Антропософската представа за Луцифер (2)

„Луциферичните същества са тези, които не са последвали отделянето на Слънцето от Земята“

Продължава от първа част »

Луциферическият елемент се представя като множество, понеже се стреми към множеството, затова по-точно е да се каже «луциферическите духове». Ако всичко ставаше според луциферическите духове, бихме останали деца, младежи и девойки, бихме получили знанието за вечността, но около 28-та си година щяхме да склерозираме и скоро след това – да оглупеем, за да се изхвърли именно това като склероза, което можем да развием като човешко разбиране, а това, което възприемаме в младостта си, да може автоматично да се одухотвори. Луциферическите духове желаят веднага да ни вземат в духовния свят и да ни оставят да станем космически същества, като не преминем през развитието на Юпитер, Венера и Вулкан. Това е течение, което иска човекът да се развие възможно най-бързо, това е избързващо течение. Луциферическите духове искат да се втурнат с нас и възможно най-скоро да ни въведат в космическата същност.

Ариманическите духове искат да изтрият миналото ни и да ни върнат заедно със Земята до изходната точка, да ни консервират на Земята и тогава да ни върнат назад там, където сме били като сатурнови същества. То е упадъчно течение. Животът се състои от прибързващо и упадъчно движение, и трябва да се постигне равновесното състояние между тях.1

* * *

Не можем да направим нищо по отношение на самостоятелността, възпитанието или културната политика във връзка с човешките индивидуални способности и сили, без да дойдем в съприкосновение с луциферическите сили. Луциферическите сили не са могли да се приближат непосредствено до човешките способности и сили в областите, в които човекът е бил, преди да навлезе чрез зачатието и раждането във физическо съществуване. Въплътяването във физическата човешка плът е средството, чрез което луциферическите сили могат да стигнат до човешките способности и сили.2

* * *

Поради това, че способностите навлизат в тялото, те стават луциферически и ако се вярва, че способностите се пораждат от тялото, се вярва в Луцифер. А когато се вярва, че потребностите се пораждат от човешкото тяло, се вярва само на ариманическото в тези потребности.3

* * *

Мисията на човека в следатлантското време, която се е състояла в завладяването на физическо-сетивния свят, е трябвало по необходимост да доведе до отчуждаване от духовния свят. Луцифер скрива за хората това от духовния свят, което до средата на атлантската епоха е навлязло в човешкото астрално тяло без неговата намеса. Ако жизненото тяло, т. е. етерното тяло не би било частично отделено от физическото тяло, човекът би могъл да изживява тази област на духовния свят в себе си като вътрешно душевно откровение. Чрез навлизането на луциферическото влияние, той е могъл да го изживява само в особени душевни състояния. Тогава пред него се е появявал духовният свят в дрехата на астралността. Съответните същества са се проявявали в такива образи, които са носили в себе си само висшите същности на човешката природа и свързани с тези същности астрално-видимите символни образи на своите особени духовни сили. Свръхсетивни образи са се проявявали по този начин.4

* * *

Представете си, че би могъл да настъпи такъв момент в обикновения ви земен живот, в който би престанало всяко ваше възприемане. Когато не бихте могли да виждате, чувате, да не можете повече да мислите и чувствате. Когато досегашният ви начин на живот престава и вие бихте знаели само това, за което бихте могли да си спомните. Именно в такова положение се намирате, когато се издигнете с ясновидско съзнание в духовния свят. Душата се изживява така, че за себе си може да каже: Сега си само това, което си била, битието ти се състои само в миналото ти; настоящето и бъдещето първоначално нямат никакъв смисъл за теб, битието ти се състои само в твоето минало.

И когато човек изживее това, когато ясновиждащата душа се издигне до него, едва тогава започва да има съвсем правилно разбиране за Луцифер. Луцифер е същност, която в мировия ред стига до това, винаги да бъде само такова вече изживяно, само минало, това, което са дали отминалите земни епохи, което отминалите мирови епохи са донесли на душата на Луцифер. Животът на Луцифер се състои в това, да си извоюва настояще и бъдеще чрез своето минало, докато другите божествено-духовни същества, намиращи се в правомерния напредък на земното развитие, са го осъдили само да живее с миналото. Така Луцифер застава пред ясновиждащия поглед, съхраняващ в своето битие божествено-духовната същност на произхода на света, носещ всички прекрасни неща на света в душата си и осъден да каже за тях: те са били в теб. И сега започва неговата вечна борба за това минало да извоюва също настоящето и бъдещето в мировия порядък. Когато човек изживява приликата на Луцифер, макрокосмическата прилика на Луцифер с микрокосмическата същност на човешката душа на прага между елементарния свят (виж астралния план) и духовния свят (виж девахана), разбира цялата дълбока трагедия на Луцифер.5

* * *

Припомнете си как нашата Земя някога е била едно със Слънцето и Луната, след което Слънцето се е отделило от Земята, за да стане обиталище на по-висши в развитието си същества, които е следвало да действат върху нашата Земя отвън и че по-висши същества са останали свързани със Земята след отделянето на Слънцето, за да отделят Луната. Те са същите, от които е бил импулсиран отвътре нов живот, душевен живот в човека, който го е запазил от мумифицирането. Вътре в душевния живот са се търсили пътищата към боговете, които са били свързани с този благодетелен процес на отделянето на Луната. Ако първо разгледаме само тези две царства, така да се каже, царствата на слънчевите и лунните богове, имаме една разлика, която можем да означим като: намиращи се вън в небесата богове и намиращи се вътре в душата богове. Пътят навън означаваме като слънчев път, а пътя навътре в душата като луциферически път.

Луциферическите същества са за нас тези, които по онова време не са последвали отделянето на Слънцето от Земята. Някои други същества, които са най-висши добродетели на човечеството, но е трябвало първоначално да останат неизвестни и които не са се отделили със Слънцето, не са принадлежали истински към никое от тези царства. Те са били съществата, които по време на древното лунно развитие са изостанали и не са достигнали степента, която биха могли да достигнат като духовни същества, стояли тогава много по-високо от хората на Старата Луна. Какво са изпуснали тези същества тогава? Те са изпуснали възможността да последват отделянето на Слънцето. В известен смисъл те биха били призвани да напуснат Земята както слънчевите духове и да действат от Слънцето. Това са го пропуснали. Станало е така, че тези същества в известен смисъл са направили опит да се отделят от Земята заедно със Слънцето, но не са могли да понесат условията на развитие на Слънцето и са побързали да се завърнат отново на Земята. Те, които са се намирали в съвсем особено положение, са се опитали с помощта на развитието на човечеството на Земята да продължат собственото си развитие. Те не са можели да се доближат до човешкия аз, затова не са се издигнали достатъчно по време на древното лунно развитие.

Влияния върху човешкия аз са можели да имат само съществата, които са се отделили от Земята заедно със Слънцето. Също и съществата, които са отделили Луната от Земята, са можели да му въздействат отвътре. Съществата, изпаднали обратно на Земята от Слънцето, са тези, които се приближават до човешката душа още тогава, когато тя не е била узряла да приеме откровенията на онези висши благодетели, които са отделили Луната. Твърде рано въпросните същества са се доближили до човешката душа. Ако човекът, така да се каже, изцяло би изчакал благодетелните въздействия на духовните същества, които действат от Луната, това означава във вътрешността на душата, е щяло да се случи по-късно това, което е настъпило по-рано. Тези лунни богове са щели бавно да водят душата на човека до зрялост, докато стане възможно съответното азово развитие. Но така, към хората са се приближили другите същества и са внесли в тях своите влияния вместо в аза, в човешкото астрално тяло и то отвътре, именно така, както правят лунните богове, така че тези същества са потърсили същия път във вътрешността на душата, по който същинските лунни богове въздействат по-късно. Това означава, че тези същества са се включили вътре в луциферическото царство. И те са тези, които в Библията са символизирани с образа на змията. Те са съществата, които твърде рано са се доближили до човешкото астрално тяло и са действали досущ като всички други същества, които действат отвътре.6

* * *

Всяка мечтателност, всички объркани своеобразни мнения, всеки фалшив, фантазьорски идеализъм произхожда от сенчестите страни на луциферическите импулси.7

Към трета част »


Бележки:

  1. Събр. съч. 184, Противоположност между еволюцията и продължителността на човешкия живот. Космическата праистория на човечеството, Дорнах (1918), стр. 171сл.. немско издание 1968 г. []
  2. Събр. съч. 195, Мировата Нова година и новогодишни мисли. Щутгарт (1919–1920), стр. 76, немско издание 1962 г. []
  3. Събр. съч. 195 Мировата Нова година и новогодишни мисли. Щутгарт (1919–1920), стр. 79, немско издание 1962 г. []
  4. Събр. съч. 13 Въведение в тайната наука (1910), стр. 289, немско издание 1962 г. []
  5. Събр. съч. 147, Тайните на прага, Мюнхен 1913, стр. 111сл., немско издание 1969 г. []
  6. Събр. съч. 113 Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови, Мюнхен (1909), стр. 150сл.сл., немско издание 1982 г. []
  7. Събр. съч. 147, Тайните на прага, Мюнхен 1913, стр. 42, немско издание 1969 г. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.