Заобиколно до Рила (2): Хераклея Синтика и Златолист

Фоторепортаж с елементи на пътепис. Из пътешествията на Стопанина и Goodman

Продължава от първа част (Рупите и Петрич) »

Докато бяхме на Рупите, с Goodman посетихме археологическите разкопки на античния град Синтия или Хераклея Синтика.1 Както подсказва името, неговите първи известни основатели са тракийското племе синти. По-късно той влиза в земите на македонски владетели, а се споменава като важен център и в римската епоха.

Градът обаче не е бил само трако-македонски. Има исторически сведения, че Касандър — приемникът на Александър Велики, през 4 в. пр. Хр. заселва там и 20,000 илири. А през 3 в. пр. Хр. това място става интересно за още илирийци и хиляди келтски войници.2 Във всеки случай Синтия е бил голям град, заемащ почти целия южен склон на Кожух планина:

Разкопаната и проучената част от селището е нищожна, в сравнение с това, което ще си остане под земята. То е изследвано със специална апаратура, прикачена към дронове. Тъй като планината е защитена от ЮНЕСКО, разкопките из високото са забранени.

Конспиративната ми натура допуска, че има и необявени причини някои находки (нищо чудно да са и най-интересните) да си останат скрити. Но това е твърде обширна тема, която вече съм разглеждал по други поводи в раздела „Археология“.

Когато пристигнахме на обекта,3 първо видяхме тази сцена. Мястото беше оградено с найлонови ленти, за да не влизаме откъдето си искаме, а само от мястото за таксуване. Не ми беше свидно за двата лева, а ме подразни отношението, което изразяваше тази гледка. Пък и наистина няма много за гледане. Всичко се вижда и отдалече, дори отсам загражденията.

Но, мили мои читатели, било е писано да науча урок! А той е, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. И ако се оставим на оправданите си предразсъдъци заради археологическия кич на други обекти, може да изгубим златния шанс да прекараме приятно с изключенията. Да, лека-полека искам да кажа, че тук имаше изключение!!! (Държа да отбележа за онези, които за пръв път ме четат, че извънредно рядко завършвам изречение с три удивителни.)

Изключението беше господинът, когото ще наричам колегиално Стопанин4 (на обекта). Та Стопанина на Синтия успя да ни събере очите и да обогати познанията ни за миналото — при това по толкова непринуден начин, че ако тогава не се варяхме в собствения си сос във вулкана и под убийствено силното слънце, сигурно щях да му сваля шапка.

Сладкодумният господин трябваше да се задоволи с по два лева за изумителната беседа. И тъй като не ги чувствахме достатъчно възнаграждение, на два пъти му стиснахме ръката. Събудих ли интереса ви? — Ако съм успял, радвам се! Ще опиша интересната беседа, но по-напред и при нас се почна с неща, които не оборваха лошото ми мнение за археологическата гилдия.

Преди мен и Goodman бяха дошли четирима мъже. И те бяха туристи, но нямаха никаква обща представа за това историческо място. Всъщност нямаха каквато и да било историческа подготовка. Струва ми се, че не бяха внимавали даже в училище. И тъй като бяха надошли там преди нас, Стопанина на обекта им изнасяше лекция, съобразена с тяхното ниво.

А то беше много ниско ниво! — Такова беше първото ми впечатление и вече гледах към Goodman с надежда, че той ще разчете посланието на погледа ми: „Не ми се стои тук, за да слушам глупости. Да хващаме пътя, че Рила е далече, а до довечера трябва да се отбием и през Златолист.“ И въпреки че спътникът ми като че ли разбра молбата, той пръв усети, че в археолога-екскурзовод, Стопанина на обекта, все пак има нещо… необичайно.

Тръгнахме с другата група през разчистените останки. Първото, което научихме, е, че камъните, които виждате на горната снимка, са изсечени и подредени със същата прецизност, както и тези на египетските пирамиди. Не можете да пъхнете и лист хартия между тях.

Хареса ми не само паралелът с египетската култура, който направи тамошният Стопанин, но и уточнението му, че всичко, което виждаме пред себе си…

…е възможно най-близко до първоначалния му вид. Нямало нищо „достроено“ или „възстановено“ — личеше си. Само най-горните камъни на отсрещната стена били укрепени с бетон, за да не падат върху археолозите и туристите — не бях забелязал.

Да, това беше първият ни посетен обект, в който нямаше и помен от евтини и личащи си от километър бутафорни изпълнения!

Останките на стъкларница от римската епоха. Античните градове, в които занаятчии са произвеждали разноцветни стъкла, са били рядкост по целия свят. Докато четиримата непознати туристи цъкаха с езици, ние с Goodman питахме един през друг:

„По какво се разбира, че тук се е произвеждало стъкло?“ (По особеното огнище и парчетата разноцветни стъкълца, намерени в помещението.)

и

„Градът и тези занаятчийски дюкяни имат ли аналог на юг, сред гърците.“ (Не — отвърна Стопанина, като по-късно щеше да добави, че гърците са се учили на строителство от пеласгите, които са предци на траките, македоните и илирийците. Пеласги са строили Акропола — отбеляза екскурзоводът, сякаш беше чел този наш пътепис!)

Обиколката на обекта беше кратка, защото, както отбелязах вече, наистина проучената площ е малка. Всички се върнахме под един навес, хвърлящ спасителна сянка в свръхгорещия ден. И насядали около камък с гръцки надписи, слушахме тъпите въпроси на другата група и съответните отговори на Стопанина. Личеше си, че археологът е начетен. Умееше да предоставя информацията, като се съобразяваше с капацитета на събеседниците си. Това, че беше компетентен почти за всичко, свързано с родния му край, личеше от обстоятелството, че лично е участвал в разкопките, четеше гръцки и беше прилично запознат дори с неортодоксална историческа литература.

Без хронологичен ред беседата му включваше възгледите, че:

• българите сме преимуществено потомци на траките и това е безусловно доказано от генетиката;5

• гърците нямат основание да претендират за името Македония, понеже нито името, нито Филип и Александър имат гръцки произход;6)

• пеласгите, които са научили гърците почти на всичко, всъщност са пеларги7 или пелгари.8

• ако истинското име на пеласгите е било записано от гърците като пелгари, трябва да знаем, че гърците често заменят буквата Б с П, както и Ъ с Е.

• тракийският археологически пласт на Хераклея Синтика е не по-малко впечатляващ от по-късния, датиран в римската епоха.

• единствената причина тракийските ни предци да пишат на гръцки върху камъните е, че гръцкият език е бил международният език, какъвто за нашата епоха е английският.

И прочие симпатични ми изказвания, които от години пълнят архива на „От Извора“ и които не съм очаквал да чуя от професионалист, макар и в неформална обстановка!

След като обобщи, че Синтия е бил „аристократичен град“, в който са живели предимно богати големци, чието величие се е измервало с това, че са подкрепяли финансово града с личните си богатства,9 археологът Стопанин изброи поименно неколцина, сред които беше и някой-си Котис. Използвах случая да попитам, въпреки че знаех отговора:

— Да не би да е същият Котис, който си е кореспондирал със заточения Овидий10 в Томи?11

— Не — категоричен беше археологът, — Котис е било много популярно име сред траките. Този, за когото аз говоря, е от II век.12

С въпроса си му подсказах, че може да вдигне нивото на беседата. С отговора си той окончателно разби предразсъдъците ми, че всички доморасли археолози четат и проповядват само помията на австро-унгарската и съветско-марксическата школа. Беше ми извънредно приятно да науча, че и друг българин е запознат със Страбон, макар произведенията на този автор да не са включени в сборниците с Латински извори за българската история.13

И действително нивото на беседата се вдигна. Като се почна оня ми ти разговор за оракулите на сатрите,14 до които се е допитвал Александър Велики преди походите си… за готите, които не са никакви германци, а местните гети… за мнимото тюркоезичие на основателите на българската държава… за находките в частните колекции на олигарси… за богатото културно наследство в други тракийски области, като Хасково… за какво ли още не…

Макар да не бях съгласен с всички възгледи на Стопанина ни,15 той съвсем не следваше официалната историческа линия, която е една антибългарска линия, обслужваща всякакви други интереси, но не и тези на истината. И колкото повече си говорехме за карти от 4-ти век, в които Мизия е наречена България; за това, че векове преди Исперих се е слагало знак за равенство между мизи (траки) и българи; че илирите, македоните и траките са клонове на един и същ народ, толкова повече губехме интереса на другите туристи. Те станаха с намерението да си ходят, след като археологът започна да обръща повече внимание на мен и Goodman — на език, който те не владееха. 🙂

Не след дълго под навеса бяхме останали само трима: Стопанина на обекта, Goodman и моя милост. Можехме да си лафим до мръкване. Но, без да бъдем подканяни, платихме по два лева, по два пъти се ръкостискахме с ерудирания ни археолог-домакин и възобновихме пътешествието си.

Чернодрум към Златолист

Най-ужасното шосе, по което сме минавали в досегашните ни приключения, беше това към храма, в който е живяла Преподобна Стойна. Намира се в Златолист, което пък е недалеч от друго село, наречено Катунци. Черният друм между двете населени места беше апокалиптичен. Все едно по него бяха минавали танкове, докато са били бомбардирани от самолети.

Ето защо предстоящият Апокалипсис може и да подмине затънтения Златолист. Селцето ще бъде „на завет“ в последните времена — трудно ми е да си представя, че нечия чужда войска би си причинила да го атакува. Не и по суша. Вероятно тук никога няма да има и нападения по въздух, ако съдим по това, че с Goodman не видяхме кемтрейлс в този край на страната.

И тук, както на Рупите и пред Вангината къща в Петрич, търговците бяха заели стратегически позиции пред входните двери на храма. Не бях сигурен — да съжалявам ли битието им в 40-градусовия пек или да ги презирам, задето не продаваха поне нещо стойностно или уникално за туристическото място, а поредните евтини дрънкулки.

Архитектурата на църквата „Св. Георги“ не ме впечатли. Огледах я оттук…

Огледах я и от тази страна. Черква като черква.

Но пък в двора си има дърво, което вероятно е било посадено от Испор-цар,16 ако съдим по 1300-годишната му възраст.

Този чинар, който не си знае годините, е научил изкуството на търпението, придобито покрай двете люлки, висящи на единия му клон.

За търпението на клетото дърво можем да съдим и по десетките, ако не и стотици имена, татуирани болезнено върху кората му.

Следва серия от снимки, които бях принуден да направя с шпионска видеокамера, вместо с обичайния фотоапарат. Фотосите са от вътрешността на черквата „Св. Георги“, където снимането е забранено. А то е забранено, предполагам, за да не поощрява фототуризъм, наместо традиционния туризъм, носещ приходи на храма и търговците пред дверите му.

Позволих си да снимам въпреки забраната, защото:

• не се чувствам длъжен да следвам всяка произволна и противозаконна наредба, която някой е решил да напише върху стена;

• не ощетявам туристическия бизнес на църквата, понеже всяка снимка показва гледната точка на автора ѝ, а гледната точка на друг може да бъде съвсем различна и не по-малко вярна;

• не е възможно чрез снимка да се пренесе нещо повече от сетивно впечатление за мястото, а то може да няма нищо общо с чувственото усещане, което бихте изпитали само при лично посещение.

Отвътре църквата е толкова обикновена, колкото и отвън.

На втория етаж, където са били скромните лични покои на Преподобна Стойна, цари етнографско-религиозен безпорядък, включващ озадачаващи икони и картини с лика на светицата, такива на Христос и пъстри черги, нахвърляни една връз друга.

Малката и скромна стая, в която е живяла Стойна, днес е претъпкана. Най-голямата икона е тази на самата светица… мигар тя се е кланяла на себе си? На леглото има модерна кукла и (стори ми се) твърде много възглавници. А между дъските на тавана са напъхани стотици листчета с незнайно съдържание, но носещи твърдото убеждение, че са нещо от ново време. Може би пожелания преподобната Стойна да изпълни едно или друго желание.

На този стенопис се вижда едно от редките изображения на малоазийския светец Христофор,17 който според религиозните приказки на ортодоксите бил много едър и силен мъж. Освен това бил умен. А за капак — набожен и невероятно красив.  Такъв хубавец бил този здравеняк, че родната му сестра се влюбила в него. И за да откаже и нея, и други жени от нечистите помисли, Христофор измолил от Бога да му даде овнешка глава. В стенописите на сръбски черкви се представя друга версия, според която светецът си поискал кучешка глава.

Оригиналната притча вероятно говори за овнешка или агнешка глава. Агнето е един от символите на Христос. Този, който носи агнешка/овнешка глава, е и Носител на Христос, сиреч Христофор. Разбира се, верни на буквоядството си, ортодоксите са приели символа във възможно най-буквалната му външна форма и са съчинили образа на прелестния момък, който се е скрил от ухажорките си, като е извадил на показ… животинското си лице! Съжалявам, но такива нелепици ме отдалечават още повече от „традиционното“ вероизповедание по тия земи.

И за финал на тази част: гробът на Преподобна Стойна. Макар в двора на черквата да е шумно, тук глъчката се губи. Царуват тишина и покой.

Наоколо се разнася нещо като сладък мирис, но с Goodman не бяхме сигурни дали го усещаме с физическите си сетива или с духовни.

Като че ли и пеперудите не бяха сигурни. Но и те търсеха източника на това благоухание. И кацаха една след друга върху пясъка, покриващ гроба. Една, втора, трета… Потрепваха с крилца и скоро се унасяха в дрямка — спокойна и блажена под безмълвния взор на мраморни ангели и техните исполински, но безплътни първообрази в един по-различен свят.

А там, на оня свят, пеперудите били големи като славни архангели. Така твърдят ясновидците. А пък хората — вижда се и с прости очи — сме гъсеници: пъплим по корем, но с (незагасващата?) вяра, че и ний ще станем звездни пеперуди: като сестрицата ни Стойна.

Следва (Благите траки на село Добърско) »


Бележки:

  1. Известен е още като Синтике, Хераклея Синтике, Хераклея Стримонска. Означава буквално Хераклея на синтите или Хераклея на Струма. От археолога, за който ще стане дума по-нататък, научих, че Струма в далечното минало е била плавателна река. По нея не са плавали кораби, но са могли да се придвижват малки лодки с гребла, вероятно моноксили, което значително е улеснявало пътуването между отдалечени градове в тази област. []
  2. Може би това е сред причините Страбон, писал в началото на новото летоброене, само три века след тези събития, да не прави разлика между келти и тракийци на Балканите, като ги нарича келто-траки. []
  3. Обектът се намира само на един километър от църквата на Ванга. []
  4. Няма да назова името на човека, нито да публикувам негова снимка, за да не му навредя, след като опиша някои от възгледите му. []
  5. Доказва се и при честно четене на историята, антропологически, етнографски, езиковедски и пр. []
  6. Абсолютно доказан езиковедски факт. Името македони произлиза от тракийския етноним едони. Има дори задоволителни митологически и египетски етимологии. Но няма убедителна гръцка такава. А старите гърци са смятали Филип и Александър (с рождено име Искан-дар) за варвари, тоест другоезични. []
  7. Откъдето идва името на квартала Пеларгик в Атина. []
  8. При изписването на думи с лигатури, при които някои букви споделят общи графични елементи, е възможно объркване, заради което пелгари при по-късни преписи да се видоизмени на пеларги. []
  9. А не както сега, богатите да пият кръвта на бедните. []
  10. Римски поет от 1 в. сл. Хр., живял в изгнание сред тракийските гети и сарматите. []
  11. Днешният румънски град Констанца/Кюстенджа. []
  12. Тоест един век след Овидий. []
  13. Страбон е авторът, който с изумителни подробности описва произхода и значението на различни тракийски и скитски обичаи, които продължават да живеят у българите, но съвременните ученоглавци произволно и неубедително ги приписват на тюркски, памирски и прочие далечни ни народи. []
  14. Сатри — тракийско племе от района на Рила. []
  15. Например, той виждаше някаква разлика между траки и славяни, каквато аз нямам особен повод да виждам. Когато дошли славяните, превели тракийското ОР-БЕЛОС (Бела гора) на БЕЛАСИЦА. На човека явно не му се искаше да навлиза в опасни разсъждения, че ОРБЕЛОС не е на тракийски, а на тракийски, предаден изопачено през гръцки. И в такъв случай няма причина да си затваряме очите пред очевидното, че (Г/Х)ОР-БЕЛ(ОС) и на тракийски, и на славянски си е ГОРА БЕЛА, сиреч БЯЛА ПЛАНИНА, сиреч БЕЛАСИЦА. На няколко пъти определи възгледите, че траките са говорили славянски език, като панславизъм, макар по-рано сам да изтъкна безусловните свидетелства, че рожденото име на Александър Велики е ИСКАН-ДАР, което безпроблемно се превежда на български (славянски). Така че не е важно как ще наречем това — панславизъм или другояче, — а дали отговоря на истината. А истината е, че старожитностите на славяните на Балканите всъщност са смърт за руския панславизъм, който настоява, че славяните трябва да са късни и беззащитни поселници на Балканите, които се нуждаят от защитата на големия московски брат, ако не искат да бъдат поробени или асимилирани от други народи. []
  16. По-известен в профанските среди като хан Аспарух. []
  17. Името означава „носещ Христос“. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми.
От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите.
Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.