Антропософската представа за Луцифер (3)

„Когато човекът отваря очи и поглежда навън в света, вътре в човека гледа Луцифер...“

Продължава от първа и втора част »

Когато човек иска да охарактеризира това, което представлява Луцифер за всичките хора, не би могъл да го направи по-добре от това, като представи нещата така, че Луцифер се доближава до силите на жената и действа в света с помощта на специфичните женски сили, а мъжът бива изкушен чрез жената с помощта на Луцифер. Този символ е трябвало да бъде така представен пред човечеството и да стои там, когато протича четвъртият следатлантски период, когато хората първоначално е трябвало да разберат отношението на Луцифер спрямо човека, когато те са трябвали да чувстват, да усетят това отношение, да го осъзнаят.

Чрез нищо друго не е можело да се осъзнае отношението на Луцифер към човека, освен като се изучава началото на Библията, как змията се примъква до жената, обхваща силите на жената и с това в света се появява изкушението. Този значителен символ е най-действеният за четвъртия следатлантски културен период, макар и да е съществувал още по-рано. Тайната на Луцифер се съдържа в този символ. Трябва да отнесем луциферическата тайна към лемурийската епоха.1

* * *

Взаимодействията между богове и хора се проявяват в началото на това, което наричаме любов на хората един към друг. Боговете приемат пулсиращата в хората любов и живеят от нея така, както животното живее от кислорода, който му подготвят растенията. Съществуващата в човешкия род любов е храната на боговете. Върху тази любов, която се обвива около двата пола, почива цялата мощ на боговете в началото на човешката еволюция.

Любовта е съществувала и преди да се породят двата пола. Преди тя е съществувала като напълно съзнателна любов. Когато се пораждат двата пола, съзнанието за любовта се помрачава. Тя се превръща в сляп порив. Съзнанието за любовта се издига към боговете. Боговете се хранят от този сляп инстинкт на човешката любов, от това за тях се поражда ясна светлина.

Под влиянието на боговете, които в своето развитие достигат до тяхното съвършенство, човекът би останал без астрална светлина, без познание. Тези богове не са се интересували от нищо друго, освен от това, човекът да живее на Земята.

Луцифер обаче е трябвало да навакса това, което е пропуснал преди. Той е можел да го направи сега, като си послужи с човешкото същество. Сетивното съществуване вече е било налице в човешкото царство. Луцифер няма сетивно битие. Той е трябвало да използва телата на хората, за да се придвижи сам напред. Поради това е трябвало да даде на човека способността да вижда в светлината това, което боговете са всадили в него. Боговете са всадили любовта в него. Луцифер е трябвало да го доведе дотам, да я гледа в светлината. Следователно имаме хората, изградената форма, мъдростта, освен това Луцифер, който дава светлина на човечеството и богът, който прониква хората с любов.

Луцифер стои в много по-интимни отношения с човека, отколкото царуващите в любовта богове. Луцифер отваря очите на хората. Когато човекът отваря очи и поглежда навън в света, вътре в човека Луцифер гледа в света навън. Той довършва своето развитие в човека.

Доколкото човекът е почивал в лоното на боговете, той е бил божие дете. Доколкото се стреми към познание, той е станал приятел на Луцифер. Това се съдържа в легендата за рая.

Яхве оформя човека. Той е дух на формата. Той би създал хората така, че да живеят в любов, без светлина. Тогава идва Луцифер – змията, и донася светлината на познанието на човека, и с това също и възможността евентуално да върши зло. Сега Яхве казва на човека, че любовта, която се е свързала с познанието на Луцифер, ще му донесе болки. Яхве заглушава делата на този, който всажда познанието, светлината на любовта, като към любовта прибавя болките.2

* * *

И ако означаваме действащите отвътре същества като луциферически същества, трябва да означим така също и тези изостанали същества. Те обаче са се доближили до човека, когато той е бил още незрял за такива влияния, те стават неговите изкусители, от една страна, но му донасят също и свободата, възможността да станат независими в астралното тяло от онези божествени същества, които биха взели под закрилата си неговата азовост, които още от началото биха влели в него това, което може да бъде влято в азовостта от божествените сфери. Но така тези луциферически същества са се приближили до астралното тяло на човека, проникнали са го с всичко, което може да го ентусиазира за висшето и духовното, действали са следователно върху душата му и като по-висшестоящи същества, са станали, в известен смисъл, изкусители на човека.

Трябва да се обърнем към този вид луциферически същества като изкусители на човека, трябва да кажем: Това, което в течение на земното развитие се доближава до човека и от една страна му донася свободата, но от друга възможността да върши зло, идва отвътре, идва от царството на Луцифер. Понеже тези същества не са могли да се проявят отвън, трябвало е да се промъкнат във вътрешността на душата. Към душата може да се приближи отвън това, което влияе на неговия аз, не само на астралното му тяло.

Така виждате, че в обширното царство на Носителя на светлината има луциферически същества, подвидове, за които добре можем да разберем, че са могли да станат изкусители на човека. Но ние можем да разберем, че именно заради тези същества са взети строги мерки там, където хората са можели да бъдат въведени в царствата от другата страна на булото на душевния свят. Защото онези хора, които са тръгнали по пътя към вътрешността на душата, са срещали там не само добрите луциферически същества, които са осветлили хората отвътре, а най-напред са срещали луциферическите същества, които са действали като техни изкусители, които са подбудили именно високомерието, амбицията, суетата в душата.

Сериозно трябва да разберем, че никога не бива да се опитваме да обхванем световете, които лежат зад сетивния и зад душевния свят, с нашите подготвени чрез сегашната култура разсъдъчни понятия.

Когато говорим за луциферически същества, би трябвало да познаваме целия обхват на царството на тези същества, всички техни разновидности, степени и характерност. Тогава бихме видели, че не навсякъде, където се говори за опасността на определен вид луциферически същества, съществува съзнанието за целия обхват на съответното царство; че може да е правилно, когато се говори за определен вид от луциферическото царство, както пише в някои документи, но същевременно трябва да се вземе под внимание, че реалността е по-обширна, безкрайно по-обширна, отколкото хората обикновено могат да знаят.3


Бележки:

  1. Събр. съч. 272, Духовнонаучни разяснения към Гьотевия „Фауст“. Том I: Фауст – волевият човек, Берлин, Дорнах (1911–1916), стр. 228сл., немско издание 1981 г. []
  2. Събр. съч. 97, Християнската мистерия, (1906–1907), стр. 161сл.сл., немско издание 1981 г. []
  3. Събр. съч., 113 Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови, Мюнхен (1909), стр. 152сл., немско издание 1982 г. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.