Учителя за отношенията в Братството (17)

„Закони има в света, а тук е място на свободата и на чешити като вас...“

Предходни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 , 8, 9, 10, 11 , 12, 13, 14, 15 и 16 »

Като ви наблюдавам, виждам, че някои отношения в Школата не се спазват. И аз се питам: Да поддържам ли още моята гостилница, или да я затворя? Още малко ще почакам и ако продължавате по стария начин, ще затворя гостилницата — друго решение няма. Какъв смисъл има да поддържам гостилница, без да се ползвам от нея? Готвил съм 30-40 години наред. Не трябва ли да имам резултат от своята работа? Ако и вие нищо не придобиете от тази гостилница, съществуванието ѝ е безпредметно. Това не се отнася само до вас, а до всички хора. И в природата има гостилници, които ту се отварят, ту се затварят.

Какво означават думите отваряне и затваряне? Ти си млад, жизнерадостен, пълен с живот и енергия — гостилницата е отворена за тебе. Ти мислиш, че цял живот ще бъде така. Дойде ден, силите започват да те напущат и казваш: «Отиде младостта ми!» Казвам: Гостилницата се затваря за тебе, кредитът ти намалява. Няма човек, за когото гостилницата да не се затвори. Затова и аз казвам, че един ден ще затворя гостилницата си. Това не зависи от мене в известни случаи и от мене зависи; колкото е верно едното, толкова е верно и другото: колкото зависи от мене, толкова зависи и от вас.

Представете си, че вие се движите с автомобила си в тъмна, мрачна нощ, не виждате пътя и не можете да вървите напред. Държа свещ в ръката си, но не искам да я запаля. В случая от мене зависи да продължите ли пътя си или да останете на мястото си. Ако запаля свещта, пътят ви се осветява — може да продължите. Казвате: «Страх ме е да се движа в нощта.» В случая от тебе зависи дали да продължиш или да останеш на мястото си. […]

Вие се нуждаете само от една клечка кибрит. Ще драсна клечката и ще запаля свещта ви. После? Трябва да пазите свещта си да не изгасне. За да не я изгасите, давам ви фенер, но вие се спъвате, счупвате фенера и свещта ви изгасва. Кой е виновен за това? Будност се иска от вас! Пазете фенера си да не го счупите. Пазете свещта си да не изгасне. Само така ще познаете силата си.1

* * *

Дохождате при мене със свещ в ръката си. Кое е важно за вас сега? Свещта ви трябва да гори. Изваждам една клечка кибрит от джоба си, драсвам я и запалвам свещта. Драсвам и паля — ето двете важни думи. Ако само държите незапалена свещ в ръката си, все едно, че разсъждавате, без да дойдете до някакво заключение.2

* * *

«Как ще познаем кои неща са временни и кои вечни? Кой ще ни научи да ги различаваме?» — Вашият Учител. До осмата си година детето е при майка си, след това то отива на училище като ученик от първо отделение. Не се обиждайте, но и за вас казвам: Вие още сте у дома си, при своята майка. Не сте дошли още при мене в училището. Нито един от вас не е дохождал при мене. Аз искам вие да растете — няма по-красив процес в живота от растенето. Има смисъл да растеш, но да не се притесняваш. «Кога ще порасна?» — Това не е твоя работа. Ще вложиш всичкото си търпение и ще чакаш. «Как ще развивам търпението си?» — Ще се упражняваш!3

* * *

Та и на вас казвам: Благодарете на моя Господ! Ако остане на мене, тогава работата ви ще бъде друга. Вие едно нещо трябва да знаете — да знаете, че Господ, на Когото аз служа, е много справедлив. В края на краищата Той много тънко преде. Той чака, но не мислете, че вие тъй контрабанда ще си минете. Казвате: «Той, Учителят, гарантира ще стане!» — Никакъв гарант не ставам! Аз се отказвам от гарантлък. Един път се става гарант — два пъти човек не може гарант да стане. Веднъж се прощават греховете. Когато дойде някой при мене, казва: «Ще ми простиш!» — Но аз само веднъж прощавам.

Като дойде някой при мене, казвам му: Иди се нагреши, направи всички грехове, и като няма какво да правиш, тогава ела, аз ще ти простя греховете. Но тъй с грехове при мене не се идва много пъти. Той дошъл веднъж, че втори път. Като направиш всички борчове, че да няма вече да правиш, тогава ела наведнъж да ти ги платя! Тъй разбирам аз.4

* * *

Като говоря така, ще си кажете: «Колко лоши хора сме ние!» — Не е въпрос колко сте добри или лоши. Важно е, че вие сте длъжни да си направите една къща от тухли. Всяка тухла да бъде номерирана, и като строите, да поставяте всяка част на мястото ѝ. Днес вие градите, но не обръщате внимание на номерацията и като направите къщата си, виждате, че нещо не си съвпада. Събаряте къщата и започвате отново да градите, но частите пак не съвпадат и отново градите. После пак събаряте. Така градите и събаряте и в края на краищата нищо не излиза. Казвате: «Тухлите и гредите не са хубави.» — Хубави са те, но вие не обръщате внимание на номерацията им и обърквате техните места. Това се отнася както до физическия свят, така и до Божествения. И там човек гради, като спазва правилата на Божествения Свят.5

* * *

По-хубаво място от „Изгрева“ няма да намерите. Ако вие на „Изгрева“ не можете да използвате условията, тогава къде? Когато излезете от „Изгрева“, вашето положение ще бъде далеч по-лошо. На „Изгрева“ вие имате най-благоприятните условия да приложите доброто, да се самовъзпитавате и да знаете какво нещо е Божественото Учение. Тук има теоретически и практически страни.6

* * *

Постоянно говорите: «За какво е този „Изгрев“, тук няма справедливост, няма Любов!» На „Изгрева“ хората са си хора като всички, не са светии — няма защо да искате да са ангели и светии. Това са хора, дошли от света. Майките и бащите им са обикновени хора — такива са и родили. Те са кандидати за светии, но още не са станали. Който е дошъл на „Изгрева“, трябва да се спретне, да живее при най-лошите условия, и ако не — нека си върви вън от Школата, да си живее както иска. Тук не е място за светии, а място за ученици. Светиите, богатите, учените, моралистите светът ги очаква. Светът се нуждае от закон и морал. Тук ние сме дошли, за да се понагреем на Слънцето, да се постоплим и помогнем на болките. Ако има хлебец, ще хапнем, ако няма — ще попостим, ще ядем картофена супа. Ако някому това не харесва, да отиде вън от „Изгрева“. Никой не ви държи тук насила. Закони има в света, а тук е място на свободата и на чешити като вас. Живи, редки екземпляри — всички са на място.7

* * *

Аз не искам да ви направя светии, но казвам, че трябва да мислите, да чувствате и да постъпвате правилно. Ще се проявявате така, както Бог ви е научил — нито като мене, нито като другите. Ако аз съм виден цигулар, и като свиря, клатя главата си, трябва ли и вие да правите същото? Тонът ви трябва да бъде чист — нищо повече.8

* * *

По кухнята познавам колко е прогресирал „Изгрева“. На един човек е нужен цял ден, само за да изчисти казаните. Всяка сестра, сготви ли, остави казаните и кухнята — казаните непочистени, кюнците също. Сестрите, които готвят, ще почистват казаните и отвън и отвътре!9

* * *

Поставям някоя сестра да наглежда работите в кухнята, а тя се държи като деребей, като директор. А и други влизат-излизат, заповядват как да се готви. Няма да се месите в работата на дежурните, няма да използвате моето име: „Учителят така каза, Учителят иначе каза“. И това постоянно, за щяло и нещяло. Някой искал да вземе топла вода — нека вземе, „Изгрева“ е място за всички. Не бива да има привилегировани — всички да са с привилегии. Не си давайте мнението как да се готви — нека има свобода, да няма никаква критика, да се пее за друго, когато се готви.10

Към осемнадесета част »


Бележки:

  1. НОВАТА МИСЪЛ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947, с. 132-133р 138 2 II 1932 []
  2. НОВАТА МИСЪЛ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947, с. 140 []
  3. НОВАТА МИСЪЛ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947, с. 141 []
  4. НЕ ОГРАНИЧАВАЙ БОЖЕСТВЕНОТО, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. XVI (1936-37), т. 2, Берлин 1995, с. 143 []
  5. ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи (1917-38), София 1949, с. 199 []
  6. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 302 сл. []
  7. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1992-1993, 14 I 1993 []
  8. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 259 []
  9. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 126 сл. []
  10. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 127 []

Споделяне на публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата и в Хумболтовия университет. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са “Голяма история на християнското изкуство в България” и “Културна история на България”, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Професор, преподава в Берлинския и Лайпцигския университети. Главен консултант е за Балканското изкуство в Енциклопедията за средновековно изкуство в Рим в периода 1984 – 1995 г.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.