Учителя за отношенията в Братството (16)

„Ако това учение не може да подобри вашия живот и няма нищо да внесе у вас, стойте си настрана.“

Предходни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 , 8, 9, 10, 11 , 12, 13, 14 и 15 »

Някой ще дойде тук, за да вземе нещо и да го обърне после против мен. Горко на този, който направи това! Проклятие ще тегне над него не до четвърта, а до тисяща рода! Такъв е Великият Божи Закон, такава е Божествената Истина.

Христос казва: Който съгреши против Духа, нито през този век, нито в бъдещия ще му се прости. Всичко, което тук ще учите, е Велика Истина, която ще трябва да приложите в живота си и при чието приложение трябва да сте искрени със себе си — да сте искрени не спрямо мен, а спрямо вашия Господ, спрямо вашия ум и вашето сърце, спрямо вашият дух и вашата душа във всичките им пориви.1

* * *

Ако вие мислите за нещата тъй, както аз мисля, няма да има никакъв спор, обаче вие идвате при мене, учите моята философия, но сте като евреите — учите и двата метода: и на Черната, и на Бялата школа. Където ви уйдисва, казвате „тъй казва Учителят“, а някой път прилагате нещата миш-маш. Не може така.

Често у вас се явява недоволство — то е един подтик на душата. И доволство може да се яви. И двете са неизбежни. При сегашните условия ще се яви недоволство, но ще гледате как да се справите с него и как да го употребите. От човешко гледище има неща непоправими, но не и от Божествено. Когато ние престанем да работим, тогава Бог ще дойде да работи в нас и ще научим начини и пътища как да се работи.2

* * *

Ако това учение не може да подобри вашия живот и няма нищо да внесе у вас, стойте си настрана. Но ако от това учение зависи вашето добро бъдеще, ще съжалявате, че не сте го приели. Ако вие го приемете, аз нищо не печеля, нито губя. Ако вие не приемете учението, аз ще намеря хора, които да го приемат — ако трябва, от камъните ще ги извадя, но ще намеря тези хора. Жабите ще направя хора и пак ще им проповядвам. Ако вие не приемете Словото Божие, Бог от камъните ща направи хора, които да го приемат.3

* * *

Моята сила седи в това, че аз обичам Бога. Не искам Любовта на хората — сит съм на вашата лигава любов. Не ме интересуват хората, куклите, мумиите — интересуват ме хората, които обичат Бога и които Бог обича. Вие сте важни дотолкова, доколкото аз ви обичам и дотолкова, доколкото вие ме обичате. Аз не искам от вас повече любов, отколкото давам. Аз се радвам, че като обичам, давам възможност чрез мене Бог да се прояви. Радвам се и вие като обичате, защото Бог се проявява чрез вас.4

* * *

Аз забелязвам, че сте големи егоисти. Някой, като седне на едно място, не се мърда — като забие колци, с девет чифта биволи не можеш да го помръднеш. Всеки гледа някой да стане, че той да седне. А онзи не излиза — гледа през целия ден някой да не седне на неговото място.5

* * *

Аз бих желал между всички вас да се образува една вътрешна връзка на Любов, да има помежду ви взаимно уважение и почитание, да зачитате вашите добри чувства. В Новото учение тук, в България, аз забелязвам една лоша черта — няма зачитане. Окултно движение, а започва да се разделя на особени мнения!6

* * *

Чувам всеки да казва: «Мене не ме обичат хората, не ми отдават нужното уважение.» Казвам: Та кому са отдали нужното уважение, нужната почит? На онази кокошка отдадоха ли почит? На онова прасе отдадоха ли почит? На онази овца отдадоха ли почит? На руския император отдадоха ли почит? На германския император отдадоха ли почит? И сега този последен император реже дърва. Защо? — От зор! До вчера заповядваше на една такава голяма и силна империя, а днес дърва реже! Съдба е това — учи се човекът!

Питам ви: Мислите ли, че един ден Господ и вас няма да тури на мястото на германския император да режете дърва? Ще режете, и оттатък ще минете! Германският император трябваше да нареже тези дърва още преди войната, но и сега не е късно. Учи се човекът и казва: «Който постъпва като мене, тъй ще реже дърва.»7

* * *

Седнал някой брат или сестра да ми прави забележка, за моите отношения към него. Мислите ли, че аз не зная какви трябва да бъдат моите отношения? Някои казват, ама вие не се обърнахте към мене както трябва. И мислите ли, че това аз не го зная? Аз по-добре го зная. Няма акт в моя живот, който аз да не съзнавам. Някой казва: ами ти не видя. Не, аз зная, но мълча и ако мълча, има защо.

Не говоря какви трябва да бъдат моите отношения към вас. Всякога гледам какви трябва да бъдат отношенията ми към Бога, към Любовта, сиреч, към онова, което се изисква да сторя за своите братя.

Вие сте се разгащили нямате никаква обхода помежду си, не се уважавате, пет пари не давате за другите. И аз за вас пет пари няма да дам вече. Един ден ще се вдигна, ще си отида и ще ви оставя да правите с вашето знание каквото си искате. Аз не се нуждая от вашата лигава любов. Вие нищо не сте направили за Господа, всички искате да се издигнете, за да станете известни и богати.

Готов съм да се жертвам за вас, ако любите Бога. А ако не Го любите, няма какво повече да се занимавам с вас. За оная Любов, за която мислех да ви говоря, няма да кажа нито дума повече. Вие имате много нечисти мисли — какво ли не сте лепнали върху мен! Какво ли не сте турили на гърба ми!8

* * *

Вие не умеете да се цените един друг. Някой знае няколко чужди езика — това е чудесно. Но той трябва да знае и Божествения Език. Ти земните езици не си научил още, та ще научиш Божествения! От едно до десет не знаеш да говориш — то е Божественото.

Божественото е в единицата — тя е бащата, тя е Господ.

Двойката — това е майката.

Тройката е братът, четворката е сестрата, петицата са всички роднини — ще ги включиш до десетката.

Всички тези числа от едно до десет представляват Божествения Порядък. От десет до сто са ангелите, от сто до хиляда са числата на човешкия порядък, а от хиляда нагоре — на животинския порядък. Всички същества, дори и най-малките, са включени в тези числа — и малките, които са невидими, и те са отбелязани. Няма нищо в света, което да не е отбелязано — всичко това е написано в Божественото Съзнание.9

* * *

Имал съм търпение за много безобразия, които вършите, но понякога ми е идвало до гушата. Дошъл някой два-три пъти на „Изгрева“ и вече се захласвате, и вече първо място му давате тук, на трапезата. Един човек без любов, без знание, без истина, няма за какво да седи на трапезата и не е никакъв брат.10

Към седемнадесета част »


Бележки:

  1. ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА, Лекции на Учителя пред сестрите 1917-1932, Берлин 1997, с. 138 сл. []
  2. ТИХИЯТ ГЛАС, извънредни беседи (1924-30), София 1997, с. 22 12 VIII 1924 []
  3. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 72 []
  4. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 30 []
  5. ТИХИЯТ ГЛАС, извънредни беседи (1924-30), София 1997, с. 43 сл. []
  6. НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи VII серия (1924-25), 30 И ОБХОЖДАШЕ ИСУС ВСИЧКА ГАЛИЛЕЯ, Русе 1925, с. 35 []
  7. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи VIII серия (1925-26), 33. В СВОИТЕ СИ, Русе 1926, с. 22 []
  8. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 140 []
  9. ЦЕННОСТИТЕ В ЖИВОТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. XVII (1937-38), т. I, Берлин 1995, с. 178 сл. []
  10. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 43 []

Споделяне на публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата и в Хумболтовия университет. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са “Голяма история на християнското изкуство в България” и “Културна история на България”, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Професор, преподава в Берлинския и Лайпцигския университети. Главен консултант е за Балканското изкуство в Енциклопедията за средновековно изкуство в Рим в периода 1984 – 1995 г.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.