматорското (не)мислене е достигнало дотам, че много хора си купуват електроуреди за процедура, която със същия успех (дори по-добре) се върши с едно одеало или пуловер — подквасването на кисело мляко. И все по-често смятаме за сложна наука неща, които бабите ни са можели да правят още като малки деца, като отглеждането на плодове, зеленчуци или животни. Всички тези умения ще се окажат твърде ценни в един бъдещ момент. Защото без тях сме зависими и то много зависими от няколко големи корпорации, които „се грижат за нашето светло бъдеще“.

В днешно време повечето хора се превръщат в роби на лукса, на показния лукс. Те избират да водят един живот, който не са избрали сами, но някой е успял да ги убеди, че е най-добрият за тях. Така се оставят на течението на еднаквите си дни и нощи, в които думата „приключение“ съществува единствено на екрана на вечно включените им телевизори, а думата „развитие“ е свързана само с представата за повече пари, материални придобивки и власт. Почти всички наши съвременници са станали зависими са от удоволствията и приятните неща, които могат да си купят, като са готови да продадат и душата си за тях. А от всичко на света най-много се боят от промяната, която би разтърсила света, с който са свикнали. Затова и самотата се е превърнала в срамна болест. Защото самотата ни кара да мислим. А днес никой не иска да бъде сам, защото така му остава прекалено много време за мислене.

Тези хора смятат, че любовта се доказва с пръстен, знанието с диплома, а вярата с кръстче. Продават живота си за голяма къща, за скъпа кола, за малко слава и уважение, и накрая си мислят, че вече са успели хора. И обикновено едва в последния си земен час достигат до прозрението на мъдрия Соломон:

„Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятъра.“

Предстоят ни тежки години, особено за тези, живеещи само за себе си. Те ще бъдат напълно разтърсени и доведени до пълно отчаяние. А това е и най-голямата цел на Злото. Защото отчаяният човек е най-податлив на внушения и е готов на всяко душепогубващо действие. Наш дълг е не само да не бъдем сред тези нещастни хора, а да подадем ръка на колкото можем повече от тях, преди да е станало твърде късно. Защото не е далеч времето, когато всеки опит за будителска дейност ще бъде репресиран с всички средства.

Ала тези от нас, които носим в себе си един по-висок идеал от животинското съществуване, посветено единствено на оцеляване и размножаване, ще намерим дни, пълни с приключения и значимост през следващите две десетилетия.

Христос вече чука на вратата на сърцата и умовете ни. От нас зависи дали ще го приемем и как ще ни запомни историята. Като братя и сестри, изпълнени с Любов към Бога и към всички живи същества, или като фарисеите преди 2000 години: „Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря.“ (Йоан 19:15)

Имаме само един живот в тази изключителна епоха. Нека накараме Христос да се гордее с нас — Неговите ученици.

Към пета част »

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

50 коментара за "Интервю с Теодор Николов — 4: За да можем да се делим, трябва да сме били обединени"

  1. Стопанина  18.08.2017 г. | 09:36 ч.

    @ Байкър

    Не си съвсем честен, като казваш, че знаеш как да го правиш, без да причиняваш болка.

    Това може да го твърди само някой, който ме е хващал на местопрестъплението. Всяко противно свидетелство е лъжесвидетелство. Или спекулация, от която прозират недружелюбни предразсъдъци.

    А че дяволите и те изпълняват Божията воля, нима се съмняваш?

    Предпочитам, ако ще продължаваме с полуабстрактния ни диалог, поне да следваме логическа нишка. Въпросът, който ми задаваш сега, няма нищо общо с коментара ми относно по-горното ти твърдение, че демоните вършат „най-важната и най-тежката работа“. Съмнението ми беше за най-важното и най-тежкото, а не за работата.

    Загадка е дали всичко подлежи на спасение. Едва ли е известно и на посветени от ранга на Щайнер.

    Не знам дали е било известно на Щайнер, но същият говори обширно за „неспасяемата луна“ и онези, които ще я населят. А доколкото ми е известно, Щайнер не говори за неща, които не са му били известни.

  2. Байкър  18.08.2017 г. | 10:49 ч.

    Просто не си искрен със себе си. Не е нужно да те залавяме на местопрестъплението и да правим от явното още по явно.

    Прав че водим полуабстрактен разговор, но ако го направим съвсем конкретен, ще започнем да се „замеряме“ с цитати, както обикновено се случва.
    Възражението ми беше по повод елитарното деление, което правиш на важна и неважна работа. Обикновено се приема, че най-черната и неблагодарна работа, която никой не ще, е от важните, ако не и най-важната.
    Щайнер говори и за това, че Луцифер и Ариман очакват своето спасение от бъдещите процеси в човешката душа. Ние им го дължим.
    Относно поселението на „неспасяемата луна“, ще ни е нужна някаква отправна точка за да направим съответното съждение.
    Ако визираме определен еволюционен клон, бихме могли да кажем, че би могло да се случи загуба на определено количество човешки души, които ще поемат по отделен път. Но това не би трябвало да се приема за „неспасяемост“. Изоставането се случва по необходимост – за да напреднат малцина, е необходимо да бъдат отхвърлени назад огромно множество същества. Някои от тях го правят съвсем съзнателно. Все някога те ще бъдат овъзмездени чрез спасение. Нали овчарят жали повече за изгубената овца, отколкото за цялото си стадо. Поне според притчата…

  3. Стопанина  18.08.2017 г. | 10:56 ч.

    @ Вилиян

    Не разбрах, от какво сте разочарован? В нас с Тео ли е проблемът, че вие сте разочарован? Или проблемът е във вас?

    когато се влиза в такъв остър спор, уж по мек начин

    Между мен и Тео няма и не е имало никакъв спор. Още по-малко пък остър. Имаше непреодолимо разногласие по един въпрос. После възникнаха разногласия и по други въпроси. Тези разногласия ги имахме още от коментарите ми за книгата му. Не са нищо ново. Новост са само за публиката на блога.

    Казвал съм на Тео забележките си по телефона, още докато четях книгата му. После на живо. А после и при повторната ни среща в дома му в Рила. Той си ги знаеше. Можех и да не ги напомням сега, във и под интервюто…

    Но смятам, че нямам право да ги премълчавам. Защото въпросите в интервюто се водят на мое име и материалът се публикува на място, за което нося най-голямата отговорност. Когато не пояснявам публично, че не съм съгласен с отношението към определени категории хора или към изкуството, някой може да се „разочарова“, че с мълчанието си един вид изразявам съгласие.

    Така че и да мълча, и да не мълча – все ще има разочаровани. Предпочитам да „разочаровам“ с действия, отколкото с бездействия.

    Но да се върнем към „спора“…

    В нито един момент нито един от двама ни с Тео не е опитвал да променя пътя на другия, като му налага своите убеждения и своя начин на живот. Още при първото разногласие за подбора на хората се разбра, че имаме твърде различни критерии по този въпрос, за да вървим по един и същ път и да се обграждаме с едни и същи хора.

    Нека ви запитам, Вилиян, пък и всички, които мислят като вас:

    В каква среда сте расъл и живял досега? Можете ли да ми посочите поне един едничък пример, при който двама души, които са живели достатъчно дълго време заедно, да не са имали разногласия или спорове за нещо дребно или голямо? Не само веднъж и два пъти!

    Една простичка Истина: тези, които не са имали разногласия за едно или друго, просто не са прекарвали достатъчно време заедно!

    Щом ще се разочароваме, нека и аз споделя своето разочарование: разочарован съм всеки път, когато се сблъскам с наивни представи, че духовни хора (каквото и да се разбира под това) ще плеснат с ръце, ще се прегърнат, ще се нарекат братя и ще живеят на едно място за дълги години, без между тях да прехвърчат и искри. Това е висша форма на наивитет и отричане на живата действителност, което няма как да не ме разочарова!

    И въобще не съм съгласен, че одумването зад гърба или таенето на негативни мисли и чувства е за предпочитане пред изговарянето на различията.

    Разочаровам се от страха и неврозите, които мнозина проявяват към самата мисъл, че между двама или повече хора могат да възникнат противоречия и дори разпалени спорове. Какви са тия излияния и назидания, които не са нищо друго, а навиране на нос в чужди работи. Наистина ли мислите, че като издигате наивни и неосъществими (на този етап от еволюцията) лозунги: „Да живеем братски без караници!“ правите нещо велико?

    Нищо не правите, защото истината е друга: близките хора, роднините, включително кръвните братя, се карат най-често и най-ожесточено. Това не е непременно нещо лошо. Дали ще стане лошо, понякога зависи и от неадекватните намеси на околните. Ето, казвам го без намеци и заобикалки. А сега ще го изясня:

    прозира заяждане и опит с надприказване единия да вземе връх на всяка цена…

    Със същия успех мога да кажа, че във вашия коментар прозира заяждане, било то и „с най-добри чувства“. Мога да кажа, че опитвате да водите спор с мен и Теодор, без да знаете всички детайли за отношенията ни. И звучите назидателно.

    Нещо повече – излишно нагнетявате обстановката, след като на няколко пъти казах, че разногласията ми с Тео по едни въпроси няма да попречат на съвместната ни работа по инициативи, за които имаме пълно единомислие.

    След като обърнах изказването ви срещу вас, за да ви покажа нещо, което може би ви убягва (гредата в окото ви), нека все пак да ви отговоря: не смятам, че някой е опитвал да надприказва другия, нито да взима връх на всяка цена. Вашите вътрешни усещания не са обективна действителност.

    Какво ще си кажат те, ако са счели един от вас за свой духовен учител по свой си начин?

    Ако някой е взел мен или Теодор за учител, е живо разочарование и автоматично означава, че не е човекът, за когото бих се запитал: „Какво ще си каже той?!“ Тук има само двама признати учители – онзи с главното У и Щайнер. От мен също може да се научи това-онова, но не съм учител – нито с малко, нито с голямо У. Същото важи и за Теодор. А специално Тео, според мен, има много да наваксва с антропософията, което би изправило доста от сегашните му небалансирани възгледи.

    Но нека за момент с Тео приемем незаслужения комплимент: каква полза би имал някой, ако е счел мен и Тео за учители, а не може да научи нищичко от разногласията ни?

    И един принципен въпрос: Мислиш ли, че учителя ще измени урока си, за да се хареса на ученика?

    Останалата част от мнението няма да го коментирам тук и сега. Живот и здраве, ще дойде времето да опиша как си представям или не си представям една братска общност, нейните членове, устройство и задачи.

  4. Стопанина  18.08.2017 г. | 11:03 ч.

    Байкър, съвсем загубих логическата нишка на разговора, а вече почна да се губи логиката и между отделните изречения в постовете ти.

  5. Вилиян  18.08.2017 г. | 19:18 ч.

    Вече не влизам в спорове. Спорещите се стремят да докажат своята правота, а не да намерят Истината….както ви убягна и на вас двамата в продължителни и неградивни изложени мисли, цитати и т.н.
    А като страничен наблюдател видях веднага кое може да ви обедини и всеки да остане на своята си позиция, но с цел обърната навън от вас. Прекалено сте заети със себе си все още.
    Средата в която съм се намирал, намирам и ще се намирам не е от никакво значение. Променям средата, не тя мен.
    Успех в развитието!

  6. Стопанина  19.08.2017 г. | 09:34 ч.

    Вече не влизам в спорове.

    Вече влезе в „спор“ с мен и Теодор, но не се усещаш. Поне имаш усет кога да излезеш от „спора“.

  7. Ели Иванова  19.08.2017 г. | 10:43 ч.

    Здравейте отново на всички! 🙂
    Бих искала да обясня нещо. Никой не бяга или се изолира от никой. 🙂 Едни от нас са в етап, в който са готови и избират да помагат, като останат в града, а други ще помагат по други начини. Важното е, че всеки присъстващ тук, изразено по един или друг начин, вижда реалността и според себе си и възможностите си е взел решение, или поне е в етап на разбиране чрез опита, как да помага на другите. Но според мен не се схваща правилно устройването далеч от града. Говоря конкретно за общество като това, за което Тео говори, защото има хора, които се откъсват от града без желание да подслоняват, който и да било, ако не е близък човек( и това даже вече не е задължително).
    Нали всички тук сме с разбиране, че каиша около врата ни се затяга и че до 10тина години живота в системата няма да е такъв, какъвто го познаваме сега? Е, от тук идва и стремежа към създаване на общество, което да не е зависимо от тази система. Защо всички виждате изолация от хората в това? Не е. Напротив. Идеята е сега, докато още средставата за комуникация и транспорт и потреблението на стоки са свободно достъпни, да се създаде общество с определени правила ( както и други общества с други правила), което да може да стане достояние на възможно най-много хора, и всеки, който намира принадлежност към тези правила (или към тези на другите общества) да стане част от него възможно най-скоро, за да може с помощта на теста на времето да се открият несъвършенствата му и да се коригират. Това не е изолация от хората, а подаване на ръка. С това се казва „елате с нас“. 🙂
    А относно правилата. В самото му създаване, това е моята гледна точка, трябва да се установи съвсем ясен и непоклатим вътрешен ред. А как ще стане коригиране на несъвършенствата на реда, ако е непоклатим? Идеята е да се променят тези неща, които сами по себе си са неприложими и недоизпипани, а не поради човешки страсти да се правят компромиси. Тук вече възгледите ни се различават, но според мен беше разумно, който не вижда себе си в предложеното от Тео общество да прояви разбиране И на думи (не само на вътрешно ниво, което всички поне казват, че проявяват, въпреки че когато липсва реален контакт, при който можеш да усетиш човека, много помага за запазване на добрия писмен тон да не се използват крайни думи, понеже те са единственото средство да разбереш какво иска някой да каже и не върви да ги използваме, а после да кажем, че те не отразяват нашето настроение), а не в няколко последователни коментара да се казва най-малко 5 пъти, че правилата са абсурдни и да се измества темата към това кой с кого не спори. За един са такива, само че за друг са си нормални и не беше редно, поради различия, да се обрича на провал една идея, която всъщност намира не един и двама последователи. Дали е работеща, времето ще покаже. Само, че с времето, който сега работи в града, ще му се НАЛОЖИ да започне да се изтегля от него и ИДЕЯТА е, когато това стане, да има къде да отиде. Вие какво мислите – че, ако аз създам общество, в което не се пуши и утре Ариман, като тръгне да раздава чипове и хората, извинявам се за израза, се разбягат, и някой пушач почука на вратата за подслон, ще му кажа “ аааа, виж сега, понеже пушиш за тебе няма свободно легло в този дом“? Естествено че не! Това вече би било изолация. Е защо да не може още от самото начало да е така и какво ще стане с пушача, след като го настаним? В самото начало, когато се заражда обществото, и когато има условия и време да се създават и много други (което много се надявам да стане), които са в корена си със същите цели, но с по-различен правилник, не може да се прави компромиси с правилата, иначе поради различия в ежедневните нужди на членовете му, има вероятност да се разпадне преждевременно, а тогава е много вероятно да се създаде напрежение помежду ни и ей тогава може и наистина да настане изолация. А този човек никога няма да го отпратим, ако няма място, на което да се чувства по-добре и сред хора, които да живеят максимално близко до неговия живот, а когато няма друг вариант, ще се нагодим според ситуацията, но вече ще имаме едно здраво изградено и работещо убежище, за което шанса да се разпадне поради извънредни ситуации е мининален.
    Благотворния ефект на група съмишленици, събрани на едно, е несравним, с този на отделния човек. С това изказване НЕ се стремя да подценявам силата на вътрешния стремеж на всеки от нас поотделно, а че няколко слънчеви лъча, събрани под една лупа, имат по-голяма сила и с по-малко усилия и време възпламеняват огън.
    В предния си коментар не засегнах всички точки на така предложения от Тео правилник, но и не виждам смисъл за сега, тъй като, ако не виждате себе си да живеете по него, то тогава няма да се получи уточняваща дискусия, ако идеята се отхвърля още в началото. И всеки има право на това. 🙂
    С този коментар отправям призив към всички все пак да се върнем на темата със създаване на общества. Дали ще се пуши и пие в тях е по-маловажно от това дали да ги има изобщо. Нека се върнем към градивните предложения и въпроси. Сигурна съм, че много от нас искат да пристъпят към действие и всеки, без значение веган, въздържател или слънцеяд, има поне една практическа опитност и може да даде насоки как можем да заживеем сред природата или знае източници на полезни съвети.
    Ако тук са се събрали много от будните на България, нека не позволяваме заради бира, цигари, склонност към приемане на нещата лично или каквото и да е, да се лишаваме от мъдростите и практическия опит, с който сме се обогатили във времето! А, ако тук не е мястото за такива дискусии, то да продължим във форума, нека Стопанина каже.
    Светъл ден на всички!

  8. Triangle.bg  19.08.2017 г. | 11:12 ч.

    „Един среща Христа и Го пита: „Учителю, какво казваш?“ Ето какво казал Христос: „Моите служители в църквата, които Ми палят толкова свещи, които Ми изгарят толкова тамян, които Ми четат толкова молитви, не вършат Моята воля, не са приложили Моя закон, не са хора на Бога“. И прибавя: „Аз трябва да дойда втори път на земята, да коригирам“. И сега иде Той да коригира, но няма вече да Го разпъвате! Защо няма да Го разпъвате? – Защото държавните мъже са напреднали и са се заели да извършат това, което духовенството трябваше да извърши. Държавните мъже в Англия, в Америка, в Германия и в България са напреднали повече от духовните хора, по-добре схващат нещата. “
    Новият Живот
    https://triangle.bg/books/1922-08-19-10.1998/1922-08-19-10.html

    „Като по-интересни хора, предпочитам грешните пред праведните. Праведният мисли повече за себе си или за малко неща. Грешният, обаче, мисли за повече неща и за повече хора. Един грешен човек решил да стане праведен и да се освободи от лошите си мисли. За тази цел трябвало да раздаде всичкото си имане на бедните. Раздал имането си на бедните, но лошите му мисли не го напуснали. Той си казвал: „Направил съм някакви нови грехове, защото лошите мисли не ме напуснаха“. Седи той и мисли какво да направи, за да се освободи от лошите си мисли. Ето защо, аз предпочитам грешния човек. Той мисли постоянно какво да направи, за да се очисти от греховете си. – Голямо разнообразие има в неговия живот. Праведният седи доволен от себе си и казва: „Благодаря на Бога, че не съм като другите хора“.“
    Божествен импулс
    https://triangle.bg/books/1932-12-18-05.1998/1933-02-05-05.html

    „Предпочитам оня, който прави хиляди погрешки при изпълнение волята Божия, пред оногоз, който не прави грешки, но и не изпълнява волята Божия.

    Знай, че Господ те праща всякога да говориш на глупави, зелени, кисели и слаби хора, че именно тия, на които ти се поръча да говориш в дадения момент, са такива, затова не философствувай, не отлагай и не се съмнявай, защото този момент няма да се повтори по същия закон и смисъл на този стих.“
    Без съмнение и без отсрочка
    https://triangle.bg/books/1920-02-12-19.1995/1920-10-10-07-30.html

  9. Стопанина  19.08.2017 г. | 11:51 ч.

    не беше редно, поради различия, да се обрича на провал една идея, която всъщност намира не един и двама последователи.

    Говориш за „крайни думи“, понеже пет пъти съм бил употребил думата „абсурд“. Дали „абсурд“ е крайна дума, можем да „спорим“ до Второ пришествие.

    Въпросът е – даваш ли си сметка за твоите думи? Осъзнаваш ли тежестта на обвинението, че с „крайни думи“ съм „обрекъл на провал“ (?!?) една идея? Осъзнавате ли – и ти, и всички, които уж сте против „споровете“ и страните от тях, че тъй нареченото пасивно-агресивно поведение също си е форма на налагане, настъпателност и агресия?

    И да оставим настрана отношението, което прозира към адресанта, това е, меко казано, драматизация.

    Ако една идея не може да се осъществи заради нечие частно мнение, това говори за „тежестта“ на идеята. Духне я и най-слабият вятър, а тя вземе, че се катурне. Щом не искате ветровете да събарят идеите ви, не ги стройте от слама, а от камъни.

    И ако наистина идеята намира „не един и двама последователи“, какво значение изобщо има мнението на някой, който още след първия си коментар каза, че няма място в една такава идея?

    У кого е проблемът? – В този, у когото позицията е твърда и изяснена, или у онзи, у когото позицията е лека и се клати застрашително от чуждите мнения?

    А, ако тук не е мястото за такива дискусии, то да продължим във форума, нека Стопанина каже.

    Стопанина нищо няма да казва, за да не ви „пречи“ повече. Пък да видим до къде ще се докарате по вашия си начин и какво място ще си изградите. Ще видим и в какво място ще превърнете съществуващото място „От Извора“, докато тепърва оформяте друго място от А и Б, като не сте сигурни дали се почва с А и Б.

    Стопанина нищо няма да казва, защото и да го казва, все едно не го е казал. Ето, обяснил съм по-напред в „спора“ с Вилиян причините за намесата ми и да изкажа своето мнение. Не оставам с впечатление, че си го прочела. А ако си го прочела, само мога да предполагам как е било „разбрано“.

    Стопанина млъква за някое време и само ще гледа сеир. (Заменям „крайната дума“ със сеир, за да не я употребявам за шести път.) А сеирът си тече ли, тече:

    Вие какво мислите – че, ако аз създам общество, в което не се пуши и утре Ариман, като тръгне да раздава чипове и хората, извинявам се за израза, се разбягат, и някой пушач почука на вратата за подслон, ще му кажа “ аааа, виж сега, понеже пушиш за тебе няма свободно легло в този дом“? Естествено че не!

    Колко благородно! Сърцето ми се разтопи от умиление, но умът ми продължава да не разбира: защо трябва да чакаме да дойдат чиповете, за да видиш хората и да ослепееш за цигарите им?

  10. Петьо  19.08.2017 г. | 12:29 ч.

    В интервюто Тео говори за идеята си за общности без още да е представил пълно и подробно виждане по въпроса. Едва след като го направи би могла да се говори за опорочаване, ако изобщо се стигне дотам. Засега се разменят мнения относно мнение за идея, без да е видяна пълната идея. Друг е въпросът дали изобщо подобна идея трябва в цялост да се представя на всеслушание.

  11. Петьо  19.08.2017 г. | 12:36 ч.

    Размишлявах тази сутрин върху думата приемам, приемане. При-емам, допускам нещо до/в себе си; емкост – съд, нещо за пълнене и за празнене. Оттам приемам = изпълвам се. В контекста на Христовите общности аз разбирам „приемам“ като „изпълвам се с Божественото, което Господ е вложил в другия човек.“ Тогава може да говорим за „не аз, а Христос в мен“. Същността на общението е изпълването с всяка частичка от Божественото, което можем да намерим в ближния, в нас, в природата. Кога, как, къде и с кой, всеки трябва да е свободен да решава сам. Важното е с какво пълни чашата.

  12. Светльо  19.08.2017 г. | 13:13 ч.

    Обществата вече ги има! Тези общества ги създава Житието на всеки човек! Изял ли си една торба сол с някого – то е за Живот!

    Същото е като това, което казва Иван – не е нужно да чакаме Ариман, за да допусна или не в мене си някой, който пуши или пие една две бири. Ако ще чакаме Ариман – спукана ни работата. По един или по-друг начин Живота свързва хората по естествен път. Така ще се създават и общностите.

    Изкуствено няма да стане!

  13. Творилци "Раят"  19.08.2017 г. | 13:38 ч.

    Теодор Николов явно е забравил да ни сподели , кой беше неговият „вдъхновител“ още в началото на 2014г. И защо заради него закри фирмата си за уеб дизайн (web-master.bg) и се впусна в проектите?
    http://darlimec.com
    http://darslovo.com
    http://dardobro.com

    Ще се радвам ако има желание да сподели с нас, какво го е накарало да се отдели от тези хора, защото вече два пъти изграждат на различни места „братско общество“ и го закриват. Сега събират средства да изградят ново, което ще е близко до София.

    Природно Училище Творилци
    https://www.youtube.com/watch?v=jkmntmoIepU

    Краят на Творилци към Новото Начало

  14. "РАЯТ" в Рила  19.08.2017 г. | 14:42 ч.

    Иван Андонов (Творецът в мен): Раят в природата и в нас :
    https://www.youtube.com/watch?v=3l3Qv5pcZUk

    „В началото канех абсолютно всички… елате да видите колко е хубаво… представях си че ще се съберем повече сродни хора, но със течение на времето осъзнах, че всъщност нещата не са толкова прости, и че човек за да е готов да живее в Природата , трябва първо да си е извървял пътя във града. Трябва да си смирен…“ Иван Андонов от видеото (29:58)

    Споделянето на Иван Андонов (Творецът в мен) на семинар Дом за живеене 2013 г., проведен на 7 юли 2013 г., София, ул. Лерин 64, център „Идея Вита“

  15. len  19.08.2017 г. | 19:57 ч.

    Интересно ми е това момче, Тео. Впечатлява ме със знанията си на тази възраст. Аз лично открих Учителя като бях на 40. Ще направя само следния коментар: едно е идеята, друго е осъществяването й и дали ще е същата след като се осъществи. Успех в пътя му! Съгласна съм със Стопанина, че човек гледа различно на света в различните си възрасти. Опитът си е опит, бил той положителен или отрицателен, той винаги ни дава някакви уроци.

  16. farseer  20.08.2017 г. | 10:32 ч.

    На мен ми е важно, че и Тео, и Ванката са големи пичаги. Докато са такива, съм сигурен, че няма да таят лоши чувства един към друг, колкото и разногласия да имат. Това за мен е най-важното и това, което има значение. 🙂

  17. Идея  21.08.2017 г. | 10:02 ч.

    „Работете върху себе си, работете и върху света, да го облагородите. Едно време хората бягаха от света; те отиваха в горите и пустините, там да се подвизават в служене на Бога. Днес на всички се казва, да влязат в света, там да работят. Едно време хората бягаха от ада, страхуваха се от него. Днес те живеят в ада и работят за повдигане на онези души, които са паднали и са се отклонили от правия път. Време е вече да се откажете от старите си убеждения, да съборите старите си къщи. Старото се събаря, ново вече се гради. Сцената трябва постоянно да се подновява; не може една и съща драма да се играе. Бог не обича еднообразието.“
    Учителя

  18. NOCOMMENT  28.09.2017 г. | 16:52 ч.

    Стопанина беше прав с препоръките си……. Теодор Николов започна да пробива в интернет пространството и да привлича съмишленици и последователи със „скандални разкрития“ за „лъжеучители“.

    Съвременните лъжеучения (част 4): Вълците в овчи кожи
    http://istina.bg/savremennite-lajeucheniya-valcite-v-ovchi-koji/

    „И още нещо – преди 2 месеца писах най-приятелски на Борислав Борисов от Портал12, който снима и разпространява лекциите на Елеазар Хараш, че има лъжи, които изопачават учението и са потенциално опасни, защото приспиват съзнанието на мнозина и ни отклоняват от основните въпроси на важните времена, в които живеем. Тогава той ме блокира. Това ли е правилното отношение към Истината, или дори към чуждите гледни точки, базирани на Учението?“
    цитат от коментар на Теодор Николов

  19. Вкусът на суфизма  28.09.2017 г. | 17:05 ч.

    „Суфи казват: Дяволът е много хитър. Той дори често вкарва човека в правия път. Забележете, пак ще повторя: Дяволът е много хитър, той дори често вкарва човека в правия път, защото знае, че човекът не е готов за духовен подвиг, няма устой. И после започва да го отчайва – това е стратегия. Значи, трябва да разберем тези подходи. Може да те направи монах, може да те кара да постиш и ти си мислиш, че е за здраве. Когато дяволът те кара, той има особени цели, той винаги има полза.“…

  20. Стопанина  28.09.2017 г. | 18:49 ч.

    Няма да взема отношение към съдържанието на такива „анонимки“, като горните два коментара. Но определено ще обърна внимание, че не ми харесва, когато един и същ потребител пише под различни имена. (Особено когато има и подвеждащи аватари.) И още повече не харесвам коментари, съдържащи само цитати и без мнение от цитиращия, което да ни позволи да правим някакви взаимовръзки.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.