Къмто Одесос (1): Градът на счупените зъби и Безводният манастир

Из пътешествията на Стопанина и Goodman

Предишни странствания: 1) Храм-кладенецът до с. Гърло; 2) Пантеонът до с. Гургулят; 3) Никопол, Белене, Свищов; 4) Пордим, Летница, Крушуна, Чавдарци, Деветаки; 5) Дойренци, Ловеч, крепост „Хисаря“ и концлагер „Слънчев бряг“

Пътят на Goodman за лятната му почивка на морето беше дълъг — от София за Бургас, но не през пряката и бързоскоростна тракийска магистрала, а през… Варна. Защо тъй заобиколно? — Ами бях го поканил да ми гостува в Плевенско, а двамата имахме (само)покана да гостуваме на Светльо във Варна.

И така, една много ранна сутрин поехме от Сторгозия за Одесос, ако ми позволите да използвам чуждите имена за северните ни градове. Пък и заигравката с разни древни и нови имена ще бъде лайтмотив в този фоторепортаж с елементи на пътепис.

В първата част

ще се спрем в Полски Тръмбеш

Защо там? — По няколко причини:

• Поехме много рано. Не си бяхме доспали. Не си бяхме дояли. Мъчеше ни и кофеинов глад.

• Колата летеше по шосето през Дунавската равнина, която може да бъде изключително скучна. Особено ако сте и раздразнени заради обстоятелствата, описани в горната точка.

• По въпросното шосе липсват бензиностанции. Няма и пейзажи, които да привлекат вниманието ви и да приковат погледа ви… Носите се монотонно като по една от ония безконечни щатски магистрали, само дето ги няма червеникавите скали наоколо, нито можете да спрете в гостилница, за да презаредите батериите си с кафе.

• Единственото ни забавление бяха имената на селищата. Естествено, Полски Тръмбеш и Павликени (произнасяно Павликье-ени от местните) са с интересни етимологии1 и водят до разсънващи мисли по темата за времената и нравите.

• На едно място пътят стига до Y-образно кръстовище. Табелата надясно ни праща към Велико Търново, а онази наляво ни насочва към Русе. До Варна може да се стигне и през Търново, и през Русе. Избрахме десния път, тъй като дясното винаги е за предпочитане, пък и никой не беше помислил да сложи указателна табела, че, ако тръгнем към Русе, след това можем да отбием към Бяла, откъдето е и възможно най-прекият път за Варна.

Както и да е, било ни е писано да обикаляме и оглеждаме.

Скоро след кръстопътя бяхме в Полски Тръмбеш:

Намерихме един магазин, който беше отворил в ранния час. Купихме си закуски и напитки, а после се настанихме на пейките в централния парк. Градчето е приятно. Имат си чист площад с работещ фонтан.

Поне някаква част от еврофондовете са използвани по предназначение. В парка е насаден райграс. Тук-там се мяркат пилони с тонколони, от които звучи ненатрапчива музика. И детските площадки бяха вече заети от ранобудни малчугани.

Нямам представа каква е идеята зад това „Седни и почети“, което виждате на снимката горе. В дървения долап нямаше ни книга, ни вестник.

Случайно или не, два дни преди да посетя градчето, ми попадна книгата „Строители на Полски Тръмбеш“,2 рецензирана от някакъв проф. д-р на ВТУ. Участието на мастит учен с наниз от титли не пречеше в главата от книгата, където се разисква произходът на името Полски Тръмбеш, да се изреждат какви ли не спекулации, без дори да има и проблясък на истина.

Като човек, който има ревностно отношение към езика и войнствено отношение към неговото извращаване, съчетано с лъжеисторически „аргументации“, ще ми простите лекото отклонение от пътеписа, за да ви позабавлявам с нелепите умозрения от книгата:3

(След като авторът сам отхвърля няколко пародийни етимологии от турски — таръм пеш (труднопроходима гора) и пр. — пише:)
Ученият Киряк Цонев по народност е гагаузин (Това, че се допитваме до гагаузин, по какъв начин ни приближава до „загадката“ на едно българско име?! А ако това, че е гагаузин, няма отношение към темата, защо се споменава?), преподавател по арабистика (Защо търсим помощ от арабист, а не от славист?!) в СУ „Климент Охридски“ и завеждащ катедрата по същата специалност в университета в Благоевград. Той се отзова на молбата на автора на книгата да направи, макар и в кратка писмена форма, своето научно разяснение, по-точно обяснение, със съответната аргументация на думата Тръмбеш.

За целта през месец октомври 2008 г. ученият Цонев в продължение на близо два часа прави умело своята научна обосновка. (Два часа много ли са или малко?! Кому е нужно това залитане към обстоятелственост?) Всичко, което разяснява и обяснява с големи подробности, го представя в сбита писмена форма, написана собственоръчно (Това, че може да пише, трябва да ни впечатли?) от него, под която се подписва (Да не се беше подписвал, защото, както ще видим, излагацията е голяма).

Всеки що-годе образован читател, след като прочете за всичко, което се отнася до обяснението на произхода и значението на думата Тръмбеш, ще се убеди в една истина, която коренно се различава от другите обяснения за нея. (Що-годе образованите може и да се съгласят с тази истина, но реално знаещите произхода на думата „тръмбеш“ ще се посмеем.)

Ето какво е написал ученият Киряк Цонев за значението на думата (името) Тръмбеш:

TRM — корен (TRM на какъв език е?!)
TARRAMA — вадя зъб (А това на гагаузки ли е или нещо от арабистиката?)
TARAM — старобългарска дума — счупен зъб (зъбер) (Нерде счупен зъб, нерде зъбер.)
БЕШ — турска дума, но възможно (?!) и древнобългарска,4 която означава ПЕТ. (Също толкова „възможно“ е БЕШ да се смята за вариант на БЕЧ (Виена) и тогава, по логиката на изброеното дотук, TRM-БЕЧ би означавало „кореняк виенчани“ или „виенчани със счупени зъби“.)
TRAM-БЕШ — би трябвало да означава пет счупени зъба или пет съборени зъбера на крепост. (Само дето около Полски Тръмбеш няма планини и планински зъбери. Затова и се казва… Полски. А умозрението за петте зъбера на крепостта са много неубедителни, тъй като има още поне две селища в България с името Тръмбеш и е много съмнително, че и на тамошните крепости са им трошили точно по пет зъба.)

А сега сериозно и по същество…

Всъщност името Тръмбеш, носено от няколко родни населени места, не представлява никаква загадка. Думите ТРЪМБЯ и ТРЪМБЕШ са славянски, което едва ли ще бъде изненада за тези, които знаят към коя група принадлежи официалният език в България. Не е нито тюркски (гагаузки), нито семитски (арабски) — уточнение за „що-годе образованите“.

Глаголът ТРЪМБЯ означава „подготвям земеделска земя“, било чрез плевене, разчистване на тръни или утъпкване. Съответно съществителното ТРЪМБЕШ не означава нищо друго, а процесът и/или земята, която вече е била подготвена или тепърва ще се подготвя. Оттам и съвременната дума ТРАМБОВАМ („набивам крак“, „стъпквам“, „бъхтя се“). Според мен тук имаме и етимологична връзка с ТРÈБЯ (в смисъла на „разчиствам“) и РАЗТРЕБВАМ.

Казано инак, селищата Тръмбеш са нещо като адаши на Плевен, ако приемем, че името на последния идва от „плевене“ (разчистване на плевели и трънаци), а не от „плевня“.

Ляво: Тук няма изненада. Само от това, че паметникът в центъра на един провинциален град е бетонен, подсказва, че някъде върху него ще намерим и годината 1944.5

Дясно: Вече щяхме да си тръгваме от града на Петте счупени зъба, когато мернахме тази черква. На живо изглежда по-добре, като най-симпатични са червеникавите тухли на камбанарията. Но за снимката сградата беше обърнала гръб на слънцето (четете също символиката в образа), някак сивееше и изгуби 90% от своята фотогеничност.

„Вярвай в Бога, обичай България!“ — този антихристиянски призив се мъдреше на една обява за набиране на седмокласници за ортодоксално средно образование с редица социални придобивки. Доколкото се ориентирах от листовката, лепната на черквата, единственото изискване към малолетните е да имат музикален слух.6

А ако се чудите защо определям призива като антихристиянски, нека цитирам нещо, казано от Христос и записано да се помни в Свещените книги:

Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед. (Матей, 22:37-38)

Който вярва в Бога, но обича България, не може да изпълни тази първа и най-голяма заповед, защото Господ иска „всичкото сърце“ и „всичката душа“ и „всичкия разум“; Той не се задоволява с трохите обич, които ортодоксите ще му подхвърлят, след като са дали обичта си на България.

Час-два по-късно антипатията ми към черноризците ме намери отново. Тогава с Goodman вече бяхме стигнали до

Преображенския манастир

Този манастир, наричан още Шишманов, се намира в Дервентския пролом на река Янтра, недалеч от Велико Търново.

Във вида, в който можем да го посетим днес, е от 19-и век. Първият на това място е бил поне с 6 века по-стар, но е бил напълно разграбен и унищожен след превземането на Търново от малоазийските завоеватели.

Обстоятелството, че манастирът не е средновековен, а сравнително нов, за мен обяснява защо силно наподобява турски конак.

Ляво: Паметник, издигнат през 1970-те години от раболепни нашенци в знак на любов към Руския червен кръст и акад. Н. И. Пирогов, който е посетил това място през Руско-турската война. Да, просто го е посетил и си е отишъл. Не е направил нищо съществено, но този паметник на безсмислието е първото, което ви посреща, като се качите до манастира.

Дясно: А надписът на тази чешма е първото, което виждате, след като прекрачите свода и навлезете в „светата обител“. Струва ми се, че е излишно да обяснявам символиката в това, че водата там не ставала (не била годна) за пиене. Или става за пиене, но трябва да си я купим, както купуваме свещи? Но във всеки случай текстът е многозначителен и покъртителен.

Стенописите на Захарий Зограф са едно от хубавите неща на това място. В тях има нещо човеколюбиво и успокояващо, въпреки че се мяркат и злокобни сцени.

Ляво: Това може би е любимото ми изображение от стенописите. Вероятно щях да подскачам от радост, ако цветята на кръста бяха рози. Но и така розенкройцерската идея не се губи.

Дясно: Камбанарията с часовника ни примамваше мълчаливо с обещанието да ни разкрие някакви тайни.

За щастие, никой не се навърташе наоколо и никой не ни спря, когато намерихме тези стълби и почнахме изкачването нагоре по кулата.

По-нагоре стълбището не е каменно, а дъсчено. През всяко прозорче се разкриват красиви гледки.

Когато стигнахме върха с камбаните, веднага разкрихме тайната на това място.

Щом погледнете на юг, през процепа в планината насреща се вижда старопрестолният град. Можете да наблюдавате пътищата и далече на север. И двамата с Goodman се досетихме, че мястото, на което манастирът е бил построен, не е случайно. Чрез светлинни (огнени) или димни сигнали монасите са могли отрано да предупреждават Търново за прииждащи опасности.7

Манастирът е действащ и досега. Като цяло е добре поддържан и подреден…

…въпреки че на места мяза на натруфена къща за гости в битов стил.

Има и напълно запуснати постройки, лека-полека превземани от растителността.

Тези пустеещи стари жилищни части изглеждат по-скромни, отколкото онези на горните снимки. Това може би е едно от обясненията, че са били изоставени. Официалната причина обаче е, че преди години върху тях паднали скали от платото и станали опасни за обитаване.

Заснето с нетърпение на изхода към светлината.

Към втора част (Никополистро и Овеч) »

Предишни странствания: 1) Храм-кладенецът до с. Гърло; 2) Пантеонът до с. Гургулят; 3) Никопол, Белене, Свищов; 4) Пордим, Летница, Крушуна, Чавдарци, Деветаки; 5) Дойренци, Ловеч, крепост „Хисаря“ и концлагер „Слънчев бряг“


 
Бележки:

  1. Павликени е същото като павликяни, както ортодоксите са наричали в средновековието едни от любимите ми „еретици“. [^]
  2. Димитър Димитров, „Строители на Полски Тръмбеш“, 2010, ISBN 978-954-736-213-0 [^]
  3. Коментарите в оранжево са мои, а цитатът е от „Строители на Полски Тръмбеш“, стр. 6 — бел. И.С. [^]
  4. Когато някой си няма хабер от произхода на дадена дума, най-удобното решение е да я свърже с измислените прабългари и техния още по-въображаем език. Понеже този език е имагинерен до немай-къде, всеки може да пише каквото си ще, без да рискува, че ще бъде убедително оборен или осмян. [^]
  5. Епохата на социалистическото бетонно и панелно строителство е безпогрешно разпознаваема. [^]
  6. Вероятно от най-музикалните хлапета се очаква да бъдат бъдещите свиркаджии по манастирите. [^]
  7. Не сме сигурни, че са го правили, но, ако са искали, биха могли. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

16 коментара за "Къмто Одесос (1): Градът на счупените зъби и Безводният манастир"

  1. Петьо  24.07.2017 г. | 20:52 ч.

    И що тъй без да се обадите?

    Има хубав пряк път до Полски Тръмбеш, който се отбива от пътя Плевен-Бяла доста преди Т-образното кръстовище.
    А за Варна наистина е по-бързо през Бяла и Попово (и след Дралфа през Търговище, че пътят през Лозница още не е оправен). Този път е и много живописен, особено до Попово, като е и доста по-спокоен.

    Това го пиша, ако на някой му се отвори път по тия места, вие така или иначе вече сте минали от другаде.

    Чакаме продължението! 🙂

  2. Стопанина  24.07.2017 г. | 21:17 ч.

    И що тъй без да се обадите?

    Петьо, не се сърди. Пристигнахме доста късно във Варна, както ще се разбере от следващата част на пътеписа. Със Станислав много се запиляхме и май скъсахме нервите на Светльо да ни чака. Но видяхме интересни места. Стигнахме малко преди мръкване и нямаше време дори да отскочим до Аладжа манастир, въпреки че беше в програмата.

    На следващия ден беше голямо бързане – един за море, друг да лови влак обратно за Плевен.

    Ще се гледаме тая седмица…

  3. Веселин Минчев  24.07.2017 г. | 21:29 ч.

    Значи още е роднина и с махала Тормаковци на село Плана. Там преселници от Чуйпетлово са мачкали с тор бодливи горски растения за да разчистят място за пасища. Днес поради липса на животновъдство, пълзящите листа си връщат територията. Научено от местни хора там.

  4. Gergana  25.07.2017 г. | 07:09 ч.

    Българска карта на диалекти за ползващите (срам, чужда платформа) Pinterest.

    Ако някой има по-добра стъпенка, да я сподели. За мен ценното са споделените спомени, не само че са български, а че са изживяни по нашенски.

  5. Петьо  25.07.2017 г. | 12:55 ч.

    Гери, връзката не се отваря, а на сайта на института не виждам такава препратка. При теб отваря ли се?

  6. Gergana  25.07.2017 г. | 15:07 ч.

    Май трябва акаунт в Пинтерест, Петьо.
    Сега съм на работа, като се върна ще видя дали има някакъв нормален достъп до картата. В момента и на мен не ми се отваря както трябва, а иначе е интересна.

  7. Стопанина  25.07.2017 г. | 19:52 ч.

    Никъде не пише, че ни трябва акаунт в Пинтерест, но е вероятно да е така. А може да е нужен и някакъв плъгин, който също е забравен да бъде упоменат.

    Във всеки случай картата не работи и при мен, въпреки че се зарежда списък с медийното ѝ отразяване:

    http://ibl.bas.bg/interaktivna-dialektna-karta-na-balgarskiya-ezik/

  8. Gergana  26.07.2017 г. | 00:46 ч.

    Да, картата е смъкната от сървъра им или са забравили да подновят информацията на страницата си с новото местоположение на картата. Разглеждах я през май и тогава нямах проблеми. Писах им по въпроса и ще чакам да ми отговорят. Дано липсата на картата да е временна.

    Писменият документ от 15 страници в .pdf формат, който придружава картата, все още е налице:

  9. Петьо  26.07.2017 г. | 11:47 ч.

    Интересно четиво! Дано се намери и картата.

    Щеше да е много интересно, ако бяха включили и българските говори в Румъния (извън Северна Добруджа), които и досега се срещат в някои села на север от Дунава и дори в Карпатите.

    А вие как разбирате твърдението на авторките, че българският бил „единственият славянски балкански език в света”? Аз го разбирам като сърбохърватският да не е славянски и/или балкански език; или като да е краен западен диалект на българския.

  10. Стопанина  26.07.2017 г. | 13:18 ч.

    А вие как разбирате твърдението на авторките, че българският бил „единственият славянски балкански език в света”?

    Всичко е толкова шантаво написано с абстрактни термини като „балкански“, че практически всеки може да чете и разбира каквото си иска. Абсолютно основателно е питането: какво правим със сърбо-хърватския език и защо той не е „балкански“?

    Според мен в целия параграф по недопустимо неграмотен* (граматически объркващ) начин казват, че българският е трако-славянски език. Повтарят мисълта и на акад. Цани Гинчев, че книжовният език от IX век се е „утракил“, ако изобщо говоримият сред народа някога е бил като книжовния.

    Като цяло този труд ми се струва изостанал. Отдавна вече има свободомислещи и добре пишещи лингвисти, които до по-смело и също с карти показват, че границите на българските диалекти покриват 1:1 землищата на съответните трак. племена.
    ––
    * Върхът на неграмотността е в последното изречение за „тази характеристика“, като не става ясно за коя характеристика става дума. За капак, сякаш по правило, тези, които пишат зле, се чувстват длъжни да пишат и в страдателен залог, та хептен да не се разбира: кой на кого е сват…

  11. Стопанина  26.07.2017 г. | 13:36 ч.

    Добавка: Зачетох малко и от изложението. Впечатлен съм, че са си позволили да определят някои български диалекти като автохтонни на Балканите.

    Определено мисълта им с това прилагателно става по-ясна, в сравнение с нищо не значещия и озадачаващ термин „балкански“, използван в увода.

  12. Gergana  26.07.2017 г. | 16:20 ч.

    Получих отговор относно картата:

    Уважаема госпожо Мълчанова,

    Много Ви благодаря за интереса към Картата на българските диалекти. Имаше технически проблем, който вече е отстранен, и достъпът до Картата е възстановен. Поздрави, С. Коева

  13. Петьо  26.07.2017 г. | 21:00 ч.

    Чудесно, Гери! благодаря за намесата, сега се вижда!

  14. Красимира  26.07.2017 г. | 22:36 ч.

    Само да добавя това, което знам относно случката с падналата скала , която отнася част от жилищата на монасите. Загинали няма, понеже всички в този момент за били на молитвена служба в църквата, построена от Уста Колю Фичето. Чудно е, че храмът с монасите в него не е пострадал. А скалата от тогава си стои на същото място и до днес.

  15. Gergana  27.07.2017 г. | 02:19 ч.

    Чудесно, Гери! благодаря за намесата, сега се вижда!

    Слушам ги , слушам ги и толкова ми напомнят за разказите на моята родна баба (родена 1908 г.) – безискусни,накъсани, наситени със спомен, който не бихме и мечтали да си създадем днес, и толкова изпълнени с Аз, без да е осъзнатият Аз, но и без да е бесният Аз (Его), просто едно „така беше, знам, глупави сме били“, което те подтиква да ги прегърнеш, дори посмъртно, и да си пожелаеш още такива родственици. Забелязвате ли с какво удоволствие се смеят, даже когато няма нито битов, нито външно наложен „учен“ повод за това? Смях, радост от общението с други, ама не защото родът им е прославен, а защото въобще е бил? Това е общочовешка черта.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.