Учителя за отношенията в Братството (22)

„Или кости ще останете, или ще станете жива запалена свещ, която да свети във вековете, за да показвате пътя на вашите братя“

Предходни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 , 8, 9, 10, 11 , 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20 и 21 »

Туй учение, което аз проповядвам в днешната си беседа, не е за света, а е за вас. […] Знаете ли колко задължения имате? И когато държа последната си беседа в България, ще донеса пълната си архива, на всички ученици, ще ви я прочета и ще ви питам: Готови ли сте или не?

Ако не сте готови, ще затворя архивата си и ще ви оставя да се разправяте сами. Чисто и ясно! На ученика не се позволява да има две мнения — туй е учението, което трябва да подложите на опит. И тъй ще го опитате — ако е вярно, добре; ако не е вярно, поне ще знаете цялата истина, тъй както си е.

Сега седите и казвате: «Може да е така…» Тази архива ще ви изнеса и в един момент ще я преживеете, а като я преживеете, знаете ли какво ще стане с вас? Някои от вас ще се стопят като восък. Като я донеса, от вас ще останат само костите ви — голи кости, а мозъкът и всичко друго ще изчезне както в някоя лаборатория. Това ще стане, ако се двоумите. А щом видите вашата архива и въздигнете душата си към Бога, въздъхнете дълбоко и кажете: «Да дойде Великото Съзнание!» Ще преминете от смъртта в живота.

Това не е шега, казвам ви: Идва един велик момент в живота — най-великият, най-славният момент: или кости ще останете, или ще станете жива запалена свещ, която да свети във вековете, да показвате пътя на вашите братя, които идват след вас по този път, като ония звезди на небето. Аз говоря на учениците, а не на вярващите и на оглашените — те са свободни!1

* * *

Питате: «Защо днес Учителят говори така?» — Защото вие постъпвате така. Като ви наблюдавам, виждам, че нито гледането ви, нито движенията ви, нито сядането ви са както трябва. Срещне ме някой и си придаде вид на оскърбен. Не е вярно това. Друг се представя за много учен. Не е вярно това. Трети се представя за смирен. И това не е вярно.

Аз зная кой какво крие в себе си. Не мислете, че можете да ме заблудите. Никой не може да ме заблуди. Пътят, по който вървите, нищо не може да ви предаде — по този път нищо не се постига. Човек трябва да бъде искрен към себе си. Само така той може да служи на Бога.

Ще кажете, че много съм ви проповядвал, много знания съм ви дал. Не е лошо това. Лошо е, ако с тези знания вие се възгордеете и помислите, че всичко знаете.2

* * *

Мнозина са ме запитвали: «Защо тези хора около тебе, които постоянно се занимават с Господа, са хилави, слаби, намръщени? Защо боледуват, кашлят? Защо рано умират?» Казвам им: Нито един от всички тези хора, които са около мене, не е роден по правилата, които аз препоръчвам — аз определям какви трябва да бъдат качествата на бащата и майката, но нито един от тези хора, които са около мене, не е роден по правилата, които аз препоръчвам.3

* * *

Често ме питат: «Как търпиш тия хора около тебе?» — Ако Господ ги търпи, защо аз да не ги търпя? Господ ги е създал. Тук има и чешити всякакви, но това са и съкровища — всеки един от вас е едно скрито Божествено Съкровище. Простият човек, онзи, който не разбира, като гледа разните цветя, нищо не вижда, но ученият човек вижда съкровищата.4

* * *

Някои ме запитват: «Учителю, защо не оправиш тия хора около тебе?» Казвам: Няма с какво да ги присадя — нямам още от тези калемчета, туй е лошото. Заръчал съм от тях — ще ми дойдат с хиляди. И после, като взема с ножчето си, присаждане ще бъде! Наука е това!5

* * *

Ред години ме слушате, но аз виждам, че с течение на времето наместо да станете по-чистосърдечни, ставате по-неискрени, преструвате се, показвате се такива, каквито не сте.6

* * *

(Замолват Учителя да говори по-силно.) Моят глас е за много малко хора, а светът е широк и затова не се чува. Ако чуете гласа ми, можете ли да изпълните това, което ви казвам?7

* * *

Колкото до мен, аз въпроса си съм разрешил. Реших да се уединя за малко време, да се оттегля — разбирате ли? Може би това ще бъде скоро — ще се оттегля и няма да ме виждате. Ще се оттегля, за да вляза да живея в Любовта. Хората ми дотегнаха вече. Зная къде ще се оттегля — в Любовта ще живея, няма защо да живея между вас. Други хора като вас не съм срещал и това не ме радва. От стари и млади нищо добро не съм чул и мисля скоро да се оттегля, за да живея така, както трябва да се живее.

Когато останете сами, вие ще разберете как да живеете. Ако живеете по Бога, тогава аз ще ви се обадя, но ако не живеете по Бога, ще ви оставя. Аз съм сит на лъжи, сит съм на измами — на всичко съм сит. И на попски, и на братски, и на учителски лъжи съм сит. Всичко съм опитал, до гуша ми е дошло и сега правя последни усилия. Каквото казах, един ден ще го направя в тази мътна вода не се живее, в този нечист въздух не се диша.

И ви казвам: Бог е Любов! Аз ще се върна при моя Баща, Който е Любов; ще се върна при моите братя и сестри, които са Любов. Ако искате, можете да дойдете и вие. В мене две мнения няма — намислил съм да си вървя. Да не мислите, че тази къща и всичко това ще ме задържи? Не, ще оставя света. Този свят ще си замине — поставен му е надгробен камък и надгробен надпис. Всичко ще бъде пометено. Този свят ще мине през огън, нищо няма да остане от него. А след този огън идва една нова култура.

Може да разбирате думата „огън“ по различен начин. Този огън ще прояде всичко и след него ще дойде Новият свят, Новият живот. Този огън сега руши хората и всички тези болести, цялата неврастения — всичко това е негово дело. Вие сега може да се уплашите — няма за какво да се плашите, от вас се иска да оползотворите последните дни. Докато работите, ще чакате като онзи слуга, който чакал господаря си до последния час — ще чакате Господаря си! Ще работите, докато свършите работата си, и тогава ще кажете: «Заминаваме си и ние — трябва да заминем и да си вдигнем багажа.» Ще се подготвите и след време пак ще се върнете да работите.

Всеки трябва да е готов — не да мисли, че ще умре, а да се приготви да замине и пак да работи. Когато дойде Последният ден, ще кажете сбогом на света така, както затворникът казва на останалите затворници сбогом, така и ние ще излезем от тези затвори и ще влезем в Божествената Свобода.8

* * *

Когато изнасям грешките на хората и на вас, като на ученици, вие не трябва да правите същото. Защо? — Защото това, което е позволено на Учителя, на богатия, на бедняка не е позволено. Учителят знае законите и ги изпълнява. За всяка дума, за всяка изнесена грешка, аз плащам скъпо. Само богатият може да плаща.

Следователно, Учителят, като богат, има право да посочва грешките на учениците си, за да ги изправи. Казано е в Писанието: Не съдете, за да не бъдете съдени. Само Любовта на Учителя към учениците е в състояние да плати за всяка изнесена грешка.9

* * *

Аз не искам да ви съдя — ако съдя вас, и себе си осъждам. Аз констатирам фактите, както са в действителност. По резултатите в Невидимият свят съдя за същността на нещата. Някога, като седя и размишлявам, усещам, че нещо ме жегне — една стрела дойде до мене. Търся причината и я намирам. Един от моите ученици направил нещо, което причинява болка. Аз възприемам болката като стрела. След малко дойде друга стрела. Сега една от ученичките ми е направила някаква пакост. Аз взимам малко слюнка от устата си, намазвам раната и болката минава. Така знаят така постъпват. След това тия ученици идват при мене, искат първи места. Не, това вече няма да се повтори.

Цели 22 години правих опити, но от тази година за никого никакви изключения. Няма да се мръдна от мястото си — нито на една стотна част от милиметъра. Ако не сте готови да изпълните Закона на Любовта, ще знаете, че нямам нищо общо с вас. Друг път няма да се занимавам с вас. И да искам да ви срещна, не мога. Други ще се занимават с вас. Законът на Любовта е строг и взискателен. Ако го изпълните, добре ще бъде за вас. Ако не го изпълните, аз ще вървя по моя път надясно, а вие ще си останете наляво. И тогава, колкото повече време минава, толкова повече пътят се отклонява. Аз ще поема нагоре, а вие ще останете долу. След хиляди години ще се срещнем, но при други условия.10

* * *

Ако понякога съм малко рязък в беседите си, казвате, че искам да ви нападам. Не, аз говоря Истината. Аз обичам да говоря на мек език и съжалявам, че съм принуден да кажа Истината, и когато я кажа, тя влиза в стълкновение с интересите на хората, понеже те не съвпадат с нея. И тогава аз съм поставен пред дилемата — на Бога ли да угодя или на хората. Ако угодя на хората, Бог ще ме отхвърли, а ако угодя на Бога, хората ще ме отхвърлят. Тогава казвам: Предпочитам по-малкото зло — да ме отхвърлят хората. Защото да ме отхвърли Бог е по-голямото зло.11

* * *

Не мислете, че искам да ви критикувам. Не, виждам и грешките ви, но виждам резултата на вашия живот и казвам: Бъдете внимателни, за да не страдате. Ако поставите някъде бомби, първо вие ще ги опитате. Един ден те ще експлодират и ще ви причинят големи нещастия. Един селянин от Казанлъшко турил капан в гората, за да хване една мечка. Обаче на сутринта видял, че вместо мечката, в капана се хванало неговото магаре.12

Към двадесет и трета част »


Бележки:

  1. СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи V серия (1922), София 1922, с. 369 сл. []
  2. НОВАТА МИСЪЛ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947, с. 105 []
  3. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1982-1983, 6 ХI 1982 []
  4. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 112 []
  5. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи VI серия (1923-24), София 1924, с. 500 []
  6. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 29 []
  7. АЗ ВИ ИЗБРАХ, извънредни беседи (1920), София 1995, с. 59 []
  8. НОВИЯТ ЖИВОТ, Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство на Събора през 1922 г. в Търново, Берлин 1997, с. 326 []
  9. ЗАБРАВЕНАТА ДУМА, лекция от ООК, държана на 27 април 1927 г. []
  10. НОВИЯТ ЧОВЕК, Неделни беседи от Учителя (1921), София 1947, с. 313 []
  11. СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи V серия (1922), София 1922, с. 327 []
  12. НОВИЯТ ЧОВЕК, Неделни беседи от Учителя (1921), София 1947, с. 315 []

Споделяне на публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата и в Хумболтовия университет. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са “Голяма история на християнското изкуство в България” и “Културна история на България”, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Професор, преподава в Берлинския и Лайпцигския университети. Главен консултант е за Балканското изкуство в Енциклопедията за средновековно изкуство в Рим в периода 1984 – 1995 г.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.