Учителя за отношенията в Братството (21)

„Който разбира и знае как да гледа, той ще види ценното, необикновеното, което Бог е вложил във всяко същество.“

Предходни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 , 8, 9, 10, 11 , 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19 и 20 »

Това, че мнозина от вас спят, е хубаво. Понякога ми е приятно да видя, че някой спи, защото ако гощавам десет души и девет от тях спят, ще нахраня само единия, а другите няма да нахраня. Затова ми е приятно другите по-дълго да спят. Който е буден, той се ползва.

Някой път ще ви обясня защо заспивате. Понякога тези, които спят, се събират на едно място. Аз гледам другояче на спането — от Бога е благословено да спи човек, когато трябва. Ако той тук не може да ме разбере и отива горе да ме разбере, това е също хубаво. Но ако отиде горе и пак не може да ме разбере, тогава спането няма смисъл.

Да спиш и да си починеш, това разбирам, но да спиш и да не си починеш — това вече няма смисъл. Благословеното спане се познава — тогава спящият прилича на светия. Но ако заспи на стола и започне да си клати главата, тогава не е хубаво. Първо ще се отучите да си клатите главата при спането. Аз ви позволявам да спите — онзи, който спи, мога да го събудя много лесно с амоняк. Някоя сестра заспала обременена е, пари ѝ трябват, уморила се е. Но ако ѝ дам да носи една торба със злато, тогава тя не спи.

Това заспиване се дължи на натрупване на млечна киселина. От големи грижи и тревоги в мозъка се натрупва млечна киселина, която има свойството да скъсява израстъците на мозъчните клетки. Когато тези израстъци са скачени, всички енергии протичат правилно, а в противен случай движението им се нарушава и човек заспива.

Затова трябва да не се грижите много. Многото грижи и безпокойства, многото бърборене за това и за онова причиняват натрупване на тази отрова — млечната киселина. На стотина души все трябва един да спи. Спането не е голям недъг. Онзи, който спи, е човек, който търпи. Аз бих предпочел някой да спи, отколкото да дърдори. Кое е по-хубаво? Спането е най-малката грешка, която може да има на земята. Вие сега ще се посмеете малко на себе си. Че някой спал тук, в събранието, или спал вкъщи, каква разлика има? Тук се спи по-сладко.

Един проповедник казал на едно събрание: «Аз проповядвам на тези, които спят.» И които спят, и които не спят, са еднакво отговорни, стига това, което се говори, да се приложи. Да кажем, че десет сестри спят и изпълнят задачата, а тези, които не спят, не я изпълнят. Тогава кои са за похвала — които спят или които не спят? Разбира се, че тези, които спят и изпълняват задачата, са за похвала, защото и като спят — изпълняват. А пък най-хубавото е човек, без да спи, да изпълни. Писанието казва: Стани, ти, който спиш!1

* * *

Казвали са ми: «Ти като говориш, твоите хора спят.» Те не спят, но са така вдъхновени, че са се пренесли в друг свят, далеч по-красив от този тук. Когато човек не може да разбере нещо тук, на земята, той заспива и се пренася в друг свят, за да понесе по-леко трептенията на Висшето Слово. Тези хора спят, но слушат. После, ако ти седнеш между двама души, чиито чувства са по-гъсти от твоите, у теб идва едно неразположение и заспиваш. Когато слушаш човешки работи, може да спиш, но когато слушаш Божествени Работи, бъди буден. Божественото дава радости, веселие, светли мисли, насърчение — приеми го, откъдето и да дойде.2

* * *

И да ви говоря, като спите, как ще ме разберете? Някой път майката каже: «Стани, Стоянчо!» Той продума, че ще стане — погледнеш: пак заспал. Трябва майка му по няколко пъти да го буди.3

* * *

Някои ми казват: «Защо си събрал толкова невежи хора около себе си? Не можа ли да намериш някои философи, учени хора, на които да проповядваш?» Казвам: Всяко лице, всеки човек е ценен за мене. Аз гледам другояче на хората — във всяко животно, във всеки човек, млад или стар, голям или малък, има нещо ценно във формата, която са си изработили, в движенията им и т.н. Който разбира и знае как да гледа, той ще види ценното, необикновеното, което Бог е вложил във всяко същество. А който не знае да гледа, във всички същества ще вижда само обикновеното, делничното. Всеки човек е проява на Бога, в него се крие някоя Божествена Дарба, която трябва да се развие.4

* * *

Дохожда при мене един господин и ми казва: «Ти си учен човек, духовно издигнат. Защо губиш времето си да проповядваш на тези хора? С това знание, с тази наука, която имаш, ти можеш да бъдеш богат човек. Искаш ли да станеш богат?» — Ако богатството ме отдалечи от Бога, не искам да стана богат. — «Искаш ли да станеш беден?» — Ако бедността ме отдалечи от Бога, и беден не искам да стана. — «Тогава какво искаш?» — Аз искам такова богатство и такава бедност, които да не ме отдалечават от Бога, а да ми дадат пълна възможност да Му служа. Ако богатството и бедността обезсмислят живота ми, не ги искам. Ако обаче богатството и бедността ме приближат към Бога и осмислят живота ми, те са добре дошли.5

* * *

Някой казва: «Ти проповядваш, ама тези, които те слушат, не живеят тъй.» Вярвам, онези, които ме слушат, не живеят според моето учение. Но ако не живеят според моето учение, аз крив ли съм? Ако съм крив, аз съм готов да се поправя. Ние по един нов начин ще изправим живота и тия хора сами ще почувстват, че Бог живее в тях. Това е велико изкуство и аз ви казвам: Ако аз свържа тези две жици, за да прекарам този Божествен Ток, животът им ще се изправи. Аз сега правя инсталация, а когато я завърша и пусна този ток, тогава елате и вижте. Сега още трупам камъче [след камъче], има дисхармония, вик, крясък, работници — инсталацията още не е приготвена. Моето учение вие не сте видели, но когато пуснем тази инсталация, тогава вашите лица ще просияят и вие ще кажете както в Евангелието: „едно време бях сляп, но сега виждам“.6

* * *

Питат ме: «От къде събра тези хора около себе си? Те не те разбират.» Бог ги търпи и обича, и аз съм длъжен да ги обичам и търпя. Бог ги е събрал от кол и от въже и ми ги е изпратил да работя с тях. Щом Бог ми ги праща, аз Го слушам, думата Му на две не правя — ще им предам знанието, което имам. Така постъпвайте и вие. И ако ви питат защо обичате даден човек, кажете „защото Бог го обича“.7

* * *

Един ми каза за братята и сестрите на „Изгрева“: «Как търпиш всичко това? Постегни тия хора — на какво прилича туй?» Казах му: Бог търпи бодили, тръни и прочее, и аз ще търпя. И ги присаждам.8

* * *

Всичкото нещастие е там, че вие не се храните както трябва, не дишате както трябва. Вода газите, а жадни ходите. Аз съм ви дал толкова методи за един добър живот, а вие се чудите какво да правите. Казал съм ви как да ставате сутрин от леглото, как да се молите, как да се миете, как да сядате, как да вървите, как да се обличате, как да се храните, как да пиете, как да дишате, как да тръгвате, как да работите, как да се движите, как да мислите, как да се лекувате, как да почивате, как да се гледате и да се ръкувате, как да спите. Какво ли не съм ви казал, а вие сте болни и нещастни. Защо? Ако твоят ум е болен, причината си ти. Ако твоята воля е болна, причината си ти. Тези препятствия трябва веднага да се махнат!9

* * *

Уредете Божията Работа и Господ ще оправи вашата работа. Вие не можете да оправите вашата работа — това само Бог може да стори. Вие служете на Господа, а оставете Той да оправи вашите работи! Ако спазвате правилото, аз ще ви помогна, а ако не го спазвате, няма да имате благословение.10

Към двадесет и втора част »


Бележки:

  1. ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА, Лекции на Учителя пред сестрите 1917-1932, Берлин 1997, с. 471 сл. []
  2. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1992-1993, 7 III 1993 []
  3. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 48 []
  4. ВЛИЗАНЕ, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 2, София 1930, с. 56 []
  5. ИЗНОВО, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 1, Бургас 1992, с. 69 []
  6. СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи V серия (1922), София 1922, с. 56 []
  7. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 173 []
  8. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 223 []
  9. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1982-1983, 5 ХI 1982 []
  10. ТИХИЯТ ГЛАС, извънредни беседи (1924-30), София 1997, с. 34 []

Споделяне на публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата и в Хумболтовия университет. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са “Голяма история на християнското изкуство в България” и “Културна история на България”, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Професор, преподава в Берлинския и Лайпцигския университети. Главен консултант е за Балканското изкуство в Енциклопедията за средновековно изкуство в Рим в периода 1984 – 1995 г.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.