Антропософската представа за Луцифер (1)

„Христовият импулс може да се разбере само когато се разглежда като импулс на равновесието между ариманическия и луциферическия елемент.“

Постоянно трябва да предупреждаваме, че известни представи, понятия и идеи, които имат значение в нашата духовна наука, не бива да остават само словесни представи, не бива да свързваме тези представи от духовната наука, които в много отношения са ново духовно богатство за човечеството, със стари представи и вътрешни душевни навици. Особено е важно да не свързваме понятията «ариманически» и «луциферически» с обичайните чувства и представи, които се появяват, когато човек изкаже съответните думи.

Достатъчно е да помислим за разпространената в южните области на Земята представа за демона, която свързваме с нашите чувства, когато произнесем името Луцифер. Но когато приемем духовнонаучните понятия за Луцифер, не бива да имаме същите, бих казал, напълно отблъскващи мисли и усещания, каквито са били свързани с древните представи за демоните. Също така не бива безусловно да свързваме нашите понятия за ариманическото с чувствата, които се появяват в човешката душа, когато се събудят средновековните представи за Сатаната. Трябва да сме наясно, че светът, какъвто застава пред нас, в известна степен представлява едно равновесно състояние.1

* * *

Определени сили, които участват в мировото развитие и привличат човека в своите течения, означаваме общо като луциферически, от една страна, и ариманически — от друга. С такива думи нещата стоят така, че човек трябва години да работи, за да разбере какво съдържат такива думи, иначе те остават кухи фрази. Осъзнае ли се съдържанието, в такива думи се вижда това, което електротехникът има в негативното и позитивното електричество като два импулса, които той трябва да познава, за да може да говори по същество. Става въпрос да се внесе в духовния живот научният дух, който днес съществува в неорганичната естествена наука, но не така, както човек става монист в обикновения смисъл, а начинът на мислене, съществуващ там, действително да бъде метаморфозиран за висшите области на духовния живот и да бъде приложен там.

Ако някой говори за позитивни и негативни душевни сили в душевния и духовен живот, би изпаднал в крайна абстракция. Но точно същият начин на мислене, който в неорганичната област правилно се отнася до положителното и отрицателното, в душевно-духовната област се употребява за луциферическите и ариманическите сили. Първоначално бихме могли да дадем и абстрактна дефиниция кое е луциферическо и кое — ариманическо. Бихме могли да кажем: Човекът, както застава пред нас, какъвто сме самите ние, показва състояние на равновесие. Той винаги е само нещо, което уравновесява два полюса – луциферическия и ариманическия.

Всичко в нас клони, от една страна, към фантастичното, мечтателството, едностранчивото, а когато стигне до крайност — до илюзорното. Ако не носехме в нас тази луциферическа крайност, не бихме могли да станем хора на изкуството. Другият полюс е вкостененото, разсъдъчното, трезвото. Казано физиологично, ариманическото в нас е всичко това, което изгражда в нас сили, чрез които сме хора с кости. Луциферическото в нас е всичко това, което изгражда силите, които ни организират в посока на мускулите и кръвта.2

* * *

Скулптура на Луцифер от Р. Щайнер

Името Луцифер означава носител на светлината. Lux означава светлина, fero — нося.3

* * *

Представете си, че като хора имаме задачата да чувстваме в себе си това, което усеща везната, когато се отклонява и заема равновесно състояние между лявото и дясното отклонение. Като хора, трябва наистина да се люшкаме между луциферическото и ариманическото. Много сродна с ариманическото е мисълта, която се опира на външния сетивен свят. Волята, опираща се на изживяванията на тялото ни и проявяваща се в неговите егоистични импулси, непрекъснато има склонността да приеме луциферически характер, а и душевността е вплетена в луциферическия и ариманическия елемент.4

* * *

Принципът, който извежда Земята към духовността, е Луцифер. За да живеем според този принцип, трябва да заобичаме Земята, трябва да слезем на Земята. Луцифер е князът, който управлява в областта на науката и изкуството. Луцифер се изобразява като крилат дракон; при Йезекил — като крилат бик.5

* * *

Луцифер е силата, въодушевяваща се от мъдростта. Тя е така мощна, както при животното е сетивността. Жаждата за постигане на мъдростта е Луцифер.6

* * *

Но имаме и обратното. Хората вярват, че с такова противопоставяне, каквото има в «Изгубеният рай» на Милтон или в «Месията» на Клопщок, са представени божествените и адските сили, но в действителност имаме работа с луциферическия и ариманическия елемент. За действителните божествени сили не съществува никакво съзнание, а божественото име се дава на луциферическия елемент.

Това заблуждение не е нищо друго, освен резултат от погрешния светоглед, който навсякъде се изпречва пред хората на по-новите култури, по-новите цивилизации, когато небето се противопоставя на ада. Небето — така, както го описват — се приема за божественото, а адът се приема за дяволски, докато в действителност, от една страна, имаме луциферическия елемент, наречен небесен, а от друга страна — ариманическия елемент, наречен дяволски.7

* * *

Ако човек иска да характеризира лично Луцифер и Ариман, може да каже: Луцифер е високомерен дух, който предпочита да се издигне до висините и оттам да хвърли поглед над всичко; Ариман е морално самотен дух, който не се вижда лесно, който се подвизава в подсъзнанието на човека, действа върху подсъзнанието на човека, и от това подсъзнание извежда съждения като с магическа пръчка.8

* * *

Става въпрос само за това, да се внесе в човешката душевност равновесието. И понеже това е така, човек може да попадне под ариманическото или луциферическото влияние, именно когато вярва, че е отхвърлил всичко ариманическо и луциферическо. Срещу действителността може да се греши, но тя не може да бъде подменяна! Така някой, който иска да се опази от ариманическото, може лесно да се подаде на луциферическото, и обратно.

Важното е да постигнем равновесието, да не се плашим от никой от тях, да имаме достатъчно смелост да се изправим като хора насреща на ариманическия страх и на луциферическите надежди или наслади. Но нашата сегашна култура не обича това, а без да знае и, разбира се, без да иска, в известно отношение обича както ариманическото, така и луциферическото. Тя вярва, че се опазва от тях, но именно тогава им се отдава.

Има философи, които казват, че се стремят към единството. Това е хубаво, но е чисто луциферическо! Други се стремят към многообразието, не искат да знаят нищо за някакво единство. И това може да донесе плодове днес, но е ариманическо. Само този се стреми към равновесието, който търси единството в многообразието, а от друга страна обръща внимание и на многообразието. Необходимо е човек да открие възможностите да върши това в действителността.9

* * *

Христовият импулс може да се разбере само когато се разглежда като импулс на равновесието между ариманическия и луциферическия елемент.10

Към втора част »


Бележки:

  1. Събр. съч. 169 Същността на света и аза (1916), стр. 104сл., немско издание 1963 г. [^]
  2. Събр. съч. 192 Духовнонаучно разглеждане на важни социални и педагогически въпроси, Щутгарт (1919), стр. 169сл., немско издание 1964 г. [^]
  3. Събр. съч. 97 Християнската мистерия, (1906–1907, стр. 159, немско издание 1981 г. [^]
  4. Събр. съч. 192 Духовнонаучно разглеждане на важни социални и педагогически въпроси, Щутгарт (1919), стр. 170сл., немско издание 1964 г. [^]
  5. Събр. съч. 93a Основни елементи на езотериката, Берлин (1905, стр. 189, немско издание 1972 г. [^]
  6. Събр. съч. 93a Основни елементи на езотериката, Берлин (1905, стр. 206, немско издание 1972 г. [^]
  7. Събр. съч. 194 Мисията на Михаил. Откровението на истинските тайни на човешкото същество, Дорнах (1919), стр. 22сл., немско издание 1983 г. [^]
  8. Събр. съч. 184 Противоположност между еволюцията и продължителността на човешкия живот. Космическата праистория на човечеството, Дорнах (1918), стр. 205, немско издание 1968 г. [^]
  9. Събр. съч. 169 Същността на света и аза (1916), стр. 105сл., немско издание 1963 г. [^]
  10. Събр. съч. 194 Мисията на Михаил. Откровението на истинските тайни на човешкото същество, Дорнах (1919), стр. 24, немско издание 1983 г. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.