Интервю с Теодор Николов — 3: Не можем да очакваме благословия свише, ако не я заслужим

„Организирането на такава общност не е моя лична задача, а наша колективна, и всички дружно ще бъдем отговорни, ако тя не се реализира разумно.“

Продължава от първа и втора част »

»»» Как си представяш социалното устройство на една такава общност? Ти спомена за разделяне на кръгове с различна отговорност при вземането на важни решения за бъдещото развитие… Но по какъв начин ще бъдат обособени трите кръга? Кой ще преценява кои хора са готови да бъдат приети във вътрешния или средния кръг?

За щастие, това е път, който е извървян много преди нас. Например, от богомилите. От нас се иска само да го развием и напаснем към съвременната епоха и още повече да подготвим условията за бъдещето, чиито семена трябва да бъдат посяти още сега. Тук не говорим за някакво желание, а буквално за една необходимост, която, ако я подминем, рискуваме следващите поколения хилядолетия наред да живеят в един диктаторски кошмар, без каквато и да било възможност за скорошно измъкване. Достатъчно е, например, само ГМО културите, които са стерилни след първото поколение, да навлязат масово в земеделието, за да изгубим хранителната си независимост и цялото човечество да бъде обречено. А това, макар и на малки стъпки, се случва пред очите ни.

Друг добър пример, за който ти, Ванка, алармира преди няколко години, е ваксината против духовност. Колкото и трудно да е Христос и ангелите да се проявяват ефективно в едно замърсено тяло, то малко или много е възможно. Но, ако тази ваксинация се въведе масово, почти неизбежно още в следващия си живот ще се озовем на наклонена плоскост, която стремително води към бездната.

»»» Там е работата, че ние не знаем, дали тази ваксина вече се прилага масово. Възможно е химикалът или вирусът, който атакува тъй наречения Божи ген, VMAT 2, вече да е част от съдържанието на детските ваксини. Повечето конспиративни теоретици говорят само за тежките метали, формалдехида, сквалина и други адюванти във ваксините, но, понеже дори тези уж пробудени хора нямат отношение към духовните въпроси, не биха обърнали дължимото внимание на един химикал, увреждащ VMAT 2. Та не е съвсем сигурно, че тези ваксинации, за които е предупреждавал Щайнер, вече не са факт. Може да се правят от години.

Прав си. Сам Щайнер казва по този въпрос:

„Тук сме изправени пред една голяма, сериозна опасност и трябва да запазим пълно самообладание, пълна яснота на съзнанието. Точно в тази област от живота се подготвят бъдещите събития.“

С оглед на всичко това, просто нямаме право на грешки и пропуснем ли добрите условия да предложим един нов ред, основан на Любовта, неприятните последици за всички нас са гарантирани. От години мисля над въпроса, как трябва да се изгради такава общност, без да ограничаваме по никакъв начин когото и да било, но в същото време и без да позволяваме на онези, които не са готови да поемат на плещите си една толкова голяма отговорност, да опорочат цялата идея.

Според мен най-разумното решение на този проблем е комбинацията от следните условия:

От една страна, участниците в общността сами ще могат да се определят като членове или кандидати за един от трите кръга. Това ще става чрез определени ограничения. С оглед на това, че целта е да се гони един висок идеал и живот, малко или много посветен на Бога и на Цялото, според мен дори за външния кръг трябва да има известни граници, като например отказът от насилие, който включва и месоядството.

По този въпрос Учителя казва:

„Аз отричам месната храна, защото зная, че всички престъпления се дължат само на нея. Тази е причината, за да не се яде месо. Месото носи всички престъпления в себе си. Който яде месо, непременно ще пострада. С докосването си до месото, ти вече възприемаш лошото в него.“

Същото е и положението с алкохола, за който Щайнер говори следното:

„Определено, упражненията за медитация и концентрация са главно нещо, но не е маловажно как се храни един стремящ се човек, когато започва преобразуването на астралното тяло. Преди всичко е важно да се избягва алкохол във всякаква форма; дори сладките бонбони, пълни с алкохол, имат много разрушителен ефект. Алкохолът и духовните упражнения водят до най-лошите пътища.“

За да акцентира върху вредното влияние на алкохола върху духовните стремежи Учителя казва следното:

„Ако е за предпочитане, по-добре е да се изяде една кокошка печена, отколкото да се изпие едно кило вино.“

Целта на тези ограничения, които е редно да важат и за трите кръга, не е да спират определени хора да влязат в общността, а да им помогне да положат вътрешни усилия и с помощта, вдъхновението и братската обич на заобикалящата ги среда да направят скок към един по-висок идеал. Въпросът с цигарите и наркотиците стои по същия начин.

Колкото и да ми се иска да кажа: „всички са добре дошли на едно такова място!“, това е твърде смело и отговорно начинание и не можем да очакваме благословия и помощ свише, ако не ги заслужим с начина си на живот. И Учителя многократно е говорил, че ако не приемем и приложим това учение, катастрофата е неминуема.

»»» Честно казано, не съм съгласен, че отказът от месоядство, алкохол и цигари трябва да бъде ограничаващо условие, особено за външния кръг. И катарите, и богомилите не са се лишавали съвсем от месото — учениците, да речем, са яли риба, само съвършените са отказвали и нея. За индивиди с определена конституция и заболявания самият Учител е препоръчвал да ядат месо, за да не застрашат даже живота си.

Що се отнася до цигарите и алкохола в умерени количества, при които консумацията вреди само на този, който ги приема, но не и на околните, също не трябва да се прекалява с рестрикциите. Има огромна разлика между пожелателното (съветите) и задължаващото (условията). Това, което цитираш от Учителя и Щайнер, не са задължения и ограничения. Човекът е оставен сам да избере дали да мине през опасна опитност.

Когато спрях месото и цигарите, го направих по лично убеждение и като порив на собствената ми воля в момент, когато бях узрял за това… А не под влияние на нечия чужда воля! Това е важно. И така трябва да бъде!

Същото, впрочем, важи и за алкохола. Аз не бих желал да дължа обяснения на някого, ако през горещи летни вечери и в приятна компания си позволявам по чаша бира. А да си пия бирата скришно, като престъпник… абсурд! И принципно не бих желал да дължа на някого обяснения какво правя през свободното време в дома си.

Ако някой пие алкохол, което го прави свадлив и насилник, това вече е друг въпрос. Ако някой пуши и хвърля фасовете, където му скимне, и това е друг въпрос. В такива случаи той пречи и на околните. Върху такива хора може да се упражни влияние, така че, ако проявят възпитание и воля, да се ограничат. При рецидивиращи дрязги и смущения в реда би трябвало и да се отстраняват от общността. Но човек, който с пороците си вреди само на себе си, за да научи нещо или да си дава сам уроци за разрешаване — което според Учителя е право даже на учениците, а не само на оглашениге и вярващите — не може да бъде ограничаван по начина, който си го представяш.

Казваш, че целта на тези ограничения не била да спират идването на неподходящи хора, а да поощри подходящите да работят върху себе си. Опасявам се, че тук грешиш. Съжалявам, Тео, но така мисля. За себе си мога да кажа, че със сигурност не си представям живота сред такава общност като казарма, в която някой ми диктува как да живея. По начало не бих живял доброволно на такова място и в такава среда, няма да прекрача прага ѝ, така че изобщо няма се стигне до поощряването на развитието ми. И може да прозвучи нескромно, но от това би изгубила повече общността, отколкото бих изгубил аз. Защото вярвам, че дори да пушех, дори да проям отново месо и дори лятото да пия бира, си оставам полезен с не едно и две други неща. Мисля, че говоря и от името на още поне дузина човека, които споделят вижданията ми и… пороците ми.

И друго: Не бих се отделил от тези ценни „грешници“, които бих определил като моя среда, заради неоснователно крайни чужди изисквания. Те са неоснователни, понеже даже нямат прецеденти в подобни общности от по-старите времена. Не бил „отлъчил“ хората по такива критерии, които не одобрявам, за да бъда на място, на което все още не съм напълно сигурен дали искам да бъда, и сред хора, които влияят така върху чуждата воля. Винаги имаме фанатизъм там, където се упражнява натиск върху чужда воля, а това не може да бъде мой идеал.

Прощавай, задето взех думата толкова дълго в интервюто. Но държа да обясня защо не подкрепям условията, които изброи за външния кръг, пък и не само за външния. Обобщено, едни такива ограничаващи условия дори за външния кръг биха отблъснали извънредно ценни „грешници“, от което начинанието ще изгуби. Та да продължим: как си представяш средния кръг?

Съвсем не твърдя, че моите идеи са най-доброто, което може да се измисли в тази насока. Тук само давам отправната точка, от която готовите души можем да се съберем, да говорим, да подобрим концепцията и да се залавяме за работа. Защото организирането на такава общност не е моя лична задача, а наша колективна, и всички дружно ще бъдем отговорни, ако тя не се реализира разумно.

А за преминаване от външния към средния кръг би било разумно да се въведе като условие отказът от частна собственост. Харесва ми как е обяснена тази идея в този кратък откъс от филм.

На това, макар и не в прав текст, ни учеше и Христос:

„Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.“

А също и ап. Павел:

„Голяма печалба е да бъде човек благочестив и доволен от себе си. Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем. Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни.

А ония, които искат да се обогатяват, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел. Защото корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки. Но ти, човече Божий, бягай от тия неща и стреми се към правда, благочестие, вяра, любов, търпение и кротост.“

»»» Тази тема е много парлива и от друга гледна точка. Има секти, които са чиста проба мафиотски организации. Изискват от членовете си да им даряват имуществото си или парите от продажбата на имотите. В крайна сметка вътрешният кръг от организаторите забогатява, а измамените, останали без своя основа и гръб, изпадат в пълна зависимост от тях. За тези неща се знае и хората основателно биха разглеждали такова изискване с мнителност.

Въпреки това според мен това [изискване] е единственият начин да надраснем личния егоизъм и желанието да правим нещата хубаво за себе си, а околните да се спасяват както могат. Това изключва и мисълта „Сега ще си купя 100 декара за мен и моите кръвни роднини, а останалото не ме засяга.“ И ако мислим с няколко хода напред, никак не е изключено да се появят хора, които с голяма братска помощ да изградят своите домове, а след това да решат да ги продават или да ги използват за частни цели, та в един момент да се окажем с нечие хотелче или баровска вила насред общността.

Всичко това съвсем не означава, че всеки няма да има необходимото му лично пространство, като отделна къщичка. Всичко, което имаме — земя, въздух, вода, храна, дори телата ни, — принадлежи на Бога и ни е дадено само временно като условие да се учим и развиваме.

Отворен съм и за други идеи и решения в тази насока.

Друго изискване за прием в средния кръг на едно братско общество (такова, каквото е в мислите ми) би могло да бъде възприемането на езотеричното Християнство…

»»» Моето мнение е, че това условие всъщност е първото и най-важното условие. И за разлика от онова за месоядството, цигарите и алкохола, бих се съгласил, че това условие би трябвало да бъде валидно не само за средния кръг, но и за външния.

Да, защото хора, които следват различни учения, по-добре да се организират в различни общности. Иначе конфликтите ще са ежедневие.

Например, представям си как една група от хора отива да посрещне изгрева като най-величествената проява на Бога в сетивния свят, а отстрани шепа православни християни ги гледат свъсено под вежди и ги считат за идолопоклонници, понеже нямат дълбокото духовно разбиране и мъдрост. И ако човек не е отворен за Христовия импулс и не се стреми да изпълни думите на ап. Павел: „Вече не живея аз, а Христос живее в мен.“, значи може би има друг път да извърви (не по-малко важен и значим), вместо да се опитва насила да е вписва там, където трудно би могъл да се чувства в свои води.

»»» Тук абсолютно съм съгласен с теб.

Колкото до най-вътрешният кръг, който ще взима най-важните решения, там и летвата е най-висока. Ако ги няма тези най-отговорни и отдадени хора, за нула време мнозинството може да реши, например, да се въведе месоядство, или пък с братските средства да се построи дискотека вместо братско училище за децата на общността. Изобщо не е нужно да има много хора, които са готови да спазват определени ограничения, но е важно тези, които изберат този път, да са наистина най-качествените и достойни за тази дейност.

Още от древността едно от първите изисквания за този най-вътрешен кръг е бил обетът за безбрачие, чрез който до голяма степен се гарантира, че всеки ще следва единствено интересите на общността и няма да дели хората на „наши“ и „чужди“ и съответно едни братя да са по-привилегировани от други. Тук под „безбрачие“ нямам предвид човек да не се е женил в миналото, или да няма деца, но как ще протича живота му от момента, в който поеме отговорността да се грижи за всеобщото най-висше благо.

Например, дори една двойка да има брак, ако партньорите изберат да живеят в чисто братско-сестрински отношения (в отделни стаи или къщи, понеже иначе това трудно би се получило), не би имало проблем. Същото важи и за децата — докато един човек има малко дете, изобщо не е разумно да се нагърбва с други сложни задачи и отговорности, понеже в този момент е съвсем редно детето да бъде център на неговия живот и там да съсредоточи голяма част от времето и енергията си.

Към четвърта част »

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

36 коментара за "Интервю с Теодор Николов — 3: Не можем да очакваме благословия свише, ако не я заслужим"

  1. Тео  16.08.2017 г. | 17:42 ч.

    В бързината да отговоря докато си още онлайн не съобразих, че на първия въпрос от предния ми коментар вече си дал отговор, извини ме.

    Харесва ми концепцията ти, вижда се, че ти също си мислил много по тези въпроси и си достигнал до хубави идеи. Вярвам, че ще са полезни за мнозина, ако решат да се присъединят в един или друг момент.

    Колкото до това човек да си изкарва прехраната сред природата – дори на не особено плодородните места можеш без кой знае какви усилия да отгледаш за лична консумация картофи, боб и най-различни зеленчуци, без да включваме изобилно растящите диви плодове и треви (киселец, коприва, лобода, лапад, щир и т.н.) с не кой знае колко големи усилия. Също и пчели, овощни дръвчета… Който е трудолюбив, ще намери начин и ще му коства много по-малко време отколкото работата в Матрицата. Да, първата година докато си стъпиш на краката може и да е трудно, но и кой нормален човек отива сред Природата без да има достатъчно храна под ръка или някакви спестени пари за всеки случай?

  2. Arctos  16.08.2017 г. | 18:04 ч.

    Напълно съм съгласен с критичните забележки на Стопанина по-горе. Така поставена границата не само ще отблъсне много стойностни хора, които чудесно биха се вписали в една такава общност, но и нещо повече – ще привлече главно разни фанатици, сектанти и обществено непригодни индивиди, които са много по-опасен проводник на паднали духове, отколкото осъзнатите хора с дребните си пороци. .

  3. Агамемнон  26.09.2017 г. | 14:18 ч.

    Изглежда съм писал под грешната тема, затова ще повторя и тук – богомилите са успели в мисията си не сред обикновените хора и управляващите, а сред хората на изкуството и науката, сиреч онези, които получават вдъхновение от Луцифер, но по правомерен начин. Ако ще създаваме такива общности, е най-добре да не избързваме, а да помислим как можем да накараме Луцифер да работи за каузата (а така и за собственото си спасение).

    В този ред на мисли, вече имам някаква бегла представа как да стане това. Но първо трябва да отговоря на два важни въпроса – каква е окултната същност на парите? И поемат ли част от същността на това за което са изтъргувани? Ако някой може да ме насочи към отговора на тези въпроси, моля да го направи някъде под този коментар.

  4. Тео  27.09.2017 г. | 10:14 ч.

    Не е съвсем точен отговор на въпроса ти, но споделям един цитат от Щайнер по темата за парите, който може да ти се види полезен:

    „…Колкото и човекът да прави усилия в някоя област, там, където самите пари привидно печелят пари, живее ариманическата сила. Не можете да наследите, без да получите с парите определено количество ариманическа сила. Няма друга възможност да се притежават пари по благотворен начин сред социалната структура, освен когато се притежават християнски, което означава да се спечелят така, че между раждането и смъртта човек да получи пари с това, което той развие. С други думи, начинът, по който човек влиза в притежание на парите, не трябва да бъде отражение на това, което е йеховистическо, въпреки че нашето раждане и преминаването ни от ембрион към външен живот е свойствено за него. Отражение на това е фактът, че ние наследяваме пари. Тези характеристики, които ние наследяваме с кръвта, са наследени чрез природните закони. Парите, които наследяваме без да сме ги спечелили с труда си, са отражение на това.

    Фактът, че християнското съзнание все още не е заело своето място в света, че социалната структура все още се определя чрез средствата на древната йеховистическа мъдрост, или от нейния призрак – римската представа за държавно устройство, е допринесъл за всичко, което ни води до един от аспектите на настоящата злополучна ситуация.

    Когато парите произвеждат пари, това не бива да се разглежда абстрактно, а да се види реалното положение на нещата. Всеки път, когато пари произвеждат пари, е нещо, което се случва само тук, на физическия план, докато това, което представлява човекът, винаги е във връзка с духовния свят. Какво следователно правите, когато сам не работите, но имате пари и ги харчите, а други хора трябва да работят за вас? Тогава другият човек трябва да продава това, което е неговата небесна част, а вие му давате само нещо земно. Вие заплащате само с нещо земно, с чисто ариманическо. Това е духовната страна на нещата. А където Ариман се намира, може да се стигне само до упадък…“

    (откъс от Събр. съч. 186, „Основното социално изискване на нашата епоха“)

  5. Светослав Йорданов  27.09.2017 г. | 21:14 ч.

    Още един цитат по въпроса:

    Така поставяме пред нас импулса, който всяка окултна наука познава от незапомнени времена. Има духовен закон, който гласи, че в социалния живот е плодотворно за благосъстоянието на човешките същества само това, което те не вършат за себе си, но за всички човешки същества. Всяка работа, която хората вършат за себе си, е вредна. Очевидно това е тежък принцип, но тази тежка основна сентенция е резултат от истинско познание.

    Антропософията или духовната наука трябва да поднесе това на днешното човечество: да се научи отново да разбира такава сентенция. Нещото, което трябва да обхване всички човешки същества или групи от хора, се е превърнало в пълна абстракция в материалистичния светоглед. То вече не може да осигури никакъв морален импулс. Помислете как човек говори за народностните души или за груповите души. Това не е нищо реално! Човешките същества трябва да стигнат отново до яснота относно факта, че има същества, които живеят в духовния свят и че такива групови души живеят и са реалност. Ние сме напреднали в нашето развитие толкова далеч, че точно в наше време сме достигнали до възгледи, които са напълно противоположни на духовната наука.

    Духовната наука обаче показва, че цялото съществуване не е включено във физическото, видимото, но че свръхфизическото, свръхсетивното се намира във всичко видимо, така че такива неща като обикновени духове или групови духове не са абстракция за нас. Така за нас става точно понятие, ако кажем, че не става въпрос за работата сама по себе си, дори и да е много ценена, а става въпрос дали тя е плодотворна, продуктивна за ближните.

    Ще разберете това от прост пример: двама човека живеят на остров. Единият произвежда неща, които задоволяват глада на двамата, прави съществуването им възможно. Другият също работи много; той се занимава с хвърлянето на камъни от едно място на друго. Той е много трудолюбив и старателен. Въпреки това тази работа няма стойност, тя е напълно несъществена. Не е въпросът просто да работим, но да извършваме работа, която е плодотворна за другите. Работата да се хвърлят камъни е плодотворна, ако носи удоволствие на въпросния човек. Ако обаче на него започне да му се плаща от някоя институция за това, тогава тази работа е несъществена за цялото. Работата трябва да е регулирана от мъдрост и структура. Който вижда взаимовръзките, знае, че най-важните работи са извършвани независимо от печалбите. Печалбите трябва да стоят сами за себе си. Друг въпрос е как хората ще се издържат един друг. Не е позволено импулса за работа да бъде основан на егоизъм, ами трябва да произхожда от отношението към цялото.

    Други хора се нуждаят от това, което правя. Ако хората искат това, което аз произвеждам с работата си, тогава тя може да отговаря на моите способности, може да бъде некачествена, ако способностите ми са малки, може да бъде много качествена, ако способностите ми са високи. Въпреки това, ако хората се нуждаят от тази работа, това е импулс, чрез който работата ми да бъде придружена от радостна песен. Обаче трябва да притежаваме подтиците и способностите първо да погледнем в сърцата на хората и да видим, че сърцата им могат да станат нещо за нас. Ако можем да се съединим със сърцата на нашите ближни, ще познаем тяхната природа. Тогава също ще заработим в общност и ще придобием социално мислене. Вие ще кажете, че никой не хвърля камъни от едно място на друго. Това става често в наше време, само че хората не го виждат. Те са късогледи.

    Много учен човек обаче казва: защото някой пише много пощенски картички, той прави така, че един пощальон вече да не е достатъчен. Друг бива нает и така друг получава заплата. Но никой не взима под внимание, че по този начин не се извършва никаква продуктивна работа. Това е работа, чрез която не се произвежда нищо. Като насилвате някого да работи и му плащате възнаграждение, вие не допринасяте за благополучието на човечеството. Обаче човек трябва да се вгледа в структурата на съществуването, както духовнонаучното възпитание може само да ни го даде. Човек трябва да осъзнае, че не малко икономисти трябва да се вгледат в тези въпроси. Трябва да се направи така, че всеки човек да разгърне това социално мислене и това е нещото, което протича от духовнонаучната мъдрост като духовнонаучно разположение, че всяка човешка душа става отворена и свободна и по този начин може да вижда неща, които да премисля и да изучава до край, така че човек вече не казва, че трябва да се създава работа за неработещите хора. Не става въпрос да се даде работа на този или онзи човек, но каква работа се извършва, става въпрос да се извършва работа, която е необходима на обществото. Ако погледнем на въпроса по този начин, ще осъзнаем, че това, което трябва да стане импулс за нашата работа, трябва да бъде чувство на сплотеност, проникнато от истинска мъдрост – живото социално чувство, което да се загнезди във всяка човешка душа. Не абстрактната любов, не тази любов, която само говори за любовта и не може да види по-далече от носа си, а само тази любов, която е осветена от познанието, може да предизвика подобряване на човешките условия.

    Всеки, който се учи да мисли социално, скоро става съзнателен за това.

    Рудолф Щайнер

    Източник

  6. Светльо  28.09.2017 г. | 08:45 ч.

    А сега сравнете това което адаша е цитирал от Щайнер с това тук:

    България е в Топ 3 на Европа по брой на млади хора, които нито учат, нито работят. Всеки пети младеж (или 24%) на възраст 20-24 попада в тази група, съобщава бТВ

    Без да вземам под внимание дори колко е вярно (силно се съмнявам във вярността на т.н. изследване).

    Но поговорката „залудо работи, залудо не стои“, както и подобни „анализи“ или „изследвания“ работят в стана на Ариман, въобще цялата писмена и словесна логорея напоследък, че недостигала работна ръка, както се казва и в друга наша поговорка „крушката си има опашка“, но тази опашка е дяволска…

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.