Учителя за отношенията в Братството (24)

„Близко до мене е само оня, който изпълнява Божията Воля.“

Предходни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 , 8, 9, 10, 11 , 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22 и 23 »

Мнозина от вас постоянно казват „тъй рече Учителя, тъй или иначе рече нашият Учител“. Вие си служите с мене, за да си създадете авторитет ли, какво ли?! Ако Любовта, Мъдростта и Истината са цел на живота ви, тогава може да кажете „тъй рече нашият Учител“. Но ако в това се колебаете, Словото с нищо няма да ви допринесе. И ако вие не можете да понасяте всички обиди и мъки, които светът може да ви даде, вие нито мене, нито Христа сте разбрали.1

* * *

„Тъй казва Учителят“, казвате вие. Да, но никой от вас не е направил и най-малкия опит. Като ви дам известни правила, вие започвате да ги разправяте тук-там, но сами не ги прилагате.2

* * *

Аз не искам вие да казвате аз какво съм казал, а онова, което съм казал, как Бог ви го е открил у вас и как вие сте го приели и приложили. Ако не сте опитали плода на Учението, което ви уча, то никому няма да е от полза.3

* * *

 

Един ден ще ви оставя сами да се занимавате в Школата. Ще се разправяте кой е по-близо до мен и кой по-далеч. Близко до мене е само оня, който изпълнява Божията Воля. Като останете сами, ще си търсите друг учител. Ако той може да ви предаде идеите правилно — добре.4

* * *

Идвате при мене, за да разберете какъв човек съм, какво мога да ви дам. Вие не търсите малкото добро в мене, а искате да проверите верно ли е, че съм свят човек, както някои казват. Щом дойде такъв човек при мене, аз не го приемам. Той ме погледне и си казва: «Не бил такъв, за какъвто го препоръчват.» Той не знае, че така именно аз му помагам.

Когато изпълнявам Божията Воля, за мене не е важно мнението на хората. И мене някъде не ме приемат. И на мене някои дават гърба си, не ме поздравляват. Аз не се сърдя, но чета по лицата, какво искат да ми кажат с поведението си.5

* * *

Вън паякът има право да изяде мухата, но види ли го някой, той е свободен да развали паяжината му. И аз не позволявам на паяка в стаята ми да смуче кръвта на мухата. В стаята ми влизат и комари. Когато спя, комарът има право да вземе малко кръв от мене. Когато съм буден обаче, не позволявам на комара да смуче кръвта ми. Някои се страхуват от комарите. Няма защо да се страхуват от тях, но ще им заповядат да не хапят. Ако не можете да заповядате на комарите, как ще въздействате на хората? Казвате, че лесно се справяте с комарите. Как се справяте? Ако ги убиете, това не разрешава въпроса.

Какво представляват комарите в психическия живот на човека? Те са неговите лоши мисли и чувства. Ако не можеш да се справиш с една лоша мисъл и с едно лошо чувство, де е твоята сила? В лошата мисъл се крие едно добро. Как ще намериш това добро? — Ще издигнеш перпендикуляр и в основата му ще намериш малкото добро. Само така ще намериш смисъла на лошата мисъл. Лошите мисли и чувства служат за запазване богатството в човека — неговото малко добро. Само адептите и светиите се домогват до малкото добро. То се пази от голямото зло.6

* * *

Някога и аз съжалявам, че ви говоря. Защо? — Защото Словото пада на пътя и птиците го иззобват; някога пада между храстите и се заглушава. Трябва ли човек да съжалява? — Някога, без да иска, съжалява.

Имате едно дете, радвате му се, обичате го, грижите се за него. Като порасне, изпращате го на училище, но то не учи както трябва. Като родители, вие страдате и започвате да съжалявате за грижите, които полагате за него. Какво трябва да направите? — Оставете го на грижите на друг човек, който не е толкова привързан към него.

Ще кажете, че ви е мъчно да се разделите с детето си. Мъката ви нищо не помага. Колкото и да му говорите да учи, да има добро поведение, то не слуша — знае си своето. Какво ще направиш? Как ще му помогнеш?7

* * *

Като не разбирате Словото, и мене не разбирате. Затова някой казва: «Защо Учителят не помогна на нашия брат? Защо го остави да умре?» [Тук става дума за един брат, който починал на Витоша.] Питайте Бога — това е Негова работа. Той е създал света. Защо мене държите отговорен?

Питате ме, защо грешат хората. И това е Божия работа. Бог създаде Адам и Ева, но и те сгрешиха. «Защо сгрешиха?» — Питайте Бога. Той каза на Адам и Ева да не ядат от плодовете на забраненото дърво, но те не Го послушаха. Колкото първите човеци послушаха Бога, толкова и сегашните хора ще послушат и изпълнят моите думи.

Мога да им се наложа, но това е насилие, а насилието не разрешава въпросите. За да приеме Словото, човек трябва коренно да се измени. Защо Бог допусна греха? — За да прекара човека през страданието, да отнеме каменното му сърце и да го замести с ново. Тогава всички, от малък до голям, ще познаят Бога, ще чуят Неговия Глас. […]

Не питайте защо съгрешиха Адам и Ева. Адам съгреши, за да излезе от рая, да срещне Христа и да познае Любовта. Тя ще го води по нови пътеки — по пътеките на истинския Живот, на знанието и свободата.8

* * *

Ще кажете, че се трудите. За кого се трудите? За кого работите? — За себе си. Какво сте направили за Господа? Какво сте направили за мене?

Аз не искам да ми правите паметник. Не искам да правите църкви на мое име. Нищо не искам от българите. Достатъчно е това, което се прави в Името на Бога и Христа.

Бог не обича лъжата. Веднъж завинаги трябва да ликвидирате с нея. Тогава, когато дойдете при мене, кой каквото иска, ще му дам. Болният ще излекувам, страдащия ще утеша, на бедния ще помогна. Тогава ще говоря само добри работи за вас. Сега изнасям лошото във вас, понеже то е резултат на миналия ви живот.9

* * *

Българският народ не ме интересува какво ще направи, не ме интересува вече. Да си живеят хората както искат в този свят. Никакво благо за тях не иде вече по този начин, както живеят, никакво благо не иде.

Наближава времето да ви напусна. Не искам повече да нося нечистотиите на този народ и на тази епоха.10


Бележки:

  1. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 85 сл. [^]
  2. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 263 [^]
  3. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1981-1982, 18 VIII 1982 [^]
  4. НОВАТА МИСЪЛ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947, с. 104 [^]
  5. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 282 [^]
  6. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 284 [^]
  7. РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 2, София 1948, с. 265 [^]
  8. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 220-222 [^]
  9. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 216 [^]
  10. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 182 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.