Фоторепортаж: Никопол, Белене, Свищов

Из пътешествията на Стопанина и Goodman

Изминалия уикенд беше определен за пътешествие в Северна България. Аз — Стопанина, и Станислав Т. — Goodman, събрахме впечатления от няколко места. Общото между тях е, че никога не сме планирали да ги посетим. Не и специално като основна цел.

Но те бяха близо до мястото, на което имахме работа, затова им отделихме средно по час-два. Заснехме това-онова. И може би ще са ви интересни впечатленията ни.

Първата ни спирка беше

Никопол

Кликнете върху снимките, за да ги отворите в по-голям размер.

Раннохристиянски храм от 3-4 век. Съществуването му е озадачаващо, тъй като е „добре известно“, че траките не са били покръстени въпреки свидетелствата за противното; по Дунава не е имало компактни гръцки общности; а последният „римлянин“, който е минавал тъдява и действително е виждал Рим, вероятно е бил самият Траян.

Така че единственото възможно обяснение е, че трудолюбивите и всеотдайни на вярата ранновизантийци са строили черкви и в чужди земи от любов към самото съзидание и в ревностна служба на духовните йерархии. Историята и археологията е установила, че нищо читаво не е произлязло по нашите земи, ако не е било продуцирано или директно създадено от Хелада.1

  

Ляво: От надписа на този паметник се оказва, че не само американците честват Деня на независимостта си на 4-ти юли. Този ден е празник и за жителите на Никопол, понеже тогава Руската империя празнува „ВЗЯТIE“-то на града им. (Не търсете логиката.)

Дясно: За разлика от левия (румънския) бряг на Дунава, десният (българският) е значително по-висок и представлява естествена дига.2 Никопол е разположен „на катове“, което му придава особено очарование и разкрива множество панорамни гледки.

При посещението ни в града само циганите се къпеха в тази съмнително „ктиста“ река под римите на думтящо техно, идващо на талази от румънския бряг, впоследствие унаследено от латино ритми (меХиканска чалга).

Няколко километра пò на изток минахме покрай табела с приветствие:

„Добре дошли в Белене“

Ако Белене беше обикновен град, нямаше и да обърнете внимание на надписа. Ще си кажете: Това е просто клише, с което местните изразяват гостоприемност. Но Белене не е обикновен град. Самата дума „Белене“ се е превърнала в нарицателно за болшевишки концентрационен лагер. Или лагер на смъртта. Та в този контекст посрещането с „добре дошли в Белене“ звучи потискащо и дори като ехиден или злокобен намек.

 

Ляво: Паметник на папа Йоан Павел II, издигнат символично върху камък (петрос).

Дясно: Населението е преобладаващо католическо, което личи и от многобройните църкви, построени от Ватикана по тамошен образец. Това допълнително поощрява усещането, че изобщо не се намирате в обичаен кът от България. Не че не е България, но е по-особена България. Едно от свидетелствата, че Бог се проявява в многообразието.

Крепостта Димум. Твърди се, че е служила основно като митница. Част от нея се заема и от тъй наречените федератски жилища.

По онова време федератите в Мизия са били българи, но понеже официалната история не познава ранната история и разпознава българи чак от 7-ми век, тези федератски жилища са наричани и готски. Все едно е.

Последните пристройки и укрепления на Димум били от VI в. и поръчани от св. благоверни цар Управда-Юстиниан.

Тези камъни може би са единствената автентична находка от онова време. Самите стени и помещения за „възстановени“ от археолозите, като си личи съвременното строителство. Още повече личи пълният алогизъм в архитектурата на някои помещения.3

Мизийски българи, които са били федерати на Римската империя, са гледали през този отвор на крепостта към враговете оттатък Дунава — също българи, които обаче са искали да изпъдят чуждата власт от праотечествените си земи.

А сега да напуснем късната античност и да се пренесем векове напред до XX век, където попадаме на следната картина:

Наблюдателна вишка досами реката с панорамен изглед към острова Персин — лобното място на безчет „врагове на народа“.4 Българи, които са служили като сатрапи на вносната болшевишка власт, от това място са стреляли на месо срещу всеки опит на „враговете“ да достигнат индивидуална, народна или териториална свобода.

Ще кажете: Историята се повтаря?…

Не съвсем. В един момент федератите в Мизия се обединяват със съплеменниците си от Дакия, Тракия и Скития, като заедно тръгват на война срещу несправедливия и смъртоносен режим на безбожния имп. Анастасий и кръволоците му от Цариград.

А обединението днес в името на борбата срещу онези,  които са човекоубийци5 от памтивека, изглежда невъзможно. Ще съм щастлив, ако се окаже, че греша.

Спонтанно решихме да посетим и

Свищов

Алея на славата? Или просто поредица от бюст-паметници на „някакви хора“, която свършва с…

Часовникова кула, съзидана от майстор Богдан през 1763 г.

Нямам представа каква идея е вложил авторът на този паметник, но аз виждам повдигащи и защитаващи ръце на невидимия Бог. Той помага от „горе“ на хората, които са поели по десния път и са позволили на Духа му да се проявява чрез тях, превръщайки ги в гълъби-миротворци.

Хълмът „Калето“ с останки от едноименната крепост и амфитеатър. Смята се, че е от римската епоха (III век), като е била непрекъснато обитаема и през Средновековието, вкл. след падането на България под турска власт.

Орфейобразен герой с арфаобразен фалически инструмент озвучава с нямото си мълчание кьошето на амфитеатъра.

Почти случайно открихме привидно изоставения храм Св. Димитрий. Намира се недалеч от руините на крепостта. Скрит е сред високи дървета и постепенно го превземат увиващи се растения.

Мястото носи изключително положителна енергия, която се усеща и на физическо ниво — като особена топлина и сладък мирис.

  

Горе и долу: Вероятно надгробни паметници. Много стари, ако се съди по общия им вид и символите им.

Към втора част »


Бележки:

  1. Може би е излишно да уточнявам, но в този параграф съм саркастичен. []
  2. Не се бях замислял в този географски факт и го намирам за извънредно мистичен, ако приемем, че и Природата е велик окултист. []
  3. Това не е проблем само за този обект, както ще стане дума и в коментарите ми в следващия фоторепортаж за Ловешката крепост (Хисаря). []
  4. Лагерът край Белене не е най-страшният. Посетихме и най-кошмарната адска дупка от „носталгичното минало“, по което и досега въздишат разни хора, които са си изгубили ума, ако приемем, че някога са го имали. Но за другия концлагер ще стане дума в следващ фоторепортаж. []
  5. „Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот, който да пребъдва в него.“ Из Първо съборно послание на св. ап. Йоан Богослов, 3:15. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

2 коментара за "Фоторепортаж: Никопол, Белене, Свищов"

  1. Спиро  11.07.2017 г. | 23:03 ч.

    Аз имам въпрос – какво е усещането на Белене. Доколкото съм чувал на такива места, където е имало много страдание/смърт човек се чувства дискомфортно. При вас как беше?

  2. Стопанина  12.07.2017 г. | 00:08 ч.

    Не мога да говоря и от името на Станислав, но в Белене за мен не беше много потискащо. Единствените две изключения бяха табелата с „добре дошли“, която звучи зловещо, и един комин като на крематориум, намиращ се близо до понтонния мост към острова Персин.

    Ако бяха ни пуснали на острова, за което се изисква специално разрешение, каквото нямахме, може би щяхме да усетим нещо по-ясно и натрапчиво, каквото усетихме в лагера до Ловеч, за който ще пиша в третата част на фоторепортажа. Без да знам почти нищо за нещата, които са се случвали там, сякаш нещо ме удари в слънчевия сплит и спонтанно ми се дорева.

    Имам обяснение защо в Белене не усетих почти нищо, макар да съм запознат с много истории от там, а изживях по-тежко Слънчев бряг, въпреки че научих за него в деня, когато го посетих. Тук накратко: реката отнася и измива астралните гадории, но камъните помнят всяка дума и всяко действие, на които са били свидетели.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.