Класиката „Озимандий“ и съвременният апокалиптичен дух

Дали днешното изкуство ни напомня вечните истини и ни подготвя за бъдещето?

Българите изучават в училище някои от чуждите автори, но Пърси Биш Шели не е сред тях. Неговата поема „Озимандий“,1 писана като сонет в 1817 г., е в основата на текста ми по-нататък, затова, преди да продължим към изложението, е необходимо да се запознаем с тази кратка, но съдържателна англоезична класика.

За мое щастие, се оказа, че тя вече си има добър превод:2

Странник непознат от край далечен ми разказа:
два огромни крака сред пустинята стърчат,
изваяни от камък. Във пясъка до тях,
напукан и полузарит, лежи на мъж ликът.
Усмивката на този лик, надменен и студен,
говори, че ваятелят добре е разгадал
човека — страстите му и до този ден
от камъка надничат: страсти на човек без жал.
„Аз Озимандий съм и цар съм над царете!
Делата мои всички със завист погледнете!“
— все още на пиедестала тез слова личат.
Но друго нищо няма. Покрай тая
развалина огромна голи пясъци мълчат,
самотни и безжизнени, се губят във безкрая.

Ако потърсите в Google материали от типа „какво е искал да каже авторът“, ще намерите всевъзможни гледни точки. Някои от тях са по-задълбочени от други. Но идеите в общи линии са няколко: „Гордостта предшества падението“, „Никой не е вечен“ и „Колкото по-големи са неоснователните ни претенции, толкова по-жалки изглеждаме, когато даже костите ни са станали на прах“.

Поемата обаче би могла да се разглежда и

от окултна гледна точка,

като нейният смисъл може да се отнесе към текущи и идни събития. В тези стихове, струва ми се, живее вечността, доколкото вечността обединява минало, настояще и бъдеще. Например, както забелязват и светските учени: сонетът е своеобразно предупреждение и към съвременната култура, която уверено върви по-кривите стъпки на древноегипетската. Антропософски погледнато, сегашната западноевропейска култура дори е своеобразно повторение на египетско-халдейската. Дали Пърси Биш Шели го е знаел, е без значение.3

А ролята на Озимандий (Рамзес II) като „цар над царете“ един ден, както е известно от духовната наука, ще се заеме от въплътения Ариман (Антихриста). И тогава бихме могли да кажем, че геният на поета е описал вярно и това, което ще се случи с Аримановото царство, както и с всички, които се увлекат по неговите неправомерни претенции и измамно величие:

Всички те ще пропаднат — от най-големите ще останат каменни отломки на стърчащи крака, а от по-дребните — само песъчинки, стигащи безкрая и вечността, без обаче да ги докосват.

Зачестяват позоваванията на „Озимандий“ в изкуството

Научих за това произведение от сериала Breaking Bad.4 Най-добрата серия от последния му сезон се казваше Ozymandias, въпреки че в нея не ставаше дума за египетски, нито за съвременни царе — не и в буквалния смисъл на думата. И чак когато проверих значението на това странно име, което привидно по никакъв начин не се вписваше в сюжета на епизода, намерих поемата, която го е вдъхновила. Чак тогава разбрах и тънкия намек на кинаджиите.

А именно: всеки, независимо от произхода си, образованието си, професията си и общественото си положение, някой ден може да не остави нищо повече след себе си, освен гръмко име и дела, които са без значение за вечността. Особено ако е тръгнал по криви пътища и устремено върви по нанадолнището, като се лъже, че целият свят пада в нозете му.

И може би щях да забравя за „Озимандий“, ако творците от телевизията и киното периодично не ми напомняха посланията на тази творба — било в сериал, било в пълнометражен филм. Последната продукция, в която изобилстваше на такива позовавания, беше Alien: Covenant5 на Ридли Скот. И странно повлиян от смътните, почти мистични алюзии в репликите на екранните герои, реших да се разровя по-дълбоко в мрежата, за да открия и разбера:

„какво е искал да каже авторът“?

Не открих еднозначни отговори. Засега оставам с впечатление, че авторите и сценаристите са докоснати от апокалиптичен дух, но не винаги го разбират. А ако го разбират, не винаги са способни или достатъчно свободни да изразят мислите си с правилните думи.

Но едно е сигурно — общото между тях е, че са под влиянието на предчувствие, което ги прави готови да изпратят сегашната култура в историята. От това, дали това сбогуване с културата на жестокостта и надменността им допада или ги плаши, зависи и общото послание на творбите им. В случая на Breaking Bad, един изключителен сериал, посланието съответстваше на моя мироглед. И обратно, в случая на новия Alien съм по-скоро разочарован.

При художниците не е по-различно. Хора от различни държави, създаващи 2D и 3D графики, фотографи и комиксови илюстратори, любители и професионалисти, рано или късно, водени от същият този дух на текущите и идващите промени, стигат до

образа на Озимандий и го препредават в краски

Вижте и техните творби, вдъхновени от стиховете на Пърси Биш Шели:

И накрая, нека попитам вас, читателите си: Как ви въздейства поемата „Озимандий“? Смятате ли, че възраждането на интереса към нея има връзка с настоящи и предстоящи апокалиптични събития? Или си въобразявам несъществуващи взаимовръзки?

Благодаря предварително за коментарите.

Иван Стаменов
2.8.2017 г.


Бележки:

  1. Ориг.: Ozymandias. Названието идва от името Ὀσυμανδύας, с което старите гърци са наричали египетския фараон Рамзес Втори. []
  2. Преводът от 1959 г. е дело на Илия Люцканов. []
  3. Пърси Биш Шели пише по въпросите на морала, като едни от най-силните му съчинения са по темата за мирната съпротива. Тези негови трудове оказват огромно влияние върху философията и работата на Лев Толстой и Махатма Ганди. []
  4. Бълг. име: „В обувките на Сатаната“, 2008-2013 []
  5. Бълг. име: „Пришълецът: Завет“, 2017 []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

5 коментара за "Класиката „Озимандий“ и съвременният апокалиптичен дух"

  1. Стопанина  02.08.2017 г. | 20:35 ч.

    Надявам се, че тази статия не ви идва твърде снобска. Осъзнавам, че въпросът може да вълнува само мен и в това няма лошо. Ако съм ви досадил, ще прощавате, както аз предварително прощавам, ако не пробудя интерес у никого за тази тема. 🙂

  2. Анели  02.08.2017 г. | 21:35 ч.

    Има сякаш предчувствие за края на познатата ни цивилизация

  3. Северен  03.08.2017 г. | 07:54 ч.

    Аз като средностатистически сензитив, виждам развитието на апокалипсиса. Предполагам,че по-чувствителните от мен знаят повече подробности, а по нечувствителните не знаят, че действието ще се развие в следващите няколко години- разликата е в степените. За мен това не е тема за размисъл, а атмосферата, в която живея. Иска ми се повече хора да осъзнават тази реалност.

  4. Maranello  03.08.2017 г. | 10:50 ч.

    Както се казваше в един друг сериал „Winter is coming“.
    Дали пясъчна или снежна – бурята иде. От нас зависи дали ще останем снежинки (песъчинки) след нея или ще успеем да посрещнем Изгрева.

  5. Даринка  07.08.2017 г. | 07:54 ч.

    Моите уважения стопанин.
    Няма нищо снобско в писанието ти.
    Еклесиаст се е произнесъл суета суета и всичко е суета
    Струва си да се препрочете.
    Въпреки това животът продължава и делата си се вършат.
    Само че освен това какво вършиш важно е и какъв си.

    Поздрав

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.