Заобиколно до Рила (1): Рупите и Петрич

Фоторепортаж с елементи на пътепис. Из пътешествията на Стопанина и Goodman

Отдавна с Goodman възнамерявахме да посетим Рупите. Това се осъществи по възможно най-добрия начин. Мястото, на което Ванга се е зареждала с енергия и е помагала на хората в последните месеци от живота си, не беше крайната ни цел, а само една от спирките по пътя ни към южните склонове на Рила. И по-точно: към дома сред природата на Теодор Николов, от когото имахме покана за гостуване.

Една много ранна сутрин поехме от София на юг. Загърбихме Стара планина и Витоша. Не след дълго от лявата страна на магистралата се занизаха Верила и Рила, а след това и Пирин. В същото време отдясно се редуваха възвишенията на планини, които може и да съм чувал, но едва ли бих разпознал: може би Земенска, Конявска, Осоговска и прочие.

Изразът „през девет планини в десета“

като че ли е разбираем само на Балканите. Мисля, че при това първо в живота ми минаване през югозападна България за има-няма три часа видях, макар и отдалече, повече от дузина планини. Това къде е възможно на друго място по света? Вероятно бихме могли да разделим Алпите и Хималаите на стотици условни планини, но у нас това не е просто условно.

Тук всяка планина си има донякъде уникален облик и определено неповторими обитатели от растителния и животинския свят. Например, самите Рупи се намират в кратера на вулкан, удостоен с честта да бъде официално наречен Кожух планина. По моите собствени критерии, това е по-скоро хълм, образуван от застинала лава. Но отвъд субективното трябва да се имат предвид и обективни фактори, като обстоятелството, че Кожух планина е дом на растителни и змийски видове, които, доколкото разбрах, не се срещат другаде.1

Бях чел за Рупите в книгите за Ванга. Представата ми за това място обаче беше много по-различна от действителността, която ни посрещна. Има нещо едновременно мистично, вълнуващо и леко страшно в това, да крачиш в кратера на вулкан и да си даваш сметка за това. Множеството естествени басейни с почти кипяща минерална вода непрекъснато го напомнят.

Ако се вярва на пророчицата, някога на това място е съществувал град, затрупан при изригването на вулкана. Материалистите отричат това, защото по техните сметки последното изригване на този вулкан било преди 40,000 години. А марксическата наука отхвърля всякаква мисъл, че преди толкова хилядолетия са съществували цивилизовани хора, способни да правят градове.

Окултистите обаче трябва да са наясно, че десетките хиляди години в датировките на ученоглавците са пълна фантасмагория. Напълно е възможно хилядолетия преди Христа на това място да е имало град, съдбата на който е предшествала тази на Помпей. Древният тракийски град Синтия2 е бил разположен върху южния склон на Кожух планина, а е известно, че селищата обикновено възникват именно на местата, където са съществували и по-стари поселения.

Улеите на изворната вода са оцветени в различни багри: оранжево, бежово, кафеникаво-червено, зелено и синьо… Тези краски не се дължат на водата, тъй като в случая от снимката тя е от един извор. Вероятно цветовете варират заради различните водорасли и минерали в почвата.

Лековитите свойства на водата поощряват някои гости на Рупите да се къпят в гьоловете. Можем да го разглеждаме като геройство, защото температурата според някои табели достига 75°С. Според мен не беше чак толкова висока, но за нищо на света не бих наджапал доброволно в нея. Само на два пъти измих внимателно ръцете си, като можех да ги държа потопени само една-две секунди.

А някои, на които не им стискаше да се варят живи във вулкана, си правеха кални бани.

Беше един от най-горещите летни дни. Слънцето ни попарваше с изобилна любов, която изпипваше връз главите ни. А под краката ни клокочеха извори, на които им липсваха само няколко градуса, за да кипнат. И отделяха серни изпарения, които ни караха да се чувстваме като задушен зарзават в тенджера. Оцеляват хората, на които главите им са по-близо до слънцето отгоре, отколкото до ада отдолу.

Но клетите водни кончета и пеперуди, които са кацнали да пият вода на това място, просто не са имали шанс. Не знам кога са загинали тези, които снимах, обаче вече изглеждаха скоротечно мумифицирани, хербаризирани.

Една статуя на Ванга ни прикани към църквата, построена със средства, дарени от пророчицата. Толкова е изписано за скандалите около нейното издигане, зографисване и освещаване, че едва ли мога да допринеса с нещо ново. Бих могъл само да се присъединя към впечатлението, споделяно и от Goodman, че Светлин Русев изобщо не е бил правилният човек за стенописите.3

За да не бъда голословен, просто погледнете това изображение на Исус Христос. То е слабо дори от чисто художествена гледна точка, но в него са съчетани смущаващи идеи и внушения:

• Гледаме безобразна композиция, при която са „отрязани“ големи части от кръста. Всъщност, ако не знаехме, че това е кръст, можеше да си помислим, че е нещо Т-образно. Композицията куца и по ред други причини: фрапиращото е, че човешкото тяло е „отрязано“ точно в областта на коленете, а дори в първите курсове на художествените училища се учи защо това е нежелателно.

• По така нанесените сенки трудно ще се ориентирате откъде пада светлината върху обектите. Още по-голямо объркване настъпва, когато осъзнаем, че Небето е изобразено черно, а Земята — светла. От символична гледна точка, стига да служим на светли сили, би трябвало да изобразим обратното положение. И ако Ванга можеше да види какво са рисували в изстрадана ѝ черква, убеден съм, щеше да ги насмете, както само тя си е можела.

• Меко казано, нехармонично е съчетанието на този стенопис с прозореца до него. Създава се впечатление, че Христос извръща глава от светлината — сякаш е някакъв вампир. За това внушение спомагат и вадичките кръв, изворът и пътят на които не става напълно ясен и при най-внимателно вглеждане.

• На пръв поглед изглежда, че Христос е нарисуван съвършено гол със съответната символика.4 Впрочем, това усещане не се губи и при второ, и при трето гледане. То дори сякаш се подчертава от умишлено подсилените и разширени черни сенки в областта на слабините, а също и от жеста, при който сякаш кръстът е придърпан и използван за прикриване на срамотиите.

Докато е носил кръста (което уж е изобразено на стенописа?), Христос е бил с дрехи. Римските войници Го разсъбличат и си поделят дрехите Му чак на хълма Голгота, преди да Го приковат към разпятието.

• И да ми е грешно впечатлението, че Христос е представен гол, не мога да свържа сцената от стенописа с никое събитие от онези, описани в Евангелията.

Мога да изредя два пъти повече забележки конкретно за този стенопис, но вярвам, че вече сте схванали идеята. Като масон, другарят Русев би трябвало да знае ролята на арх. Михаил, както и вниманието, с което художниците от памтивека изобразяват неговите черти. Защото, както казва Учителя, тези черти са нещо като прототипи или предвестници за облика на Шестата раса.5

А за наш Светлин Русев този прототип е… Нешка Робева. (Не познавам жената и нямам нищо против нея, ама все пак…)

Това изображение е единственото, което не успя да ме „скандализира“. Красивичко е, свежо е, съхранени са традиционни похвати, които одобрявам, макар да не питая любов към ортодокса.

Обаче — за Бога! — на вас как ви въздейства шнурът за полилея, който излиза от гърлото на Бог-Отец? Вероятно ще прозвучи като заяждане на дребно, но за мен — ако щете вярвайте — тази гледка носи идеята, че Божието Слово, отделящо се от ларинкса Му, е ръждив и надиплен синджир. Ни да се изкачиш по него, ни да се обесиш!

Тонколоните, от които се разнасят църковни песнопения, са обичайна гледка във всички храмове из най-различни части от страната. Не ме радват, но ме карат да се усмихвам на мисълта: Фанатичните ортодокси отричат всичко светско. Мразят техниката, защото била сатанинско дело. И все пак озвучават черквите си с едни такива бесовски изделия, защото в противен случай вероизповеданието им съвсем би заглъхнало в овехтелите страници на човешката история.

Да, не крия антипатията си към т. нар. православие и изобщо към догматичните религии. Но дори те са за предпочитане пред това чудо:

Видялата жабата, че подковават коня, па и тя подложила крак. Същата работа и с гледки като тази на горната снимка. Видели българските търгаши, че гръцките търгаши отдавна печелят от „камъните, на които е седял Агамемнон“, та и нашите почнали да идолизират хора и вещите им, особено ако от това се печелят „европейски ценности“.

Да не мислите, че Ванга е имала само един стол? Ето още един, обозначен с информационна табела. Има и снимка, в случай че сте от мнителните българи и искате по-напред „око да види“, преди да повярвате, че — о, чудо! — Ванга е седяла на столовете у дома си!

Къщичката, в която Ванга е гледала на хората, след като се премества от Петрич в Рупите.

А това е стаята, в която е приемала гости от страната и чужбина, за да се натоварва и с чуждото бреме, сякаш нейното собствено не е било достатъчно. Една такава мисъл за облика на Ванга обаче е нещо, което не може да се пипне, да се помирише, пък и да се схване от всеки, затова не се среща по  инфо табелите. Що се отнася до тези табели, те бяха двуезични — на български и английски. Англоезични туристи не се чуваха в Рупите, но особено гръмко ехтяха гласовете на…

…монголоидни руснаци, дошли на семейно поклонение пред столовете и иконите на пророчицата, за която реално не знаят нищо. Всъщност може и да знаят нещо биографично, но със сигурност „пророчествата“, които се тиражират в рускоезичната преса и тамошния интернет, нямат нищо общо със светогледа на Ванга и даже влизат в остър конфликт с него.

Илюзорните представи не са чужди и на някои българи. Но тук няма и помен от култ към Ванга, какъвто има в Русия. И за разлика от руските сайтове, не съм виждал в нашенските да ме примамват с анимирани банери, от които пророчицата намига закачливо със слепите си очи. Да, на североизток илюзиите и идолопоклонничеството6 имат зловещи измерения.

Като изключим душевните терзания, свързани със съмнителни художествени похвати и търговски практики, Рупите е място, което действа като балсам за сетивата. Не знак как изглежда в друг сезон, но сега, в разгара на лятото, беше божествено красиво. Струва си да го посетите, независимо от отношението ви към личността на Ванга и тези, които доят името ѝ.

От всички места, на които сме ходили с Goodman, това може би е най-добре поддържаното. Особено местата, свързани с бита и светската работа на прочутата ясновидка, са безупречно чисти, цветни и принципно безплатни. Вие си решавате дали ще палите свещ в черквата, дали ще си купувате сувенири от музея или от сергиите навън.

Паркът, разделящ църквата на Ванга от клокочещите минерални извори, също е изряден. Не ни се тръгваше от него, но пътешествието ни едва започваше.

Така и така бяхме близо до Петрич, решихме да се отбием и до дома-музей на Ванга в този град. Лесно ще го намерите. Просто следвайте туристическия маршрут, очертан от многобройни сергии с китайски дрънкулки и турски парцалки.

И колкото по-нагъсто стават търговците, толкова по-близо сте до търсената улица — казва се „Ванга“, за да отпадне и най-малкото съмнение, че сте на правилното място. Но не е помислено за паркинг. Да си намерите място за колата е нелека задача. Goodman съкрати живота си, докато се чудеше дали по тази улица изобщо е позволено да се минава с автомобил.7

След като влезете през портата и прекосите тясната пътечка, стигате до тези табели:

Таксата беше приемлива. Платихме само по 2 лева, въпреки че, както ще стане ясно по-долу, получихме безплатно услугата „беседване“, която иначе се търгува срещу петократно по-висока сума.

Съобразих се със забраната да не снимам. Фотоапаратът обаче остана да виси на врата ми. И заради него, или заради нещо друго, което ми е останало като професионален навик, уредничката попита директно:

„А вие сте журналист, нали?“

Отвърнах утвърдително, като дори не се поинтересувах как е отгатнала. Защото, ако не ме бъркат с немски турист, обикновено ме идентифицират като представител на професия, която вече не практикувам. Та често се налага да се „оправдавам“, че съм бивш такъв, че по-скоро съм блогър или редактор, че пиша по духовни и философски теми, а не за политика, и пр.

Уредничката реши да ме осведоми:

„Тя не ви обичаше вас, журналистите!“

Естествено, под „тя“ се разбираше Ванга.

Позволих си да отбележа:

„Мисля, че Ванга щеше да ме хареса. Съдя за това по един сън, в който се срещнахме и разговаряхме.“

С тези думи не успях да впечатля уредничката, която уж между другото веднага се сети да изтъкне, че е познавала Ванга от малка, понеже била нейна кръщелница. Една от хилядите… И все пак, Ванга не е правила персонални пророчества за всяко дете, което е кръщавала. Но на уредничката предсказала: „Ти ке станеш петричанка!“, под което се разбирало, че един ден ще се омъжи в Петрич.

Иска ли питане, пророчеството се сбъднало. Освен това, беше важно да научим от уредничката, че Ванга присъствала на сватбата на брат ѝ.

Така че, ако четете между редовете, бях в неизгодната позиция да водя спорове за един хипотетичен сценарий — кой от двама ни би се радвал на по-голяма благосклонност, ако пророчицата беше жива. Губех по всеки параграф! И тъкмо щях да се примиря театрално с мисълта, че Ванга не би ме харесала заради една причина, която е чиста проба предразсъдък, уредничката най-после се сети да отбележи:

„Е, тя казваше и че във всяка професия има добри хора…“

À добро утро! Само дето безплатната „беседа“, иначе търгуваща се за 10 лв, все повече ме дразнеше. Така и така бях сложен в аморфния, но определено зловонен кюп на журналистите, си рекох: поне да има защо!

И едва сега дадох повод, като на свой ред умишлено подразних жената с провокацията:

„Във всеки случай — казах — частното мнение на Ванга не винаги може да ни бъде критерий. Мога да разбера защо не е харесвала някои журналисти, но винаги ме е озадачавало високото ѝ мнение за военните като цяло.“

Така резултатът стана 1:1.

Беседата продължи предимно между уредничката и Goodman. Обикаляхме помещения, към които нямах почти никакъв афинитет. Беше ми интересно да видя молитвената стаичка на пророчицата, доколкото могат да се почерпят идеи за собствена. Но когато тръгнахме по едни стълби нагоре и стигнахме банята и спалните, вече се почувствах гадно, защото сякаш нахлувах в лично пространство.

Спътникът ми и уредничката се застояха в стаята, където Ванга е гледала на десетки хиляди души. Още с влизането там усетих нещо особено, като не можех да го определя с положителен или отрицателен знак, като приятно или неприятно… С всяка изминала секунда обаче все по-малко чувах „беседата“. А на няколко пъти за секунди ми се привидяха и различни сцени:

Ванга седи на столчето си и говори с някакъв мъж на средна възраст. Мъжът е прав пред нея и носи стар синкав работен гащиризон. Някак знам, че идва отдалече и няма по-представителни дрехи. Пълен бедняк. Пита Ванга за нещо, което е ценно за него. Тя му отвръща, че, ако е рекъл Бог, ще го намери. Но от интонацията ѝ мъжът разбира, че в действителност няма да го открие. Изпитвам отчаянието му — отчаяние до сълзи.

Опитах да се заслушам в беседата между уредничката и Goodman. Но се получи само за секунда или две. После пак се пренесох, струва ми се, в отрязък от време, когато в стаята се беше случило следното:

Ванга отново седи на столчето си, но този път говори с жена. Не мога да определя възрастта на жената, защото я виждам в гръб, но интуитивно, а и според облеклото ѝ оставам с впечатление, че е в края на 20-те или началото на 30-те си години. Седи на стол и пита пророчицата по един въпрос, който интересува и мен вече близо 25 години. Но докато моят интерес по този въпрос е „журналистически“, жената е „кръвно свързана“ с него. За убийство, което официално се води инцидент. И е много настоятелна да получи отговор. Ако не отговор, поне утеха. Някак знам, че Ванга никога не би отговорила на въпроса. По всичко личи и че не може да даде утеха, защото жената изведнъж става от стола, но се олюлява и залита към мивката до срещуположната стена. Тогава забелязвам, че на едно легло, разположено срещу столчето на Ванга, седят две възрастни жени. И когато онази залитна, тези двете се изплашиха и заиздаваха звуци като „кудкудякане“. Много ме озадачават тези двете жени на леглото. „Откъде се взеха пък тия кокошки?“ — запитах се. И сякаш сам си отговорих: „Те са все там, седят и слушат чуждите истории. Странни птици, не им накъртва хорското нещастие.“

Стоях и мислех всичко това, докато зяпах към леглото, на което, естествено, сега нямаше ни жени, ни дявол. А между мен и въпросното легло беше Goodman, който може би от този пътепис ще научи заедно с вас защо го гледах като треснат в онзи момент. Не гледах него, нито уредничката, а залитащата жена и клюкарките на онова легло. Може тези видения (или не знам как да ги нарека) да са били плод на въображението ми. Нямам желание и какъвто и да било интерес да се правя на ясновидец.

Но чувствата, които изпитах в онзи момент, бяха реални и силни:

„Не ми е добре в тази стая — казах на Goodman, — ще те изчакам навън.“

Тогава уредничката намери за уместно да напомни:

„Да, ето, Ванга не обичаше журналистите…“

Схващате намека: според нея, кръщелницата, кръстницата ѝ Ванга беше направила нещо от оня свят, та да ми стане гадно и да се разкарам от стаята. Защото съм журналист. И то не от добрите, ако се съди по това, че призракът на Ванга ме пъди.

Но „беседата“ с иначе миловидната дама не беше спор или война, която държах да спечеля, затова ѝ отвърнах само с мисли:

„2:1 за теб! Радвай се на подарена победа…“

Докато чаках Goodman на двора, вече бях написал първата част на този пътепис в главата си. Липсваше ми само последният фотос, който трябваше да обобщава всичко, което щях да споделя до тук. И тогава, като излязох от унеса на вътрешния си свят, видях това, което търсех, пред себе си. Наистина най-добре укритите неща понякога могат да ни избодат очите.

Както седях точно под табелата със забраната за снимане, свалих капачката на обектива, насочих фотоапарата и натиснах спусъка. Така резултатът стана 2:2.

И типично по журналистически ще завърша, че Ванга — такава, каквато е в представите на мнозина, — е точно толкова „жив и  реален образ“, колкото и този на бюст паметника, издигнат в двора на къщата ѝ в Петрич. Сякаш да потвърдят мислите ми, надойдоха поредните руски туристи. Щом видяха паметника, застъпваха на пръсти и замлъкнаха.

В очите им се четеше благоговение…

…а зяпаха грубо издялани камъни!

Продължава (Синтия и Златолист) »

Предишни странствания: 1) Храм-кладенецът до с. Гърло; 2) Пантеонът до с. Гургулят; 3) Никопол, Белене, Свищов; 4) Пордим, Летница, Крушуна, Чавдарци, Деветаки; 5) Дойренци, Ловеч, крепост „Хисаря“ и концлагер „Слънчев бряг“; 6) Полски Тръмбеш и Преображенски манастир; 7) Никополистро и Овеч


Бележки:

  1. По тази причина Кожух планина е местност под защитата на ЮНЕСКО. []
  2. Известен още като Хераклея Синтика. Повече за него в следващата част на пътеписа — бел. пр. []
  3. Двамата с Goodman само можехме да гадаем и защо Ванга изобщо е търпяла Светлин Русев и нему подобни индивиди край себе си. Обяснения има, които правят това простимо. Но това, че такива индивиди и досега ползват името на Ванга като ракета носител за собствените си комерсиални проекти и откровени диващини, е нещо, за което според мен Ванга ще им търси отчет — щом се срещнат „горе“. []
  4. Голи се изобразяват дяволите, духовете на мрака. Светлите сили и светиите сред хората винаги се изобразяват облечени. Всеки човек, дори да не учи символика, подсъзнателно свърза голотата със слабост и несъвършенство. []
  5. „Шестата раса ще дойде в нова форма, днес в бялата раса се приготовлява това. И вече има типове от новата раса: с красиви, правилни форми. В големия салон висят две картини „Архангел Михаил побеждава змея“ – едната е от Рафаел, а другата – от Гуидо Рени. Те са там, за да имате горе-долу понятие за типа на Шестата раса, тъй като лицето на Архангел Михаил в картините по красота наподобява този тип.“ (В съня на Навуходоносор, Акордиране на човешката душа, т. 3). []
  6. Важи дори за материалистите там, които обожествяват този или онзи политик, който с терор си е създал аура на духовен, далновиден, почти пророк, но със сигурност Божи пратеник. []
  7. Позволено е, но трябва да давате предимство на полицейските автомобили, забързани да арестуват бабички, отглеждащи марихуана в околните села. 🙂 []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми.
От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите.
Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Един коментар за "Заобиколно до Рила (1): Рупите и Петрич"

  1. Н К  24.08.2017 г. | 15:18 ч.

    Много изчерпателен и богато илюстрован пътепис. Господ да прости Ванга и тя на нас. Сега някои превръщат близостта си с нея в препитание. Прости им Господи, те не знаят какво правят. Ванга е велика, но все пак е била толерирана от тогавашния режим.

    Искам да напиша няколко реда за гонения от режима и не много известен пророк Дядо Райчо. (От Стопанина: Премахвам извадките за Дядо Влайчо, понеже са много повече от „няколко реда“, и не са написани, а са препечатани от комерсиален сайт.)

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.