Антропософската представа за Луцифер (5)

„Всяко философстване е инспирация на Луцифер“

Продължава от първа, втора, трета и четвърта част »

Когато говорите от гледната точка на ясновиждащото съзнание, думите „тук има едно временно същество“ или „тук е едно вечно същество“ нямат смисъл. Това, което лежи в основата на битието — моментът и вечността, — е винаги и навсякъде. Въпросът не може да се постави другояче освен: как става така, че вечността веднъж изглежда като миг, изглежда временна, определено същество в света заема образа на временното? Това не идва от никъде другаде, освен от това, че нашето сетивно битие навсякъде, където се проявява, същевременно е проникнато от луциферическите сили. И доколкото се проявява луциферическата същност, дотолкова вечността е превърната в нещо временно. Същество, което се появява някъде във времето, е дотолкова вечно същество, доколкото има способността да се освободи от луциферическото влияние (битие) и е също толкова временно същество, доколкото е подчинено на луциферическото съществуване.1

* * *

В окултните школи и мистерии винаги е било разбирано, че средният човек — човекът, който носи сърцето (ритмичната система с кръвообращението) — се отнася към Слънцето, а главовият човек (нервно-сетивната система с мозъка) се отнася или към цялото звездно небе, или предимно към Луната. Долният човек (веществообмяна-крайници) е тази област от цялата човешка природа, която е дадена чрез горните богове на царството на Луцифер. Както нещата при горния човек са свързани с Луната, при средния човек — със Слънцето, така и образът, който застава насреща ни, когато при посвещението прекрачим прага на духовния свят, е свързан с въздействията на Венера — звездата, която астрономите днес наричат Венера. Венера е царството на Луцифер. Първоначално чрез посвещението узнаваме, че долният човек е тази област от цялата човешка натура, причислена чрез горните богове към царството на Луцифер.2

* * *

Силите, които получават символично-физически израз чрез това, че идват към нас като светлина на Венера, зорницата или вечерницата, тези физически лъчи на Венера, изпращани в космическото пространство, са символично-физическото въздействие на Луцифер върху хората. Луцифер не се ограничава да въздейства само на долния човек. Там той би въздействал само когато Венера блести с цялата си повърхност, както е при пълнолунието с Луната.

Луната и Венера

Знаете, че Венера има също такива фази, както Луната, че има изпълваща се, пълна и намаляваща Венера. Четвъртините действат върху гръдния човек също както четвъртините на Луната. Венера, която действа духовно, въздейства обаче на човека-глава, така че може да се вземе за израз на това, което по отношение на човека са духовни въздействия на небето във взаимното действие на Слънцето, Луната и Венера — израз на това, което е във човешкия дух.3

* * *

Луцифер има една правомерна, лежаща изцяло в смисъла на всеобщия миров порядък задача — да откъсне в известен смисъл човека и всичко душевно в света от обикновения живот и от пълното потъване в сетивно-физическото. Поради това, че има луциферически сили, човекът е в състояние да не остане с мисленето си обвързан само с портретното подражаване на физическо-сетивния свят. Той може да се издигне над него в свободното мислене. Това например го прави в своето философстване. От тази гледна точка всяко философстване е инспирация на Луцифер.4

* * *

В средата на физическо-сетивния живот има известно количество от силата, която се развива не въз основа на тялото, а се добавя от свръхсетивния свят по обиколните пътища чрез волята на човека В тази жизнена епоха душата развива силно подсъзнателна, но инстинктивно издигаща се в съзнанието склонност към единение с физическата телесна организация. Душата се стреми в известен смисъл чрез силите на собствената си същност да се отвърне от духовния свят, в който е живяла преди слизането си в сетивното битие. Насреща на този стремеж действа друга сила, която по произход не е сродна със силите на човешката душа, но достига до влияние върху душата в развитието на света. Тази сила не действа в човека само през средата на живота, а през целия му живот. В средата на живота му тя се проявява особено чрез това, че възпрепятства изолирането му от духовния свят.

Тя обаче също и общо взето се проявява в душевната нагласа в човешките склонности, които могат да се означат като неправомерно високомерие. Тя действа, когато човекът се смята за по-високо издигнат от степента, която отговаря на зрелостта на развитието му. Тя се проявява, също и когато човекът се чувства подтикнат към действие, което например противоречи в морално отношение на същността му като човек. Може да изглежда невероятно, че сила, която спира човека да се отвърне от духовния свят, също може да бъде извор на заблуда и отклонение от доброто. Но свръхсетивното познание показва също както и сетивното, че в мировото развитие има сили, чието действие, от една страна, е необходимо и благодатно, от друга обаче, може да се обърне в своята противоположност.5

* * *

По отношение на сетивния свят човешката душа може да разгърне свободната воля и да я направи съставна част от собствената си същност, като е задържана в духовната сфера чрез луциферическите сили, също и докато пребивава в този свят с една част от съществото си. Същата сила, която в средата на живота опазва човека от сливането с телесната му организация, изгражда също и свободната му воля. Чрез нея животът му се издига нагоре извън природните взаимовръзки, в които той се намира чрез телесната си организация.6

* * *

В древните религии виждаме, че Луцифер не винаги е бил носител на разрухата. В древните индийски религии мъдреците, водачите, тези, които осветляват хората с духа, се наричат змии. Така е в много религии.7


Бележки:

  1. Събр. съч. 138, За същността на посвещението. За вечността и мигновението. За светлината на духа и мрака на живота, Мюнхен (1912), стр. 96, немско издание 1986 г. []
  2. Събр. съч. 137, За същността на посвещението. За вечността и мигновението. За светлината на духа и мрака на живота, Мюнхен (1912), стр. 165сл., немско издание 1973 г. []
  3. Събр. съч. 137, За същността на посвещението. За вечността и мигновението. За светлината на духа и мрака на живота, Мюнхен (1912), стр. 167сл., немско издание 1973 г. []
  4. Събр. съч. 147, Тайните на прага, Мюнхен 1913, стр. 37сл., немско издание 1969 г. []
  5. Събр. съч. 35, Философия и антропософия (1904–1923), стр. 415сл., немско издание 1965 г. []
  6. Събр. съч. 35, Философия и антропософия (1904–1923), стр. 419, немско издание 1965 г. []
  7. Събр. съч. 54, Загадките на света и антропософията, Берлин (1905–1906), стр. 310, немско издание 1966 г. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.