Разни мисли — 02: Книгите, върховните закони и Боянският майстор

Размишления върху разни теми, които не си струват отделни статии, но не заслужават и да бъдат подминати

Колко книги трябва да прочете човек, преди да открие, че качеството е за предпочитане пред количеството? А това, впрочем, се отнася и за самите книги. Всеки ден чета или слушам как ограничени хора си мерят библиотеките, а тъжната истина е, че и едните, и другите не са попаднали на книгата, която ще ги отвърне от снобизма.

Ежедневно попадам и на такива миймове:

И в това изображение е вложена идеята, че количеството може да компенсира качеството. Но това е лъжовна мисъл. Възможно е двадесет милиона книги да не променят и на йота живота ни към по-добро и по-възвишено. Така, както могат да ни покварят някои книги, не е по силите дори на пошлите филми и сериали.

И обратно, само една книга, стига да е качествена, може да ни изстреля в Небесата — толкова високо, че и на двадесет милиона книги да стъпим, не бихме достигнали същите висоти. Но мнозина са всеядни и

не пробират — ни храната си, ни четивата си

А трябва, защото, както казва антропософията, Антрихриста иска да стане най-великият писател. Вероятно ще го постигне, защото се упражнява през знайни и незнайни автори, най-паче през творци на бестселъри.

* * *

Неумението да се разграничава боклучавото от читавото не е само по отношение на книгите. Виждаме го и в мантрата за

върховенството на закона

Това върховенство звучи примамливо за не един и двама съвременници. Въпросът е: дали изобщо са запознати със законите, на които се кланят като на върховни божества? Има разумни светски закони, но има и закони, писани от негодници. Има морални светски закони, но има и такива, които плачат за гражданско неподчинение.

Та, мисълта ми е, че следващият път, когато някой реши да проповядва за върховенството на закона, да бъде така добър и да цитира конкретния закон. За да можем да преценим дали е от онези, които са близки до Божиите Закони и достойни за уважение, или е от онези, за които и пет пари не даваме.

* * *

Краткият обзор на

„Боянският майстор“ (1981)

в IMDB звучи обещаващо:

„Това е филм за нравствените и философски страни на живота и изкуството. Също — за сложните отношения между твореца и суровите правила по негово време.“

Колкото обещаващо, дваж повече подвеждащо!

Изчаках цели 10 дни, преди в една топла лятна вечер да ми се освободят два часа, през които да седна под асмата на село и да се потопя в Средновековието. Нямах търпение да се запозная с аристократите Калоян и Десислава, както и с човека, изрисувал ги на стенописите в Боянската черква. Едни стенописи, които са били толкова модерни за времето си, а впечатляват и до ден днешен, заради което са признати от ЮНЕСКО за паметник на световното изкуство.

Настаних се удобно пред лаптопа, налях си чаша бира за вътрешно настроение и дори си запалих две чаени свещи за допълнителен уют и атмосфера. Разочарованията ми от филма обаче започнаха още с музиката в първите секунди. Ако изобщо мога да нарека музика това, за което се твърди, че е звучало в България през 12-13 век. И преди бях слушал „възстановки“ на постни византийски ритми според използваните по онова време инструменти, но тук непрестанното подрънкване на едни и същи 3-4 тона изопна нервите ми като струни.

Запознаваме се с „боянския майстор“ Илия, неговия помощник Китан и моделите им за стенописите: севастократор Калоян и севастократорица Десислава. Думата „севастократор“ и производните ѝ се споменават, стори ми се, над 100 пъти в целия филм. Сякаш сценаристът е бил хлапе, което за пръв е чуло тази претенциозна византийска титла и така се е впечатлило, че я е нацвъкало във всяка реплика. (Ако не във всяка, през една.)

А севастократор Калоян и благоверната му Десислава са представени като пълни противоположности на това, което е изобразено в Боянската черква:

Ляво: Изображение на Калоян от реалните стенописи. Не зная за вас, но аз виждам изображение на интелигентен, начетен човек с правилни черти, изписани вежди и одухотворен, дори благ поглед.

Дясно: Снимка на актьор, който е с 10-20 години презрял за ролята, с твърде дебели вежди, които символизират нещо различно от това, което се очаква; с поглед, който постоянно гледа „на кръв“, а и в целия филм екранният Калоян е суров и несправедлив вожд, воден от нескрита суета за това, как ще бъде изографисан обликът му на стените.

Ляво: Може би най-популярното изображение от черквата е това на Десислава. Около неговата история се върти и сюжетът на филма.

Дясно: Актрисата е подбрана внимателно, за да има максимална физическа прилика с историческата личност. Проблемът е, че ролята на екранната Десислава е написана лошо. Дори най-добрата актриса не може да спаси героиня, от която лъха ту на „I’m sexy and I know it“, ту на клишето за „загадъчните дълбини на женската душа“.

А що за птица е нашият „боянски майстор“? Ако вярваме на авторите на този филм, той е бил непоправим женкар, сякаш разпъван като на кръст заради слабия си ангел към леки и недостъпни жени.

И може ли един автор на уникални стенописи, които не се подчиняват на византийския канон, да не пие руйно вино направо от легените? Да, освен коцкар, ако вярваме на този филм, „нашият майстор“ е бил и жертва на алкохола.

Читателите на качествената литература лесно ще се досетят, че образът на „майстора“ с всичките му бесове и таланти е „зает“ от този на Рафе Клинче (персонаж от „Железният светилник“). Но сценаристът не е имал и 1% от таланта и усета за мярка на Димитър Талев.

А когато „майсторът“ не лочи вино и не заглежда сластно севастократорката — показва ни се в не една и две сцени, — говори дръзко и дори грубо на севастократора, заради което е наречен „хлевоуст“, а в една сцена го налагат и с тояги.

Ако вярваме на филма, Калоян си е падал по боя, като е пращал да шибат публично всички, които не се подчиняват на севастократорството му. Представен е като особено зъл към богомилите, въпреки че за такова негово отношение към „еретиците“ няма исторически данни. Даже напротив, има поводи да се смята, че самият Калоян е бил богомил.

В историческите хроники е описан един разговор между Калоян и кръстоносци от Западна Европа. Чужденците го питат, дали знае за Троянската война. А царят им отвръща с насмешка, че българите чудесно знаят за тази война.

И преди да ви е дошла еретичната мисъл, че българите имат нещо общо с Троя, във филма е „пояснено“, че историята на Троянската война е била разигравана като куклено шоу по тържищата. Ето как късните пришълци от Волга и прошляците от Задкарпатието са успели да се осведомят за драмата на Приам, Парис, Елена, Хектор и Ахил.

А ето така, според авторите на филма, са изглеждали средновековните ни търговци. Вие бихте ли си купили нещо от такъв типаж, който е натруфен и гримиран като клише на ориенталски шмекер?

И най-важното за финала… Според филма„Боянският майстор“, всъщност „боянският майстор“ не е никакъв майстор, защото не е получил тази титла от протомайстора си. Разбрахте ли сега: авторът на забележителните стенописи, признати по цял свят и нареждащи се сред емблемите на страната ни, наред с другите си кусури, е бил и самозванец. Защото са му малко слабият ангел, бесът на виното и голямата уста.

След като изгледах тази прехвалена продукция, издържана в духа на научния марксизъм и българомразието, не ми оставаше друго, освен да проверя – ей така, само за протокола – кой е сценаристът. Защото винаги сценаристът е в дъното на всичко! И не мога да кажа, че съм изненадан: същият е писал и друг култов шедьовър — „На всеки километър“.

Да, това е филм, изобразяващ падението на конюнктурните творци от едно сурово време. Съвсем правилно е написано в IMDB, но трябва да се чете между редовете.

Иван Стаменов
25.7.2017 г.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

4 коментара за "Разни мисли — 02: Книгите, върховните закони и Боянският майстор"

  1. Gergana  25.07.2017 г. | 23:49 ч.

    Нашите ме заведоха да гледам филма като малко дете. Може до е било и на премиерата, не съм сигурна. Толкова беше хвален, че дори и аз очаквах с нетърпение да го видя. Филмът ме травмира. Оттогава го помня така: несправедливият и надменен Калоян, сладострастният майстор, разкъсван от вътрешни съмнения, Десислава, на крачка от морално непозволената стъпка (като жена друго нямаше как да й е в главата… сарказъм). Не съм разбирала тогава, но сега ми е ясно – усетила съм и аз фалша и културтрегерското българомразие, лъхащо от тази претенциозна историческа (?) драма.

  2. House M.D.  26.07.2017 г. | 15:23 ч.

    „Орфей е негър!“
    Ваши: Робърт Холми – баща и Робърт Холми – син

  3. Van  27.07.2017 г. | 20:41 ч.

    Моята история с „Боянският майстор“ е подобна на тази при Гери.
    Затаил дъх в киносалона, гледам с гордост български филм, който е цветен и изглежда богато, с размах, а не като телевизионен театър. Да, но детските филми на Чехословакия на историческа тематика оставяха повече чувство за историческа достоверност и респект към техническите достойнства на филма – бойни сцени, въоръжение, завладяващ и динамичен сюжет, озвучаване.

    Особено ме дразнеше това, което Ванката сподели за музикалния фон – ужасно дрънкане и внезапни пронизителни звукови атаки, на моменти толкова немелодични и досадни, заглушаващи репликите на актьорите. В тия детски години обожавах българската народна музика и се бях заел да стана добър инструменталист. Знаейки, че народната музика се корени в древността, прилагах колкото фантазия имам, но така и не откривах корените на многообразните фолклорни области и тактове в предложената от тия исторически филми постни, жалки и некадърни ритми. С пълна концентрация наблюдавах и сцените с подскоци – единично или на групи – които трябваше да представят танцовото изкуство, но така и не съзирах зародиши дори на най-простите танцови стъпки.

    Колко съм бил възпитан и послушен – не се съмнявах в достоверността на видяното и бях склонен да успокоя раздвоеното си съзнание с величието на българите, които за толкова кратко време са сътворили велико танцово и музикално изкуство от нулата, дето се вика. 🙂

  4. farseer  27.07.2017 г. | 22:46 ч.

    Аз пък искам да коментирам частта със законите и книгите, като кажа, че съм напълно съгласен с Ванката и се радвам, че има и други хора, които разсъждават по този начин. 🙂

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.