Антропософската представа за Луцифер (4)

„Луцифер довежда човека всъщност само до въздействието на онези сили, които са сродни с вятъра и водните сили.“

Продължава от първа, втора и трета част »

Навсякъде, където човекът създава нещо в живота на представите си, чувствата и душевния живот, което не е грубо свързано със сетивния свят, а се издига над него, там е Луцифер, силата, която го изтръгва от сетивния свят. Историята на развитието на философията, например, е непрекъснато сочене към инспирацията на Луцифер. Защото всяко творчество, издигащо се над сетивния свят, се дължи на правомерните сили и дела на Луцифер.

Но Луцифер може да надхвърли своята област. Всичко, което е душевно-чувствено във физическо-сетивния свят, е под властта на Луцифер. Той има тенденцията да откъсне това душевно-чувствено от физическо-сетивния свят, да го одухотвори и на един особен, може да се каже, изолиран остров в духовното битие да си създаде луциферическо царство с всичко, което може да докопа, да отмъкне като душевно-чувствено от сетивния свят.1

* * *

Как Луцифер може да дойде до човека, можем да си създадем представа чрез примера за любовта. Любовта, където причината за любовта не лежи в обичащия, а в обичаното същество, е формата на любов в сетивния свят, която е абсолютно лишена от всякакво луциферическо влияние. Но когато наблюдавате човешкия свят, бързо можете да видите, че и един друг вид любов се разгръща в човешкия живот, онази любов, където човек обича, понеже сам има известни потребности, които се задоволяват. Той се чувства радостен, възхитен, когато може да обича едно или друго същество. Човек тогава обича заради себе си, обича понеже е така или иначе устроен, а тази особена нагласа се чувства удовлетворена чрез това, че обича друго същество.

Тази любов, която би могла да се нарече егоистична любов, също трябва да съществува. Тя не бива да липсва сред човечеството. Защото всичко, което можем да обичаме в духовния свят, духовните факти, всичко това, което може да се прояви чрез любовта като копнеж, като стремеж към духовния свят, да се разберат съществата на духовния свят, да се опознае духовния свят, произлиза естествено също от сетивната любов към духовния свят. Но тази любов към духовното, тя трябва, подчертавам трябва, да се прояви по необходимост заради нас. Ние сме същества, чиито корени са в духовния свят. Наше задължение е да се усъвършенстваме колкото се може повече.2

* * *

Но Луцифер има тенденцията да смесва тези два свята. Навсякъде в човешката любов, където във физическо-сетивния свят човекът обича с егоистична обич заради самия себе си, това се случва заради това, защото Луцифер иска да направи сетивната любов подобна на духовната. Тогава той може да я изтръгне от сетивния свят и да я въвлече в своето особено царство. Луцифер намира най-добрите новобранци за своето царство при хората, които вярват, че за здравето на собствената личност е необходимо да упражняват известни (практически) форми на любовния живот. Луцифер проявява навсякъде стремежа да изтръгне душевно-чувственото от сетивното, да го направи самостоятелно и да го проникне с егоизъм и самостоятелност.3

* * *

Луцифер е направил, така да се каже, невидима една част от стоящия зад човека духовен свят. Понеже след като се появяват собствените страсти, инстинкти и пориви в човешкото астрално тяло, те помрачават и скриват стоящите зад човека, иначе винаги видими духовни същества на света, от който човекът е произлязъл. Поради това, онези велики оракули, прастарите атлантически посветени, са се подготвяли именно за това, да виждат онази част от духовния свят, която е скрита чрез влиянието на Луцифер.

Рояците същества на Луцифер са били видими за атлантските хора, които в тяхното смътно залязващо ясновидско съзнание — в състояние на сън и в междинните състояния между спане и будност — са могли да се вживеят в по-висшия духовен свят. Когато една част от света на светлината става достъпна за тези хора, става видима също и една част от противоположния на светлината свят. Колкото възхитителни и великолепни да са изглеждали възвишените образи на света на светлината в своите астрални цветове, толкова ужасни и страшни са изглеждали образите, принадлежащи на противоположния, изкушаващ свят.4

* * *

Поради това, че през лемурийската епоха Луцифер е въздействал върху хората, при човека е било увредено влиянието, което е имал през атлантската епоха, когато е можел да въздейства върху въздушните и водните сили.5

* * *

Луцифер довежда човека всъщност само до въздействието на онези сили, които са сродни с вятъра и водните сили.6

* * *

Трябва да си изградите представата какво означава, когато в заобикалящата човека природа се прояви не само това, което изглежда като природа и природен закон за трезвото днешно съзнание, а също и грандиозната красота, т.е. прекрасният блясък в мощните картинни откровения на духовните същества, които пресрещат човека от всеки извор, всеки облак, от всичко. Към края на 2-то хилядолетие преди Христа не е било както през по-древните времена, когато всичко това също е било тук, но е било по-естествено.

В това време човекът е трябвало не само да приема тази милост, но и да направи нещо, самият той да вземе участие. Не е трябвало да го прави по начина, по който търсим по-висше духовно развитие днес с будно съзнание, но той е можел — това е било твърде съмнително можене — дори да изпитва силен копнеж по духовността, разкриваща се в природата, той е можел да възпламени желанията си, страстите и поривите, и тогава духовното в природата му се е явявало по определен начин. И в това възпламеняване на поривите, на страстите е лежала силна луциферическа способност. Оттам и светът на тогавашната култура и цивилизация е бил силно луциферически заразен.7

Към пета част »


Бележки:

  1. Събр. съч. 147, Тайните на прага, Мюнхен 1913, стр. 37сл., немско издание 1969 г. []
  2. Събр. съч. 147, Тайните на прага, Мюнхен 1913, стр. 38сл., немско издание 1969 г. []
  3. Събр. съч. 147, Тайните на прага, Мюнхен 1913, стр. 40сл., немско издание 1969 г. []
  4. Събр. съч. 107, Човекът от гледна точка на духовната наука, Берлин (1908–1909), стр. 166сл., немско издание 1973 г. []
  5. Събр. съч. 107 Човекът от гледна точка на духовната наука, Берлин (1908–1909), стр. 169, немско издание 1973 г. []
  6. Събр. съч. 107, Човекът от гледна точка на духовната наука, Берлин (1908–1909), стр. 172, немско издание 1973 г. []
  7. Събр. съч. 202, За връзките между духовността на света и физичността на човека. За търсенето на новата Изис – божествената София, Берн, Дорнах (1920), стр. 47сл., немско издание 1980 г. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Един коментар за "Антропософската представа за Луцифер (4)"

  1. Gergana  13.07.2017 г. | 01:06 ч.

    Благодаря ти, Нели!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.