Фоторепортаж: Пордим, Летница, Крушуна, Чавдарци, Деветаки

Из пътешествията на Стопанина и Goodman

Продължава от първа част »

Пътешествието през втория ден беше с крайна дестинация Ловеч. Този град, както и всички места, през които щяхме да минем, ми бяха съвършено непознати. На Goodman — също. В някои от селищата и местностите се застоявахме само по десетина минути, но те все пак успяха да оставят трайни впечатления. Имаше и какво да се снима.

Рано сутринта на събота, 8 юли, минахме през

Пордим

Ляво: Монумент, издържан в „духа“ на комунистическия авангардизъм. Забелязва се закономерността, че изтъкнатите творци на „носталгичните времена“ са имали странен фетиш към жени и деца, затворени между бетонни стени или направо зазидани в тях.1 В тази връзка вижте и коментарите ми за тъй наречения Пантеон край Гургулят.

Дясно: Старата черква привлече вниманието ни с каменния си купол, от който никнат растения. Едва ли зеленината по покрива е влизала в архитектурния план. По-скоро природата ни показва, че не търпи празни пространства. И една цепнатина да има в камъка, от нея ще изникне цвете. Гледката разкрива символично и че Христос не е в каменните църкви, които са чиста проба затвори, а извън и над тях — в етерния свят, представен именно от растителността.

Следващата ни спирка беше

Летница

Името на селището ми беше натрапчиво познато. Но не можех да си спомня къде съм го чувал, докато не се разкри билбордът от горната снимка. Ами да, разбира се… Летнишкото тракийско съкровище, което за мен винаги е било най-красивото.

То е и най-издаващото определени исторически истини. Особено ако имате очи да видите, че гетските конници, изобразени на сребърно-златните произведения на изкуството, носят същите доспехи и снаряжение, каквото и по-късните „прабългари“.

Крушуна / Маарата

Край село Крушуна се намира парк „Маарата“.2 Деветашкото плато изобилства от пещери. Много ми се искаше да отидем до мистичната „Стълбица“ или поне до „Гарваница“, но и двете сега били недостъпни заради опасни свлачища.

За начало трябваше да се задоволим с двете пещери, намиращи се по първата екопътека в парка. Горната и долната снимка са на една от тях. Докато я оглеждахме отвън и отвътре, двамата с Goodman обърнахме внимание на това, дали наистина има следи, че древни хора са издълбавали и оформяли помещенията, докато материята е била още рядка.

Действително имаше следи, че „неандерталците“ са оформяли скалите. Поне за мен беше очевидно: правили са си спални помещения — отделни за възрастни, отделни за деца. Не беше трудно да се досетим и къде е било огнището, не много далеч от реката, извираща от дълбините на планината.

От втората пещера в „Маарата“ извира реката, образуваща прочутите Крушунски водопади. По тази причина дупката, която продължава стотици метри навътре и е достъпна само за спелеолози, носи името „Водопада“. Водата има интересен синкав оттенък, а ниската ѝ температура се усеща отдалече.

Наблизо е тази дървена беседка, която е така нашарена с надписи, че вече няма място, на което да допишете мъдри слова. Интересното е, че драсканиците придаваха неповторим характер на мястото и не действаха отблъскващо.

Краят на едната екопътека свършва при т. нар. Тайнствен водопад. Не зная защо са го нарекли така. Но ако постоите там само една минута, ще натрупате доста сетивни и свръхсетивни впечатления:

1. В един момент слънцето застава точно в най-горната част на водопада и създава впечатление, че водата извира от него!

2. От високото се спуска и прана, която действа неудържимо привличащо и ви се иска, ако не да се изкъпете под ледените води, поне да се приближите максимално близо до тях.

Най-магическото от всичко обаче може да се види дори от човек без усет към мистиката:

3. Водата в дясната половина на водопада се стича два-три пъти по-бавно от тази в лявата половина. Защо? — Мъховете по камъка забавят движението. Макар да има рационално обяснение, впечатлението, което оставя гледката, се запомня. А тези, които имат уши да слушат и очи да виждат, ще открият и окултен факт, разкрит ни от Природата.

Втората екопътека е дори по-живописна, тъй като тя води до самите Крушунски водопади.

Нито снимка, нито видео може да улови елементалните и висшите духове, които работят в това кътче от всемира. Никъде на друго място не съм виждал толкова концентрирани и различни оттенъци на любимия ми цвят аквамарин: във водата, по крилцата на пеперудите и водните кончета.

Чавдарци и Соратова дупка

Пътят ни мина през село Чавдарци. На центъра беше издигнат паметник на мужик с каскет, като безпогрешно се досетихме, че изобразява нечие партизанско величие.

До паметника беше тази рекламна кукичка за туристи и ние се хванахме на нея като последните наивници. Е, имаме си оправдание: Вижте колко впечатляващо изглежда пещера Чавдарска, осветена в жълто и синьо! Пък и колко имена си има още: Мандрата, Лъженската, Водната….

Решихме да я посетим. Защото изглеждаше красива — като Мория, царството на Толкиновите джуджета в пълния си разцвет. И защото нещо трябваше да запълни разочарованието ни, че не можем да идем до „Стълбицата“ заради свлачището…

Още по шосето към Чавдарската пещера, а след това и по черния път получихме достатъчно предупредителни знаци от Провидението, че се отклоняваме от Светлината и поемаме към мрака и ограниченията извън Божията воля. Обаче ние, надъхани за приключение, ослепяхме за тези знаци, оглушахме и за вътрешния си тревожен глас, докато стигнахме до това:

На снимката е преддверието, не самата пещера. Там са правени пристройки, за да може мястото да служи като мандра. А пък Мандрата се е превърнало и в едно от алтернативните имена на тази забележителност. И наистина, отдалече се носеше странно зловоние — комбинация между сяра, синьо сирене и вкисната суроватка.

Огромният отвор към дълбините на пещерата чернееше, което означаваше, че сините и жълти светлини са били включени само за рекламната снимка. Goodman взе челен фенер като онези на професионалните спелеолози и миньорите. Аз пък бях съвсем неподготвен и тръгнах към мрака само с джобно фенерче и една от онези запалки с мижава LED лампичка.

Направихме само две крачки в пещерата и се заковахме на място:

• беше по-студена, отколкото очаквахме;

• беше по-смрадлива, отколкото предполагаше вонята навън — моментално ми дойде мисъл за дяволските езера, от които се разнасял мирис на сяра;3

• беше по-мрачна и от самия мрак — светлината от външния свят се губеше на метър след входа, а светлините от фенерите ни не достигаха никакви стени.

Самата гледка, при която мракът обзема светлината, а не обратното, действа ужасяващо. Още по-зловещото беше, че щом очите ни свикнаха с тъмнината, видяхме нещо като привидения. Фенерите ни не бяха достатъчно силни да пробият чак до стени на пещерата, но осветяваха някакви изпарения, които се носеха вътре като облаци.

Сякаш по команда, и двамата се обърнахме на пета като войници и поехме обратно към светлината на белия свят. Вече бяхме на видело, а още не ме напускаше ужасът, че от чернилката зад гърба ми ще се протегнат нечии дълги ръце, за да ме завлекат в преизподнята. Сещате се, в „Мъглата“ по Стивън Кинг.

Така и така Чавдарската пещера си има доста имена, защо да не ѝ дадем още едно? Например антропософското: Соратова дупка!

Деветашка пещера

Изживяванията в Деветаки, както е наричана още Деветашката пещера, бяха значително по-приятни. Мястото се посещава от повече хора и има инфраструктура, макар и базова. Дори неподготвени туристи могат да оглеждат, без да причинят пакости на себе си и животните или растенията, обитаващи дупката.

Отворите на тавана осветяват пещерата с естествена слънчева светлина и я правят приказно красива.

Тази природна забележителност е домът на 15 вида прилепи, числеността на които възлиза до 40,000 екземпляра; 20 вида птици, от които лястовичките бяха най-активни по време на нашето посещение; 12 вида бозайници; разнообразни скалолюбиви растения; 35 вида пещерни безгръбначни животни — троглофили и троглобионти.

Някой титан на болшевишката мисъл е бил осенен от гениалната идея, че пещерата може да се използва като склад за горивата на армията. Съвременни неандерталци в периода от 1952 до 1990 г. са правели промени в кухините,4 като са наливали бетонни основи за огромни цистерни и са си издигнали цяла стена, сякаш да им служи за отбрана срещу други варвари.5

Ляво: Някои галерии са недостъпни за туристи, особено в сезоните, когато редките животни минават през ключови фази на своето развитие.

Дясно: Общата дължина на пещерата е внушителните 2,44 км, а обемът ѝ възлиза на прибл. 632,548 м³. Привходната зала е най-голямата в цяла ЮИ Европа.

Поглед от Великата армейска стена.

Трудно е да се определи дали тази почти съвършена арка е изваяна от древните неандерталци — атлантите, заселващи за пръв път Европа, или от съвременните, често бъркани със зелени човечета от Марс, поради краските на военните им униформи.

Към трета част »


Бележки:

  1. Възхвала на идеята, че човешката душа трябва да бъде интернирана в плътската мърша? []
  2. Името идва от турската дума за пещера. []
  3. Според народните поверия на европейците. []
  4. Готов съм да се обзаложа, че военните не са питали нито прилепите, нито учените, дали действията им ще повлияят неблаготворно на екосистемата. []
  5. Или срещу лястовичките и прилепите, от които ги е било страх?! []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми.
От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите.
Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.