Антропософската представа за Луцифер (6)

„Луцифер е трагичен образ. Той знае, че властта му над човечеството свършва заедно със Земята.“

Продължава от първа, втора, трета, четвърта и пета част »

Луцифер — стремежи, включващи човека

Вратите и прозорците, през които ариманическите и луциферическите същества навлизат в света и изпълняват своите планове, са отворени, когато те нападат хората, намиращи се в понижено, небудно съзнание и ги обсебват. Защото Ариман и Луцифер не действат по необясним и ужасяващ начин, а чрез това, че хората се изправят насреща им с понижено съзнание.1

* * *

Луцифер иска всичко, което действа в съзнанието, да действа отвътре. Оттам всякакви визии, които същевременно се възпламеняват отвътре, имат луциферически характер. Луцифер няма и най-малкото разбиране за безобидното възхищение към това, което идва отвън. Той има разбиране за това, което се разпалва чрез всякакви вътрешни неща, затова че някой следва страстта си, която му доставя наслада, така че в съзнанието изплува това, което иначе остава подсъзнателно. Но въпреки мъдростта си — понеже Луцифер притежава висока мъдрост — той не може да разбере един безобиден виц. И човек може да се опазва именно срещу луциферическите нападки, които той често предприема, като се опитва да живее в това, което радва по безобиден начин, развлича човека отвън по безобиден начин. Това Луцифер съвсем не може да понася.2

* * *

Един неоснователен импулс се проявява при противопоставянето на едностранчивата религия към науката. Самият този едностранчив религиозен светоглед е проникнат, бих казал, одухотворен, особено от луциферическия елемент. Защото да се стреми човек към религиозно задълбочаване и да мрази научното проникване в духовните светове е това, което Луцифер иска от човека. Луцифер не би могъл по-лесно да постигне целта си от това хората да са само религиозни.

Тази религиозност има невероятно силен егоистичен уклон. Хората искат да са блажени от егоизъм, да живеят след смъртта така, както егоистично си представят. И наистина, при най-благочестивите хора, които ни очароват с тяхната набожност, Луцифер е този, който владее религиозните им чувства. На Луцифер много повече му допада, когато получи набожни души, които имат чувство за духовното, за доброто, към което се стремят от егоизъм. Не му трябват души на престъпници, той иска да въведе в своя елемент именно благочестивите души.3

* * *

Луциферическите същества са живели като обитатели на Старата Луна не в такава околност, каквато има на днешната Земя. Те не са дишали въздух, следователно не са могли да приемат духа. Защото приемането на духа отговаря на дишането на въздуха. следователно те са били принудени да направят в принципа на топлината това, което днес става във въздуха. Можете да си представите, че тези същества, които са дали на хората съзнанието за свободата, самостоятелността, в известен смисъл са свързани с огъня. Поради това те изпитват и определена страст към всичко, което се проявява в човека като топлина, като огън. Страстта се прилепя към собствената топлина на човека. Така дарителите на познанието и свободата са свързани с нещо, което се опитва да навлезе в топлината на човека според начина, както е ставало на Старата Луна. Това е взаимната връзка в света на познанието и болестта, раждането и смъртта, и т.н.

С познанието идват раждане, смърт и болест в света. С тях човекът откупва познанието. Поради това виждаме и връзка между някои топлинни реакции и болестта, именно повишаването на температурата. Това е произходът на треската, за което хората са имали съзнание по традиция до 19-ти век.4

* * *

Кръвта е щяла, ако мога да се изразя така грубо, да достигне само до фино сгъстяване, до началото на материалност, така че само за момент би излязла извън духовността, доколкото да бъде възприета като съвсем малко материя и тогава отново да се завърне в духовността и да бъде приета от духовното. Тя е имала предразположение за това. Кръвта е следвало да бъде непрекъснато проблясване, просветване в материалното, но всъщност да остане нещо напълно духовно. Така щеше да стане, ако в началото на земната еволюция хората бяха получили своя аз само от духовете на формата. Тогава те щяха да чувстват своя аз чрез съпротивлението, представляващо това моментно просветване на кръвта. В просветването на кръвта човекът щеше да чувства «аз съм» и това щеше да бъде органът на неговото азово възприятие. Но това щеше да бъде единственото сетивно възприятие, което човекът изобщо би имал. Вместо да вижда багри, да чува звуци, да има вкусови възприятия, той би живял всъщност в творящата воля. За него е било предвидено, от духовния космос, в който е бил поставен само като имагинация, инспирация, интуиция да поглежда надолу към едно същество на Земята или в обкръжението на Земята, за което не би чувствал: аз съм там вътре, а аз гледам надолу, това ми принадлежи, там ми проблясва като единствено материално нещо това, което е кръвта, ставаща материална, и в нея възприемам моя аз.5

Но идва Луцифер и довежда човека да възприема не само своя аз като сетивно възприятие, а също и да чувства като свой аз всичко, което вече е имал на Старата Луна като астрално тяло — мислене, чувстване и воля. Азът е бил смесен с това. Но така се появява необходимостта, човекът да слезе в материята. Изгонването от рая е падането в материята. И най-напред става изменение на кръвта на човека. Кръвната субстанция, която всъщност е следвало да се връща в духовността, в момента, когато става материална, прониква в останалия човешки организъм и го изпълва. Това е непосредственото действие, което Луцифер извършва в субстанцията, като изфабрикува кръвта всъщност като материя, а в останалите неща внася безпорядък. Кръвта е това, което Луцифер подхвърля на Ариман, който е могъл да я хване и така двамата да могат да се приближат към човека.6

* * *

Ние се разбираме по този прост начин само затова, защото имаме обща интелигентност, която обща интелигентност произлиза именно от луциферическата духовност.7

* * *

Луцифер — граници на мощта му

Докато човекът се намира на Земята, Луцифер ще има власт над него. Но това е трагедията на това същество. Властта на Луцифер не се простира извън Земята. Всички болки, всяко страдание се поражда чрез Луцифер и е във връзка с тази трагедия. Познанието на физическия план, както и всяка наука, изкуство, медиумистическо, спиритуалистическо познание е луциферическо познание, което е подвластно на смъртта, както издишаният въздух е умъртвен. Теософското (антропософското) познание е субстанциалност, изграждаща тялото на познанието, бъдещия дух-себе на Юпитер.8

* * *

 

Луцифер е трагичен образ. Той знае, че властта му над човечеството свършва заедно със Земята. Всяка болка и всяко страдание в света е луциферическо. Човекът е бил преди във въздушната атмосфера на Земята. Едва чрез Луцифер той е навлязъл във водния и земния елемент: това е залегнало в основата на легендата за грехопадението.9

* * *

Луцифер — спасение от Луцифер

Всички средновековни мистици са били повлияни от Луцифер. Луцифер е искал да се спаси чрез Кузанос, Сузо, Таулер, Майстор Екхарт. Спасението на Луцифер става чрез любов, чрез висшата любов, в която няма егоизъм.10

 


Бележки:

  1. Събр. съч. 176, Истините за развитието на човека и човечеството. Кармата на материализма, Берлин (1917), стр. 307, немско издание 1982 г. []
  2. Събр. съч. 170, Загадката на човека. Духовните източници на човешката история, Дорнах (1916), стр. 233сл., немско издание 1964 г. []
  3. Събр. съч. 159, на смъртта. Значението на Средна Европа и духовете на европейските народи (1915), стр. 237сл., немско издание 1980 г. []
  4. Събр. съч. 93a, Основни елементи на езотериката, Берлин (1905), стр. 237сл., немско издание 1972 г. []
  5. Събр. съч. 134, Сетивният свят и духовният свят, Хановер (1911–1912), стр. 95сл., немско издание 1979 г. []
  6. Събр. съч. 134, Сетивният свят и духовният свят, Хановер (1911–1912), стр. 97сл., немско издание 1979 г. []
  7. Събр. съч. 194, Мисията на Михаил. Откровението на истинските тайни на човешкото същество, Дорнах (1919), стр. 48, немско издание 1983 г. []
  8. Събр. съч. 266/2, От съдържанията на езотеричните уроци, том II (1910–1912), стр. 175сл., немско издание []
  9. Събр. съч. 266/2, От съдържанията на езотеричните уроци, том II (1910–1912), стр. 178, немско издание []
  10. Събр. съч. 266/3, От съдържанията на езотеричните уроци, том III (1913-1923).167 []

Споделяне на публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.