Интервю с Теодор Николов — 2: Когато хората са в общности, ще са по-силни пред въплътения Антихрист

„Не е целесъобразно общностите да се ръководят чрез пряка демокрация, защото рано или късно егоистите ще надделеят като бройка и ще наложат вижданията си.“

Продължава от първа част »

»»» Какво имаш предвид под „братска общност“?

Айнщайн казва, че умните хората решават проблеми, а гениалните ги предвиждат. И в днешно време никак не е трудно за едно непредубедено съзнание да „свърже точките“ и да види накъде отива съвременното човечество и докъде ще достигне то, ако не предприемем действия. За това, колко сериозен е проблемът, Щайнер недвусмислено казва:

„И малко хора знаят, че в течение на последните десетилетия вътре в земеделието се получи така, че всички продукти, от които човекът наистина живее, дегенерират и то дегенерират изключително бързо в голям мащаб. […] Ние трябва да придобием нови познания, за да навлезем в природните взаимовръзки на тези неща. Човечеството няма никакъв друг избор, освен в различните области на живота или да извлече познания от природните и световните взаимовръзки и взаимодействия, или да остави природата, както и човешкия живот, да дегенерират и да умрат.“

Теодор в уютния си дом, ухаещ на дървесина и сушени билки.

Според мен организирането на братско селище е една идея, чието време е назряло и за която днес Небето очаква активно да работим. Импулсът за нея е даден още от Христос, а по-късно Неговите пратеници също са ни насочвали към такова начинание. Учителя например казва:

„Като отидеш в едно село, тихо и спокойно запали малък огън и остави вятърът да го разпали. В селата е подходящо да се говори за братство и как да заработят дружно. Двама братя, като работят заедно, ще свършат работата два пъти по-леко. Ако са десет души, ще я свършат десет пъти по-скоро и по-леко. За копане, за снопи да се сдружават. Като не се дели работата, ще се опита как работи законът и сами ще почнат да се групират, ще са готови да работят колективно и така ще се сближат. Ще започнете от физическата работа, но между селяните трябва да се работи за духовното им повдигане – у тях трябва да се развие Любов към Бога, към себе си и към ближния. […] В планинските места, например като Белоградчик, трябва да се образуват огнища на добри и умни хора. Първо нека да се заинтересуват от Божествената Любов, а въпросът за Всемирното Бяло Братство ще дойде отпосле. […] Казвайте на хората, че Законът на Любовта иде сега в света, и народ, който не върви по пътя на Любовта, няма бъдеще. За да има справедливост, щедрост, подтик към знание, преди всичко трябва всяко нещо да произтича от подтика на Любовта. Какво ни е допринесло старото? То е послужило на своето време. Вчерашният хляб ни е помогнал, но днес трябва да ядем нов. И всички пророци на Стария Завет сега са в света, за да работят с новото, а хората мислят, че те стоят настрана.“

И още:

„Бог не създаде господари и слуги, но човеци, които да живеят братски. Господари и слуги — това са човешки измислици. Всички хора са братя и сестри с чисти свободни отношения.“

»»» Как според теб трябва да се организира такава общност? Откъде да се започне?

Знае се, че и богомилите са живели повече в планините, сред Природата, за да бъдат в общение с нея. Там са били техните светилища, както и светилищата на Древните Мистерии. И ако се стремим към най-високия идеал, за който толкова много ни е говорил Учителя, несъмнено най-удачните места за такова начинание са планинските местности, и в най-голяма степен — Рила, която още от древността е била свещена земя и място за духовна работа.

Високо над село Добърско е обиталището на Тео, състоящо се от добре поддържана градина, иглуподобна къщичка, помощна барака и сателитна чиния, пригодена като слънчева печка.

Разбира се, би било още по-хубаво, ако в даден момент се организира мрежа от подобни общности на най-различни места из страната, които да си помагат взаимно, а най-подготвените хора в този начин на живот да посещават отделните места и да предават своя опит и знания.

И ако една такава общност се изгради по разумен начин, стремейки се към най-висок идеал, „от Христа и за Христа“, може не само да се осигурят условия за духовно израстване, ами и с малко физически труд (примерно до 3-4 часа дневно) да се осигурят преизобилно храна и другите потребни неща в ежедневието. А и да се осигурят до последно условия за противодействие на въплътения Антихрист (Ариман), който тепърва ще излезе на световната сцена.

Остава единствено въпросът с първоначалната инвестиция за земя, общи или персонални едноетажни дървени къщички. Дървото е най-устойчиво на очакваните земетресения — много по-еластично е от бетона. И други дребни неща…

»»» Всякакви подробности относно началото и инвестициите няма да са излишни.

Земята в планината е почти безплатна — доколкото знам, около 5 лв/м², като за ливади извън регулация човек има право да си построи „стопанска постройка“ с размер до 2% от площта на притежаваната земя. За такива земи и постройки не се дължат данъци.

Електричеството също лесно може да се осигури. Част от първоначалната инвестиция е за 10-ина години напред, за соларни панели или генераторче в река. А докато тези технологии сдадат багажа, вече може би ще ни е все тая дали имаме например интернет. 🙂

Откъм храна човек сред Природата просто не може да остане гладен, ако положи минимални усилия. На 100-200 м² могат да се отглеждат плодове и зеленчуци, хранещи целогодишно някого, а да „гледаш“ крава или козичка, като я пускаш по цял ден на някоя съседна поляна, също не е сред най-трудните неща на света. Особено когато говорим за общност, където хората взаимно си помагат и всеки прави това, което му идва отвътре.

Ако има множество овощни дръвчета, става още по-лесно. Отделно, че навсякъде около нас дори и без нашето участие растат огромни количества ядливи и безкрайно полезни растения, като коприва, киселец, лапад, диви плодове и много други.

Най-лесният и разумен начин за повечето хора, притежаващи някакъв имот (на стойност поне 25-30 хиляди лева, освен ако не се кооперират с други и не се действа дружно), е да го продадат и по един своеобразен начин да се посветят на служене на Бога. Това е в синхрон с Христовите слова:

„Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.“ (Макар тук да не говорим за буквално „раздаване на сиромаси“, плодовете от такова решение са в пълна хармония с Учението).

Една такава общност не само няма да ни направи по-малко полезни за нашите ближни, а тъкмо напротив — на такова място всеки брат или сестра, който поне малко е узрял, ще може един вид да дойде на гости, да се потопи в една среда от будни хора и да „попие“ от тях много повече, отколкото е възможно в града.

Освен това всеки ще има повече време за духовна работа (размишления, молитви, подготвяне на пробуждащи материали) и е много различно дали това се случва в „аурата на града“ или на чисто място. А когато плодовете от работата трябва да бъдат споделени с хората, това лесно може да става по хиляди начини, които по никакъв начин няма да ощетят търсещите Бога. Христос и апостолите са проповядвали от град в град, обикаляйки пеша или на магаренце, но в съвременната епоха съвсем не е нужно да повтаряме буквално техните стъпки.

»»» Правят се опити в тази посока, Тео, но като че ли винаги досега е имало нещо сбъркано, заради което идеята се опорочава.

Така или иначе този импулс, тази необходимост от подобни общности, трябва малко по малко да си проправя пътя към човечеството. Именно във времената, когато Ариман показва на хората, че с материализъм не се стига до никъде, едно такова братство би представяло смайващ контраст за онези, които имат очи да виждат.

Далеч съм от мисълта, че в момента пътят на всеки, който ще чете това интервю, е редно да мине през едно подобно решение. Дори напротив — мнозина имат своите много по-важни задачи, свързани с директно и лично общуване с хора. Важното е все от някъде да започнем, защото времето тече, а благоприятните условия за работа между нашите братя и сестри все по-отчетливо отлитат.

»»» Как е редно и разумно да организираме една подобна общност?

Според мен просто е невъзможно тя да бъде оставена на една пряка демокрация, ако желаем тя да се разраства и да е достъпна за всички. Никак не е случайно, че окултните школи и братства традиционно са били разделени на три кръга:

• Слушатели, за които ограниченията са минимални и общо взето всеки човек може да се присъедини.

• Вярващи, които са проявили интерес и воля за един по-висш и осъзнат живот.

• Съвършени (закрилници на общността), които са се посветили изцяло на този път и са посветили живота си в полза на своите братя и сестри.

Такова едно разделение е свързано не с преференции, а преди всичко — с отговорности. И ако няма такова разделение, почти гарантирано е, че при едно такова смело начинание (особено ако се окаже успешно, в което вярвам с цялата си душа), много бързо ще бъдат привлечени и хора без пречистени желания, егоисти. И ще бъде въпрос на много малко време те да станат мнозинство. И съответно гласът на добронамерените ще остане глас в пустиня, докато малко по малко цялата идея не се опорочи и провали.

Сигурно е, че падналите духове ще положат огромни усилия да спънат едно такова начинание и че потенциалните проводници за тях са твърде много. Затова, ако мислим няколко хода напред, според мен за основа на двата вътрешни кръга може да се вземат правилата, които Учителя е давал в Школата, или поне голяма част от тях, тъй като, за съжаление, в наши дни положението е толкова тъжно, че едва ли има и един от нас, който да отговаря докрай на тях. По най-пълен начин според мен те са събрани в едни малки бели книжки, наречени „Окултният ученик“.

»»» Все пак, за целите на това интервю, ще те помоля да разясниш с твои думи и накратко за кръговете. Какво представляват и какви са задачите им?

Може би най-разумно би било, ако има един вътрешен кръг, който отговаря на най-строги изисквания, но и взима най-важните решения за бъдещето на общността.

Средният кръг пък би могъл да участва в гласуването на определени ежедневни въпроси, като приема на нови членове, а също и да участва в братските хранения и събирания.

А най-външният кръг да бъде разположен в най-голям радиус около селището и да може да присъства на общодостъпни проповеди, както и да участва в разпределението на благата, при което всеки работи според своите възможности и влечения, а получава според своите нужди. Такива дейности включват: дърводелство, строителство, грижи за децата, земеделие (включително садене на хиляди овощни дръвчета в околността), животновъдство, духовна работа (писане, проповядване и др.), шиене, готвене, посрещане и развеждане на гости и т.н.

Вече от години Тео отглежда храната си, която му е достатъчна и дори в излишък за раздаване.

Много ми се иска да се реализира и идеята за отказ от частна собственост, поне в най-вътрешния кръг, тъй като само чрез надрастването на личния егоизъм и тоталното оставяне на живота ни в Божите ръце ще можем да сме пълни проводници за напредналите Същества. Но не съм сигурен дали би се приела добре и дали има достатъчно хора, които са готови за нея. Ако все пак това е възможно да се случи и да се премине дори законово към споделена собственост, може например веднъж годишно, на първа пролет, да се приемат новите членове, и (както е описано в първите глави на „Деяния на апостолите“) да продават имуществото си, а с техните средства да се разраства общността, да се строят общежития за гости или хора, които не могат да си позволят да си построят къщичка, а са готови да бъдат част от братството, и т.н.

Според мен това е много по-разумен и допустим начин, отколкото всеки да си нарежда живота само за себе си.

»»» Имаш ли представа или предположение колко хора са готови за такава общност?

Вярно е, че много от идеите може да не намерят много последователи, но в крайна сметка не е важно количеството, а качеството. Който не желае да положи малко усилия, за да поеме Христовия Импулс и да се причисли в редиците на Христовите съработници, за него идва Ариман и ще бъде поругаване на Божията Воля да покажем на такъв човек лесния път и да му отнемем възможността да си научи урока, макар и по трудния начин.

Лично според мен в днешната епоха, в която „дори избраните“ залитат в какви ли не изкушения, ако отговорността не лежи върху най-мъдрите и пречистените, а върху мнозинството, всички вкупом накрая ще отидат по дяволите. И само чрез един най-висок идеал и морал, при който по-силните подават ръка на по-слабите, можем да предотвратим ужасяващите последици, към които човечеството се е запътило.

С огромна тъга мога да кажа, че черните братя дотук блестящо са свършили работата си по подготовката на пришествието на Ариман и вкарването на цялото човечество в крив път. И ако през идните 10 години се издъним и не успеем да пробудим и вдъхновим една критична маса от души, в следващите векове ще става все по-трудно и все по-мрачно.

Имам смътното предчувствие, че до голяма степен от реализирането или провалянето на тази идея зависи доколкото българския народ ще бъде засегнат от неизбежните събития. Нека помним и думите на Спасителя:

„Където са двама или трима събрани в Мое Име, там Съм и Аз.“

»»» Ще споделиш ли ефективни методи за съхранение на жизненоважни материали, кибрити, храни, лекарства?

За жизненоважните лекарства в случай на хронична болест според мен не би било никакъв проблем човек да се запаси с относително големи количества и да ги съхранява заровени под земята, където температурата е постоянна целогодишно и условията за съхранение са оптимални. Според мен при такива условия могат да изкарат десетилетия.

Кашонче с кибрити (1000 броя) струва 20-30 лв, съхранява се почти навсякъде, стига да е сухо, и решава много проблеми.

Тео съхранява някои продукти в непрекъснато течаща изворна вода с постоянна ниска температура.

За храните също има много лесни и удачни методи за съхранение, които са използвани от векове — например заравяне под земята, консервиране (най-добре само с вода и сол, дори без варене, аз практикувам този метод и поне до първа пролет нямам никакви проблеми със зимнината), сушене на слънце за плодовете, и на сянка за билки и подправки и т.н. А зимните сортове ябълки спокойно се съхраняват пресни чак до лятото, ако успеем да ги скрием от мишките.

Може отстрани да изглеждат глупаво подобни идеи като запасяването, но за мен единственото глупаво е, ако можем да помогнем някому и не го направим, защото не сме предвидили едно или друго препятствие.

»»» Някои хора живеят с мисълта: „Изпитанията ще дойдат, но Бог ще ме спаси, ако ми е писано да оцелея“. Как би им отвърнал?

Те забравят: чрез пророците си Бог от векове ни е предупреждавал какво има да става и какво се очаква от нас. Можем да сравним ситуацията с човек, който стои на релсите пред идващия влак, ние му казваме: „премести се, влакът идва и ще те премаже!“, а той ни отговаря: „ако е рекъл Господ, ще се спася“. Това не е вяра. Това е безотговорност към задачите ни и непочитане на живота.

Разбира се, целта съвсем не е физическото оцеляване и няма никакви гаранции, че въплътеният Антихрист ще подмине такива общности. Но ако не опитаме, неизбежно ще дойде моментът, когато дилемата ще бъде „чип или гладна смърт“, и тогава се съмнявам дори най-напредналите да проявят воля и да отхвърлят тиранията. За разлика от тази перспектива, когато хората са обединени, те ще са много по-силни и вярвам, че мнозина ще са готови дори при най-тежки условия, да се справят с изкушенията. Например, като богомилите, които с песен и хванати за ръце са влизали в кладите, отказвайки да се поклонят на Княза на този свят.

Може би сега е рано за мнозина да мислят по този въпрос, но така или иначе след, да речем, 5 години това ще стане съвсем належащо. И колкото по-рано поне шепа хора започнем да работим в тази насока, толкова повече ще можем да подготвим нужните условия и в трудния момент да подадем ръка на останалите братя и сестри, които са работили над други задачи за Братството и не са смогнали да се погрижат и за този проблем.

Продължава в трета част »

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

12 коментара за "Интервю с Теодор Николов — 2: Когато хората са в общности, ще са по-силни пред въплътения Антихрист"

  1. Arctos  08.08.2017 г. | 17:02 ч.

    Не е целесъобразно общностите да се ръководят чрез пряка демокрация, защото рано или късно егоистите ще надделеят като бройка и ще наложат вижданията си.

    Точно в десетката! Дано някога пишман демократите да осмислят това нещо, ама надали…

    Що се отнася до идеята на Тео за братското общество, на теория звучи страхотно, но се опасявам, че рано или късно ще бъде обсебена от разни духовни фанатици и обществено непригодни сбърканяци, което да я принизи до поредната секта (в най-негативния смисъл на определението).

    Иначе аз също често си мечтая за едно такова съвременно братство от богомилски тип, но си признавам с ръка на сърцето, че нямам смелостта да направя дори тази малка крачка за живот сред природата. Големият град буквално прояжда душата ми, но не, не мога да се реша. Същински съвременен плужек…

  2. Юлиан Маслинков  09.08.2017 г. | 09:26 ч.

    Здравейте, радва се сърцето, че събрат Теодор, успява да изрази в тази втора част на статията, това което измъчва духът ми от много време, а именно безкрайната необходимост да се започне с постепенно, но неотклонно изграждане на духовна съобщност. Следя всичко що се случва във форумът „От Извора“ още от 2009 година, макар и да не съм коментирал или публикувал досега. Считам че Стопанинът предаде и продължава да предава необходимите духовни импулси на всички що имат уши и искат да слушат. Моето шише е достатъчно пълно и искам да дам съдържанието му във всяко едно отношение, там където ми е определено. Призовавам всички, които с цялото си духовно същество усещат, че вече е настанало време за изграждане на основите на нашата съобщност, да се включат всеки както може и желае. Аз лично оставам изцяло на разположение, както за конкретни идеи, така и за конкретен материален принос и трайно съучастие в това начинание. Макар и да не се познаваме лично, използвам този коментар да натоваря събратя си Стопанина с молбата (за което прощавай!) да ми укаже подходящия начин да се свържем, за да проверим ще можем ли да претворим духовните импулси в дела. Благодаря предварително и поздрави!

  3. Стопанина  09.08.2017 г. | 09:59 ч.

    Юлиан Маслинков,

    Винаги е приятно, когато някой от редовните читатели на „От Извора“ намери сгоден случай да се представи.

    Моля за уточнение: какво се очаква от мен? Ако правилно съм разбрал, че искаш свръзка с Тео, мога да предложа само негов имейл и телефон. Но преди това трябва да искам позволението му да ги публикувам. Моята намеса обаче е излишна, защото Тео ще прочете това и може сам да ги публикува тук, ако пожелае.

    В това отношение регистрацията във форума е желателна, защото функцията с личните бележки там замества или предшества по-нататъшната комуникация чрез писма и телефони.

  4. Светльо  09.08.2017 г. | 10:51 ч.

    Привет Тео,

    Радвам се че те познавам братко! На въплатения Ариман трябва да му покажем, че хората сме в състояние да живеем по Божия ред, чрез Христос в нас и да му върнем сърцето на мястото му!

    Със сигурност подобни общности от хора имащи за център в своя живот Христос, трябва да съумеем да подготвим и създадем подобни места. Колкото те са повече, толкова по-добре би било. Искрено се надявам, да успеем в това си начинание. Всеки сам трябва да прецени къде има работа и да работи засега в градовете, сред хората или отшелнически пак за събратята си! Но не трябва да се спира работата!

    С Божията помощ в начинанията, поздрави!

  5. Юлиан Маслинков  09.08.2017 г. | 14:04 ч.

    Да, благодаря, Стопанин, правилно си разбрал и очевидно намесата ти в случая е ненужна. Надявам се че в бъдеще ще установя контакти с много други съмишленици, включително и с теб. Поради това вече попълних регистрационните дани за форума и ще се възползвам от функциите му. Поздрави!

  6. Стопанина  09.08.2017 г. | 14:21 ч.

    Одобрих регистрацията. Във форума този Тео е Child of Light.

  7. Йордан Петков  10.08.2017 г. | 15:18 ч.

    Тео, идеята ти ми допада,разбирам я, но в мен изниква един въпрос,на който не видях отговор.Вътрешният кръг по какъв начин ще се създаде,обособи?Ти ли ще си човека,който ще покани тези хора да участват,те сами ли ще те намерят?

  8. Maranello  11.08.2017 г. | 00:47 ч.

    Йордан Петков, нищо лично, но това са въпроси които могат упорочат всяка една добра идея. Ама ти ли ще ги избираш? Ама защо точно те? Ама те с какво са по-добри от мен? И т.н. Може и да си нямал това в предвид, но на мен малко така ми звучи.
    Иначе, поздравления за Тео!
    Харесва ми и начина му на мислене и най-вече, че успява да го приложи и в живота си. Винаги се възхищавам на ”прогледналите” хора.
    Това е пътя!
    Пожелавам воля и сила на всички, които рано или късно ще трябва да вземем подобни решения.

  9. Йордан Петков  11.08.2017 г. | 09:28 ч.

    Идеята за кръговете е на Тео,само попитах как очаква да се съберат хора за този кръг?Кой,защо,кой е по-добър, тези въпроси нямат нищо общо с хора подготвени за ядро на такава общност.

  10. Тео  11.08.2017 г. | 10:14 ч.

    Благодаря ви, приятели, за въпросите и споделените мнения. Много от отговорите ще дойдат в предстоящите части от интервюто през идната седмица, а и с радост ще отговоря в коментарите за каквото е нужно. Дотогава ако някой има интерес и идеи по темата, може да се чуем и/или видим и да поговорим по-обстойно. Телефонът ми е 0882 47 49 50, а фейсбука – https://www.facebook.com/dete.na.svetlinata , като не всеки ден имам достъп до интернет.

    Вярвам, че малка група от будни хора, обединени и посветени на един висок идеал, можем да постигнем чудеса с Божията помощ 🙂

  11. Йордан Петков  11.08.2017 г. | 11:05 ч.

    Задавам въпроси на Тео,заради самият него.Малка група хора малко по-възрастни от Тео, вече сме реализирали тази идея.Само ще напомня,че световно известни Учители са живели в усамотение,но когато са търсели себе си,след това са се върнали в обществото.Когато си на 27,сам и свободен можеш да се оттеглиш в гората и да медитираш.Но когато си на 57,имаш деца,внуци и възрастни родители е малко по различно.Ние се оттегляме на село в планината в края на седмицата когато можем.Когато носиш Христовото съзнание ти го носиш и в матрицата и в усамотение.

  12. Ели  12.08.2017 г. | 12:03 ч.

    Йордан Петков, тъй като сме във форума и без др. разискваме подобни въпроси, защо не публикувате къде сте реализирали тази идея. Също е интересно да се помисли за осъществените кибуци в Израел. Със сигурност има определени правила, които се спазват там, за да са защитени хората от посегателства – вътрешни или от вън. Там няма нито престъпления, нито наркозависимости статистически погледнато.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.