Учителя за отношенията в Братството (18)

„Хора, в идеите и чувствата на които има известна близост, на каквито и разстояния да се намират помежду си, са близко едни до други, защото имат някаква връзка. “

Предходни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 , 8, 9, 10, 11 , 12, 13, 14, 15, 16 и 17 »

Като дойдохме тук, на Изгрева, поляната беше свободна, всички можеха да минат откъдето искат, да отидат за вода. После туриха телове, прегради, и сега не можеш да минеш направо. Трябва да търсиш уличка, откъдето да минеш. Някой път можеш да се закачиш за тела, да си скъсаш дрехата. Първоначално навсякъде беше свободно, по поляната можеше да се минава свободно, а сега има препятствия. Защо турихте тези прегради?1

* * *

Гледам тук, на Изгрева, турили бодливи телове с по 300 метра места. От Новото учение са тия с бодливите огради, с по триста метра за праведните на Изгрева! Първоначално казват, да имало за всички братя по 300 метра да си купят, че иначе 10-15 декара де ще съберат всички братя. Според мене това не е в Божествения Път — че в мозъка между една клетка и друга има голямо разстояние! А какво е разстоянието между Слънцето и планетите? Между Меркурий и Слънцето, между Венера и Слънцето, между Земята и Слънцето има милиони километри. Братята и сестрите трябва да бъдат на милиони метра разстояние, за да живеят добре. А вие ще ги турите по на триста метра, за да има места за всички братя! Туй място не събира всички братя.

Пък после ходеха да проповядват, да дойдат всички да живеят тук, на Изгрева. Сестрите казват: «Елате да видите, как живеят на Изгрева.» Как живеят? — Както другите. Отличавате се по едно, че носите големи пръстени със скъпоценни камъни; с гирлянди, с венци, с фракове ходите, велики идеи имате у вас, че сте Синове Божии, избраници, че сте в една окултна школа и ще поправите света. Всичко туй се бърка във вашите умове.

Пък и ходите да разправяте, че дошъл един Учител, от Господа пратен. Че съм изпратен от Господа, това е моя работа, то не е ваша работа дали съм изпратен или не, не е ваша работа. Ваша работа е дали вие ще изпълните туй, което казвам или не. Аз не съм срещнал нито един от вас, който е готов на това. Аз съм опитвал, опитвал, и съм намерил само един човек, който изпълнява, и това съм аз — каквото кажа, изпълнявам го. Но нито един ученик не е изпълнил това, каквото съм казал.2

* * *

Стойте на известно разстояние един от друг. Много надалече да сте е лошо, но и много наблизо да сте, пак е лошо. Ако един предмет е много надалече, не можеш да го видиш ясно, но и ако е много наблизо, пак не можеш да го видиш ясно.3

* * *

Разумният човек трябва да мирише розата и карамфила отдалеч. Има закони, които определят на какво разстояние човек трябва да стои от цветята, както и разстоянието, на което трябва да стои човек от човека. Хората не трябва да се приближават много един до друг. Физическата близост винаги произвежда известна дисхармония, известни недоразумения между хората. Близостта е качество на човешкото сърце и на човешкия ум. Тя е духовно качество. Хора, в идеите и чувствата на които има известна близост, на каквито и разстояния да се намират помежду си, са близко едни до други, защото имат някаква връзка.4

* * *

Когато дойдете до някой човек, вие не знаете как да се държите, не спазвате правилата: не трябва да се приближавате много до другите. Вие обикновено се приближавате много повече, отколкото трябва — някои хора толкова се приближават, че като говорят, плюнката им изкача от устата и ви опръскват. Стойте на половин метър един от друг — вие прекалено се приближавате! За да бъде вашето състояние естествено, между вас трябва да има разстояние. Иначе вие се поставяте в неестествено положение и вследствие на това възникват недоразумения.

И в театъра, и навсякъде, този закон не се спазва. За да бъде всеки свободен, между вас трябва да има поне половин метър разстояние. Но в бъдеще и това ще стане — като се дава представление, ще си бъдете вкъщи, ще си турите слушалки и ще гледате по телевизията как се играе. Никой съсед няма да се обръща и да ви смущава. Но това ще стане в далечно бъдеще.5

* * *

Казвам: Скъсай това въже! Казва: «Не мога да го скъсам.» Аз ще ти покажа как се къса това въже. «Не може, човек трябва да е глупав — как ще се скъса това въже?» Аз взимам игла и късам от въжето конец по конец. Казва: «И аз мога да го направя.» Че аз ти казвам как се къса!

Започнете да късате нишка след нишка! Като ви казвам да поправите себе си, не ви казвам да скъсате въжето. Започнете да мислите, за да видите ония нишки, които са станали причина да се заробите в света!6

* * *

Казвате: «И нашият Учител е добър и свят човек.» Ако аз съм такъв, какъвто вие ме мислите, тежко ми! Ще кажете, че много неща съм направил за вас. Вие не знаете какво съм направил; не знаете какви са задълженията на Учителя. Вие искате да ви кажа какво съм направил досега. И да ви кажа, няма да разберете.

Аз ви говоря за Божественото Начало, на което трябва да се основавате и с което трябва да направите вътрешна връзка. Много неща съм ви казал, но не съм срещнал нито един българин, който да е изпълнил нещата, както съм ги казал. Той всякога ще внесе нещо от себе си. В това отношение българинът е новатор.7

* * *

Ако българите разберат кои сте вие тук, на Изгрева, и че тук е Великият Учител на Бялото Братство, ще дойдат, за да ви гледат така, както трябва. Ще ви претеглят и оценят, без да им мигне окото. Ако българите разберат кои сте вие тук, на Изгрева, и че нищо не сте приложили от моето учение, тогава със сила ще ви изметат оттук. Ще ви натирят по света. И вие ще се загубите из света. Ако българите проумеят това, кои сте вие, едно е сигурно, че с камъни ще ви пребият, защото сте пропуснали условията да приложите това учение и сте взели мястото на други, които биха дошли на ваше място и щяха сами да приложат това учение.8

* * *

Понякога аз се срамувам от вас, а някога се срамувам от себе си, че съм учител на такива ученици. Казвам си: Ако знаех, че са такива неспособни, кракът ми не би стъпил тука. След като съм ви учил 20-30 години и нищо не сте научили, какво сте възприели вие, какво съм придобил аз? Занимавате се с въпроси, с които не трябва да се занимавате: откъде е дошъл Учителят, каква е неговата задача и т.н.

Вие човъркате тези въпроси, както когато някои се интересуват защо някоя мома е толкова красива. Откъде съм дошъл? Идвам от един извор, а щом имате отношение към него, не трябва да го мътите. Аз съм важен за вас дотолкова, доколкото мога да услужа на вашите интереси. А от това какво може да излезе? Това не е ли учението на света?9

* * *

Онзи, който не може да обича, който не може да учи и който не може да обича Истината, той не може да бъде мой ученик, нито може да бъде окултен ученик, нито може да влезе в Царството Божие, нито пък от него може човек да стане. Това го подписвам с двете си ръце.10

Към деветнадесета част »


Бележки:

  1. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 96 сл. []
  2. НЕ ОГРАНИЧАВАЙ БОЖЕСТВЕНОТО, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. XVI (1936-37), т. 2, Берлин 1995, с. 143 []
  3. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1982-1983, 1 ХI 1982 []
  4. МНОЗИНА КАЗВАХА, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 1, София 1933, с. 132 []
  5. ЧЕТИРИТЕ ТОЧКИ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. XVI (1936-37), т. 2, Берлин 1995, с. 531/532 []
  6. НЕ ОГРАНИЧАВАЙ БОЖЕСТВЕНОТО, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. XVI (1936-37), т. 2, Берлин 1995, с. 146 сл. []
  7. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. []
  8. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 280 []
  9. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 63 []
  10. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 133 сл. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата и в Хумболтовия университет. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са “Голяма история на християнското изкуство в България” и “Културна история на България”, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Професор, преподава в Берлинския и Лайпцигския университети. Главен консултант е за Балканското изкуство в Енциклопедията за средновековно изкуство в Рим в периода 1984 – 1995 г.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.