Интервю с Теодор Николов — 1: Промяната ще дойде от шепа хора

„Една сутрин просто усетих как в съзнанието ми прозвуча мисълта: „Трябва да отида да живея край с. Добърско“, макар че в него нямах нито приятели, нито роднини.“

»»» Здравей, Тео, моля, представи се за читателите.

Здравей, Ванка! Казвам се Теодор Николов и може би много от читателите ме познават като автор на книгата „Откровения на Истината“, която може да бъде свалена свободно от този сайт.

Роден съм преди 27 години, като детството ми премина в Стара Загора. Бих казал, че съм „расъл в саксия“ — без никакъв досег с Природата. И с идеята, че връзката с нея е част от миналото, а работата със земята е нещо мръсно и неподходящо за един интелигентен човек. Точно както и идеята за Бога. Тъжна картинка.

През ваканциите пък, когато моите съученици отиваха при своите баба и дядо на село, аз също отивах при моите… в София. На 18-годишна възраст, след като завърших математическа гимназия, продължих обучението си в столицата, специалност информатика. По същото време започнах и работа пак в тази сфера. И отново досегът ми с Природата остана нулев. Желанието — също. Системата се беше справила блестящо!

Последваха още няколко години пълно роботизиране, докато малко по малко не разбрах, че преследването на пари, материални придобивки и временни удоволствия не водят до никъде. Колкото и глупаво да звучи, на 23-годишна възраст вече бях постигнал всичко, за което бях мечтал — както в личен план, така и откъм професионални успехи като собственик на успешна фирма за уеб дизайн и носител на награда за сайт на годината през 2010 г. И тогава осъзнах думите на Джим Кери:

„Често съм казвал, че ми се иска хората да реализират мечтите си за богатство и слава, за да видят, че това не е мястото, на което ще се почувстват завършени и пълноценни.“

Не съм станал богат, разбира се, но не е нужно човек да изяде цялото яйце, за да се увери, че е развалено. Накратко: започнах да си спомням и да осъзнавам колко съм се отдалечил от всичко истинско и смислено в живота.

Последва една вътрешна криза и обрат в душата ми, след който вече просто не можех да гледам на света по стария начин и се чувствах като пробуден от ужасния кошмар, в който определени групи от хора се опитват (доста успешно засега) да потопят цялото човечество — ако може и завинаги.

И така, преди 2-3 години взех решение, че това не може да продължава така, а малко по-късно ми се даде и възможност да се преместя сред природата, макар че опитът ми в подобен живот клонеше към нула. Буквално. Не знаех как да си запаля огън, как се правят разпалки, как се цепят дърва, как се прави разсад и отглеждат плодове и зеленчуци, нито как се прави речно водохващане или каптаж на изворче.

Знаех само едно — ако такава е Божията Воля и работя с молитва и упование в Него, няма сила която може да ме спре. Ако ти разкажа тук по какви чудни начини се случваха начинанията в планината и как се появяваха добри хора винаги в нужния момент, едва ли читателите биха ми повярвали. Сигурно и аз не бих повярвал, ако не бях там…

»»» Тео, не подценявай редовните читатели на „От Извора“… 🙂

Идеята ми е, че всички ограничения са много дълбоко втълпени в съзнанието ни и единственият начин да ги преодолеем е да се впуснем в непознатото. С ясното съзнание, че ако ние вършим това, което зависи от нас, за останалото винаги има Кой да се погрижи. Никак не е случайна онази мъдра мисъл, че докато ние вършим Божията Воля, Бог по неведоми пътища ще върши нашата и ще ни дава най-добрите условия за нашето и всеобщото израстване.

Към настоящия момент, от близо две години, живея в южна Рила, на около 1200 метра надморска височина. И смело мога да твърдя, че това са първите месеци от живота ми. Този начин на живот трудно може да се опише с думи — той може само да се изживее. И колкото повече човек прекарва време на подобни места, особено в планината, толкова по-дълбоко разбира смисъла на живота и величието на цялото Творение.

»»» Ами да те питам въпроса за милиони: какъв е смисълът на живота?

Най-хубавият отговор на този въпрос ни дава Учителя:

„Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката душа. Във Вселената има около сто милиона слънца. Около всяко слънце има 12 планети. Човек трябва да обиколи всички тези слънца и планети, и да живее във всяко едно от тези слънца и планети по сто милиона години. Едва тогава той ще се научи какъв е смисълът на живота в неговата дълбочина. От безлюбие към любов, от смърт към живот, от зло към добро, от безверие към вяра. В това е смисълът на живота.“

Всемирен закон е, че колкото повече човек напредва в своето духовно развитие, толкова по-ясна му става и целта на неговия живот. Всички ние сме дошли на Земята с определена мисия — или по-точно с множество малки ежедневни задачи, съсредоточени в две направления — да ставаме по-добри, като развиваме добродетелите си (Любов, Мъдрост, Воля, Вяра, Търпение, Саможертва, Милосърдие и т.н.) и успоредно с тяхното развиване да ги впрегнем на работа за общото благо на човечеството. Или поне на тези, на които можем да помогнем.

Дори само една чаша вода да подадем на някой жаден или една усмивка да дарим на някой тъжен, можем да озарим неговия свят, а това наше дело да породи една цяла верижна реакция с добрини. Но трябва винаги да помним, че можем да дадем на другите само онова, което носим в себе си. И не положим ли усилия да придобием знания, таланти, способности, ние ще бъдем просто един товар за околните.

Тъжната истината на съвремието е, че всички ние живеем дълги години, но само в една малка част от тях наистина живеем, вместо просто да вегетираме. Това са годините, в които успяваме да направим онова, за което сме се родили. И всъщност именно тогава сме щастливи. Останало време просто минава в чакане или в спомени.

Можем да приемем живота на Земята като една огромна, добре поддържана илюзия — школа за обучение на кандидат-ангели. Тя се направлява и наблюдава от безброй разумни и любящи същества, които са много по-напреднали, отколкото дори можем да си представим. Ала тази илюзия е толкова съвършено проектирана, че всичко, което мислим, казваме или вършим, винаги е известно на тези същества. И въпреки това те чувстват към нас единствено велика любов и състрадание, готови са да ни простят всяка грешка и несправедливост, без да ни съдят и критикуват. Вместо това, когато е нужно, те ни изпращат уроците на кармата, но го правят с абсолютна любов и добро желание да станем, да се изтупаме от праха и да не падаме отново в същите капани. И освен в случаите, когато ние сами сме привлекли определени събития към себе си, те винаги ни защитават от всички болезнени и унищожителни неща, които иначе биха могли да ни се случат.

Те са вложили огромни усилия в създаването на живота на Земята. Нещата, които ни се случват, само изглеждат случайни, защото ако бяха твърде очевидни, нямаше да има какво да научим от тях. Тези наши по-големи братя работят неуморно в наша полза, не искат благодарности за стореното и са напълно щастливи да продължават да работят за нас, нищо че почти никой от нас не разбира какво правят и колко ценна е тяхната помощ.

»»» Ако трябва да обобщим: Смисълът на живота е учене и работа, водени от неспирен стремеж към израстване и съвършенство. Но как се реши на стъпката да започнеш нещо като „нов живот“ — на чисто и след такава радикална промяна?

Тео в двора на старата църква в с. Добърско.

Решението не беше никак лесно, тъй като изискваше да напусна „сигурния“ и удобен градски живот и да се потопя в неизвестното. Но когато знаем, че никога не сме сами, и се вслушаме в тихия шепот на душата си, желаейки да се превърнем в инструменти в Божиите ръце, цялата Вселена започва да ни съдейства.

И рано или късно всеки, търсещ Истината, успява да „прогледне“ отвъд видимото и да осъзнае колко сериозни са проблемите пред съвременното човечество. А тогава неизбежно достигаме и до разбирането, че само чрез личен пример и поемане на инициативата от малцината, които са узрели да действат за общото благо и да надмогнат личния или семейния егоизъм, светът може да се превърне в едно по-добро място за живеене и да избегнем надвисналата опасност над нас и над всички наши братя и сестри по Земята.

Оттам насетне беше лесно. Кажем ли с дълбока вяра и упование: „Господи, предавам душата си в Твоите ръце. Моля те, води ме“, ние винаги получаваме ясен знак за следващата стъпка, която ще ни отведе към мястото, до което си заслужава да стигнем. И всъщност това е единственият начин, по който можем пълноценно да изпълним своята земна мисия и да накараме нашия Небесен Баща да се гордее с нас.

След това всичко се случи така, сякаш Христос Сам минаваше пред мен и проправяше пътя, а от мен се искаше просто да следвам импулсите, които стават все по-силни с всяка следваща крачка от Пътя.

Така например една сутрин просто усетих как в съзнанието ми „прозвуча“ мисълта: „Трябва да отида да живея край с. Добърско“, макар че в него нямах нито приятели, нито роднини. По сходен начин се оказа, че се продава едно чудно местенце, на което половин година по-късно вече се бях нанесъл за постоянно. И макар да мислех, че вече съм разбрал нещичко за живота и неговия смисъл, същинското Пътуване едва тогава започна.

»»» Предполагам, че в началото липсата на разбиране от страна на роднини и приятели е била мъчителна. Имаш ли съвети в това отношение?

Това беше може би най-трудната част от вземането на решението. Всички ние още от най-малки, а после и пред училищната скамейка, където учителите са авторитети за нас, сме учени да се стремим към всеобщо одобрение и да следваме определена линия на поведение, която е общоприета за най-добра. Тази линия включва блестяща кариера, голяма и хубава къща, лъскава кола, но най-вече да се вписваме в общоприетите норми.

Най-голяма роля от всичко тук играят и отношенията с кръвните роднини, за които Христос недвусмислено ни предупреди, че ако нашите връзки не се основават на духовна близост (т.е. да обичаме хората такива, каквито са, заради техните качества, начин на мислене и душевност), а само на факта, че поради определено стечение на обстоятелствата носим подобно ДНК, това неизбежно би спънало както нас, така и нашите близки, в Пътя ни към Бога.

По този въпрос четем в Евангелието от Матей (10:34-38):

„Не мислете, че дойдох да донеса мир на Земята; не мир дойдох да донеса, а меч; защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка ѝ, и снаха от свекърва ѝ. И врагове на човека са неговите домашни. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.“

А още и в стихове 12:46-50 от същото евангелие:

„И когато Той още говореше на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да приказват с Него. И някой Му рече: ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе. А Той отговори на оногова, който Му каза това, и рече: коя е майка Ми, и кои са братята Ми? И като посочи с ръка на учениците Си, рече: ето Моята майка и Моите братя; защото, който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка.“

Христос не само отхвърля старите връзки, под ръководството на общата кръв, но и ясно дава един нов Импулс в пътя на човечеството и на отделния индивид. До онзи момент единствената връзка между хората е била кръвно-родовата, но оттогава нататък у хората е посадено семенцето на родството по дух, от което ще израсте бъдещата култура на братство и единство между всички хора. Само тогава можем да говорим за Любов, проявена като дар към другите, а не като сила, която по отношение на някаква необходимост тече у нас чрез кръвта.

Пътят на кръвта е старият път, в който любовта се предава по кръвно-родова линия, когато физическото е основание с по-голямо значение. Но след Мистерията на Голгота, и особено от 19-ти век нататък, е време да приемем и приложим новото, а именно – да обикнем всички наши братя като деца на Единия наш Баща. В живота на окултния ученик неизбежно идва момент, в който трябва да избере дали да разочарова хората, които мислят, че знаят по-добре от него как той трябва да си изживее живота, макар често те самите да не знаят как да изживеят своя собствен.

»»» Това важи и за роднините, и за приятелите…

Колкото до въпроса с приятелите, които неизбежно се променят след пробуждането ни, трябва винаги да помним, че като хора на Земята, ограничени в този времеви и пространствен отрязък от Безкрая, ние разполагаме с ограничено време и енергия — това е кредитът, който Бог е предвидил, че ще ни бъде достатъчен, за да извършим земната си мисия. По тази причина няма особен смисъл в стремежа да угодим на всички. Ясно е, че не можем да огреем навсякъде. И още по-ясно е, че ако „греем“ там, където на някой друг му изнася, ще сгрешим.

Христос ни дава следното решение на този въпрос:

„Исус му каза: остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай царството Божие. А друг един рече: аз ще тръгна след Тебе, Господи, но първом ми позволи да се простя с домашните си. Но Исус му каза: никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за царството Божие.“ (Лука 9:60-62)

С други думи: Изберете си дали предпочитате да разочаровате родителите, приятелите, семействата си, или да обърнете гръб на Бога, Който ви е изпратил да бъдете Негови съработници на Земята.

Хората, които са със спящо съзнание и не могат да проумеят, че животът има по-дълбок смисъл от техните примитивни виждания, Христос ги нарича мъртъвци и казва: „при тях нямате работа“. Защото ако те не желаят сами да прогледнат, тях Бог ще ги учи по други начини.

И заради свободната воля на всеки човек, не е наша работа да се месим в живота на хора, които не са готови да приемат помощта ни. Затова не се страхувайте да изгубите тези, с които вървите в различни посоки. Колкото по-ярко горят ненужните мостове зад гърба ни, толкова по-светъл е пътят пред нас и по-ясно виждаме новите хоризонти.

Дори Слънцето не опитва да озари цялата Земя едновременно. То грее, без да се съобразява с това кой какво иска. Грее, защото за това е родено. А от нас се иска разумно да изберем къде да посадим семената, които Бог ни е дал, и които един ден ще дадат изобилни плодове. Ако едно дело е по Неговата Воля, но не се харесва на някой наш приятел или роднина… какво значение има това?

Всеки от нас трябва да има силата да казва „не“ на ситуации и хора, които не водят до неговото или чуждото израстване. В противен случай никога няма да има време за истински важните неща — за мисията си на Земята. Не спазим ли това правило, сами се спъваме в своето развитие, а спъваме и онези, на които действително бихме могли да помогнем, докато си губим времето с тези, които не го заслужават.

И апостол Павел хубаво ни учеше:

„Със скъпа цена сте откупени: не ставайте роби на човеци.“ (1 кор. 7:23)

»»» Как мислиш, колко време остава, докато започнат събитията, след които практически ще бъде невъзможно да се живее в градовете?

С оглед на пророчествата от много ясновидци и посветени, а също и на моите интуитивни прозрения, имам основания да смятам, че сериозните изпитания пред човечеството ще започнат около 2024-2025 г.

»»» Интересно… Моето предусещане посочва същите години. Това смятат и други пробудени хора, с които съм говорил.

Всеки, който с будно съзнание изследва съвременната култура и политика може да види всички симптоми на задаващата се световна диктатура под шапката на единно световно правителство, подчиняването на хората чрез технологии, като постоянно видеонаблюдение, чипове, безкешови разплащания и т.н. Не е изключено дори и малко по-рано да се „изфабрикува“ една икономическа криза, невиждана досега по своя мащаб, след която всички спестявания на хората да изгубят всякаква стойност и оттам насетне всеки да бъде принуден „доброволно“ да приеме новата система като уж по-сигурна, но все по-заробваща. Успоредно с това ще се стеснява и обръча около човечеството и всяко наше действие ще бъде все по-следено, контролирано и забранявано, ако не влиза в плановете за „Новия Световен Ред“.

Затова според мен разполагаме с не повече от 10 години за финалните приготовления за срещата с въплътения Антихрист, за която са ни подготвяли хора, като Учителя, Щайнер, Ванга, а за нея четем дори и в Библията — в Откровението на Йоан (13:3-9, 15-17).

За тези времена пък Щайнер дава интересна информация:

„Цели райони ще опустеят и ще изсъхнат. Ще се срутват комини, особено там, където индустрията процъфтява. И ще се стигне дотам, да се правят земеделски оазиси в манастирско уединение, където да се възпитава младежта на Европа.“

»»» Да, това сведение от Щайнер, в което се говори за запустяване на области и разруха, загатва и за предстоящите природни бедствия. А вероятно и за големия военен конфликт, който ще предшества възцаряването на въплътения Ариман, на Антихриста от плът и кръв. Самите световни сили, както се самонаричат, още сега подрънкват оръжие и засилват пропагандата си един срещу друг. Войната е близо. Но те си казват в различни доклади, че няма да са готови за следващата Голяма война преди 2020 г. До тази година ще се подготвят, а след това вероятно ще се утежнява икономическата криза, за да може хората съвсем да се обезверят и да станат „доброволци“ в самоунищожителни агресии. Тогава вече ще става все по-сложно да се живее в градовете, а и изобщо сред непробудени хора. И със сигурност за един човек без семейство ще бъде по-лесно да се реши на такава крачка, да се уедини и да работи от разстояние за човечеството. Но какво би посъветвал семейните хора?

Вярно е, че в известен смисъл едно такова решение е много по-лесно, когато носим отговорност само за себе си, отколкото и за други души. Но, от друга страна, ако една двойка гледа в еднаква посока и се почувства готова за подобна кардинална промяна, всичко ще протече много по-гладко, когато в труден момент всеки човек има физическата и моралната опора на партньора до себе си.

Колкото до децата — с оглед на съвременната образователна система, която цели създаване на взаимозаменяеми роби (частички от Матрицата), не мисля, че домашното обучение, особено ако се практикува групово в една братска общност, би подготвило децата по-лошо за един пълноценен живот. Разликата е там, че вместо да цели да ги направи успешни служители на Системата и да се стремят към успех на всяка цена, водени от глупава мисъл, че целта оправдава средствата, ще ги подготви преди всичко добри хора с висок морал, любов към Природата и желание за задружно добруване и съграждане на една по-възвишена култура.

»»» Липсва ли ти нещо от светския живот?

Много често ми задават този въпрос, като обикновен е съпътстван и от друг — дали не ми е скучно по цял ден сам.

»»» Няма да те питам дали ти е скучно, защото само на безидейните хора им е скучно, а от пръв поглед и първа дума се разбира, че не си от тях. Но те моля, да ми отговориш напълно честно: нищо ли не ти липсва от стария живот?

Тео сред билките, расли в дворчето му на 1200 метра надморска височина.

Всеки, който е поживял дори за кратко сред Природата, знае, че тя не само предлага много по-разнообразни и пълноценни изживявания, които силно варират през различните сезони, но и предоставя безкрайно много време и теми за размисъл. Колкото до скуката — само човек, който не цени колко безценен и прекрасен дар е Живота, може да скучае и да се чуди как да „убива времето“, вместо да го използва за творене на добро според своите таланти, дарби и желания, бликащи от душата му.

В моя случай не само, че не е имало нито миг, в който да ми е скучно, но и времето все не ми стига за всички задачи, които ми се иска да свърша, и за всички книги, които бих искал да прочета, разбера и приложа в живота си.

И все пак, за да съм напълно искрен, макар първоначално да се чувствах изключително пълноценно в молитвено съзерцание и размишление с месеци наред, малко по малко в мен започна да се заражда един импулс, едно чувство за дълг, че макар все още Истината едва да се зазорява пред мен, имам какво да споделя с хората, които са готови да се вслушат в думите ми. По-късно прочетох и една мисъл от Учителя по този въпрос, която ми помогна да си обясня много събития, които първоначално бях вършил по-скоро подсъзнателно:

„Докато си празен, докато Истината не е в теб, мълчи, нищо не говори, за да се напълни шишето ти; щом Истината влезе в теб и те напълни, говори, кажи я на всички, за да изпразниш шишето си и да започнеш отново да го пълниш.“

Идва момент, когато благодарността за този свещен и безценен дар (Живота), както и желанието да допринесем поне с мъничко за обогатяването на Всемира, започват да преливат в нас и осъзнаваме колко сме благословени през всеки миг от Вечността… и все по-малко искаме нещо за нас, и все по-често изпитваме, бих го нарекъл дори необходимост, да даваме, да споделим целия този свят с другите добри души (поне тези, които биха го възприели). Вече започваме да живеем чрез другите, да се радваме вътрешно чрез тях, когато напредват, и да страдаме заедно с тях, когато упорито потъпкват всичко свято, вложено в тях.

»»» Самотен ли се чувстваш или по-скоро уединен?

Първоначално може и да се почувстваме съвсем сами в целия свят, когато прекратим всяка безплодна връзка, която не ни обогатява. Но всъщност от този момент нататък и за миг не можем да сме сами, понеже присъствието на други (невидими) Същества става все по-осезаемо.

Така че от момента, в който си „спомним“ защо сме дошли на Земята и се посветим малко или много (според степента на развитие на нашата душа) на всеобщото благо, и дума не може да става за самота. Тогава дори и цялата Природата — цветята, изворите, звездите — сякаш оживяват пред очите ни и започваме да чувстваме себе си все по-силно като неделима част от целия Всемир.

»»» С колко и какви хора поддържаш контакти? Колко често?

На този етап поддържам връзка с малък брой хора, но пък за сметка на това изключително качествени. Дълбоко вярвам, че промяната към един свят на братство и любов ще дойде първоначално именно от шепа хора, които са открили своето призвание в този живот и са го посветили за всеобщото благо. В този ред на мисли Маргарет Мийд казва:

„Никога не се съмнявайте, че малка група загрижени и мислещи граждани могат да променят света. Всъщност, това е единственият начин, по който светът се е променял.“

Бог е събирач. И с очите си виждам как по най-чудни начини Небето ме среща с душите, които са готови малко по малко да отхвърлят старите разбирания и начин на живот, основаващи се на егоизма, и не само да повтарят, но и да приложат Христовите думи:

„Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както Aз ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.“

»»» Ако човек има хронични заболявания и се налага да ходи редовно на лекар, дали би могъл да направи подобна стъпка, каквато си направил ти?

Ако човек е достигнал до разбирането в колко важни времена живеем в каква огромна степен зависи цялото бъдеще на човечеството от това колко хора ще проспят предстоящите събития през следващите две десетилетия, той не само би намерил решение, но и цялото Небе би му съдействало за това. Не мога да говоря обобщено за всички заболявания, но като цяло в живота си дотук съм достигнал до извода, че само Бог лекува и никой друг, и няма неизлечими заболявания.

Болестите идват, за да ни научат на някакъв урок, и в момента, в който ние го усвоим и променим начина си на живот (в духовен план чисти мисли, чувства и дела; а във физически — чисти храна, въздух и вода), в организма ни се отключват неподозирани сили, които са способни да се справят с почти всеки проблем, особено ако са придружени например с пост и молитва. Ако все пак е нужно — лекари има и в близост до Природата, а ако един ден се организира братска общност от хора с най-различни интереси, знания и способности, всичко това ще се случва по един много по-разумен и лесен начин.

Интервюто продължава във втора част »

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми.
От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите.
Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

12 коментара за "Интервю с Теодор Николов — 1: Промяната ще дойде от шепа хора"

  1. Arctos  08.08.2017 г. | 14:43 ч.

    Вдъхновяваща личност. Чакам с нетърпение втората част.

  2. Велислава Иванова  11.08.2017 г. | 16:33 ч.

    много добро интервю, много полезно, вдъхновяващо! Благодаря!

  3. аутсайдер  14.08.2017 г. | 00:20 ч.

    Точно от това интервю имах нужда, за окуражаване. В момента и аз се намирам в този етап – много трудно откъсване от познатата софийска действителност (и познатите хора), и търсене на подходящо място за живеене сред природата. Между другото, миналият месец и аз бях в Южна Рила (1600 м надм.вис.).

  4. Еми  15.08.2017 г. | 18:51 ч.

    Здравей, Теодор? Четеш ли Библията? Тя би била твоя силен източник на сила. Toва, което си написал е страхотно!

  5. Тео  15.08.2017 г. | 20:44 ч.

    Не само я чета, ами и често се случва да я цитирам 🙂
    Например в книгата, към която има линк в началото на интервюто. Ако то ти е харесало, вярвам в нея ще откриеш още по-интересни и полезни неща 🙂

  6. Мариана  16.08.2017 г. | 00:13 ч.

    Чудесно ,прекрасно ! Колко млад и тооолкова осъзнат човек ! Скъпи Теодоре , безкрайно се радвам за теб . Аз живеех в центъра на Пловдив и съм на село вече почти 30 години . В началото беше трудно , но благодаря на Бога , че съм тук и съм щастлива на това място .Аз работя на село , живея на село , отгледах децата си на свобода и тишина .
    Вече започват да се появяват граждани , които бягат точно от шума и навалицата .Предполагам ,че това са просто осъзнати души Между другото онзи ден наблюдавахме метеоритния дъжд с дъщеря ми на полето – къра извън селото .Беше невероятно !

  7. Яни  16.08.2017 г. | 02:38 ч.

    А с какво се издържаш там, сега какво работиш?

  8. Тео  16.08.2017 г. | 08:18 ч.

    Бог ме издържа. Гледам градини, пчели, събирам билки, диви ядливи растения, диви плодове, споделям каквото мога, други добри хора пък споделят с мен. Ако човек е готов да каже „Господи, предавам душата и тялото си си в ръцете Ти“ и пожелае от дъното на душата си да води чист и свят живот, за да бъде инструмент в Неговите Ръце и да посвети всичко, което му е дадено даром, в името на Общото благо, има Кой да се погрижи за останалото.

    Всъщност цялото Христово Учение, целият Нов завет се основава именно на това, синтезирано в краткото и ясно:
    „И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?
    Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.
    Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.“

    Христос Сам ни показа Пътя на самоотричането и истинската Любов, която не иска нищо, освен да дарява, да обогатява преди всичко душите на своите ближни.

    И Учителя на това ни учеше: „Няма случай в човешката история, в който праведен човек да е останал гладен, жаден, изоставен.“

  9. Вилма  16.08.2017 г. | 11:01 ч.

    Поздравления и светъл път напред! От преди повече от десет години и ние с моят съпруг си взехме къщичка в гората на 1200м. надморска височина в полите на северната част на Рила. Райско кътче, в което се зареждаме и възстановяваме, дори липсата на нормален път не ми пречи да стоя там. Истината блика от цялто ти интервю. Не си сам, в България са много хората като теб. Успех в мисията ти.

  10. Павел  25.08.2017 г. | 19:01 ч.

    Намасте

  11. Anna Peeva  09.09.2017 г. | 20:56 ч.

    Здравейте Тео,
    Статията показва един път на себереализация. Много добър път предвид това, че някой ден планините в Б-я ще бъдат предпочитано място за живеене. Но като говорим за промяна на въздуха, почвите , водата, семената и т. н. няма ли да се променят и тези горски дарове за храна? Аз съм турист и също събирам билки и растения, плодове от горите и планините и мога да кажа от това, което наблюдавам, че листата на бука, дъба и др. горски дървета, а също някои билки и плодове са болни и все повече се разболяват. Това ме ужасява, но и не е в нашата сила да го променим. Тогава макар, че сега вие ядете по ваша преценка и ползвате чисти източници на храна, вода, въздух и прочие това няма да се промени макар и по бавно с времето?
    А нека не забравяме и киселинните дъждове – една година брах тетра и ми се наложи да я мия лист по лист преди да я суша. Не си спомням това да го е имало преди – обикновено не мия билките преди сушене. На това какво бихте отговорили?
    Освен това моите професии са художник и фотограф – областта на изкуствата. С това мога да бъда полезна на хората, да им давам красота, естетика, хармония и т. н. Но тези неща мога да ги изявя само в градовете и то в доста големите градове. Тогава как ще се справя с времето / да отглеждам всичко, което
    ще ми бъде храна/ и да работя по професиите си, а и да пътувам в различни градове / и по света/. Все пак аз мисля, а и душата ми жадува за това да бъда творец и не мисля, че ще следвам Бог само ако се откажа от себеизявите си и се отдам напълно и само на природата и душевното извисяване за достигане на Бога. Нали човек се ражда за да остави нещо след себе си – не говоря за наследници и семейство, в случая цитирам Микеланджело. Нима творчеството не е божествена искра? Ще очаквам вашия отговор с нетърпение, а можем и да дискутираме по въпроса.
    С поздрави и дерзайте – А. Пеева.
    И ако знаете къде мога да намеря чисти храни , билки и др. или на вас и вашите познати ви остават мога да закупя. Ще се разплащаме с каквото пожелаете. А да знаете къде мога да намеря истински хубав натурален пчелен мед, прашец и др. неща
    пишете ми и за свръзка е имейла по-долу.
    Същата.

  12. Anna Peeva  09.09.2017 г. | 21:03 ч.

    bulg.an@abv.bg

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.