Къмто Одесос (2): Градът на победата и Крепостта на овцете

Из пътешествията на Стопанина и Goodman

Продължава от първа част »

Пътешествието не се описва в хронологичен ред. Преди да посетим Преображенския манастир, коментиран в предишната част, с Goodman криво-ляво се добрахме до археологическия резерват1 Никополис ад Иструм.

Да се стигне до Никополис ад Иструм не е лесна задача. И не защото няма указателни табели или е твърде далеч от живо селище. Има не една и две табели. На един хвърлей място е и село Никюп. Просто няма път! То… не е като съвсем да няма, но е за танкове, джипове или автомобили, които мразите и сте решили да бракувате.

Колата на Goodman не е толкова стара, нито лесно прежалима. Затова на всяка дупка, в която пропадахме, целокупното самодържавие и онези, които залудо плащат данъци и винетки, отнасяха неизказани попръжни.

Не е редно да се обобщава, но все пак ще си позволя бележката, че не са много държавите, в които на всеки километър има археологическа или историческа забележителност, но няма свестен път до тях. Дори „простите американци“, „лъжливите гърци“ и „миризливите араби“ се сещат, че туристът няма да се телепортира до мястото, на което ще му вземеш парите.

А пари се събират и в „резервата“. Даже сумата е най-голяма от всяка друга такса, която съм плащал някъде у нас, за да посетя подобно място.

Прието е в официозните лъжисторически среди да се казва, че Никополис ад Иструм (в превод от гръцки и латински: Градът на победата край Дунава) е построен от император Траян в чест на победата му над даките.2 Само на една от информационните табели се беше прокраднало изречение, че и преди римската епоха тъдява е имало тракийско селище. Но и то не беше необходимо, тъй като пред самия вход на „резервата“ натрапчиво до ден днешен се издига тракийска могила — толкова внушителна, че прави всякакви коментари излишни. И би трябвало да накара гъркоманите и романизираните да замлъкнат засрамени (ако имат това чувство).

Казано иначе, Траян може само да е преименувал тракийския град. Може да го е укрепил. Може и да го е разширил. Но със сигурност не го е основал.

Античният одеон. Тук са били изнасяни театрални пиеси. Гладиаторските битки също не са били чужди в този град, ако вярваме на фантазьорите и авторите на фалшиви представи за историята по нашите земи. Но ние не вярваме дори на поповете. И оспорваме лъжите за етническия състав на града, съответно и за езиците, на които са били разигравани сцените в одеона.

Ето какво казват учените глави:

„Етническият състав на населението бил пъстър. Многобройни са лицата с латински имена, но доста от тях са с тракийски произход. Значителен е броят на тези с гръцки произход. В района имало и заселени римски и тракийски ветерани.“

Естествено, напразно ще чакате аргументация за горните твърдения. Излишно е да се чудите как авторите на тази нелепица са установили „гръцки произход“ или каква разлика виждат между римските и тракийските ветерани, след като е неоспорим факт, че тракийските ветерани са били римски граждани и са служили на Рим, което ги прави… римски ветерани!

Важно е да се уточни обаче, че е имало и тракийски ветерани, които не са били на римска служба. Например: потомците на „победените от Траян“ тракийски гети/даки и сарматски костобоки, които често са нападали града на предците си, за да го отвоюват от римска власт. Може би е излишно да уточнявам, че на инфо табелите в „резервата“ тези войни са описани: варварски, грабителски, от нашественици и прочие

лъжи, лъжи, лъжи

Когато някой говори за „резерват“, си представяме място, за което се полагат усилия да бъде съхранено в естествения му вид. Самата дума идва от reserve със значение на „запазвам“. Е, по този критерий Никополис ад Иструм е всичко друго, но не и резерват!

Археолозите и спонсорите им са се развилнели с „възстановките“, като са подредили нови каменни улици на места, където (вижда се и от горната снимка) се е намирало нещо друго. Колоните са подреждани в произволен ред, от който не може да се разбере нито видът на сградите, нито големината им. Трудно ще пропуснете и забележителната гледка на надгробни плочи — махнати от гробовете, над които са намерени, за да бъдат подредени като злокобни билбордове край „реставрираните“ пътеки.

Три или чети зони от Никополистро3 бяха оградени с найлонови ленти, понеже не са достъпни за туристите. Само че ние с Goodman не се съобразихме с опита да бъдем ограничавани и разгледахме драмата отблизо:

Разкопките и фалшификациите протичат успоредно

Няма да е пресилено, ако опиша следната картина:

Минават едни археолози с четчици, защото… може ли археолог без четка? След тях пъплят други, които редят нови камъни — бели и червеникави, кой знае откъде взимани, но нямащи нищо общо с древните камъни, които се разпознават отдалече:

Античен фронтон, захвърлен в треволяка, понеже това е „резерват“ и трябва да се намират в „естествена среда“. Сарказма настрана, мястото на фронтоните — били те триъгълни (какъвто е случаят от снимката горе) или дъговидни — е в най-горната част на постройките.

Дори българските археолози са чували, че този строителен елемент е „създаден и развит в Древна Гърция“. Назубрили са го и го повтарят като папагали. Никой от тях не е правил собствени проучвания. Иначе нямаше да бъдат невежи, а щяха да знаят, че самите древни гърци са признавали: те са усвоили това строителство от пеласгийски майстори.

А кои са пеласгите?

Пеласгите са автохтонното население на Балканите. Древногръцки автори извеждат произхода им от ситонските гиганти, обитавали древна Палèна.4 Също така пеласгите са сочени за предци на траките, македонците и илирите. Обитавали са и части от Апенините, заради които често са сочени и като строителите на Рим.

Наричани са богоподобни от гърците, тъй като гърците в общи линии са се занимавали основно с корабоплаване и пиратство, както гордо си признават и в „Одисеята“. И именно от уседналите пеласги са взели и „гръцките“ букви, наричани пеласгийски от самите гърци, и умението да обработват земята, и някои знания за космогонията и духовните мистерии.

Бащата на историята Херодот съобщава, че по негово време, V в. пр. Хр., много пеласги в най-южните части на Балканите вече са били асимилирани от елинските колонизатори. А в наши дни най-погърчените пеласги, макар да говорят автохтонния си български език, са именно в археологическите и историческите среди.

Текстът с пеласгийските букви започва: „БОГ ЛИ…“, но продължението му „не е достигнало до нас“, тъй като е било стратегически унищожено при варварско нашествие от племето на ученоглавите. 🙁 Това го приемете по-скоро като шега. Текстът вероятно е на гръцки — международният бизнес език5 в онази епоха, какъвто е днес английският.

Всички текстове, които видяхме, бяха на гръцки. Та нали траките на север от Балкана уж са били романизирани, а онези на юг от Балкана — уж елинизирани? Как се получава така, че никополските траки на север от Балкана са писали на гръцки, а не на латински, макар и градът им уж да е бил основан от римски император?

Но по-добре да не търсим логика в бълнуванията на официозите. Никога не е имало, няма и да има.

И още един фронтон, но с релефно изображение на лице. По-малък е от онзи на по-горната снимка.

Нагорещените камънаци се обитават от длъгнести змии и гущери с размерите на новоизлюпени комодски дракони. Изпитвам неприязън и дори страх от тези влечуги, но толкова бях ядосан на отровата за ума, която четях по двуезичните инфо табели, че не ми пукаше от змийската отрова. Даже напротив — студенокръвните зверчета се бояха повече от мен. Отдалече виждаха със свръхсетивните си органи беса, който кипеше отвътре ми, и бързаха да се шмугнат някъде на скришно.

Една кафеникаво-зелена и тлъстичка змия, която самодоволно се припичаше на мястото, за което археолозите си фантазираха без каквито и да било основания, че се е намирала някаква бронзова глава, се шашардиса от бързане, щом усети, че с Goodman я доближаваме. Клетото създание се заклещи между две каменни стъпала — четвърт минута плющеше с опашка, докато се освободи, а на мен сърце не ми даде да заснемам с безразличие страданията му.

 

Ляво: Според официалната история, градът е пострадал най-много при въображаемите „славянски и аварски нашествия през VI-VII век“. Доказателства? — Напразно ще чакате, освен ако не приемете обичайното обяснение, че този камък може би е бил строшен така от славяните, за да го използват за облицовка на землянките си.

Лъжа е също, че българското селище върху останките от „римския град“ е възникнало „след известно прекъсване“ чак в края на IX век. Аргументи за етническата атрибуция на „българското селище“, за датировката му, но и за прекъсването на живота на това място, се вадят само от една единствена (!) частично (!) проучена землянка. 

Дясно: Само в българските „резервати“ законите на гравитацията не важат и плодовете, изобразени по релефите, висят… нагоре.

Наредени един до друг, както хартиени листове в папка, тези каменни блокове с надписи стоят в нещо като беседка, чиято цел, струва ми се, е да ги предпазва от дъжда.

Въпроси с повишена трудност:

1. Разчетени ли са всички тези текстове?

2. Ако никой не го е направил, защо?

3. Ако го е направил, но не го е публикувал, защо?

4. Защо трябва да питаме тук, вместо да получим информацията в самия „резерват“?

5. Къде са преместени тленните останки от разкопаните гробове?

6. Някой правил ли им е антропологичен анализ?

7. Ако има такъв анализ, нали, за Бога, не е извършен от безподобния Йордан Йорданов?6

8. Има ли публикувани резултати? Ако има, къде? Ако не са правени или няма, защо?

9. Да питаме ли относно генетичния материал в кухите кости?

10. Ако го има, къде е? Ако го няма, защо?

Въпросите, които си задавахме с Goodman, са по-скоро риторични. Домораслите историци и археолози са на чужда ясла. От тях истина не може да се очаква. И да са истинолюбиви, са твърде невежи и ограничени от външни обстоятелства, пък и от жалки опити за кариера, финансиране и тридневна слава, за да пишат и говорят това, което реално мислят.

А какво съм снимал на последната снимка? — И в Светите писания е казано, че в крайна сметка „няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае“.7 Ако не ни разкажат за него немите камъни, ще го направят поникналите от тях растения. Растителното царство е символ на етерния свят. И ще четем за миналото от вечните летописи на този свят с чисто новите си сетива, които ще развием, ако в настоящето се погрижим за бъдещето си.

Щом напуснахме „резервата“, минахме по околовръстното на Велико Търново и дадохме газ към Варна. Въпреки че тръгнахме рано, отделяхме поне по един час на спирките ни дотук. В случая на Никополистро даже два часа и нещо. Искахме да се отбием при приятели в Търговище, да посетим Шуменската крепост, която Г. Сотиров споменава в изследването си върху Огигия-Преслав. Не свършихме нищо от това. Бяхме си качили един бъбрив стопаджия, който като че ли беше ходил на всички интересни места в страната и в общи линии ни разубеди. Щели сме да се забавим твърде много. Човекът щеше да се окаже прав. Трябваше да избираме. И избрахме последната ни спирка преди Одесос да бъде…

Крепостта „Овеч“

Намира се на високо плато в близост до град Провадия и на 50-ина километра от Варна. Пътят до града е добър. Но има още какво да се желае от пътя между града и касата пред централния вход на комплекса. Цената, която плащате за вход, е три пъти по-малка от онази за Града на победата, но виждате не по- малко интересни (и дори автентични!) гледки.

Ляво: Сравнително нови стъпала, които улесняват пътя на туристите до…

Дясно: Древните стъпала, водещи към върха на платото и крепостта.

Щом се качите горе, не можете да се въздържите от панорамна снимка на Провадия.

И още една панорама, понеже първата не успява да хване и белите камъни на платото.

Разбира се, не се е минало и съвсем без бутафория… като тази „възстановка“ на замъка и задължителния БГ байрак. Все пак това бледнееше и се преживяваше лесно на фона на онова, което видяха очите ми по-рано същия ден в гореописания Никополис.

Имаше контраст. От Никополис си тръгнах с нетърпение и омерзение. От Овеч не ми се тръгваше, защото беше красиво за сетивата и някак укротяващо за душата.

Като цяло огромното мнозинство от гледките в Овеч са натурални. Включително и гробовете, издялани направо в камъните на платото.

До голяма степен Бог е успял да опази това място от археолози и други иманяри. Дали ще го пази вечно, не смея да прогнозирам.

Ако мислите, че дълбаенето на гробове в скалите е впечатляващо постижение, какво да кажем за този 80-метров кладенец? (Не е единственият там.)

Антибългарската ни наука свърза името на крепостта „Проват“ с гръцката дума за „проход“ или с гръцката дума за „овца“. Нерде проход, нерде овца. Но вероятно вярното е „овца“, ако съдим по българското име „Овеч“.

Ако питате домораслите гъркомани, по-напред крепостта се е казвала „Проват“, на нея са живели византийци (каквото и да се разбира под това) и са бранили варварските нашественици (които и да са те) от севера. Ако питате мен, крепостта по-напред се е казвала „Овеч“, което гърците са превели на „Проват“, след като не един и два пъти са били отблъсквани тъдява и са били принуждавани да правят „поврат“ (sic!) към егейските острови и крайбрежните си колонии.

Простете, но е глупаво да описвам чувството, което човек изпитва, докато върви по тази дървена конструкция. Изглежда стабилно разположена връз камъните на платото. Но на отделни места скалите изчезват, а през процепите на дъските се виждат бездънни пропасти.

В ушите ви свисти безспирен вятър, а на вас ви се иска да сте едно от онези митологични създания с четири ръце, понеже само две не ви стигат, за да се крепите за парапета и да снимате едновременно с фотоапарат и камера, а периодично и да поглеждате часовника на телефона си.8

Страничните парапети са лукс, на какъвто се радва този дълъг мост. Такива не се полагат на самото плато. То не е обезопасено с нещо повече от надписи на български и английски:

„ВНИМАНИЕ! ОТВЕСНИ СКАЛИ!“

Ами ако се засилим към отвесните скали, преди да сме прочели предупрежденията за тях? Нещо недомислено има в тая работа. Отговорниците за този обект9 ще е разумно да се самосезират, преди да е станала беля и после да се питат с изпразнен поглед:

„Ама кой можеше да предположи…“

Та, докато сте на дървения мост, адреналинът се излива с кофи в кръвоносната ви система, а ушите ви се пълнят със свистене на вятър. Тръпката ми допадаше. Но слънцето отиваше на залез и беше крайно време да слезем, за да продължим пътя си към Одесос.

За миг с Goodman се изкушихме да посетим и „най-старото неолитно селище по нашите земи“, както гласеше сензационерската му реклама по билбордовете на варненската магистрала. След кратка справка с интернет бързо се отказахме. И от снимките, и от естеството на описаните атракции, личеше, че там историко-археологическата чалга е във вихъра си!

Настъпихме педала на газта, за да не изнервяме домакина. Вече му се бяхме обаждали няколко пъти през деня, за да отлагаме с по час-два пристигането си.

Светльо се беше приготвил. Пристигнахме в дома му скоро преди мръкване, а до малките часове на нощта хапвахме зеленчуци от личната му градина, божествено вкусна риба и калмари… И макар да се бях зарекъл пред Бога още лани, че никога повече няма да пия алкохол, си позволих две чаши жива бира без химия и синтетични хормони.

Дано Господ ми прости!

А че археолозите няма да ми простят и за тази публикация, някак ще го превъзмогна. 🙂

Иван Стаменов
26.7.2017 г.

Предишни странствания: 1) Храм-кладенецът до с. Гърло; 2) Пантеонът до с. Гургулят; 3) Никопол, Белене, Свищов; 4) Пордим, Летница, Крушуна, Чавдарци, Деветаки; 5) Дойренци, Ловеч, крепост „Хисаря“ и концлагер „Слънчев бряг“


Бележки:

  1. Думата „резерват“ е официалната, използвана за обекта. [^]
  2. Тук под „даки“ се разбират и родствениците им пò на изток — гетите, тъй като римляните не са ги различавали. [^]
  3. Така Никополис ад Иструм е обозначаван на някои антични карти. [^]
  4. Палена, известен в античността и като Флегра, е днешният нос Касандра на п-ов Халкидики. [^]
  5. Или лингва-франка. [^]
  6. За тази прехвалена, но вредна личност съм говорил тук. Може да сравните и образа на Калоян, какъвто са го видели съвременниците му, с „антропологичната възстановка“, извършена от професора… стоматолог. За манипулациите му на тема антропология, публикувани от БАН, тепърва ще пиша. [^]
  7. Евангелие от Матей, 10:26 [^]
  8. Понякога се чудя как Goodman ме изтърпява да снимам всичко, и то с по две устройства. [^]
  9. Ако знаят кои са, защото в България май никога не е известно кой какво стопанисва със съответната отговорност. И понеже това е действителността, си патим от споделена безотговорност. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

5 коментара за "Къмто Одесос (2): Градът на победата и Крепостта на овцете"

  1. Arctos  27.07.2017 г. | 23:31 ч.

    Стопанин, бирата не е алкохол (особено живата), тъй че спокойно 🙂

    Държа специално да отбележа, че тази поредица страшно много ми допада. Внесе голяма свежест в блога в момент, в който се бяха наредили доста еднотипни публикации.

  2. Стопанина  28.07.2017 г. | 13:24 ч.

    Ако Господ и Гудман решат да ме отведат на други места, ще има още такива. И на мен пътеписите са ми сред любимите жанрове.

  3. VeselinTrakiyski  02.08.2017 г. | 20:57 ч.

    Напълно споделям: „Прието е в официозните лъжисторически среди да се казва …“ и всичко от този род в пътеписа Ви. То потвърждава, че кирякстефчовчината, хаджииванчопенчовчината, фанариотството и подобните им поведения, на част от съвременната „ентелегенция“, са постоянният „троскот“ в нивата на българския обществен живот и по-специално на част от тези българи, на които Господ е дал възможността да съобразяват, но ги е оставил без морал, чувство за чест, достойнство и родолюбие в нетленния разум. Преди повече от 50 г. в Никополистро нямаше такива безумия. Явно част от „историчарите“ на ВТУ-то в Търново бая са се „старали“! То не е и за чудене, щом няколко пъти награждават акад. Ю. Бегунов, който написа, че „Мадарският конник“ е „паметник на руско-българската дружба“!? А на Вас, хвала за споделеното!

  4. VeselinTrakiyski  10.08.2017 г. | 12:50 ч.

    Не съм Господ, но в бившият Одесос, Одисос, Теодосиопол, Сталин и сегашна Варна има още една изключителна забележителност, единственият и огромен за времето си (9-ти – 10-ти век) скрипториум, в който са писани, илюстрирани и подвързвани в книги,пергаментите на преводите от други езици на старобългарски език и ръкописите на българските автори, сподвижници и ученици на покровителите на Европа Кирил и Методий, намиращ се всред разкопките на манастира „Св. Богороддица“ с ктитор Княз Борис-Михаил, на южният склон на Франгенското плато над града. Благодарение на излязлото от този скрипториум знаем за Златният век на Великият цар Симеон! Все пак става за дума за описани в няколо копия на летописа от преди 14-15 век над 780 текста на старобългарски език, които са занесени от Григорий презвитер мних на всички църковници на Българските църкви в Киевска Рус по поръката на този наш Велик цар! Проявите ли интерес съм на Ваше разположение! С уважение!

  5. Биляна  20.09.2017 г. | 14:16 ч.

    Ходихме това лято в Никополис.Течаха разкопки.Говорих с човек от Никюп за древния град.Много красоти от него са отишли по съседните селища за украса на къщите още преди стотици години.За надписите питах „А-ха,да ги прочета-ма не мога съвсем.“Тогава човекът ми каза,че са писани преди 2000г.Нищо е спомена за гръцки език.Каквото изкопат отива във Великотърновския музей.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.